Присъда по дело №40/2024 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда от 05.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 40/2024 г. на СГС, НО, VI-ти
въззивен състав

С присъда от 12.10.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 7535/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав, подсъдимият А. Е. Д. е
признат за невиновен в това на 22.05.2021 г. около 05:40 часа в гр. София, по бул. „Цар
Освободител“, с посока на движение от ул. „Леге“ към ул. „Г. С. Раковски“, до БНБ, да
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Леаф“, с рег. № СВ **** АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляди, а именно 1,88 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510“, с № ARNA0140, проба № 00719, съгласно Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества и техните аналози (обн. ДВ, бр. 61 от 28.06.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.),
като съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 9 употребата на алкохол се установява въз основа
на показанията на техническото средство или тест, след което отказал да даде кръв за
изследване, поради което и на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК е оправдан по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
прокурор при Софийска районна прокуратура, с който се оспорва правилността на
съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна, като бъде постановена нова
осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В допълнение към протеста са
изложени подробни съображения по така направеното искане. Оспорва се приетото от
СРС, че деянието на подсъдимия е с в явно незначителна обществена опасност, като
счита, че по делото е установено, че подсъдимият не само е стартирал мотора на
електрическия автомобил, но е предприел и маневра назад с него. Възразява се и
срещу приетото от районния съд, че тази маневра е била предприета чрез неволно
телодвижение от страна на водача, като са изложени доводи, че за да бъде приведен
един автомобил в движение, независимо от неговите технически характеристики и
инсталирано оборудване, трябва да бъдат предприети редица телодвижения под
контрола на съзнанието, за да може човек да го задвижи, което според представителят
на държавното обвинение изключва възможността за неволното му привеждане в
движение, още повече в посока назад. Също така в протеста се посочва, че действията
на подсъдимия са фиксирани от изследвания в хода на делото видеозапис, на който
ясно се вижда предприетата от него маневра назад с цел последващо включване в
движението по бул. „Цар Освободител“, когато полицейските служители са го спрели
за проверка, с което са пресекли възможността за продължаване на противоправното
му поведение. Възразява се и срещу приетото от районния съд въз основа на
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х., че двамата се намирали в
автомобила с цел да се стоплят, като се излагат конкретния съображения защо
посочените гласни доказателствени средства не следва да бъдат кредитирани. На
следващо място се излага, че при оценка на обществената опасност на деянието СРС
не е взел предвид високата концентрация на алкохол в кръвта а подсъдимия,
установена по надлежния ред – 1,88 на хиляда, която значително надвишава
пределната норма от 1,2 на хиляда.
Постъпило е и писмено възражение срещу протеста от подс. А. Д. чрез неговия
защитник, с което се иска същият да бъде оставен без уважение, а атакуваната присъда
да бъде потвърдена като правилна. Излагат се доводи, че установените обстоятелства
по отношение на времето, мястото, начина и мотивите за извършване на деянието,
както и личностните данни на подсъдимия, не водят до извод за застрашаване на
1

обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената
опасност, която да го прави престъпно. Поради това счита, че районният съд правилно
е приел, че с поведението си подсъдимият е осъществил обективните признаци на
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, но поради явната незначителност на
обществената опасност на деянието, същото не би могло да се счете за престъпно.
В хода на въззивното съдебно следствие настоящият съдебен състав прие, че за
правилното решаване на делото се налага събиране на доказателства, поради което е
проведен допълнителен разпит на св. Е. Х. и са изготвени съдебна автотехническа
експертиза и допълнителна съдебна автотехническа експертиза.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
счита, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че на
инкриминираните време и място подсъдимият е управлявал МПС след употреба на
алкохол. Посочва, че СРС неправилно е кредитирал изцяло обясненията на подс. Д. и
показанията на св. Х.. Излага доводи, че от изготвените във въззивното производство
АТЕ и допълнителна АТЕ се установява, че подсъдимият е привел в движение
автомобила, изминавайки минимално разстояние. Прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна такава спрямо
подсъдимото лице, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК бъде отложено за срок
от три години. Също така прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание
глоба в минимален размер, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от две години и шест месеца.
