От приложеното ч.гр.дело №977/2014г. по описа на РС-Пещера се установява, че на 06.10.2014г./по пощата/, ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу двамата ответници солидарно, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №977/2014г.по описа на Пещерския районен съд.Съдът е издал Заповед №238 за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 08.10.2014г.,с която е разпоредил ответниците – длъжниците да заплатят солидарно на ищеца – кредитора „Юробанк България“ АД следните суми:169 431,42 швейцарски франка – главница по кредита за периода от 10.11.2012г. до 06.10.2014г.; договорна лихва в размер на 26 815,03 швейцарски франка за периода от 10.09.2012г. до 06.10.2014г.; такса в размер на 1330,87 швейцарски франка за периода от 10.10.2012г. до 06.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.10.2014г.до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 12782,79 лева, от които 6393,05 лева – държавна такса и 6 389,74 лева - адвокатски хонорар.

С определение №414/17.08.2018 година по в.гр.д.№91/16 година на ПОС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист.

С определение №233/19.07.2017г.Районен съд Пещера е възстановил срока на длъжниците-ответници,за депозиране на възражения по чл.414 от ГПК,по гр.д.№977/14г. по описа на Районен съд Пещера.

С разпореждане №540/11.04.2018г.,по ч.гр.д.№977/2014г. Районен съд Пещера е дал указания на заявителя в производството да предяви исковата си претенция.Съобщението е получено от представител на „Юробанк България“ АД на 27.04.2018 година.Исковата молба е депозирана в Окръжен съд Пазарджик на 23.05.2018 година/п.клеймо/,поради което предявения иск е депозиран в законния срок ,от лице с активна процесуално правна легитимация,при наличие на идентичност на вземането като предмет на спора и се явява процесуално  допустим.

Неотносимо към процесуалната допустимост на предявения установителен иск  е обстоятелството,заради което ПОС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил издадения в полза на банаката изпълнителен лист,а именно,че заявителя след като веднъж е цедирал вземането си,не може да се ползва от облекчения ред по чл.417  т.2 от ГПК,тъй като вече не притежава качеството на субект посочен в цитираната разпоредба,каквото качество не притежава и неговия праводател по договора за обратна цесия,в случая „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.Тези съображения са относими и са от значение в заповедното производство,в което качеството на лицето,заради гаранциите ,които са свързани с него относно записванията в счетоводнтие книги и тяхната достоверност,респ.за установяване на съществуването и размера на вземането,обуславя неговата легитимация като субект посочен в разпоредбата на чл.417 т.2 от ГПК.В случая когато вземането подлежи на установяване по реда на чл.422 от ГПК,това може и следва да стане с всички доказателства предвидени в ГПК.В тази насока и в подкрепа на горните изводи за допустимост на предявения иск,като процесуална предпоставка за разглеждането му от категорията на абсолютно задължителните,за наличието на които съдът следи служебно,е и практиката на ВКС-Определение    №710 от  02.12.2019 год.по ч.т.д.№ 2241/2019 г.І,І т.о.,където съдът приема,че на първо място  установителният иск по чл.422 ГПК не се влияе от резултата от обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК. Липсата на предпоставки по чл.417 т.2 ГПК, въпреки която е издадена заповед за изпълнение,може да доведе до отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист /както е в случая/, но не и до недопустимост на исковия процес по чл.422 ГПК, заведен в срок от кредитора – заявител.Указанията, дадени в т.4г от ТР № 4/2013 г. /че частният правоприемник на кредитора по чл.417 т.2 ГПК също трябва да притежава посоченото в разпоредбата особено качество,за да има легитимация да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение по този ред/ касаят първата фаза от заповедното производство и с тях не се отричат правата на цесионера - банка.В исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане  и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните ,както и общите правила за допустимост на исковия процес,вкл.относно активната процесуална легитимация.Същото е възприето и в  решение №205 по т.д.№ 2932/2015 г по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.,в което е посочено,че активната легитимация за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК принадлежи на заявителя и с оглед на това искът не е недопустим. На последно място,съгласно приложимите спрямо настоящото производство норми на чл.415 ГПК след изменението им /ДВ, бр.86/2017 г./, заявителят следва да предяви иска си относно вземането дори съдът да е отказал да издаде заповед за изпълнение, поради което правото му на иск не може да бъде отречено в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,след което разпореждането за незабавно изпълнение е отменено,а изпълнителния лист е обезсилен.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит №HL 34903 от 31.03.2008г., по силата на който  „Юробанк и Еф Джи България“ АД,чийто правоприемник е ищецът „Юробанк България“ АД, се е задължило да предостави на ответниците в качеството им на кредитополучатели потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове,в размер  на равностойността в швейцарски франкове на  100 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към  евро на банката  в деня на усвояване на кредита, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

