Решение по дело №259/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 85
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 28 март 2024 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20243100600259
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Варна, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100600259 по описа за 2024 година
Настоящото въззивно производство е образувано по протест от
прокурор във ВРП срещу Присъда №23/22.12.2023г. по НОХД № 443/2023г.
по описа на РС- Девня, с която подс. М. А. И. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК и при
условията на чл.54ал.1 от НК му е наложено наказание Глоба в размер на
1000лева, като е оправдан на основание чл.304 от НПК по първоначално
възведеното обвинение по чл.354а, ал.3т.1 от НК. Постановено е
унищожаване на веществените доказателства по делото, като подсъдимият е
осъден да заплати сторените в производството разноски.
В протеста се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като от събраните
по делото доказателства безспорно е установено, че подсъдимият е
осъществил състав на престъпление по чл.354а,ал.3т.1 от НК, за което е бил
предаден на съд. В допълнителното изложение към протеста са развити
доводи относно неправилната квалификация от РС на случая като маловажен
и обосноваващи такива деятелността на подсъдимия по чл.354а, ал.3т.1 от НК.
С оглед изложеното е направено искане за постановяване на нова присъда, с
1
която същият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение не
поддържа подаденият протест, но не го оттегля. Счита, че осъщественото от
подсъдимия деяние покрива признаците на маловажен случай с оглед липсата
и незначителността на вредните последици, както и множеството смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия е депозирал становище по подадения
протест, в което е изложил съображенния, досежно правилността на
постановената присъда. Счита, че доказателствата по делото са разгледани
правилно, всестранно и са ценени от решаващия съд обективно и
безпристрастно, като оценката му за маловажността на случая е основана на
липсата на вредни последици, обуславящите отговорността обстоятелства,
както и ниската стойност и количество на държаното наркотично вещество. В
съдебно заседание защитникът моли съда да остави без уважение протеста на
прокурора и да потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Счита, че
последният в съответствие с доказателствата по делото е отчел процесуалното
поведение на подсъдимия, количеството и стойността на накротичното
вещество, доброволното му предаване, разкаянието, предпоставки,
достатъчни за квалификацията маловажен случай. В последната си дума
подсъдимият моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта
му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за
установено следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, подаден в срока за
обжалване, от надлежна страна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратено
съдебно следствие, чл.371т.2 от НПК, като от фактическа страна,
първоинстанционният съд в съответствие с всички релевантни доказателства
е приел за установено по безспорен начин следното:
Подс. М. И. живеел в гр. ********. Същият употребявал наркотични
вещества – марихуана, която си набавял от неустановено лице от гр. Варна.
2
На 05.12.2023г. подсъдимият се срещнал със свой познат- св. В.С. и двамата
решили да отидат до гр. Варна с лекия автомобил на свидетеля марка „****“ с
per. № ***********. След обяд се върнали в гр. Девня, където се срещнали
със св. И.Т.И.., който също се качил в автомобила. Последният бил
управляван от неговия собственик -св. С.. На предната дясна седалка до него
стоял подс. М. И., а на задната седалка бил седнал св. И. И.. Тримата
обикаляли с автомобила из гр. Девня. Около 16,00часа на кръстовището на
ул.“Фронтоваци“ с ул. „Чаталджа“ били спрени за проверка от свидетелите С.
С. и С. Д., полицейски служители в РУ на МВР – Девня, които патрулирали в
района. При проверката служителите попитали намиращите се в автомобила
дали носят в себе си забранени от закона вещества, при което подс. И.
веднага им казал, че има в себе си марихуана. Бръкнал в джоба на спортния
си панталон и извадил от там прозрачен целофан, в който имало суха, зелена
на цвят тревиста маса под формата на два броя топчета. Обяснил на
полицейските служители, че е закупил марихуаната за лична употреба от
непознато лице в гр. Варна. Останалите лица в автомобила не знаели за това,
че подсъдимият носи в себе си наркотично вещество. Подс. И. бил отведен в
РУ на МВР – Девня, където предал доброволно на св. С. Г. С. прозрачния
целофан, съдържащ две топчета суха зелена тревиста маса със специфична
миризма. За това действие бил съставен съответния протокол. В него подс. И.
отразил саморъчно, че марихуаната е негова и е за лична употреба.
Видно от заключението на назначената на досъдебното производство
физико — химична експертиза, обект на изследване е предадения от
подсъдимия прозрачен целофан, съдържащ суха, зелена на цвят тревиста маса
със специфичен мирис под формата на два броя топчета. При изследването
експертът е установил, че описаната тревиста маса с нетно тегло 1, 06 грама
представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно
като марихуана /индийски коноп, канабис/ и съдържа 10, 79 % активен
компонент - тетрахидроканабинол.
