№ 15466
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221110146109 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за
незаконно и отмяна уволнението на В. Т. Т., обективирано в Заповед № ***022г. на
управителя на работодателя „***“ ЕООД, за осъждане на последното да заплати на В. Т. Т.
сумата от 1868.70 лева (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез
намаляване на размера му), представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението за периода от 07.07.2022г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.08.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетeние
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от незаконното уволнение,
изразяващи се в изживян стрес, негативни емоции и изживявания, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор № 89/21.01.2020г., по силата на което заемала
длъжността „***“ в „***“ ЕООД и което било прекратено с връчване на служителя на
06.07.2022г. на Заповед № ***022г. на управителя на работодателя на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ- поради липса на необходимите за длъжността качества. Счита уволнението на
посоченото основание за незаконосъобразно поради немотивираност на оспорената заповед,
в която не били посочени нито конкретни знания, умения или навици, които липсват на
служителя, нито конкретни факти, обосноваващи трайно неизпълнение на трудовите
задължения в количествено, качествено и времево отношение. Оспорва наред с това да й
липсват качества за изпълнение на длъжността, като подчертава в тази връзка, че сам
работодателят преди сключване на процесния трудов договор изразил положителна оценка
за работата й, като издал служебна бележка в този смисъл във връзка с проведен в ответното
дружество бакалавърски стаж въз основа на сключен между страните граждански договор, а
освен това по време на съществуването на процесното трудово правоотношение на два пъти
увеличавал трудовото й възнаграждение. Ищцата твърди, че след уволнението- за периода
от 07.07.2022г. до 11.08.2022г., останала без работа, поради което претендира да й бъде
заплатено обезщетение за това, възлизащо на едно месечено брутно трудово възнаграждение
1
в размер на 2000.00 лева. Поддържа, че прекратяването на трудовоправната връзка, което
счита за незаконно, й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, негативни
емоции и изживявания, поради което претендира обезщетение и за това в размер на 1500.00
лева, както и разноски за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК. Такъв е постъпил на 12.12.2023г.- ден преди първото по делото открито съдебно
заседание, като в същия са изложени подробни фактически и правни съображения за
мотивираност на процесната уволнителна заповед, както и за липса у ищцата на подробно
описаните в заповедта качества, необходими за ефективно изпълнение на задълженията й
като „***“. С оглед на това ответникът счита предявения конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловения от него иск с правно основание чл. 225, ал. 1
КТ за неоснователни, а в условията на евентуалност оспорва последния по размер,
поддържайки, че от обезщетението за оставане без работа следва да бъде приспаднато
обезщетението за безработица, получавано от ищцата от държавното обществено
осигуряване през исковия период. Опсорва и иска с правно основание чл. 49 ЗЗД,
поддържайки, че стресът и безпокойството за ищцата от оставенато й без работа в случая са
в намалени обем и интензитет, доколкото същата е получавала обезщетение за безработица,
а и доколкото до нея е било отправено и спазено едномесечено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че доколкото с подадения
след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът не заявява нови
обстоятелства, различни от включените в предмета на доказване с оглед конкретните доводи
за незаконност на процесното уволнение, заявените за установяване на тези обстоятелства
доказателствени искания не са преклудирани, още повече, че същите са релевирани преди
първото по делото открито съдебно заседание, в което е изготвен окончателният доклад по
делото, до приключването на което съобразно процесуалния закон страните следва да
ангажират доказателства за установяване на твърденията си съобразно разпределената
доказателствена тежест.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи: 1/ какви относими към
изпълнението на трудовата функция за конкретната длъжност качества са необходими и
следва да притежава служителят, който я заема; 2/ издаването на мотивирана писмена
заповед, в която е посочил конкретни знания, умения или навици, които липсват на
конкретния служител и/или в какво се състои трайното неефективно изпълнение на
възложената на служителя работа; 3/ конкретните фактически обстоятелства, посочени в
заповедта, обосновали извода му за липса на качества у служителя за изпълнение на
възложените му трудови функции.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
2
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените с исковата молба
трудов договор № 00089/31.01.2020г., допълнителни споразумения от 01.07.2020г. и от
01.09.2021г. към него, както и заповед № ***022г. на управителя на ответното дружество, че
в периода от 31.01.2020г. до 06.07.2022г. помежду им е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „***“ в „***“ ЕООД,
както и че същото е прекратено по силата на процесната уволнителна заповед на основание
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- поради липса на качества за ефективно изпълнение на
работата, считано от 07.07.2022г.- деня, следващ изтичането на отправеното до ищцата
едномесечно предизвестие, връчено й на 06.06.2022г.- арг. разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1
КТ.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 3
от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на *** по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК,
„субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което
се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява
по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва
следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено
или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата.
Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение
на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за
действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта
работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор
поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението,
при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност
на основанията за уволнение.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да
предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез
посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и
неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на
това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна
липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на
трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на
трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата
причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите
за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.
Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът
или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи
фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат,
работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата
молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или
3
служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за
незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае
причината за прекратяването на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват
или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът
по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се
постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на
защита.“
А съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело №
804/2011 г., ***, IV г. о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ***, IV
г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 179/07.11.2016 г. по гр. д. №
1237/2016 г., ***, III г. о., „доказването на отрицателния факт за липса на качества се
осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по
който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на
изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде
измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите
действия и бездействия и по получените резултати.“
В случая в оспорената уволнителна заповед субектът на работодателска власт е
посочил, че ищцата не притежава добра езикова и академична подготовка- при изготвяне на
материалите си и представянето на информация допуска правописни, граматически грешки;
показва ниско стилистично ниво при създаването на текстове, като често при предоставяне
на информация допуска фактологически грешки и си позволява да ползва чужди текстове
без редакция; показва незадоволително ниво на говорене и четене в ефир- допуска
запъвания, продължителни паузи, повторения и необходимост от самопоправяне;
демонстрира липса на инициативност- не се ангажира доброволно с нови задачи освен
възложените й, не дава идеи и предложения; по отношение на обема на свършената от нея
работа се наблюдава значително по- малък обем от осъществени задачи в сравнение с
работата на другите колеги ***и, като изрично в заповедта се сочи, че тези пропуски в
уменията и знанията й се наблюдават през целия период на съществуване на трудовото
правоотношение.
С оглед на така изложеното от фактическа и правна страна по въпроса, касаещ
необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на индивидуалното трудово
правоотношение на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, настоящият съдебен състав
намира, че процесният уволнителен акт е мотивиран в степен, обезпечаваща възможността
на служителя да узнае какви конкретни качества и умения му липсват според субекта на
работодателска власт, респ. да осъществи защитата си срещу уволнителната заповед, което в
случая ищцата е сторила, предявявайки исковете, предмет на разлеждане в настоящото
производство. Така, в заповедта са посочени конкретни пропуски на ищцата при изпълнение
на задълженията, включени в съдържанието на длъжността й, които доколкото съгласно
заповедта са наблюдавани през целия период на съществуване на трудовото
правоотношение, са обосновали съждението на рабодателя, че на В. Т. й липсват определени
качества за ефективно изпълнение на възложената й работа.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изброените в уволнителната заповед
конкретни качества и умения, за които се твърди да липсват на ищцата, имат отношение,
съотносими са към изпъляваната от нея трудова функция на длъжността „***“, като за
извода в този смисъл е ирелевантно дали на същата е била надлежно връчена длъжностна
характеристика за длъжността „***“. Това е така, тъй като от естеството на длъжността,
свързана с посещаване на конкретни общественозначими събития, възпроизвеждане в
4
писмен и/или устен вид съдържанието на същите и на основните и най- важни акценти от
тях, както и с боравене със словото, следва, че заемащият длъжността следва да е грамотен,
да има способността самостоятелно, ясно и прецизно да формулира изказванията си, да
говори гладко пред публика, да притежава обща култура, да е запознат с актуалните събития
в страната и/или чужбина съобразно ресора си по начин, че да има готовност да инициира
изготвяне на репортажи, респ. да изпълни възложени му задачи в тази насока. Изводът в
този смисъл се възприема и в практиката на касационната инстанция, в частност в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 117 от 24.10.2023 г. на *** по гр. д. №
4209/2022 г., III г. о., ГК, решение № 800 от 22.03.2011 г. на *** по гр. д. № 776/2009 г., IV г.
