Р Е Ш
Е Н И Е
№ 70/05.02.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на десети януари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
П. Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията П. Вунов
гражданско дело номер 153 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от
П.И.Д., чрез адв. М. Н. Д., срещу „Поли Иг Транс" ЕООД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 004/01.02.2017 г. работил при ответника
на длъжност „шофьор товарен автомобил
(международни превози)". С Уведомление № 0001 от 05.06.2017 г. управителят на дружеството го уведомил, че трудовият му
договор ще бъде прекратен от страна на работодателя на основание чл. 326, ал. 1 КТ,
считано от същата дата, като със Заповед №
003/05.06.2017 г. сторил това. Сочи
се, че съгласно трудовия договор, основният му платен годишен отпуск бил 20 дни за календарна
година, като ищецът не го бил ползвал за времето, през което бил в трудово правоотношение с „Поли ИГ Транс"
ЕООД. Ето защо за 4-те месеца (от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г.) пропорционално му се дължало парично обезщетение за
6 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 126 лева, но и до настоящия
момент работодателят не изпълнил това си задължение. Освен
това, по време на действието на трудовия договор - от
01.02.2017 г. до 05.06.2017 г. на П.Д. било възлагано от „Поли ИГ транс"
ЕООД извършването на международни товарни превози в И. и Ф., в режим на единична езда, т.е. той бил командирован в
чужбина и на основание чл. 215 КТ работодателят
трябвало да му заплати пътни, дневни и квартирни пари, но такива плащания не били извършвани. Съгласно Приложение
№ 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина му се дълбали 27 евро на ден при единична езда. Поради неизплащане на тези суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. 2828/2017 г. по описа на ХРС и била издадена Заповед № 1494/10.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение. С нея било разпоредено „Поли
ИГ Транс" ЕООД да заплати на П.И.Д. сумите, както следва: 2 500 евро - неизплатени
командировъчни пари за периода от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г., 126 лева - обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни, законна лихва върху тях, считано от 09.11.2017
г. до окончателното изплащане, както
и разноски в размер на 100.31 лева за държавна такса и 405 лева
за адв. хонорар, но ответникът подал възражение срещу издадената заповед. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се приеме за
установено
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за горепосочените суми, както и направените по
делото разноски.
Ответникът счита исковете за недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не установил пасивната му легитимация и не изпълнил указанията на съда. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищецът пътувал в чужбина за посочения период от време - от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От трудов
договор № 004/01.02.2017 г. се установява, че страните по делото са се споразумели ищецът да
работи при ответника на длъжността „шофьор,
товарен автомобил (международни превози)”, с право на основен платен годишен отпуск за срок от 20 работни дни.
С уведомление
№ 0001/05.06.2017 г. управителят на ответното дружество е уведомил ищецът, че трудовият му договор ще бъде прекратен от страна на работодателя
на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 05.06.2017
г.
Със Заповед № 003/05.06.2017 г. работодателят действително е прекратил трудовото
правоотношение на П.И.Д. на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 05.06.2017 г.
По делото са представени и разчетно-платежни ведомости от „Поли Иг Транс” ЕООД за месеците февруари – юни 2017 г., както и справки
от ел. карта на водача П.И.Д., включващи и процесния период.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2828/2017 г. по описа на РС - Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 25531/09.11.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 1494/10.11.2017 г. за сумите от 2 500 евро, представляваща неизплатени
командировъчни пари за периода от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г., 126 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни, ведно със законната лихва върху тях, считано от
09.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 100.31 лева за държавна такса и 405 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е подадено възражение от
ответника и с разпореждане от 28.11.2017 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е
сторил това.
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че за периода от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г. на личната ел. карта на водача П.И.Д. е отчетено, че е бил на
разположение общо 125 дни, от които: на работа 87 дни и 38 свободни дни, като делничните дни са 89, от които: на работа 77 дни и 12 свободни дни, съботните дни са 18, от които: на работа 7 дни и 11 свободни дни, неделните дни са 18, от които: на работа 3 дни и 15 свободни дни и през този период са
регистрирани пътувания в И. и Ф., като
вещото лице е посочило в табличен вид конкретните места и дати.
От заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че на
ищеца не са били начислявани и не са изплащани от ответника командировъчни пари за процесния период, като съгласно Наредбата за
специализация и командировки в чужбина за дните на разположение те възлизат на 3 375
евро. Установено е и че ищецът има неползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни, като дължимото
обезщетение за това е в размер
на 161.00 лева, а чистата сума за получаване - 144.90 лева. В счетоводството на ответника съществува начислено обезщетение в
м.06.2017 г., като заедно с начислението за отработени 2 дни ищецът трябва да получи
обща чиста сума в размер на 177.48 лева,
но липсва подпис на „получил", въпреки че всички дължими
суми са осчетоводени като изплатени с РКО № 15/30.06.2017 г.