При проведено дактилоскопско изследване в лабораторни условия с
черен магнитен прах на прозрачния целофан не били проявени годни за
идентификация дактилоскопни следи.
Видно от изготвения протокол за оценка на наркотични вещества,
стойността на марихуаната към датата на инкриминираното деяние е била 21,
3
20 лева.
Конопът и тетрахидроканабинолът са поставени под контрол в Списък 1
— „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ал. 2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите / ЗКНВП /.
Въззивният съд счита, че събраните по делото доказателства подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание, поради което процесуалната
дейност на предходната инстанция по оценка годността и достоверността на
използваните доказателствени средства и събраните доказателства, е
надлежно проведена. Правилно установените факти са дали основание на
първоинстанционния съд да приеме, че подсъдимият е държал без надлежно
разрешение високорисково наркотично вещество. От доказателствата по
делото по несъмнен начин се установява, че подс. И. е осъществил деяние по
чл.354а,ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК, поради което правилно РС- Девня е
оправдал същият по първоначално възведеното обвинение. В съответствие с
доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, досежно
маловажността на случая по смисъла на чл.93т.9 от НК. Според цитираната
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Маловажността на случая е в зависимост не само от размера
на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл е и ТР № 23/1981 г. на ОСНК). В случая РС
правилно е преценил всички обуславящи отговорността обстоятелства във
връзка с възможното квалифициране на деянието като маловажен случай.
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина
на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното. В настоящия случай, за извършеното от
подсъдимия престъпление е налице маловажност на вредните последици,
4
изхождайки от количеството и стойността на предмета на престъплението –
марихуана с нетно тегло 1, 06 грама, на стойност 21, 20 лева. За да направи
извод за маловажност на извършеното, въззивният съд прецени оказаното от
подсъдимия съдействие на досъдебното производство чрез предаване
доброволно на наркотичното вещество; добрите характиристични данни,
определящи го като положителна личност; полагането от същия на
обществено полезен труд, видно от приложеното пред първата инстанция
допълнително споразумение към трудов договор; изразеното съжаление за
извършеното. С нормата на чл.354а от НК се регулират значими обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите
хора във връзка с употребата на наркотичните вещества. Според практиката
на ВКС и маловажните престъпления от този вид следва да имат определена
степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им
като престъпления. В конкретния случай при така установената по- горе
фактическа обстановка, а именно, че подс. И. е държал наркотично вещество-
марихуана на стойност 21,20лв., с намерение да го ползва за себе си,
конкретното засягане на защитените от престъплението обществени
отношения е много по- ниска, както с оглед невисокия размер и стойност на
наркотичното вещество, така и с оглед данните за личността на подсъдимия.
Безспорно от приложената справка за съдимост е видно, че настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на предходно такова за същото
деяние, но установените по- горе обстоятелства, свързани с неговата личност,
несъмнено влияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Предвид горното настоящият въззивен състав
счита, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал настоящото
деяние като маловажен случай и е оправдал подсъдимия по първоначално
повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3т.1 от НК.
Наложеното от РС наказание е към максималния предвиден в закона
размер за това престъпление. Индивидуализирайки същото първата
инстанция е дала превес на предходното осъждане като отегчаващо
отговорността обстоятелство, приемайки, че осъществяването на настоящото
деяние в изпитателения срок свидетелства за липсата на превантивен ефект и
респект към закона. От друга страна съобразявайки ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия, както и на обстоятелството, че
5
държането на наркотичните нещества е за лична употреба, е приел, че така
определеното по вид наказание би способствало в пълна степен за неговото
поправяне и осъзнаване на последствията от противоправното му поведение.
Тези изводи на първостепенната инстанция, както и липсата на необходимост
от проява на ненужна строгост, се споделят и от въззивната. Така отмерена,
санкцията е справедлива и съответна на обществената опасност на деянието и
на дееца. Същата е достатъчна да мотивира подсъдимия да се поправи,
превъзпита, да преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението си, както и
да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед осъдителната присъда, правилно РС- Девня на основание чл.
189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото,
както и в съответствие със закона е постановил отнемане на веществените
доказателства, които следва да бъдат унищожени, поради което присъдата
като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
нарушения, допуснати от първоинстанционният съд, които да доведат до
отмяна на атакуваният съдебен акт.
Водим от изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 23 от 22.12.2023 г. по НОХД №
443/2023 г. на РС- Девня.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6