Защитникът на подс. А. Д. пледира за потвърждаване на оправдателния
съдебен акт като правилен. Счита, че първоинстанционният съд в съответствие със
събраните доказателства правилно е приел, че с поведението си подсъдимият е
осъществил обективните признаци на състава по чл. 343б, ал. 1 от НК, но поради
явната незначителност на обществената опасност на деянието следва да бъде
приложен чл. 9, ал. 2 от НК. Посочва, че от изготвените в хода на въззивното съдебно
следствие експертизи се установява, че автомобилът не е привеждан в движение, а
единствено двигателят е бил стартиран.
В своя защита подс. А. Д. поддържа казаното от защитника си, а в последната
си дума моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест и възражението срещу него, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното.
При извършената проверка на правилността на първоинстанционната присъда
настоящият съдебен състав констатира различна фактическа обстановка от тази,
установена от районния съд. Въз основа на доказателствените материали, събрани
както в хода на първоинстанционното съдебно следствие, така и в производството
пред настоящата инстанция, и след цялостен анализ на обема от доказателства,
въззивният съд прие за несъмнено установено следното:
Подсъдимият А. Е. Д. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен. Същият е правоспособен
водач на МПС, воден на отчет в гр. София, като към 22.05.2021 г. имал издадено
СУМПС № ****, валидно до **** г.
За времето от 20:30 часа на 21.05.2021 г. до 08:30 часа на 22.05.2021 г.
свидетелите Ц.Ц. и К.Я. – полицейски служители към Отдел „Специализирани
2

полицейски сили“ при СДВР, били назначени като автопатрул в централната част на
гр. София. За времето от 19:00 часа на 21.05.2021 г. до 07:00 часа на 22.05.2021 г.
свидетелите Б.Н. и Д.Г. – полицейски служители към Отдел „Пътна полиция“ – СДВР,
били назначени в екип М-1.
На 22.05.2021 г. през нощта подс. А. Д. и св. Е. Х., които били приятели от
дълго време, посетили нощно заведение в центъра на гр. София, където двамата
консумирали алкохолни напитки. След като си тръгнали от заведението, в ранните
сутрешни часове на деня те се насочили към градинката при Народния театър „Иван
Вазов“, където решили да наемат електрически автомобил през мобилното приложение
„Спарк“. В 05:23 часа подс. А. Д. активирал профила си в платформата на
приложението и наел лек автомобил марка „Нисан“, модел „Лийф“ с per. № СВ ****
АТ, който бил разположен на бул. „Цар Освободител“ на паркинга на площад „Княз
Александър I“ до Българската народна банка в гр. София. Със стартирането на
наемната сесия автомобилът се отключил и подс. Д. и св. Х. влезли в него, като
подсъдимият седнал на шофьорската седалка, а свидетелката седнала до него на
предната дясна пасажерска седалка. Подсъдимият стартирал двигателя на превозното
средство, натискайки бутон „Power“. Около 05:40 часа подсъдимият предприел
маневра по задвижването на автомобила на заден ход, за да се включи в платното за
движение на бул. „Цар Освободител“ с посока към ул. „Г. С. Раковски“. За целта
подсъдимият натиснал педала на спирачката, преместил скоростния лост наляво и
напред, след което отпуснал педала на спирачката и потеглил със завъртян надясно
волан, като предната зона на автомобила се отклонила наляво. Подсъдимият успял да
измине разстояние по-малко от 1,0 м на заден ход, тъй като в този момент свидетелите
Ц.Ц. и К.Я., които осъществявали обход на централните части на града, забелязали
действията му, спрели в близост до него и пристъпили към проверка. Двамата
полицейски служители се легитимирали на подс. Д. и му поискали документи.
