№ 8
гр. Варна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502145 по описа за 2022 година
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Б. П. Б., чрез процесуален
представител адв. М. Н., срещу Решение № 2322/13.07.2022г. по гр.д. № 214821/2021 по
описа на PC – Варна, в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. М. Б.
следните суми: 1.) сумата от 2000 лева по договор за заем от 11.10.2017 г., 2.) 3000 лева по
договор за заем от м. март 2018г.; 3.) 1000 лева по договор за заем от м. май 2018г.; 4.) 800
лева по договор за заем от м. май 2018г.; 5.) 1500 лева по договор за заем от 26.05.2018г.; 6.)
1800 лева по договор за заем от м. юли 2018г, ведно със законната лихва върху главниците
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищцата
съдебно-деловодни разноски в размер на 1313.70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът изразява становище, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, че е постановено при погрешен анализ на събраните в хода на
производството доказателства, в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита, че събраните доказателства не доказват по
категоричен начин сключването на договори за заем между ищцата и ответника, кога са
сключени твърдяните договори; предаване от ищцата и получаване от ответника на
претендираните суми и поето ли е задължение от ответника да върне на ищцата тези суми.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност се налага изводът, че ищецът е установил предаване на ответника на
част от претендираната сума - 10000 лева, срещу поето от последния задължение да му я
върне, което обуславя наличието на твърдяните сключени помежду им неформални
договори за заем. Неправилно съдът приел още, че показанията на водения от ищцовата
страна свидетел са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, отразяват негови
лични възприятия относно предаването на процесиите суми и трайните му впечатления от
съвместния живот на страните, с които е живеел в едно жилище. Въззивникът оспорил, че на
11.10.2017г. ищцата му е предоставила заем на стойност от 2000 лева за покупка на лек
1
автомобил на името на баща му, като представил договор за покупко-продажба,
установяващ, че автомобилът бил закупен на името на сина на ищцата М.Х. за сумата от 800
лева, като били заплатени и такси по прехвърлянето на автомобила за пътни разходи.
Предоставянето на другите претендирани суми, било опровергано от водения от него
свидетел. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ц. М. Б., чрез адв. З. С., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че са изцяло
неоснователни доводите, изложени в нея, че не следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Р.Х.. От друга страна въззиваемата сочи, че показанията на водения от ответника
свидетел не могат да бъдат възприети за правдиви и меродавни, а същевременно същите
нямали касателство със същността на правния спор между страните по делото. По
гореизложените съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
искова молба, подадена от Ц. М. Б., чрез процесуален представител адв. З. С., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД срещу Б. П. Б. за осъждането на ответника да заплати следните суми:
2000 лева, дължима по договор за заем от 11.10.2017год., 3000 лева по договор за заем от м.
март 2018г.; 1000 лева по договор за заем от м. май 2018г.; 800 лева по договор за заем от м.
май 2018г.; 1500 лева по договор за заем от 26.05.2018г.; 1800 лева по договор за заем от м.
юли 2018г; 289,31 лв. по договор за заем от м. декември 2018г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с Б. П. Б. били съпрузи в периода от
20.07.2015г. до 14.04.2021г., когато бракът им бил прекратен с развод. През 2017 г.
ответникът започнал да иска пари на заем от съпругата си с различни обяснения - за
закупуване на лек автомобил, за уравнение на дял при делба със сестра му, да закупи
мотофреза на баща си. Поради това на 11.10.2017 г. тя му предоставила в заем сумата от
2000 лева за да закупи лек автомобил, който щял да бъде придобит на името на неговия
баща, тъй като той бил пенсионер поради инвалидност. През месец март 2018 г. ищцата
твърди, че предоставила на бившия си съпруг сумата от 3000 лева на заем, за да бъдат
предадени същите на неговата сестра, във връзка с водено дело за делба. Месец май 2018 г.,
твърди, че дала в заем на Б. Б. сумата от 1000 лева за закупуването на мотофреза на баща му.
