№ 933
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501207 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение №
964 от 07.04.2022г., постановено по гр.д.№ 7504 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, с
което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК за приемане за установено между страните, че „Фронтлайн Мениджмънт“ЕООД дължи
на „Енерго-про продажби“ АД сумата от 3 853,54 лева, представляваща задължение за мрежови
услуги по фактури, издадени за периода 12.11.2020г.-12.02.2021г. за обекти с адрес: Вилна зона
Варна, м-ст „Чайка Кабакум“, УПИ 621, с абонатен № ********** и Вилна зона Варна, УПИ 621, с
аб.№ **********, с клиентски № **********; сумата от 72,14лв. – мораторна лихва върху
главниците върху всяка една от фактурите за периода за датата на падежа й до 05.03.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-01.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице правно
основание за възникване на вземането на дружеството, а именно – цена на услугата за достъп до
електроразпределителната мрежа, по поддържане на мрежата и принципната готовност за
престиране на електрическа енергия, както и поддръжка на резервирания от небитовия потребител
капацитет от мрежата, дължима на основание чл. 29 ПТЕЕ. Резервирането на мощността от 790
квт от капацитета на електроразпределителната мрежа е извършено въз основа на заявената от
ответника в искането за присъединяване към електроразпределителната мрежа и искането за
проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на електроенергия, като не е подавано заявление за намаляване на заявената мощност.
Като небитов потребител, за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа и
резервирана мощност от 790 кВт, за ответника е възникнало задължение за заплащане на
потребяваните услуги, включително за поддръжка и управление на мрежата в съответствие със
заявената мощност. Посочва също, че потребителят реално е имал техническа възможност да
ползва договорената мощност, тъй като достъпът до електроразпределителната мрежа не е бил
1
преустановен, като за процесния период, въззивното дружество е разполагало с възможност и
готовност да предоставя резервираната от потребителя мощност от 790 кВт.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност,
като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски.
При извършената от съда проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Енерго-Про Продажби“ АД
срещу Фронтлайн Мениджмънт“ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува вземането, за
което по ч.гр.д. №4732/2021г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за
сумите от 3 853,54лв., представляваща задължение за мрежови услуги по фактури,издадени за
периода 12.11.2020г.-12.02.2021г., за обекти с кл.№ ********** , гр.Варна, м-ст Чайка-Кабакум
621, УПИ с аб.№********** и вилна зона Варна, м-т Чайка Кабакум 621, с аб.№ **********;
72,14лв.-мораторна лихва по всяка от фактурите за периода от дата ан падежа й до 05.03.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.04.2021г. до окончателното
заплащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: страните са
били в правоотношение за доставка на ел.енергия, възникнало по силата на §15 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ. Ищецът като продавач и в качеството си на търговец на свободния пазар е имал задължение да
доставя електроенергия до обекта на ответника в гр.Варна, м-ст Кабакум 621 с кл.№ ********** и
две СТИ с аб.№№ ********** и **********. На осн. чл.29 и чл.31 ПТЕЕ ищецът е начислявал на
ответника – небитов потребител такса за достъп до ел.мрежата за мощност от 790 Квт, за която
издавал ежемесечни фактури. На 20.01.2021г. потребителят е депозирал заявление за прекратяване
на договорните отношения и на 22.01.2021г. двете СТИ са били демонтирани. Ответникът не
платил в уговорените срокове дължимата цена за доставената услуга и изпаднал в забава. Ищецът
подал заявление по реда на чл.410 ГПК, което били уважено. Срещу издадената заповед за
изпълнение, ответникът подал възражение.
Отправя искане по изложените обстоятелства за постановяване на решение, с което искът
да бъде уважен.
В отговор на исковата молба, „Фронтлайн Мениджмънт“ЕООД оспорва иска, като
неоснователен и твърди, че ищецът не е изпълнил договорното си задължение за осигуряване на
достъп до електроенергия с мощност 790 КВт. Излага също, че е платил задължението, за да несе
начисляват лихви. Моли искът да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4732/2021г. по описа на ВРС, в полза на „Енерго Про
продажби“АД е издадена заповед за изпълнение срещу ответното дружество за вземане,
съвпадащо с посоченото в исковата молба, срещу което длъжникът е възразил в срока по чл.414
ГПК.