Направило им направило впечатление, че подсъдимият лъхал силно на алкохол. Св. Я.
попитал подсъдимия дали е употребявал алкохолни напитки, на което той отговорил,
че е изпил една бира. Свидетелите Ц. и Я. докладвали на оперативната дежурна част
на СДВР и поискали съдействие от контролните органи на Отдел „Пътна полиция“ към
СДВР.
На получения сигнал се отзовали свидетелите Б.Н. и Д.Г., които
идентифицирали водача на автомобила като А. Е. Д.. Подсъдимият бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №
ARNA0140. Взетата проба с № 00719 показала положителен резултат от 1,88 промила
в издишания от него въздух.
Св. Д.Г. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение серия № 691998/22.05.2021 г., съгласно който подсъдимият нарушил чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С АУАН на подсъдимия му били отнети СУМПС № **** и
контролен талон № **********, издадени на негово име. При предявяването на АУАН
подсъдимият го подписал без възражения. Със заповед № 1302/22.05.2021 г. на
основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП на подсъдимия му била наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на СУМПС № ****, издадено на негово
име, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца,
като при предявяването на заповедта, подсъдимият я подписал без възражения.
На подс. Д. му бил връчен талон за медицинско изследване №
80718/22.05.2021 г. в 06:20 часа на същата дата с указание да посети болнично
заведение до четиридесет и пет минути от връчването. Свидетелите Ц. и Я.
придружили подсъдимия до УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД. Там бил издаден
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
3

алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който било отразено
заявеното от подсъдимия, че е употребил около 2 литра бира около 03:40 часа, а в т. 7.
„Мирис на алкохол“, подточка 7.1. бил ограден положителният резултат „Да“.
Подсъдимият категорично отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване.
Подс. Д. бил задържан за срок от двадесет и четири часа със заповед за
задържане на лице от 22.05.2021 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в
помещение за временно задържане на 01 РУ – СДВР.
Така посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на делото доказателства, доказателствени средства и способите на
доказване, а именно: гласни доказателствени средства чрез обясненията на
подсъдимия А. Е. Д. (л. 121 от съд. д.) и показанията на свидетелите Ц.Г. Ц. (л. 48 и л.
120 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л.
21 и л. 74 от ДП в цялост), Калоян Валентинов Я. (л. 48-49 и л. 120-121 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 22 и л. 73 от ДП в
цялост), Б. А.Н. (л. 49 от съд. д.), Д.Д.Г. (л. 49 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 20 от ДП отчасти), Е. С. Х. (л. 49-50, л. 63 от съд.
д.); писмени доказателства и доказателствени средства: заповед за задържане на
лице от 21.05.2021 г. (л. 15 от ДП), копие на протокол № 16 от проверка на анализатор
за алкохол в дъха „Alcotest 7510“ (л. 23 от ДП), копие на АУАН № 691998/22.05.2024 г.
(л. 24 от ДП), копие на заповед № 1302/22.05.2021 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „е“ от ЗДвП (л. 25 от ДП), копие на талон за изследване № 080718 от 22.05.2021
г. (л. 26 от ДП), документ с резултат от техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, с
№ ARNA0140, проба № 00719 (л. 27, 41 от ДП), протокол за доброволно предаване на
2 бр. ксерокопия на фотоснимки от приложение от 02.06.2021 г. (л. 33-35 от ДП),
справка за съдимост на подс. А. Д. (л. 36, 88 от ДП, л. 10 от съд. д.), АУАН №
691998/22.05.2024 г. (л. 38 от ДП), заповед № 1302/22.05.2021 г. за прилагане на ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП (л. 39 от ДП), справка картон на водача А. Е. Д. (л. 42 от
ДП), талон за изследване № 080718 от 22.05.2021 г. (л. 44 от ДП), протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 22.05.2021 г. (л. 45 от ДП), копие на
документ за преминала последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха от
19.02.2021 г. (л. 46 от ДП), протокол за доброволно предаване на един брой оптичен
носител от 11.06.2021 г. (л. 52 от ДП), справки от информационните системи на „Райд
Шеър България“ ЕАД (л. 63-72 от ДП), копие на информационна карта № серия Б
841176 (л. 55 от съд. д.), писмо – отговор от „Райд Шеър България“ ЕАД с приложени
справки от информационните системи на дружество и копие на СУМПС на подс. А. Д.