В чл. 2 от договора страните са уговорили  конкретните условия за реалното усвояване на кредита.Посочено е,че разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя  Е.М.,след представяне от кредитополучателя на подробно описаните в чл.2 ал.1 от Договора документи,включително писмено искане от клиента и молба за превалутиране /по образец на банката/.Според клаузите в чл.2 от договора едва след изпълнение на тези условия, усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2 ал.1 се превалутира служебно от банката в евро  по търговски курс „купува” на  банката за съответната валута в деня на усвояването,като  кредитополучателя  заявява,че дава безусловно и неотменимо съгласие за това ,подписвайки договора.В чл.2 ал.3 от договора е постигната договорка,че кредитополучателите не дължат такси и комисионни в полза на банката за превалутирането по предходната алинея /в текста на договора е посочена ал.3,което съдът приема за техническа грешка/.

Чл.3 от сключения между страните договор урежда дължимите договорни лихви. В ал. 1 е посочено, че годишната лихва е в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,65 пункта, като е посочено, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5%.Според ал.5 на чл.3 от договора действащият БЛП на банката  не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни незабавно за страните,като промените в размера му и началната дата, от който той е в сила, се обявяват на видно място в банковите салони. В ал. 3 на чл. 3 от договора е уредена лихвата при просрочие на дължимите погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на кредита, а именно редовната лихва по ал. 1 плюс 10 пункта надбавка.

Съгласно с чл.5  ал.1 от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 264 месеца, считано от датата на усвояването му, която се установява с подписване на Приложение № 1 като неразделна част от договора.

Според  клаузата на  чл.6 ал.1 от договора кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска съгласно погасителен план /Приложение №2/, представляващ неразделна част от договора. 

В чл.6 ал.2 от договора за кредит е предвидено погасяването на кредита да се извършва във валутата,в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката  с тези средства, след служебно превалутиране от банката  на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. 

В чл.6 ал.3 е уговорено,че ако по време на действие на договора Банката промени БЛП,размера на погасителните вноски се променя автоматично  в съответствие с промяната ,за което кредитополучателите дават съгласие с подписването на договора.

В следващата алинея 4 е посочено,че курс „продава“ на швейцарския франк към еврото се формира от официалния курс „купува% за евро към лев на Банката ,разделен на официален курс „продава“ за швейцарски франк към лева на Банката за съответния ден.

В чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,лихвите, таксите и комисионните,които прилага при операциите си,както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното им превалутиране по реда на чл.21.  Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентния банков орган и са задължителни са за страните, като кредитополучателя се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата на банката.

Уговорената е и възможността банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем,когато не се погаси която и да е вноска – чл.18 ал.1.Според чл.18 ал.2 от договора   при неиздължаване на три последователни месечни вноски,изцяло или частично целият остатък от кредита се превръща  в предсрочно и изцяло изискуем,считано  от датата на падежа на последната вноска автоматично,без да е необходимо волеизявление на страните.

В чл.21 от договора за кредит са предвидени възможности кредитополучателят да поиска от банката превалутиране  на кредита от швейцарски франкове в лева или евро,като във връзка с това е постигнато съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на искането Тарифа на банката.В ал.2 на чл.21 е изразено съгласие превалутирането да стане по действащия курс купува на банката за швейцарски франкове, както и да прилага лихвени проценти обявени от банката по реда на чл.12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на кредита.В чл. 22 е дадено определение на операцията превалутиране-промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението,при което следва да се приложи лихвен процент приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

В чл.23 от договора е вписано изявление на кредитополучателя за знание и съгласие с обстоятелството,че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро,както и че превалутирането на договора,може да има като последица вкл.и за случаите на чл.6  ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,изразени в лева/евро. Посочено е съответно,че кредитополучателят приема да носи за своя сметка риска от тези промени и повишаване  и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.Ал.2 съдържа декларация,че  кредитополучателят е запознат с икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.21-23 от договора и че е съгласен с настъпването им.