Отново същия месец му предоставила нов заем в размер на 800 лева за закупуване на
паметник на чичо му. На 26.05.2018 г. сочи, че му предоставила в заем сумата от още 1500
лева във връзка с годишнина от смъртта на дядо му Васил и разходи за нов паметник.
Ищцата твърди още, че през месец юли 2018 г. отново предоставила заем на ответника за
закупуване на автомобил, този път в размер на 1800 лева, който щял да бъде регистриран на
името на сестра му. На предаването на парите свидетели били децата на ищцата от
предходен брак. Съпругата му, след като разбрала за негова извънбрачна връзка,
многократно от края на 2018-та година го канила да й върне заетите пари. След
прекратяване на брака им, изпратила и нотариална покана, получена от ответника на
01.09.2021г., но отново изпълнение на задълженията не последвало. По изложените
съображения моли за уважаване на исковите претенция с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от Б. П. Б., чрез пълномощника си
адв. М. Н., с който исковете се оспорват като допустими, но неоснователни. Ответникът
твърди, че единственото вярно твърдение в исковата молба е, че с ищцата са бивши съпрузи,
като бракът им е прекратен с развод. Оспорва всички други твърдения, както и че е
2
получавал суми от последната в процесния период и на сочените основания, със задължение
да ги върне. Сочи, че на 11.10.2017 г. синът на ищцата М.Х. в нейно присъствие му е
предоставил сума в размер на 1000 лева, но същата била предназначена за закупуване в
качеството му на пълномощник на автомобил на негово име. Продажната цена за закупения
автомобил била 800 лева, а остатъкът бил предназначен за заплащане на дължимите такси
по прехвърлянето и разходите за път. Ответникът сочи, че той действително като
пълномощник на М.Х. закупил автомобил от гр. Панагюрище на 12.10.2017г. за сумата от
800 лв., за което бил съставен писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради
което оспорва твърденията, че на 11.10.2017 г. ищцата му е предоставила в заем сумата от
2000 лева за покупка на лек автомобил на името на своя баща. По отношение на
претендираната сума от 298.31 лева сочи, че публичните задълженията на М.Х. възлизат на
посочената стойност, а самият той е нямал начислени такива за процесния период. Оспорва
твърденията за други получени от него суми в периода м. март 2018г. до края на 2018г., с
доводи, че от месец март същата година страните са били във фактическа раздяла и не са
има ли никакъв контакт и диалог помежду си. Тогава ответникът се преместил в в гр.
Брацигово до началото на месец септември, когато се завърнал за две седмици в гр. Варна, а
след това заминал за ФР Германия. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Елементите от фактическия
състав на иска за връщане на предоставената по договор за заем включват наличието на
валидна облигационна връзка, по която страните са постигнали съгласие за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и нейното реално предаване на
последния, както и настъпването на падежа на задължението за връщането .
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от
фактическия състав на договора за заем носи ищецът, тъй като от твърдените положителни
факти извлича благоприятни правни последици. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения в рамките на
определения от ищеца предмет на правния спор.
Между страните не е спорно обстоятелството, че са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с развод с Решение № 261432 от 27.11.2020 г. по гр.д № 5537/2020г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 14.04.2021 г.
С оглед наведените твърдения относно периода на сключване на сочените договори
за заем, претенцията на ищцата произтича от твърдения за сключени по време на брака
между бившите съпрузи седем неформални сделки, по силата на които е предоставила суми
на ответника със задължението последният да ги възстанови. Съгласно задължителните
постановки т. VI на Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, което не е изгубило
действието си в посочената част, недействителни са единствено онези правни сделки между
съпрузите през време на брака, които водят до изменяване на установените им от закона
права върху общото имущество, до заменяване на общата собственост върху общите вещи и
права върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях. Per argumentum a contrario
действителни са всички сделки между съпрузите, с които не се накърнява съпружеската
имуществена общност, включително такива са и сключените договори за заем за
потребление при съществуването на брака.