(л. 77-93 от съд. д); веществени доказателствени средства: три броя оптични
носители (л. 53 от ДП, л. 100 от съд. д.); способи на доказване: видеотехническа
експертиза по протокол № 110/2022 г. (л. 56-57 от ДП) и съдебна компютърно-
техническа експертиза (л. 101-108 от съд. д.).
Във въззивното производство е проведено съдебно следствие, в хода на което е
събран следният доказателствен материал: показанията на св. Е. Х. (л. 29-30 от
въззивно дело) и са изготвени съдебна автотехническа експертиза (л. 35-42 от въззивно
дело) и допълнителна съдебна автотехническа експертиза (л. 60-68 от въззивно дело).
Така възприетата фактическа обстановка се различава от изложената от СРС
относно обстоятелството дали подс. А. Д. съзнателно е управлявал процесния
автомобил в състояние след употреба на алкохол с посочената концентрация.
Настоящият съдебен състав счете, че следва да се даде категоричен отговор на този
въпрос въз основа показанията на свидетелите Ц.Ц. и К.Я. и заключенията на
изготвените делото експертизи.
4

На първо място, въззивният съд анализира показанията на свидетелите Ц.Ц. и
К.Я. и ги кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от тях се
установяват времето, мястото и механизма на извършеното от страна на подс. А. Д.
деяние. Въззивният съдебен състав намира показанията на свидетелите Ц. и Я. за
непротиворечиви, хронологично последователни и убедителни относно случилото се
на процесната дата и предприетите от тях действия – съответно по пристъпване към
проверка на подс. Д. с оглед извършването на движение на процесния автомобил,
констатираното от тях, че подсъдимият лъха силно на алкохол, пристигането на
дежурния автопатрул със свидетелите Н. и Г., резултатите от техническо средство
„Алкотест Дрегер“ и транспортирането на подсъдимия до болничното заведение,
където отказал да даде кръвни проби. Показанията на свидетелите Ц. и Я. напълно се
подкрепят от изложеното от свидетелите Б.Н. и Д.Г., които се отзовали на сигнала им и
проверили с техническо средство подс. Д. за употреба на алкохол, както и от
съставения акт за установяване на административно нарушение № 691998/22.05.2021
г., документ с резултата от техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, с №
ARNA0140, проба № 00719 и протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 22.05.2021 г. Въззивният съд отдава липсата на спомени по отношение на
детайли, свързани с процесния случай, от страна на свидетелите Ц., и Я. при разпита
им в хода на първоинстанционното съдебно следствие на изминалия период от време,
както и на големия брой еднотипни случаи, с които се сблъскват при изпълнение на
служебните си задължения, като непълнотите са преодолени с прочитане на
протоколите от разпитите им от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд обосновано е отчел, че в
първоначалните им разпити свидетелите Ц. и Я. заявяват, че са спрели процесното
МПС от състоянието му на движение по пътното платно на булеварда, а в
последващите си разпити уточняват, че става въпрос единствено за предприета
маневра, показваща намерението на водача да се включи в движението, като е
кредитирал именно последните твърдения, тъй като кореспондират на останалия
доказателствен материал.