В чл.28 е материализирано съгласие на страните по договора, че във всеки един момент от действието му банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително и на  „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД,гр.София   или на други финансови или нефинансови институции или дружества.Предвидено е и, че в случай на прехвърляне на кредита банката следва да уведоми длъжника за новия кредитор,като прехвърлянето ще има действие спрямо него при уведомяването му.В ал.2 на този член се говори за възможност при прехвърляне на вземанията на  „Бългериън Ритейл Сървисиз“  АД страните по цесията да се договорят длъжниците да продължат да осигуряват средства за погасяване на дължимите вноски по сметката им в банката, по която това е правено и до момента и респективно същата да превежда вноските на съответния падеж по открита при нея сметка на цесионера.

Според приетото по делото Приложение №1 от 09.04.2008г.към договора датата на усвояване на кредита е 09.04.2008 г.,при  приложим курс „купува“ за швейцарския франк на банката  към евро  към датата на усвояване на кредита 1,6253317.В приложението е посочено,че определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен  от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 162 534 швейцарски франка. 

Установено  е с представените по делото писмени доказателства, че въз основа на предварително дадено от кредитополучателя съгласие, съдържащо се в чл. 28 от договора, банката е прехвърлила вземанията си по кредита на   „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с договор от 15.05.2008 г.

 По делото са представени седем  допълнителни споразумения към  договора за кредит,сключени между кредитополучателите и     цесионера  „Бългериън Ритейл Сървисиз“   АД.С всички тях са предоговаряни условията на договора за кредит поради наличие на просрочени плащания, включващи главница, лихви и такси в посочени размери, въвеждан  е период на облекчено погасяване на общия дълг за  шест месеца  с фиксирана годишна лихва и фиксиран размер на погасителните  вноски в съответен размер,като със съгласие на длъжниците сумата на съществуващите просрочия е преоформяна чрез натрупването й към усвоената редовна главница по кредита.

Впоследствие,с втора цесия от 05.03.2014г.„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило обратно на  ищеца всички свои вземания, произтичащи от договори за кредит,изброени в приложенията,сред които е и процесния договор / приложение №2, ред 3 и 4/, както и от всички анекси към тези договори,заедно с всички обезпечения,привилегии и други принадлежности,включително начислената до съответната дата лихва,както и правата спрямо солидарните длъжници и поръчителите по кредитите.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съобразявайки доводите и възраженията на страните по делото, включително  задължението си да се произнася служебно  във връзка със защита на потребителите за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори,доколкото е безспорно,че кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – търговец по смисъла на § 13 т. 2 от ДР на ЗЗП, което съдът изрично е указал на страните и е дал възможност на същите да изразят становище и да сочат доказателства,съдът намира следното:

За валутата  на процесния  кредит съдът,съобразявайки клаузите на договора,обсъдени по-горе,приема, че става дума за договор за кредит   в чуждестранна валута–швейцарски франкове и задължението за погасяването му е в същата валута,макар цялата сума фактически  да е предоставена на кредитополучателя в евро-чл.2 ал.2 от договора,а не в уговорената с договора чуждестранна валута.За този договор съгласно приетото в т.20 от определение  по дело С-119/17 на СЕС  при преценката за наличие на неравноправни клаузи  по смисъла на чл. 3, §1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13, транспонирани в чл. 145 ал. 1 ал. 2 от ЗЗД   се прилагат критериите, възприети с решение  по дело С -186/2016 година  на СЕС.Съобразно тези критерий и съобразно  разпоредбата на чл.145 ал. 2 от ЗЗП  преценката  за неравноправния характер на клаузи от потребителски договор не се свързва с основния му предмет,нито със съответствието на цената и възнаграждението от една страна и по отношение на доставените стоки и предоставените услуги от друга, при условие,че те са изразени на ясен и разбираем език.

В случая  клаузата на чл.1 ал.1,определяща основната, характеризираща договора престация, според която се предоставя кредит  в щвейцарски франкове с равностойност 100 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката – кредитор в деня на усвояването на кредита и задължението да се върне ползвания кредит в швейцарски франкове,е формулирана по ясен и разбираем начин и отразява волята и постигнатото съгласие между страните за  предоставяне на кредита в швейцарски франкове, респ. за погасяването му в същата валута.Този извод   не се променя  от факта, че според чл. 2, ал.1 от договора сумата предмет на кредита в швейцарски франкове е предоставена на кредитополучателите  по блокирана сметка, с която те не са могли да се разпореждат, служебно е превалутирана в друг вид валута-евро,по курса към момента на усвояване на кредита .

