РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222120107055 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Образувано е по предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК
........................., със седалище и адрес на управление: ............................ срещу
Р. К. В. с ЕГН ********** , с настоящ адрес .......................................,
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредитна карта
на физически лица № ................................/29.10.2018 година, сумата от 327,50
лева, представляваща главница, сумата 10,70 лева, представляваща лихва
върху просрочена главница, начислена за периода от 18.05.2021г. година до
26.08.2021 година, сумата 30,27 лева, представляваща лихва за просрочена
главница, начислена за периода от 18.05.2021 година до 28.04.2022 година,
ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022 година до окончателното й
плащане, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното
производство, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 417 от ГПК
№ 1381 от 03.05.2022 година, постановена по частно гражданско дело № 2640
по описа на Бургаски районен съд за 2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника е бил сключен договор за кредитна
карта на физически лица № ................................/29.10.2018 година, съгласно
който „Уникредит Булбанк“ АД е предоставила на Р. К. В. кредитен лимит в
размер на 500 лева. В исковата молба е посочено още, че предвид
спецификата на кредитното задължение по кредитна карта не се договаря
1
погасителен план с установени месечни погасителни вноски, а погасяването
на дължимите суми се извършва чрез внасяне на средства или осигуряване на
достатъчно салдо по картовата сметка, съгласно чл.8.5 от договора, посочена
в т.3 от договора с право на директен дебит в полза на банката. В исковата
молба е посочено още, че ако не бъдат осигурени достатъчно средства по
картовата сметка, за да бъде погасена минималната погасителна вноска към
15 - то число на месеца, се начислява лихва върху усвоената част от
кредитния лимит и/или надвишен кредитен лимит - чл.7.2 от договора.
Ищецът излага, че на основание чл.8.11 от договора сумата, с която е
надвишен кредитният лимит вследствие на транзакции, неплатени лихви,
такси и комисионни представлява надвишен кредитен лимит и става част от
дълга по главницата. В исковата молба е посочено, че кредитополучателят не
е изпълнил основното си задължение за осигуряване на достатъчно средства
по картова сметка за погасяване на усвоени суми.
Твърди се, че към 26.08.2021 година поради липса на достатъчно салдо
по картовата сметка на ответника за погасяване на минимални погасителни
вноски по усвоените суми по кредитния лимит за месеците май, юни, юли и
август на 2021 година включително, на основание чл.10.1.1 от договора
усвоеният кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано
от 26.08.2021 година. От същата дата върху целия размер на усвоения
кредитен лимит се начислява лихва за просрочие по чл.7.2. от договора.
Ищецът излага, че на кредитополучателя е изпратено уведомление по чл. 60
от ЗКИ, съдържащо покана за доброволно изпълнение и уведомление за
обявената предсрочна изискуемост и дължимите суми с изходящ № 623 от
10.09.2021 година, получено от лице от домакинството на длъжника -
неговата майка, на 14.09.2021 година. В исковата молба е посочено, че
задължението не е погасено.
Ищецът сочи още, че поради непогасяване на изискуемите и ликвидни
задължения по договора, той, като кредитор, е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя по
договора. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело. Поради изложеното ищецът предявява
исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
В първото по делото заседание, проведено на 23.10.2023 г., редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си
представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане от 21.11.2022г.
връчено на ответника на 22.12.2022г. – лист 43), на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
2
съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и
изискуемо парично притезание спрямо ответника, произтичащо от договор за
кредитна карта.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцовото дружество следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения
по делото списък по чл. 80 от ГПК. На основание т.12 ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден да заплати общата сума от 642 лв., от които 25 лв. държавна
такса за заповедноо производство, 132 лв. адвокатско възнаграждение за
заповеното производство, сумата от 125 лв. – държавна такса за исковото
производство, както и 360 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Р. К. В. с ЕГН ********** , с настоящ адрес
......................................., дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК
........................., със седалище и адрес на управление: ............................, по
3
договор за кредитна карта на физически лица №
................................/29.10.2018 година, сумата от 327,50 лева, представляваща
главница, сумата 10,70 лева, представляваща лихва върху просрочена
главница, начислена за периода от 18.05.2021г. година до 26.08.2021 година,
сумата 30,27 лева, представляваща лихва за просрочена главница, начислена
за периода от 18.05.2021 година до 28.04.2022 година, ведно със законната
лихва, считано от 29.04.2022 година до окончателното й плащане, за които
суми е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК № 1381 от 03.05.2022 година,
постановена по частно гражданско дело № 2640 по описа на Бургаски районен
съд за 2022 година.
ОСЪЖДА Р. К. В. с ЕГН ********** , с настоящ адрес
......................................., да заплати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с
ЕИК ........................., със седалище и адрес на управление: ............................,
сумата от 485 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/, представляваща
сторени в исковото производството съдебно-деловодни разноски, от които
125 лв. за държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. В. с ЕГН ********** , с настоящ адрес
......................................., да заплати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с
ЕИК ........................., със седалище и адрес на управление: ............................,
сумата от 157 лв. /сто петдесет и седем лева/, представляваща сторени в
заповедното производството съдебно-деловодни разноски, от които 25 лв.
държавна такса и 132 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент
от чл. 239, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4