Заключението на изготвената в досъдебното производство компютърно-
техническата експертиза изяснява, че е налице нарушение в целостта на работната
повърхност на приобщения по надлежния ред по делото оптичен носител, който
съдържа видеозапис от разглежданите събития. Въпреки това е предприет
възстановителен процес от страна на вещото лице, което е позволил да се
възпроизведе наличния на диска запис от видеокамера. Съгласно заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза при
анализа на видеозаписа е констатирано движение на процесния автомобил на заден
ход, последвано от пристигане на полицейските служители, в каквато насока са
показанията на свидетелите Ц. и Я.. От заключението на изготвената в хода на
въззивното производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза се
потвърждава, че на този видеозапис се наблюдава движение на процесния лек
автомобил с маневра заден ход, като се уточнява, че автомобилът е със завъртян
надясно волан, което отклонява предната му зона наляво, а видимо изминатото
разстояние е по-малко от 1,0 м и ускорението е от порядъка и по-ниско от 0,5 м/сек2.
След извършен личен оглед на автомобил, идентичен с процесния, в експертното
заключение вещото лице е изяснило каква последователност от действия водачът
следва да извърши в конкретния модел автомобил, за да се стигне до извършване на
маневра движение назад от спряло стационарно движение. При спиране на автомобила,
независимо в какво положение е скоростния лост, при изключването му с бутона
„POWER“, автоматично скоростния лост отива на положение N (неутрално, паркинг).
5

При спрял автомобил, когато ключът е вътре в него, може да бъде задействан бутона
„POWER“, при което се появяват светлините на арматурното табло, но автомобилът не
може да тръгне, тъй като скоростният лост е на положение N (неутрално, паркинг).
При това положение, дори и да се въздейства на скоростния лост, той не включва
никое друго положение. За да бъде преместен скоростният лост на положение, което
осигурява движение, следва да се натисне педалът на спирачката. При натиснат педал
на спирачката и скоростният лост е на положение N (неутрално, паркинг) на
арматурното табло светва индикатор, показващ това положение. За да бъде
осъществено движение назад следва включване на скоростния лост в положение
наляво и напред „R“, докато все още се натиска педала на спирачката. При плавно
отпускане педала на спирачката, автомобилът потегля назад, като при завъртане на
волана се задава желаната посока на движение. За преустановяване на движението се
натиска педала на спирачката.
В обобщение, от показанията на свидетелите Ц.Ц. и К.Я. и обсъдените
експертни заключения, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени, се установи по несъмнен начин, че на инкриминираните време и място
лекият автомобил е бил управляван лично от подс. А. Д. под въздействието на алкохол,
който задействал приборите за движение на превозното средство – запалил автомобила
с бутона „Power“, натиснал е педала на спирачката и е преместил скоростният лост
наляво и напред, след което е отпуснал плавно педала на спирачката и потеглил със
завъртян надясно волан, движейки превозното средство с маневра назад, като предната
зона на автомобила се отклонила наляво, т.е. налице е целенасочено управление на
процесното превозно средство по смисъла на закона. Въз основа на описаните
обективни действия на подсъдимото лице, наблюдавани от свидетелите Ц. и Я. и
заснети с видеокамера на Столична община, съдът изведе и намерението му да
продължи управлението на МПС, като се включи в платното за движение на бул. „Цар
Освободител“. Полицейските служители са пристъпили към проверка на подсъдимия
по време на движението на автомобила на заден ход, като в случая единствено тяхната
намеса е предотвратила продължаване на противоправното поведение на подсъдимото
лице. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира изводите на
СРС, че подсъдимият несъзнателно е извършил маневра назад с автомобила, за
неправилни.
На следващо място въззивният съд анализира показанията на св. Е. Х. и ги
кредитира в частта, че на 22.05.2021 г. през нощта двамата с подсъдимия са посетили
нощно заведение, където са консумирали алкохолни напитки, след което са
осъществили достъп до процесния автомобил, а подсъдимият е включил двигателя му.
Предвид установеното по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил описаните
многобройни телодвижения, с които съзнателно е привел процесния автомобил в
движение с намерение да продължи да го управлява, настоящият съдебен състав не
даде вяра на твърденията на св. Х., че целта им да наемат превозното средство била да
се стоплят, включвайки отоплителната му система. В тази връзка въззивният съд не
даде вяра и на обясненията на подс. Д., че идеята била да влязат в автомобила, за да се
стоплят със св. Х., като и че при запалването на превозното средство може неволно да
го е преместил леко назад, тъй като по категоричен начин се опровергават от
доказателствената съвкупност.