 Що се отнася до клаузите от договора,с които валутният риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателите,следва да бъде извършена преценка за тяхната неравноправност, респ. нищожност съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, освен ако не са  уговорени индивидуално, каквито  доводи  и доказателства  от страна на банката липсват. Според чл. 143, ал.1 от ЗЗП  неравноправна е  клауза в договор,сключен с потребител,съдържаща уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В чл.145,ал.1 на ЗЗП,законодателят сочи,че неравноправната клауза в договор,сключен с потребител се преценява,като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

По делото не се твърди и не е установено при сключване на  процесния договор за кредит в съответната чуждестранна валута, в случая в швейцарски франкове,банката да е предоставила на  потребителя пълна и подробна информация за последиците от процесната сделка,която  да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план / договорът е за 23 години и 8 месеца/  на икономическите последици от валутния риск за поетите финансови задължения при  описаните по-горе договорни клаузи  и  за опасността да не може да заплаща вноските  при значително обезценяване на валутата,в която получава доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс към лева.

  Липсата на такава информация лишава кредитополучателя от възможността да прецени последиците от поетия от него риск, сключвайки договора  с клаузите по чл. 6 ал. 2 и чл. 23, които следва да бъдат приети за нищожни съгласно чл. 146 ал. 1 от ТЗ. Тези  клаузи от договора  не отговарят на изискването за добросъвестност и създават неравновесие в отношенията между банката и потребителя,с тях се постигна пълно  прехвърляне на валутния риск върху потребителя,при това без да са разяснени последиците от това във времето  на ясен и разбираем за потребителя език.

Приемайки нищожност на клаузите от договора, с които валутният риск е прехвърлен изцяло върху кредитополучателя, без той да може да прецени  на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност,съдът счита,че  тези нищожни клаузи не създават задължение на потребителя.Той не следва да носи риска от тяхното прилагане,свързано с промяната в курса на швейцарския франк както към  лева,така и към евро и увеличаването на левовата или евровата равностойност на дължимите вноски в швейцарски франкове.Поради това съдът приема,че неговото задължение се ограничава до заплащане на усвоената сума по кредита по курса на швейцарския франк към лева и към еврото, посочен при усвояването ѝ, а именно 1,253 лева за един швейцарски франк  /посочен в Приложение 1 към заключението на СИЕ с вх.№263191 от 30.11.2020г.и съответно 1,6253317 към еврото. Общият размер на усвоената  на 09.04.2008 година сума съгласно приложение  №1 към Договора е 162534 швейцарски франка.

Горните изводи за нищожност поради неравноправност се отнасят и до клаузите на чл.3 ал.5  , чл.6 ал.3  и чл.12   от договора,касаещи уговорки в полза на Банката ,съгласно които същата може да променя Тарифата за лихвите,таксите и комисионните ,в т.ч. размера на БЛП като лихвообразуващ компонент,без посочени в договора ясни и обективни предпоставки за това и без да е предвидено задължение на Банката да уведоми по подходящ начин кредитополучателите за изменението както и за им предостави възможност да искат прекратяване на договора-нищожност по смисъла на чл.143 ал.2 т.11 от Закона за защита на потребителите като в случая не се прилага изключението по чл.144 ал.2 т.1 от същия закон.

 Относно преоформянето на задълженията по силата на сключените анекси към договора по време на действие на първия цесионен договор чрез прибавянето на изтекли лихви към главницата по отпуснатия кредит,съдът приема,че същото не обвързва страните по договора.Тези клаузи от допълнителните споразумения са нищожни като противоречащи на закона.Те имат за последица т.нар.„анатоцизъм“  по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД – начисляване на възнаградителни  лихви върху лихви. Вече изтеклите лихви стават част от главницата и върху тях започват да се начисляват нови лихви, което е  което е допустимо само при изрична уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от  ТЗ, пред каквато хипотеза не е налице в случая.За банката,както и за „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД не съществува възможност за олихвяване на изтекли лихви съгласно чл.10 ал. 3 от ЗЗД, включително при преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск / отм./. В тази насока е и възприетото от съдебната практика разрешение – решение № 66 от 29.07.2019 година на ВКС по т. дело  №  1504/2018 година на второ т.о.

