Решение по дело №1911/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1370
Дата: 9 ноември 2022 г. (в сила от 9 ноември 2022 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20225300501911
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. А. Х. от гр.***, чрез адв.С. Ж. П.
срещу решение № 1820/24.05.2022г. на Пловдивски районен съд, ХІІ
граждански състав, постановено по гр.дело № 17082/2021г. С обжалваното
решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно
основание чл.439 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от С. А. Х., ЕГН
**********, от *** срещу С.Г. Груп и партньори „ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление във ***, за установяване, че в отношенията
между страните, ищецът не дължи плащане на сумата от 111,88 лева главница
и 58,39 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за период от
02.09.2016г. до 25.10.2021г., за които суми срещу наследодателя му е издаден
изпълнителен лист по частното дело № 17201/14, ПРС и е образувано за
събиране изпълнително дело № 2201 по описа на ЧСИ Павлов при ПОС за
2015г., поради погасяване по давност, като неоснователен.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят С. А. Х. навежда доводи за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението. Сочи, че в казуса не се прилага
петгодишната погасителна давност, а тригодишната погасителна давност, тъй
като вземането е за периодично плащане. Сочи се, че по износа на данни в
деня на откриване на наследството се счита, че то е открито веднага след
смъртта на наследодателя. Сочи се, че насрочените, но несъстояли се описи,
не могат да се приемат като валидни действия, които прекъсват давността.
Сочи се, че вследствие прекратяване на изпълнителното производство
извършените изпълнителни действия се обезсилват със задна дата. Иска се
отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се разноските по
делото.
Няма подаден е в срок отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неснователно е възражението на жалбоподателят Х., че в казуса не се
прилага петгодишната погасителна давност, а тригодишната погасителна
давност, тъй като вземането е за периодично плащане. След издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземанията /л.35/ според
настоящия съд вземанията се погасяват с общата погасителна давност от 5
години по чл.110 от ЗЗД.
По изтеклия срок, в който не са предприемани действия за
принудително изпълнение на вземанията РС Пловдив приема, че овластеният
по реда на чл. 18 от ЗЧСИ съдебен изпълнител преминава към различен
способ за изпълнение, като насрочва опис на движимите вещи в жилището на
длъжника. Опис не е проведен. Няколко нови такива са били насрочвани до
16.01.2020г. вкл., но отново не са проведени. Не става ясно от мотивите на
обжалваното съдебно решение дали съда приема насрочването опис на
движимите вещи, като предприемане на действия за принудително
2
изпълнение по чл.116 б.“в“ от ЗЗД прекъсващо давността.
Въззивният съд приема за основателно възражението на
жалбоподателят Х., че насрочените, но несъстояли се описи на движими
вещи, не могат да се приемат като валидни действия, които прекъсват
давността.
Разпорежданията на ЧСИ от 08.06.2017г. /л.141/ и от 16.01.2020г. /л.150/
от делото за насрочване на опис на движими вещи, не се явява изпълнително
действие прекъсващо теченето на погасителната давност по чл.116 б.“в“ от
ЗЗД. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването
на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без
реалното му извършване. Това е така и защото в чл.465 от ГПК, това е
първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи,
като неговата подготовка, не съставлява отделно и самостоятелно
изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на опис на движими
вещи, неговата подготовка е без правно значение, като някакво реално
извършено изпълнително действие.
Така по това дело в периода 02.09.2016г. /когато е последното
доброволно плащане – л.106/ до 02.09.2021г., не са искани или извършвани
изпълнителни действия по това дело. Запор върху вземанията на длъжника е
наложен след този срок на 11.10.2021г. /л.163-168/. Тоест в петгодишен
период изпълнителни действия не са извършвани. Като е била и вече
настъпила предвидената в ГПК перемпция по делото и същото е прекратено
по силата на закона /ex lege/ чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като всички действия по
изпълнителното дело след датата 02.09.2018г. са ирелевантни, защото са
извършени по прекратено изпълнително дело.
Ето защо обжалваното решение е неправлино и следва да се отмени
изцяло, като се уважи предявният иск по чл.439 от ГПК за недлъжимост на
111,88 лева главница и 58,39 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за период от 02.09.2016г. до 25.10.2021г., за които суми срещу
наследодателя му е издаден изпълнителен лист по частното дело № 17201/14,
ПРС и е образувано за събиране изпълнително дело № 2201 по описа на ЧСИ
Павлов при ПОС за 2015г., поради настъпила след издадения изпълнителен
лист погасителна давност на вземанията.
3
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
жалбоподателят С. Х. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1
от ГПК, съобразно уважената част от иска при следните предели. Разноски
направени в производството пред РС Пловдив в размер на следните суми;
държавна такса в размер на 50 лв. /л.10/, 24 лв. за копие на изпълнително дело
/л.27-28/ и 25 лева за държавна такса пред ПОС /л.12/, тоест общо 99 лева.
На основание чл.38 от ЗА на защитавалия го безплатно адвокат С. Ж. П.
/л.7 и л.7 от делото на ПРС/ следва да се платят 300 лева по чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски хонорари и същото възнаграждение се
дължи за защита по първоинстанционното дело на РС Пловдив, общо
дължими 600 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №1820/24.05.2022г. на Пловдивски
районен съд, ХІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 17082/2021г. и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, че С. А. Х., ЕГН **********, от ***, не дължи на С.Г. Груп и
партньори „ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление във ***,
сумите от 111,88 лева главница и 58,39 лева обезщетение за забава в
плащането на главницата за период от 02.09.2016г. до 25.10.2021г., за които
суми срещу наследодателя му А.С. Х. е издаден изпълнителен лист по
частното дело № 17102/14 на ПРС и е образувано за събиране изпълнително
дело № 2201 по описа на ЧСИ Константин Павлов рег №824 при ПОС за
2015г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп и партньори„ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** да заплати на С. А. Х., ЕГН **********, от ***
сумата от 99 лева за деловодни разноски направени пред първата и въззивната
инстанция по това дело.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп и партньори„ ООД, ЕИК ***, със седалище и
4
адрес на управление в *** да заплати на да плати на адвокат С. Ж. П. от АК
Пловдив със съдебен адрес *** сумата от общо 600 лева за разноски за
безплатна правна помощ предоставена на С. А. Х., ЕГН **********, от *** по
гр.д. № 17082/2021г. на ПРС и по настоящото въззивно дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5