По отношение на съдебното минало на подс. А. Д., въззивният съд даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която се извеждат данни за
необремененото му съдебно минало.
От приобщената справка – картон на водача на подс. А. Д. се изяснява, че в
периода от 2014 г. до 2021 г. е нарушавал правилата за движение по пътищата два
6

пъти.
Въз основа на извършения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, съобразно с изложеното по-горе, въззивният съд прие от правна страна,
че подс. А. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна, от събраните по делото доказателства се установява, че
на 22.05.2021 г. около 05:40 часа в гр. София, по бул. „Цар Освободител“, с посока на
движение от ул. „Леге“ към ул. „Г. С. Раковски“, до БНБ, подс. А. Д. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Леаф“, с рег. № СВ
**** АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляди, а именно 1,88 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест „Дрегер
7510“, с № ARNA0140, проба № 00719, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози
(обн. ДВ, бр. 61 от 28.06.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), като съгласно чл. 3, ал. 1 и чл.
6, ал. 9 употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на
техническото средство или тест, след което отказал да даде кръв за изследване.
От субективна страна, подс. А. Д. е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подсъдимият е съзнавал, че
привежда в движение процесния автомобил след като е употребил значително
количество алкохол, предвиждал е общественоопасните последици от това и е искал
настъпването им, като е предприел управление на превозното средство. От събраните
по делото доказателства се изясни, че подсъдимият е запалил автомобила с бутона
„Power“, натиснал е педала на спирачката и е преместил скоростният лост наляво и
напред, след което е потеглил със завъртян надясно волан, движейки превозното
средство с маневра назад, като предната зона на автомобила се отклонила наляво.
Именно последователността от описаните няколко телодвижения, предприети от
подсъдимия, обосновават умишленото му потегляне с автомобила, като единствено
проверката от страна на полицейските служители е препятствала да бъде осъществено
намерението му за последващо движение с превозното средство по бул. „Цар
Освободител“.
Приетото от първоинстанционния съд, че процесното деяние следва да се
оцени като малозначително поради явно незначителна обществена опасност, не се
споделя от настоящия съдебен състав. Фактологията по делото не дава основание да се
приеме, че е налице по-леко зА.гане на обществените отношения, защитавани от
нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК. Напротив – налице е типично престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, което не се отличава от множеството останали по този текст.
Преценката за малозначителност се съдържа в относимостта на фактическата тежест
на конкретното деяние към критериите на закона. Основният критерий, за да се приеме
малозначителност на деянието, следователно, е липсата или изключително
пренебрежимата степен на обществена опасност на извършеното деяние.
Действително, подс. А. Д. не разкрива висока степен на обществена опасност – той е с
чисто съдебно минало, оказал е съдействие на полицейските служители при
извършената от тях проверка и при тестването му за употреба на алкохол с техническо
средство и има безупречно процесуално поведение. Същевременно, в закона е заложен
разграничителен критерий с административното нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП –
концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1,2 промили или повече. С този числов
критерий законодателят е преценил, че състоянието на водача на моторното превозно
средство чувствително е повлияно от поетия алкохол и затова винаги завишава
степента на обществената опасност на подобна проява, поради което тя е
инкриминирана като престъпление. В тези случаи е без правно значение дали водачът е
поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението,
7

тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита остава
неизменен, независимо от отбягването на по-голяма опасност или на възможното
увреждане на по-широк кръг от обществени отношения. В конкретния случай се
установи, че подсъдимият съзнателно е привел процесния автомобил в движение с
намерение да се включи в платното за движение на бул. „Цар Освободител“ и
единственото извършената проверка спрямо него от полицейските служители е
препятствала последващо придвижване с превозното средство, а установената по
надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,88 промила се
явява отегчаващо отговорността обстоятелство, което завишава степента на
обществена опасност на реализираното престъпление и не може да бъде
пренебрегнато. Конкретният числов показател на алкохолната употреба и съзнателното
привеждане в движение на моторното превозно средство по булевард в градска среда
не позволява излагането на сериозни и убедителни съждения за малозначителност на
деянието, независимо от разстоянието, което е изминал пияният водач, и времето на
извършване на престъплението. С оглед изложеното, противно на доводите на СРС,
въззивният съд прие, че обществената опасност на процесното деяние не е явно
незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
По отношение на наказанието, което следва да бъде определено на подс. А. Д.