          С оглед на горното и при преценка за размера на дължимата главница,лихва и банкови такси,които са предмет на предявения установителен иск,съдът ще съобрази първоначално отпуснатата и усвоена сума,прибавените към нея такси,дължимите непогасени договорни лихви за периода от 19.09.2012г.до 06.10.2014г.,настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателите,а от друга извършените погашения по кредита при първоначално уговорения лихвен процент,представляващ възнаграждение на Банката за предоставената от нея финансова услуга и при валутния курс на швейцарския франк към лева и към еврото към момента на усвояване на кредита-09.04.2008г.,тъй като погасителните вноски са правени както във валутата по кредита,така и в лева и в евро.

          Данни в горния смисъл се съдържат в приетите по делото съдебно-икономически експертизи – първоначално и допълнителни.

Според приетата от съда експертиза –допълнителното заключение с вх.№263191 от 30.11.2020г.и Приложение 2 към него,която е съобразена с отпуснатия и усвоен размер на главницата,без последващите ѝ увеличения с прибавяне на лихви и без промяна в лихвения процент,общо погасените суми  за главница,лихви и такси  съобразно първоначалния погасителен план към договора и при валутен курс на швейцарския франк към лева и еврото равен на този към датата на усвояване на кредита-09.04.2008г.,към 06.10.2014г.са:главница- 12203,02 швейцарски франка,редовна лихва - 31242,05 швейцарски франка и такси 4632,10 швейцарски франка.При това положение задължението на кредитополучателите към 06.10.2014г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК възлиза на главница в размер на 150330,98 шв.франка,договорна лихва в размер на 27802,75 шв.франка и такси по обслужване на кредита в размер на 1388,40 шв.франка.Посочения размер на дължимата договорна лихва е изчислен от вещото лице за периода от 10.07.2011г.до 06.11.2014г.при претенция на ищеца за установяване на дължимата договорна лихва за периода от 10.09.2012г.до 06.102.2014г.Това налага корекция в размера на лихвата и изчисляването на същия от съда сборувайки сумите на дължима и неплатена договорна лихва в колона 6 от приложение 2 към заключението от 30.11.2020г.от ред с падеж 10.09.2012г.до последния ред с дата 06.10.2014г.,при което размера на вземането на кредитора за договорна лихва възлиза на 17892,25 шв.франка.

 Това е сумата, която при извод на съда на настъпила предсрочна изискуемост ответниците дължат  на ищеца като главница ,договорни лихви и такси по договора, по курс на швейцарския франк такъв, какъвто е към момента на усвояване на кредита  към лева  и еврото, при извод за неравноправност на клаузите, с които валутният риск се възлага изцяло в тежест на кредитополучателите и лихвения процент се променя без предварително посочени ясни и обективни критерии за това, изложен по-горе.

Досежно предсрочната изискуемост на задължението по кредита съдът приема,следното:

Същата настъпва при наличие на обективни и субективни предпоставки за това при условията на кумулативност.От обективна страна предпоставките са тези по чл.18 ал.1 и ал.2 от договора,а от субективна страна това е изявлението на кредитора да упражни правото си да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем.По делото са представени покани изпратени до ответниците,с които същите са уведомени за допуснати просрочия на вноските по договора  и за решението на кредитора да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем.Поканите за двамата ответници са връчени на 13.08.2014г.чрез ответницата М..В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба  ответниците не са депозирали възражения срещу иска и обстоятелствата ,на които същия се основава,в т.ч.и относно начина на връчване на поканата,нейното съдържание и правните последици досежно възникване на предсрочната изискуемост на задълженията им по договора.Поради тази причина съдът не се явява обвързан  с изводите на Пазарджишкия окръжен съд за липса на предсрочна изискуемост ,поради непосочване в поканата на кредитора на основанието за настъпването й  - определение от 17.08.2018г.на ПОС по в.ч.гр.д.№91/2016г. ,с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения по реда на чл.417 от ГПК изпълнителен лист.Двете производства – по чл.419 ал.1 от ГПК и по чл.422 от ГПК   са различни.В настоящето съдебно производство,състезателно по своя характер,съдът е длъжен да съобрази само и единствено надлежно извършените от страните процесуални действия.

От обективна страна вещото лице М.Л. установява,че