о., ГК, в които в отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно
обжалване, е прието, че „съдържанието на задълженията на работника по трудовото
правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата
работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и му връчи
длъжностна характеристика, в която да посочи по- подробно задълженията му. Ако той,
обаче, не изготви или не връчи такава, това не се отразява по никакъв начин на
съдържанието на трудовото правоотношение - нито работодателят може да възложи с
длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може
да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа, поради
липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на
съответното задължение в нея. В длъжностната характеристика може да бъдат посочени и
качества, които работникът трябва да притежава според естеството на възложената работа,
но ако длъжностна характеристика липсва, не е връчена, във връчената такава не са
посочени качества или не са посочени всички необходими качества за ефективното
изпълнение на възложената работа, не следва, че работникът може да работи без
необходимите качества и работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение
поради липсата им.“
За установяване на сочената в уволнителната заповед липса на качества ответникът е
ангажирал гласни доказателства.
Така, свидетелят Н. К. Г., работил в ответното дружество последователно като
международен редактор, шеф на новини, респ. управител, твърди, че имал преки
наблюдения върху работата на ищцата В. Т. основно през 2022г., като добил такива в
продължение на една година, докато работел като шеф на новините. Изяснява, че работата
на В. Т. като *** била да отразява събития, свързани с БСП, да се включва от събития, да
изготвя репортажи. Свидетелят твърди, че се случвало ищцата да използва за репортажите
си готови материали от интернет, като разказва за конкретен случай, при който същата била
изпратена на партийно събитие на БСП, като след като се върнала, при поставен от
свидетеля въпорс дали материалът е готов, отвърнала, че все още нямало съобщение от
пресцентъра на партията. Н. Г. изяснява в тази връзка, че такива съобщения от пресцентъра
се ползвали, когато *** на медията не е посетил съответното събитие. Впоследствие ищцата
съставила материал от въпросното събитие, но същият не бил в достатъчна степен
изчерпателен, подробен и конкретен. Наред с това, свидетелят твърди, че В. имала пропуски
в начина си на изразяване при включванията и отразяванията на новините, доколкото не ги
отразявала кратко и ясно, а освен това допускала лапсуси. В работата си с ищцата
свидетелят имал забележки и по отношение на нейната инициативност, като изяснява, че
***ът следва да търси и предлага теми. Н. Г. поддържа, че на В. й липсвала способност да
открие новината в дадено събитие, да я синтезира и да я разкаже, да я предаде на зрителите.
Изяснява, че ***ът, след като се върне от събитие, ***ска задача, следвало да изготви текст,
който впоследствие се редактирал от редактор, а впоследствие текстът се изчитал от
съставилия го *** и се изготвял видеоматериал. Твърди в тази връзка, че в изготвяните от В.