във връзка с признаването му на виновен в извършването на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, въззивният съд намира следното:
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години, както и глоба в размер от двеста до
хиляда лева. При определяне на наказанието решаващият орган отчете като
смекчаващи вината обстоятелство чистото му съдебно минало и продължителния
период на водене на наказателното производство по независещи от подсъдимия
причини. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство настоящият
съдебен състав отчете значително завишената концентрация на алкохол в кръвта му
към момента, в който е привел автомобила в движение, а именно 1,88 промила.
Настоящият съдебен състав прецени, че установените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за да
обосноват приложението на привилегирования текст по чл. 55 от НК. С оглед на това
съдът определи наказанието при условията на чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и счете, че наказание
лишаване от свобода в законоустановения минимум, а именно за срок от една година,
напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление и неговия автор.
Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
на четиристотин лева. При определяне размера на това наказание съдът взе предвид
същите параметри на съотношение между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
В случая въззивният съд прецени, че са налице всички предпоставки за
приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Срокът на
наложеното наказание лишаване от свобода е по-кратък от три години, подсъдимият
не е осъждан и за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не
е наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, доколкото
проведеното наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в
достатъчна степен ще въздействат върху него превъзпитателно и предупредително,
така че да го мотивират да спазва законоустановения ред. Съвкупната преценка на
обсъдените дотук обстоятелства, налагат извода, че поради невисоката степен на
обществена опасност на подсъдимия и характера на деянието, предупредителното и
възпиращо въздействие върху него, а и върху останалите членове на обществото, с
8

оглед изискванията на чл. 36 от НК, би могло да се реализира без неговата
принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Размерът на изпитателния
срок, който в случая е три години, ще е достатъчна гаранция за постигане на
необходимия възпиращ и предупредителен ефект върху подсъдимия, след като за него
съществува опасността при бъдещо престъпно поведение да изтърпи и отложеното
наказание. Ето защо, според съда, институтът на условното осъждане по чл. 66, ал. 1
от НК, в пълна степен ще удовлетвори изискванията за справедливост, без да се
надхвърли въздействието на наказателната репресия.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши подс. А. Д. от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като отчете, че
концентрацията на алкохол в кръвта му е била сравнително повече от предвидения в
закона минимум, както и обстоятелството, че подсъдимият има и други
административни наказания, наложени му за извършени нарушения на ЗДвП. На чл.
59, ал.4 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това свое право.
Така отмерен размерът на трите наказания се явява необходим и достатъчен за
преоценка на поведението от страна на подс. Д. и даване на ясна равносметка за
последиците от стореното. По този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието,
установени в чл. 36 от НК, като се въздейства предупредително на обществото при
постигане на генералната превенция, а също така се въздейства при постигане на
специалната превенция, насочена към поправяне на дееца.
Предвид изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК въззивният съд
осъди подс. А. Д. да заплати направените по делото разноски, а именно: сумата от
51,30 лева по сметката на СДВР, сумата от 1 404,82 лева по сметката на СГС, както и
10 лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листове.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея
съдържание.
9

Номер на акта:	33
Дата:	5 март 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия:	Ралица Манолова

Дело:	20241100600040
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 януари 2024 г.

Присъда по дело №40/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите