ПРОТОКОЛ
№ 1116
гр. Пазарджик, 22.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100946 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За ищеца „Макроадванс“ АД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Ответника Л. Д. Д., редовно призован, не се явява лично, за него се
явява адв. К., с представено пълномощно днес по делото.
Явява се вещото лице Б. Ст. Д., редовно призована
АДВ. К.: Да се даде ход на делото
СЪДЪТ счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
Съдът докладва на страните постъпилото становище от „Макроадванс“
АД, с вх. №14807/19.07.2022 г. в което се посочва, че в желаят в тяхно
отсъствие да се даде ход на делото, поддържат предявените искове.моли съда
да приеме предоставената по делото разписка от „Изипей“ АД, подписана
лично от ответникът, като в случай, че ответникът оспорва авторството на
разписката и твърди, че положения подпис не е негов, се моли съда да
1
допусне изготвяне на съдебно-графологична експертиза. Запознати са с
депозираното в срок заключение на вещото лице, нямат допълнителни
въпроси към него и моли съда заключението да бъде прието. Изразяват
становище по повод на направените възражения от страна на ответника в
отговор на исковата молба.
АДВ. К.: Поддържам подадения писмен по пункт втори отговор, но по
пункт първи не го поддържам
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Тъй като страните не се явяват спогодба няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иска с правно основание чл.422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.
1 от ГПК от страна на ’’Макроадванс“ АД, ЕИК ********* с подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е
образувано ч. гр. дело №504/2022г., по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по горепосоченото частно гражданско дело, с която Л. Д. Д., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „Макроадванс“ АД следните суми:
1000 лева /хиляда лева/ - главница по Договор за потребителски кредит
№70087/11.12.2018г„ ведно със законна лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението /17.02.2022г./ до изплащането на вземането;
235.72 лева /двеста тридесет и пет лева и 72 стотинки/ - договорна лихва
за периода от 12.12.2018г. до 11.12.2019г.
264.54 лева /двеста шестдесет и четири лева и 54 ст./ - законна лихва за
забава върху просрочената главница от 12.01.2019г. до 15.02.2022 г.
80.01 лева /осемдесет лева и 01 стотинки/ - съдебно-деловодни
разноски, от които: 30.01 лева - за заплатена държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение
Със съобщение от 16.03.2022г., „Макроадванс“ АД е уведомено, че
срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от
страна на длъжника, поради което съдът е указал на „Макроадванс“ АД, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск
2
относно вземането си, предмет на заявлението.
Основания, обстоятелства и факти, от които произтича вземането на
„Макроадванс“ АД;
На 11.12.2018г. между „Макроадванс“ АД, в качеството на „Кредитор“,
и Л. Д. Д., ЕГН **********, в качеството на „Кредитополучател“, е сключен
Договор за потребителски кредит №70087/11.12.2018г., с който
„Макроадванс“ АД предоставя потребителски кредит за текущо потребление
в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ със срок на издължаване 12
/дванадесет/ месеца.
„Макроадванс“ АД, с ЕИК *********, е търговско дружество, учредено
по установения в действащото българско законодателство ред и в качеството
си на финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции,
вписана в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ, съгласно
Удостоверение № BGR00260, предоставя потребителски кредити на
физически лица по смисъла на Закона за потребителския кредит.
Договорите за потребителски кредити, които финансовата институция
отпуска, се сключват изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница
www.kinti.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/, като
всеки договор се сключва във формата на електронен документ и
правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Кредитополучателят Л. Д. Д., ЕГН **********, е кандидатствал за
кредит посредством интернет страницата www.kinti.bg, на която същият е
създал свой потребителски профил. Кредиторът е изпратил електронно
съобщение до кредитополучателя, чрез което, в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР
и чл.8 от Закона за електронната търговия, е запознал Кредитополучателя с
условията по договора и е предоставил необходимата преддоговорна
информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, както и
Общия условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица
от „Макроадванс“ АД. След като искането е одобрено от Кредитора,
3
последният изпраща електронно съобщение до кредитополучателя с Договор
за потребителски кредит и всички приложения към него, съдържащи се в
прикачен към съобщението файл. В съобщението му е указано да въведе
номера на договора в потребителския си профил на посочената по-горе
интернет страница, с което да потвърди, че се е запознал с него и изразява
съгласието си за сключване на договора. Съгласно чл.29 от Общите условия,
страните са уговорили, че с натискане на бутона „Подпиши“,
Кредитополучателят подписва всички страници на Договора за потребителски
кредит, заедно с Общите условия и приложенията към Договора. Последният
се счита за сключен след получаването на изявлението на Кредитополучателя
за сключване на договора /въвеждайки номера на договора в потребителския
си профил на интернет страницата www.kinti.bg/ и потвърждение от страна на
„Макроадванс“ АД, на основание чл.ЗЗ от Общите условия. Потвърждението
на кредитодателя за успешно сключен договор се прилага към настоящата
искова молба като доказателство под формата на имейл кореспонденция
между страните.