Т. текстове за репортажи се съдържали дълги изречения с повторения, правописни и
пунктуационни грешки. Освен това според свидетеля В. изпълнявала възлаганите й от него
5
задачи бавно, като подобрение в количествено и/или качествено отношение не се
наблюдавало в периода, през който двамата работели заедно.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира цитираните свидетелски
показания за правдиви и годни да послужат при формиране на правосъдната воля на
настоящия съдебен състав по релевантните за спора фактически обстоятелства, а с това и по
правнорелевантните такива, тъй като същите са последователни, логични,
безпротиворечиви, като към датата на депозиране на показанията свидетелят вече не работи
в ответното дружество съгласно изричните му изявления, т. е. не е налице икономическа
зависимост от последното, която да обоснове съмнение в добросъвестността му и в
достоверността на твърденията му. Освен това Н. Г. е работил заедно с В. Т. през
продължителен период от време, като е имал преки наблюдения върху работата й, за която в
качеството си на шеф на новините и редактор е отговарял и която е ръководил, поради което
следва да се приеме, че не се касае за впечатления, натрупани въз основа на инцидентни и
случайни негови възприятия, а за устойчиви наблюдения в продължение на значителен
период от време. Нещо повече, изложеното от този свидетел не се опровергава от останалата
доказателствена съвкупност, а напротив- намира опора в показанията на втория разпитан по
искане на ответника свидетел- В. Т., който понастоящем също не работи в ответното
дружество. Същият твърди, че работил с ищцата в едно помещение, в един нюзрум през
цялото време, докато тя работела в телевизията, като имал наблюдения върху работата й, тъй
като имал достъп до системата за вкарване на новините, с която работела и В., и тъй като
бил свидетел на отправяните към нея забележки от редакторите в телевизията. Основната
част от тях били свързани с използване от ищцата чрез функцията „копи- пейст“ на новини
от пресслужбата на БСП без осъществяване на каквато и да е редакция, с допускани от нея
повторения и използване на дълги изречения. Свидетелят допълва, че В. допускала и
правописни и пунктуационни грешки, имала пропуски в общата си култура. Изяснява, че
ищцата натрупала определени умения и опит в телевизията през първите осем месеца след
постъпването си, след което спряла своето развитие.
Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност, по отношение на
чиято правдоподобност по изложените вече съображения за съда не възниква съмнение,
следва да се приеме за доказана липсата на сочените от работодателя в уволнителанта
заповед конкретни качества и умения на В. Т. да изпълнява ефективно и качествено
трудовите функции, включени в заеманата от нея длъжност „***“, като в случая с оглед
периода, през който въз основа на показанията на свидетелите се установява да са
наблюдавани пропуските на ищцата при изпълнение на задълженията й, които пропуски не
са единични случаи, а и са от съществено значение с оглед естеството на работата й, следва
да се приеме, че се касае за трайно неефективно изпълнение на работата в качествено
отношение.
Следователно, в правната сфера на работодателя е възникнало потестативното право
едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на соченото в уволнителната
заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което същият е упражнил и при спазване на
формалните изисквания за законност на уволнението. Поради това и при липсата на други
доводи срещу законността на процесното уволнение предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловеният от основателността му иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Доколкото не се установи незаконосъобразност на прекратяването на трудовоправната
връзка между страните, не е налице основание поведението на служители на ответника във
връзка с това прекратяване, да бъде преценявано като противоправно и с това като
причинило неимуществени вреди на ищцата, която основава претенцията си за обезщетение
от непозволено увреждане именно на незаконосъобразното упражняване от работодателя на
преобразуващото му право едностранно да прекрати трудовия договор на конкретното
6
уволнително основание. Поради това и само на това основание и искът с правно основание
чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на обективната безвиновна отговорност на
работодателя като възложител на конкретна работа следва да бъде изцяло отхвърлен, поради
което безпредметно е обсъждането на останалите твърдения и доводи на страните във връзка
с този иск, респ. на събраните за установяването му гласни доказателства.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 300.00 лева, включваща заплатени депозити за възнаграждения на свидетелите и
на вещото лице по ССчЕ.
Сторените от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка- така, както са
извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъдат присъждани
държавна такса за разгледжане на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ,
както и заплатеният от бюджета на съда депозит за възнаграждение на вещото лице по
ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал.
1 КТ и чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна уволнението на
В. Т. Т., ЕГН **********, обективирано в Заповед № ***022г. на управителя на работодателя
„***“ ЕООД, ЕИК ***, за осъждане на последното да заплати на В. Т. Т. сумата от 1868.70
лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за
периода от 07.07.2022г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.08.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетeние за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от незаконното уволнение,
изразяващи се в изживян стрес, негативни емоции и изживявания, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 300.00 лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7