За установяване на твърдяното от ищцата, настояща въззиваема, сключване на
процесните неформални договори за заем и реалното предаване на претендираните суми на
въззивника е разпитан свидетелят Р.Х. Х., който е неин син. Близката семейна връзка между
3
него и страната, обосновава приложението на правилото на чл. 172 от ГПК, налагащо
показанията му да бъдат ценени с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид неговата възможна заинтересованост. В същите свидетелят сочи, че са налице
множество случаи, в които майка му е предоставяла в заем определени суми на въззивника,
на всеки един от които той е присъствал. През месец октомври 2017 г. му предала 2000 лева
за да закупи кола на баща си, но ответникът не казал каква кола точно. През есента на
същата 2017 г. Б. Б. закупил като пълномощник на брата на свидетеля, от негово име и за
негова сметка, л.а. „Рено Лагуна“, като излага, че липсвала връзка между заетата от Ц. Б.
сума за закупуване на кола и средствата предоставени от брата на свидетеля. В същото
време сочи, че ответникът поискал сумата от 289.31 лева за заплащане на данъците на
колата. Същата била собственост на последния и уговорката между тях била той да заплаща
всички разходи във връзка с нея. Освен това свидетелят сочи, че през месец март 2018
г.майка му е дала още 3000 лева в заем на ответника във връзка с водени от последния дела
със сестра си. В началото на месец май му били предоставени още 800 лева за да отиде в гр.
Сухиндол да направи паметник на чичо си. В края на същия месец му дали още 1500 лева за
паметник на дядо му, а през месец юли още 1800 лева отново за кола. Парите били
предоставяни на Б. в левове на банкноти от по 20 и 50 лева, като предаването им е ставало
вечерта в обитаваната семейна къща, след като са се прибирали от работа. Условието било
същите да бъдат възстановени след като приключат делата му с неговата сестра.
Прилагайки правилата на чл. 172 от ГПК и съобразявайки възможната
заинтересованост на свидетеля, съдът намира, че показанията му са недостоверни, вътрешно
противоречиви, като същите противоречат и на останалия доказателствен материал по
делото, поради което не следва да бъдат кредитирани. Дословното пресъздаване на
изложените твърдения в исковата молба, депозирана от неговата майка, в тяхната
хронологическа последователност и с конкретното посочване на периодите, в които са
предоставени точните суми, предмет на исковите претенции, както и твърдението, че той е
станал пряк очевидец на предаването на всяка една от тях, което е ставало в една при съща
обстановка и в един и същ период от денонощието, в значителна степен разколебава
истинността на изложените от него факти.
От съществено значение за решаващия извод на настоящата съдебна инстанция обаче
е фактът, че не само, че изложените от свидетеля твърдения не се потвърждава от нито едно
друго доказателство по делото, но и част от тях пряко противоречат на събрания
доказателствен материал и съдържат вътрешни противоречия помежду си. Свидетелят
твърди, че е предоставена сума в размер на 2000 лева за закупуване на автомобил на бащата
на ответника през месец октомври 2017г., като в исковата молба се твърди, че сумата е
предадена 11.10.2017 г. Видно от представения договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство, на следващия ден - 12.10.2017 г. М. и Р.Ц. са продали в гр. Панагюрище
са продали лек автомобил „Рено Лагуна“ на М.Х. Х. /син на ищцата и брат на свидетеля/,
представляван по силата на нотариално заверено пълномощно от Б. П. Б., срещу сумата от
800 лева. Видно то съдържанието на посочената упълномощителна сделка М.Х. е
упълномощил ответника да закупи от негово име и за негова сметка лек автомобил по негов
избор и преценка. Напълно несъстоятелна е изтъкнатата от свидетеля хипотеза, че
паричната сума за закупуването на неуточнена кола за бащата на ответника е напълно
различна от друга такава, предоставена от неговия брат, с цел да бъде закупен автомобил на
името на последния, поради пълното съвпадение в темпорален аспект на момента на
закупуването на автомобила и при липса на твърдения от ищцата за закупуване от ответника
на два автомобила с извън семейни средства в един и същ времеви период. Видно от
твърденията в исковата молба се касае за сума предадена един ден преди сключването на
разпоредителната сделка, поради което се явява невярно твърдението на свидетеля, че
автомобилът „Рено Лагуна“ е закупен „доста преди тези неща да се случат“.
