Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА Д.А
при участието на секретаря Ангелина
Георгиева и прокурора Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КНАХД № 208/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260513/04.12.2020 г.,
постановено по НАХД № 3746/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-003186/08.09.2020 г., издадено
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция /ОД/ на МВР
Варна, с което на С.Х.И., за нарушение на 6, т. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства не може да се установи посочената в наказателното постановление
фактическа обстановка. Твърди се, че районният съд е постановил решението си
при неточен и необективен анализ на доказателствата. Аргументира се, че
показанията на служителите Д. и М. не са категорични и достатъчни да установят
извършването на нарушението, както и че неправилно не се кредитирани
показанията на свидетеля `Л.. Излагат се съображения, че е следвало въззивният
съд да изиска като веществено доказателство от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Варна видеозаписа от монтираната в служебния автомобил система за
видеозапис на поведението на служителите. Счита се, че наказателното
постановление не отговоря на изискването за съдържание по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано с всички, относими към конкретния
състав, признаци. Навеждат се доводи, че дори да се приеме, че е извършено
нарушение същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и на издаденото наказателно
постановление, а в условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд.
Ответникът по касация – Областна дирекция
на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, в депозирано чрез процесуален
представител писмо № С.д.2915/24.02.2021 г., оспорва касационната жалба и моли за
отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК,
приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление С.Х.И. е наказан за това, че на 12.08.2020 г., около 07.09 ч.,
управлявайки товарен автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ***в гр. Варна по
бул. „Сливница“ в посока ул. „Вяра“, на кръстовището до бл. 147 в ж.к. „Младост“,
е преминал в права посока на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим. Деянието на И. е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, въз основа на което е издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е събрал необходимите
доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на
тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната,
Районен съд – Варна е достигнал до извод, че С.И. е осъществил състава на
описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което
правилно е му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП. Констатирал е, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок и при липса на
съществени процесуални нарушения, като съдържа всички реквизити по чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи, че размерът на наложеното
административно наказание е правилно определен. Счел е, че не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд – Варна е
правилно постановено.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради
което, в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо
да ги преповтаря и препраща към тях.
Наведените в касационната жалба доводи за
липса на детайлно описание на нарушението от фактическа страна поради
непосочване на мястото и обстоятелствата, при които е извършено, са
неоснователни и не обосновават наличие на касационни основания по смисъла на
чл. 348 от НПК за отмяна на въззивното решение и на наказателното
постановление, потвърдено с него. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, са посочени мястото и начинът на извършване на
нарушението – на кръстовището на бул. „Сливница“ до бл. 147 в ж.к. „Младост“,
при управление на МПС. В достатъчна степен, отговаряща на изискването на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са описани съставомерните признаци на
нарушението, изразяващи се в случая в преминаване на червен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим, при управление на МПС, което
деяние представлява неизпълнение на задължението за съобразяване на поведението
на участниците в движението със светлинните сигнали, вменено с императивната
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която именно е посочена като нарушена в АУАН
и наказателното постановление.
Не се установяват твърдените в
касационната жалба пороци при събирането и преценката на доказателствата във
въззивната фаза. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в
съвкупност от решаващия състав на Районен съд – Варна, като е мотивирано подробно
защо и на кои от тях съдът дава вяра. Касационната инстанция споделя изводите
на районния съд относно липсата на конкретика и достоверност в показанията на
свидетеля `Л.. Същият не е категоричен относно сигнала на светофарната уредба
при преминаването през кръстовището на автомобила, управляван от касатора.
Колебливи са показанията на този свидетел и относно разстоянието, на което се е
намирало превозното средство на И. спрямо движещия се пред него полицейски
автомобил. Същевременно съдът правилно е отбелязал, че показанията на
останалите двама свидетели – полицейските служители, установили нарушението, са
логични, последователни и безпротиворечиви, като от тях се установява
фактическата обстановка и се доказва извършването на административното
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Тези свидетели са преки очевидци на
нарушението, които непосредствено са възприели поведението на касационния
жалбоподател и извършеното от него противоправно деяние. С основание решаващият
състав на районния съд приема, че местоположението на свидетелите Д. и М. им е
предоставило възможност да забележат преминаването на автомобила, управляван от
С.И., на червен сигнал на светофарната уредба.
Предвид гореизложеното, неоснователен е
касационният довод, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи посочената в наказателното постановление фактическа обстановка. Във
връзка с това, лишено от основание се явява и възражението, че е следвало да се
събират допълнителни доказателства. Освен това, искане за събиране на
посоченото в касационната жалба веществено доказателство не е направено в
производството пред Районен съд – Варна, който е съд по същество.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е контролно-отменително,
поради което не е допустимо отправянето на доказателствени искания за установяване
на факти за първи път едва във фазата на касационното обжалване – арг. от чл.
220 от АПК.
С оглед на гореизложеното и предвид
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон /какъвто безспорно е процесният АУАН серия АA № 441212/12.08.2020 г., послужил за издаване на
потвърденото от Районен съд – Варна наказателно постановление/ имат
доказателствена сила до доказване на противното, касационният състав намира за
доказано извършеното от С.Х.И. административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Във връзка с това правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същия, доколкото констатациите в
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са
опровергани от носещото доказателствената тежест за това наказано лице.
Правилно районният съд е приел в мотивите
към обжалвания съдебен акт, че въз основа на така определената правна квалификация
на деянието правилно е определена приложимата санкционна норма – в случая чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. Наложеното на И. административно наказание
законосъобразно е определено в изрично посочения в цитираната правна норма
фиксиран размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото
редуциране. Поради това не е налице релевираното в жалбата касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
С оглед липсата на допуснати от Районен
съд – Варна съществени нарушения на процесуалните правила и доколкото
фактическата обстановка по делото е правилно установена в хода на въззивното
производство, не са налице основания по чл. 222, ал. 2, във връзка с чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, за отмяна на решението и връщане на делото на
друг състав на първостепенния съд, поради което наведеното в касационната жалба
оплакване в обратен смисъл е неоснователно.
Не са налице предпоставките за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното от касационния жалбоподател нарушение по нищо не се отличава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Същото не се характеризира с
по-ниска степен на обществената опасност в сравнение с останалите случаи на
такива нарушения.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход
на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което Областна дирекция
на МВР Варна не
е била процесуално представлявана, съдът намира, че на ответната страна следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, І-ви касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260513/04.12.2020 г., постановено по НАХД № 3746/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Варна разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
/Осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.