Съдът
счита, че следва да се кредитират напълно заключенията и на двете експертизи, тъй като са компетентно,
обосновано и обективно изготвени, а и не се опровергават от други доказателства
по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 215 и чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу
издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за недопустимост на исковете, тъй като
по делото е установена пасивната легитимация на „Поли Иг Транс” ЕООД, а с влязло в сила Определение № 560/20.04.2018 г. производството по отношение на предявените евентуални осъдителни претенции за заплащане на същите суми е прекратено.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни, като съображенията за това са следните:
Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)" в ответното дружество. На следващо място, не се твърди, а и не се установява неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. Този извод се подкрепя и от представените от работодателя разчетно-платежни ведомости за месеците февруари – юни 2017 г., от които е видно, че на работника са начислявани трудови възнаграждения за пълен отработен месец, с изключение за месец юни, и следователно за този период е налице изпълнение на трудовите му функции. Доколкото ведомостите за заплати са изходящ от ответника документ, то за съдържащите се в тях неизгодни за него факти се явяват важно доказателствено средство, поради което следва да се кредитират напълно. Освен това същите кореспондират изцяло на констатациите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. При това положение и като съобрази длъжността на ищеца - „шофьор товарен автомобил (международни превози)", съдът счита, че през процесния период той действително е извършвал международни товарни превози. Вярно е, че по делото не е представена заповед за командироването му, но липсата й не води до автоматичен извод, че такова не е осъществено, доколкото издаването й е в тежест на работодателя и неизпълнението на това му нормативно задължение представлява недобросъвестно поведение от негова страна, поради което същият не може да черпи благоприятни правни последици от него, респ. да се тълкува във вреда на работника. В тази връзка следва да се има предвид и че с Определение № 560/20.04.2018 г. е уважено направеното с исковата молба доказателствено искане и на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът е бил задължен най-късно в първото о.с.з. по делото да представи личното трудово досие на ищеца, като му са указани неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК. Предвид неизпълнението в цялост на това задължение /доколкото напр. не е представена длъжностната характеристика на работника, а според трудовия договор такава му е била връчена на 01.02.2017 г./, въпреки предоставената възможност за това, следва да се приложи санкцията по чл. 190, ал. 2, вр. с чл. 161 ГПК и да се приемат за установени фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране на посочените доказателства. От друга страна, извършените международни товарни превози в И. и Ф. се установяват и от представените справки от ел. карта на водача П.И.Д. и изготвеното въз основа на тях заключение на назначената съдебно-автотехническа експертиза. Същите са оспорени от ответника, но отразените в тях данни не се опровергават от други доказателства по делото, а и в устния си доклад вещото лице Н.А. сочи, че те са били снети от лицензиран специалист, а не от самия работник. Освен това тези справки са надлежно попълнени, като съдържат всички необходими данни, поради което могат да се приемат като годни доказателства за установяване на извършваните от ищеца превозни курсове. От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че за релевантния период на личната ел. карта на водача П.И.Д. е отчетено, че е бил на разположение общо 125 дни, от които: на работа 87 дни и 38 свободни дни, като са регистрирани пътувания в И. и във Ф.. От така направената съвкупна преценка на събрания по делото и обсъден по-горе доказателствен материал се налага изводът, че за времето от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г. ищецът действително е бил командирован от „Поли ИГ транс" ЕООД в чужбина да изпълнява трудовите си задължения, като е извършвал сочените в исковата молба превози, в режим на единична езда. Последното обстоятелство съдът намира за установено от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, в което се сочи, че в дружеството няма назначени други шофьори. При това положение и на основание чл. 215 КТ работодателят му дължи пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет и в частност съгласно приложимата в случая Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. От кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимите командировъчни пари възлизат на 3 375 евро.
Както се посочи по горе, страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г. Не се спори /в този смисъл следва да се разбира констатацията на вещото лице Р.К. за начислено от работодателя обезщетение в размер на 161,00 лв./, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът има неизползван платен годишен отпуск при „Поли ИГ транс" ЕООД за 2017 г., като според вещото лице и самият ответник той възлиза на 7 дни, а дължимото обезщетение за това е в размер на 161.00 лева, с чистата сума за получаване - 144.90 лева.
С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведените с исковата молба размери – 2 500 евро, съотв. 126,00 лева и не може и присъжда по-големи.
Вземанията са дължими ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2828/2017 г. по описа на РС – Хасково - 09.11.2017 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2828/2017 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 505,31 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и
че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се
присъдят такива, а именно сумата от 585,00 лева за платено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения към исковата молба договор за правна помощ и съдействие. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери
на предявените два иска, а именно сумата от 145,27 лева, определена съгласно
чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
/доколкото останалата част от 100,31 лева е заплатена от ищеца по заповедното
производство/, както и сумата от 230,00 лева за възнаграждения на вещи лица,
платени от бюджетните средства на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 215 и чл. 224, ал. 1 КТ, по отношение на „Поли Иг Транс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей" бл. 21, вх. Б, ет. 3, ап. 18, със съдебен адрес:***, офис № ** - адв. М. П., съществуването на вземания на П.И.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, със съдебен адрес:***, пл. ****** - чрез адв. М. Н. Д., спрямо него за сумите от 2 500 евро, представляващи неизплатени командировъчни пари за периода от 01.02.2017 г. до 05.06.2017 г. и 126,00 лева, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни през 2017 г., ведно със законна лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2828/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково – 09.11.2017 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Поли Иг Транс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей" бл. 21, вх. Б, ет. 3, ап. 18, със съдебен адрес:***, офис № ** - адв. М. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П.И.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, със съдебен адрес:***, пл. ****** - чрез адв. М. Н. Д., сумата от 1 090,31 лева, от която 585,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 505,31 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2828/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 1494/10.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Поли Иг Транс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей" бл. 21, вх. Б, ет. 3, ап. 18, със съдебен адрес:***, офис № ** - адв. М. П., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 375,27 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/П. Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.