Изложеното от него противоречи освен на установеното в сключения писмен
4
документ, още и на свидетелските показания на другия свидетел по делото А.П., от които се
установява, че е участвал в закупуването на въпросния автомобил от гр. Панагюрище, тъй
като е следвало да върне обратно колата, с която са се придвижили до там. Той е станал
свидетел на предаване на сумата от 1000 лева на ответника от сина на ищцата с изричната
уговорка да бъде закупен автомобил на името на последния. Част от сумата в размер на 800
лева била използвана за покупката на колата, а останалите 200 лева за заплащане на
разноски във връзка със сделката. В този смисъл свидетелските показания на П. следва да
бъдат кредитирани, тъй като те не противоречат на писмените доказателства по делото, а
напротив – изцяло се потвърждават от тях. Обратно, недостоверни са показанията на свид.
Х. още по отношение на заявеното от него обстоятелство, че на ответника била
предоставена сумата от 289.31 лева за да си плати данъците на колата си, тъй като същото се
намира в противоречие с твърденията му, че автомобилът е закупен на името Б.,
респективно и с факта, че той е бил собственост на неговия брат М.Х., а освен това и със
справката за неплатени задължения на последния от 15.07.2020 г., от която е видно, че
същата е дължима от собственика на автомобила, а не от Б. Б..
Всички гореизброени обстоятелства и противоречия в изложеното от свидетеля Р.Х.
ценени поотделно и в своята съвкупност обуславят извод за недостоверността на неговите
показания, поради което същите не следва да ценени в своята цялост. Нито едно от
заявените от него обстоятелства не намира опора в останалия доказателствен материал, а
както вече беше изложено, в голямата си част те му противоречат, като съдържат и
множество и значителни вътрешни противоречия. В същото време не са ангажирани
никакви други доказателства за основния правно релевантен въпрос за действителното
предаване на сумите със задължение на ответника да ги върне, нито за което и да е от
косвено значимите обстоятелства, касаещи твърдяните от ищцата и заявени в показанията
на водения от нея свидетел обстоятелства относно твърдените обстоятелства при които са
предавани сумите, точните моменти, в които това се е случило и изтъкнатите причини,
обусловили тяхното предоставяне.
По посочените съображения съдът намира, че не са доказани предпоставките за
ангажиране на договорната отговорност на ответника по предявените осъдителни искове,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед
гореизложеното първоинстанционното решение, с което същите са уважени следва да бъде
отменено в обжалваните осъдителни части.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК в полза на Б. Б. следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в
общ размер на 1641 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2322/13.07.2022г. по гр.д. № 214821/2021 по описа на PC –
Варна, в частите, с които Б. П. Б.,ЕГН ********** е осъден да заплати на Ц. М. Б., ЕГН
********** следните суми: 1.) сумата от 2000 лева по договор за заем от 11.10.2017г.,
2.)3000 лева по договор за заем от м. март 2018г.; 3.) 1000 лева по договор за заем от м. май
2018г.; 4.) 800 лева по договор за заем от м. май 2018г.; 5.) 1500 лева по договор за заем от
26.05.2018г.; 6.) 1800 лева по договор за заем от м. юли 2018г, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е осъден да заплати на
ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 1313.70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. М. Б., ЕГН ********** срещу Б. П. Б., ЕГН **********
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 1.) сумата от 2000 лева по
договор за заем от 11.10.2017г., 2.) 3000 лева по договор за заем от м. март 2018г.; 3.) 1000
лева по договор за заем от м. май 2018г.; 4.) 800 лева по договор за заем от м. май 2018г.; 5.)
1500 лева по договор за заем от 26.05.2018г.; 6.) 1800 лева по договор за заем от м. юли
2018г, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 13.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Ц. М. Б. ЕГН ********** да заплати на Б. П. Б., ЕГН ********** сумата от
1641 /хиляда шестстотин четиридесет и един/ лева , представляваща извършените съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6