От писмените доказателства представени с исковата молба се установява, че със заявление
№ 4742783/11.01.2018г. „Фронтлайн Мениджмънт“ЕООД е поискал да бъде захранен обект БКТП
с аб.№ ********** и адрес гр.Варна, к.к. Чайка, ул.Боян Бъчваров №109, за небитови нужди. С
искане вх.№ 5633640/04.01.2021г. е заявил проверка на двата електромера по аб. № ********** и
**********, във връзка с която с КП от 06.01.2021г., служители на „ЕРП Север“ АД са установили,
че електромерите по тези аб. Номера се намират в Бетонни комплектни трансформаторни постове
с №№ 2033 и 2034, с изключени главни автомати и липсващи трафомашини.
ТНН/разпределителни табла ниско напрежение/ в двата БКТП са с предмостие.
С Жалба вх.№ 56495006/20.01.2021г. и искане вх.№ 5649525/20.01.2021г. „Фронтлайн
Мениджмънт“ЕООД е отправило до „Енерго- про продажби“ АД заявление за прекратяване на
2
договорните отношения, поради това, че електромерите по двата абонатни номера не захранват
обекти и покана за връщане на получените суми за пренос.
Видно от констативни протоколи от 22.01.2021г. на посочената дата са демонтирани СТИ,
намиращи се в БКТП 2033 и 2034, отчитащи електроенергията за аб.№ ********** и аб.№
**********.
С писма изх.№ 5633640/21.01.2021г. и изх.№ 5649506/19.02.20121г. „ЕРП Север“ е
уведомило „Фронтлайн Мениджмънт“ЕООД, че след проверка е установено, че тези СТИ са били
захранвани преди демонтажа и не е налице основание за коригиране на нечислената цена.
По делото са представени издадените от доставчика „Енерго-про продажби“АД фактури: №
*********/12.11.2020г. на стойност 622,79 с падеж 20.11.2020г.; № **********/12.11.2020г. на
стойност 603,34лв. с падеж 25.11.2020г.; № **********/11.12.2020г. на стойност 564,40лв.; №
**********/11.12.2020г. за 583,88лв. № **********/12.01.2021г. за 622,79лв.;
**********/12.01.2021г. за 603,34лв. и № **********/22.02.2021г. за 253лв., на обща стойност
3853,54лв., с посочено основание- достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност от 790 КВт за период от 01.10.2020г.-22.01.2021г. при единична цена от 0,02053 лв. за
всеки киловат на ден.
От представените по делото бордера от 27.05.2021г. и 14.06.2021г.се установява, че
ответното дружество е заплатило на „Енерго-про продажби“АД сумата от 3853,54лв. по
процесните фактури и 162,04лв. по ЛП №**********/07.06.2021г.
От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява, че сумата по фактурите в
размер на 3853,54лв. с ДДС е осчетоводена от ищеца. Разликата от 583,88лв. е в резултата на
междинно фактуриране на база 50% от предходната фактура и последващите приспадания по
дебитни известия.
От заключението на проведената пред ВРС СТЕ се установява следното: към момента на
изготвяне на експертизата обектът е функционирал и е имал ел.захранване. Във всеки трафопост
БКТП 2033 и 2034 е имало по проект предвидени две трафомашини, всяка с мощност по 630 КVА,
като към тях е имало балансови електромери, които да измерват потребяваната електроенергия и
съответно токови трансформатори 1000/5А; в последствие трафомашините са демонтирани и
подменени с такива с по-малка мощност – 100 КVА По време на огледа, извършен от вещото лице
са били налични тези машини от по 100 КVА. Към момента на присъединяването, към 2017г. и към
момента на експертизата техническата инфраструктура на мрежата дава възможност на „ЕРП“ да
доставя 790 КВт, но за процесния период, такава възможност не е имало, ако се приеме, че през
2017г. са демонтирани машините. При наличие на по две машини във всеки трафопост от по 630
КVА може да се достави 790 Квт, това количество може да се достави и от една машина от 630
КВт. При две трафомашини от 100 КVА не е възможно да се достави мощност 790 КВт. Вещото
лице не е открило данни относно датата на подмяна на трафомашините и, че потребителят е бил
уведомен за подмяната.. По проект е предвидено във всеки трафопост да има по две машини, като
описаните в заключението токови трансформатори с параметри 1000/5 А са били предвидени за
СТИ по проект. Тези параметри на токовите трансформатори позволяват преминаване на мощност
от 790 КВт. Към момента на огледа в трафопоста не е имало балансови електромери, а токовите
трансформатори са 120/5А. Меренето е индиректно. Вещото лице е посочило, че при директно
мерене цифрите на електромера са реални, преминали киловати, а при индиректното мерене-токът
е по-голям и не може да премине през електромера, защото той ще изгори. Затова тока се намалява
с подходящи токови трансформатори и на електромера се изписват цифри, които се умножават по
коефициента на трансформация според токовия трансформатор. При индиректно мерене, загубите
са за сметка на доставчика. Според вещото лице заради големите загуби, които се пораждат от
мощните трансформатори, „Електроразпределение“ ги е заменило с доста по-слаби, като във всеки
един от трансформаторните постове се постави по една машина от 100 КVА. В заключението е
посочено, че в обекта има 250 жилища, като огромна част от тях не се обитават, поради което и
малките трансформатори са достатъчни. Ако се наложи, за няколко часа тези машини биха могли
да се заменят с по-мощни машини.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката/обн.
3
ДВ, бр.107/09.12.2003г. и Правила за търговия с електроенергия/обн. ДВ, бр.66/26.07.2013г.
Между страниет не се спори, че са били в правоотношение за доставка на ел.енергия, което
е възникнало по силата на закона - §15 от ПЗР на ЗЕ. Продавачът –ищец, в качеството си на
търговец на свободния пазар е имал задължение да доставя електроенергия до обекта на ответника
– небитов купувач, находящ се в гр.Варна, м-ст Чайка 621 с един клиентски номер -********** и
две СТИ с отделни абонатни номера. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.31, ал.1 ПТЕЕ,
регистрираните на пазара на свободно договорени цени дължат заплащане на съответните суми за
мрежови услуги, включително за достъп на съответния търговец, който от своя страна следва да ги
заплати на мрежовия оператор. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени
в съответствие с правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11, т.1,2 и т.3 по
утвърдените от комисията цени. Нормативно са определени две хипотези, при които се дължи
заплащане на мрежови услуги: използвана/отдадена електроенергия и /или предоставена мощност.
Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищцовото дружество е начислило на ответника такса за достъп от 790 КВт до ел. мрежата, за които
суми е издавало ежемесечно фактури. От доказателствата по делото обаче не се установява нито
една от предвидените в закона хипотези, при които ответникът да дължи заплащане на мрежови
услуги. Съгласно представените по делото фактури, използваната електроенергия не е била
отчетена през процесните СТИ, а предвид установеното от СТИ, ответното дружество не е имало
предоставен достъп до мощност по електроразпределителната мрежа в заявения размер от 790
КВт, за каквато е начислена и цена, по издадените фактури от ищеца.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че цената за достъп в
претендирания размер е дължима поради това, че ответното дружество е резервирало мощност от
790 квт от капацитета на мрежата и не е подало заявление за намаляване на заявената мощност,
тъй като в закона не е предвидена възможност за „резервиране“ на мощност или мощност, която да
бъде предоставена при поискване. Съгласно дефиницията, дадена в т.11 от ДР на Наредба
№6/24.02.2014г. предоставената мощност е онази максимална активна мощност, за която
операторът на преносната мрежа или съответният оператор на разпределителната мрежа, съгласно
договора за присъединяване осигурява на клиента възможност за ползване на границата на
собствеността на електрическите съоръжения. Цената, която се дължи от клиента е за предоставена
мощност, а не за резервиране и възможност тази мощност да бъде обезпечена в по-късен етап.
Безспорно е, че цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране
на електроенергийната система, включително и разходите, свързани с диспечиране, подстанции,
СТИ, отчитането им, както и всички административни разходи и разходи с общо предназначение
за съответната електроразпределителна мрежа, като целта е при формирането им да се съобрази
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. В случая обаче от събраните по
делото доказателства се установява, че не е била налице обективна възможност за предоставяне на
ответното дружество на заявената от него мощност в мястото на търговско измерване. Не са
ангажирани доказателства, от които да се установява от кой момент „Енерго- про продажби“АД е
монтирало машини, с които не е било възможно предоставяне на заявената мощност и, че е
уведомило ответното дружество за това. От заключението на СТЕ категорично се установява, че
предвид мощността на монтираните трафомашини и токови трансформатори не е възможно да се
осигури за обекта мощност от 790 Квт. Не се установява безспорно за какъв период са били
налични съоръжения, които са обезпечавали възможността за предоставяне на заявената мощност,
за която е начислена и процесната сума. Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява
действително предоставяне на ответното дружество на мощност, извън тази, за която е таксата за
мрежови услуги от всеки един от отделните битови потребители – собственици на самостоятелни
обекти в сградата, за които са били монтирани индивидуални електромери.
Следователно, въззивникът е формирал дължимата от въззиваемия цена за мрежови услуги
въз основа на параметри, които не отговарят на установеното от закона. Това обуславя и крайния
извод на съда, че предявеният иск е неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
4
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивникът „Енерго- Про Продажби“ АД
следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 964/07.04.22г. постановено по гр.д. № 7504/2021г. по описа
на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Фронтлайн Мениджмънт“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 500 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5