На 11.12.2018 г. кредитодателят е извършил преводно нареждане на
отпуснатата парична сума към „Ипей“ АД, като кредитополучателят е усвоил
кредита на каса на „Изипей“ АД срещу документ за самоличност на
11.12.2018 г. в 20:51ч., за което се представя като доказателство разписка за
извършеното плащане, както и имейл кореспонденция - информация за
извършено плащане и за нареден превод през „Изипей“ АД. Моля да имате
предвид, че съгласно правилата за работа и процедурата при получаване на
парични суми чрез „Изипей” АД, такива се изплащат, единствено след като
получателят представи на гише и служителят провери документа за
самоличност на клиента.
Налице е неизпълнение по смисъла на Договор за потребителски кредит
№70087/11.12.2018г., изразяващо се в непогасяване на дължимите суми по
кредита, съгласно уговорения в чл. 2 от Договора и погасителен план към
него краен срок за погасяване на кредита - 11.12.2019г., с оглед на което
задължението на Л. Д. Д. по Договор за потребителски кредит
№70087/11.12.2018г., считано от 12.12.2019г. е изискуемо в пълен размер, на
основание настъпил падеж.
Във връзка с гореизложеното, от страна на „Макроадванс“ АД е
4
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз
основа на което е образувано ЧГД №504/2022г., по описа на PC - гр.
Пазарджик, като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК. Същата е връчена на ответника и поради подадено от негова
страна възражение, на заявителя е указано със съдебно съобщение
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от получаването му. Съобщението, с дадените от съда указания, е
получено от „Макроадванс“ АД на 16.03.2022г.
С оглед гореизложеното, се предявява с настоящата искова молба иск
по чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на
„Макроадванс“ АД по отношение на Л. Д. Д.. ЕГН **********, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
ЧГД №504/2022г., по описа на PC - гр.Пазарджик.
Оформен е петитум с който се иска от съда да приеме за установено, че
ответникът по делото - Л. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул,
„.................“ ..., вх..., ет...., ап....- дължи на „Макроадванс“ АД, в качеството му
на кредитор по вземането, произтичащо от сключен Договор за
потребителски кредит №70087/11.12.2018 г., следните суми:
- 1000 лева /хиляда лева/ - главница по Договор за потребителски кредит
№70087/11.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението /17.02.2022г./ до изплащането на вземането;
- 235.72 лева /двеста тридесет и пет лева и 72 стотинки/ - договорна
лихва за периода от 12.12.2018г. до 11.12.2019г.
- 264.54 лева /двеста шестдесет и четири лева и 54 ст./ - законна лихва за
забава върху просрочената главница от 12.01.2019г. до 15.02.2022 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, по ЧГД №504/2022г., по описа на PC - гр.Пазарджик.
Моли съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски, а именно:
- 80.01 лева /осемдесет лева и 01 стотинки/ - съдебно-деловодни
разноски, от които: 30.01 лева - за заплатена държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че в случай, че не приемете за установено, че процесните суми
са дължими на основание неизпълнение на описания договор за
потребителски кредит, то да имате предвид, че сумата в размер на 1000 лева е
била преведена от страна на „Макроадванс“ АД и е била изтеглена от
ответната страна лично, срещу предоставяне на документ за самоличност, на
каса на „Изипей“ АД на 11.12.2018г. в 20:51ч. В подкрепа на което, се
представя като доказателство към настоящата искова молба, разписка за
5
извършеното плащане, както и имейл кореспонденция - информация за
извършено плащане и за нареден превод. За установяване с категоричност на
твърдяните факти, в случай че се оспорват от ответната страна, се моли съда
да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
следния въпрос: 1)Усвоена ли е от ответника и на коя дата, на каса на
„Изипей“ АД, преведената му на 11.12.2018?. от страна на „Макроадванс“ АД
сума в размер на 1000 лева? С оглед на изложеното, в условията на
евентуалност, предявяват и се моли съда да бъде присъединен към настоящия
иск, с който ответникът по делото да бъде осъден да заплати на
„Макроадванс“ АД усвоената на 11.12.2018г. лично от него, на каса на
„Изипей“ АД сума в размер на 1000 лева, ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното
изплащане на задължението.
Моли съда да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски- заплатена държавна такса за предявяване на
установителен иск и всички останали съдебни разноски, които биха
възникнали в хода на производството, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лева /триста и петдесет лева/.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д., в
който оспорва исковите претенции на ищцовото дружество и по основание и
по размер.
Сочи се, че на първо място оспорва твърдяната облигационна връзка.
Не е сключвал чрез интернет платформата на ищцовото дружество договор за
потребителски кредит 70087/11.12.2018 г. Ако ищеца притежава неговите
лични данни, това е резултат от злоупотреба. Нито е подавал заявление за
регистрация в www.kinti.bg, нито е усвоявал сумата от 1000 лв. Ако има
създаден профил с неговите лични данни в интернет платформата на ищеца,
това е резултат от злоупотреба с лични данни.
Сочи се, че процесният договор е договор за потребителски кредит,
поради което попада под регулацията на Закона за потребителските кредити.
Процесният договор съдържа неравноправни клаузи. Кредиторът наложил
неравноправни условия, за да отпусне потребителския кредит. Такива са
условията за начисляване на неустойка по смисъла на чл. 10 от договора,
обвързано с непредоставяне на обезпечение под формата поръчителство до
пълния размер на кредита. Договора за поръчителство се сключва с трето
лице, а не с кредитополучателя. Осигуряването на такова трето лице, може да
е условия за сключване на договора за кредит, но не и основание за
начисляване на лихва. Съгласието за поръчителството не е от кръга на
задълженията на един кредитополучател. Въпреки, че тази неустойка не се
претендира, това не преклудира извода за нищожност на договора за
потребителски заем.
Твърди се, че в разпоредбата на чл. 24 от ЗПК препраща към
6
разпоредбите на чл. 144-148 от ЗЗП. Твърди се, че процесният договор е
сключен при условията на неравноправни клаузи, тъй като в договора се
съдържат клаузи представляващи неиндивидуално определена уговорки във
вреда на потребителката; уговорки които не отговаря на изискването за
добросъвестност и не на последно място уговорки които водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Твърди се, че на основание чл. 22 от ЗПК прави възражение за
нищожност на процесният договор, поради неспазване на изискванията на чл.
11, ал.1, т. 7-12 от ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и
липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ.
общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя
представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и
общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК
и по своето същество представляват годишен процент на разходите (ГПР)
(чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретните параметри на
общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора
няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата
сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. В нарушение чл.11,
ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит, в договора не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това, тъй като
клаузата за възнаградителна лихва е недействителна (нищожна) и от тук
несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то практически
не е изпълнено изискването да бъде посочен размерът на лихвата по договора
и начинът на нейното прилагане. Договорената възнаградителна лихва в
договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави
Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредита, а за обезпечени - двукратния размер. В конкретния случай, става
въпрос за договор за потребителски кредит без обезпечение, което налага
забраната възнаградителната лихва да надвишава три пъти законната.
Клаузата за възнаградителна Лихва и клаузата за годишния процент на
разходите са нищожни на две групи основания - поради цялостна
7
недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на
добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на
закона. По процесния договор за потребителски кредит се твърди, че е
предоставен в заем сума от 1000 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41 % и
ГПР в размер на 49,65 %. Лихвата по договора е възнаградителна - за
ползване на дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете
престации, тъй като липсват обстоятелства обстоятелства, които да
обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв
висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такива високи проценти. Съотнесени са тези критерии и към
клаузата с уговорения ГПР от 49,65 %, също обосновават нейната
нищожност.
Твърди се, че за да е налице нищожност е необходимо да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането
на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното
дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния поавен субект
съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна
преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно,
възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е прието в
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV г. о.,
"понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност....".
8
Моли се съда да постанови съдебен акт, с който отхвърлите исковите
претенции на ищеца като неоснователни. Моля Ви да присъдите и сторените
съдебно -деловодни разноски.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. Ищцовата страна, следва да
докаже претенциите си обективирани в петитума на исковото молба, тяхното
основание и размер, както и носи доказателствена тежест по отношение на
това дали процесния договор за потребителски кредит е бил сключен при
спазване разпоредбите на ЗПК и ЗЗП
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата.
СЪДЪТ с Определение № 1248/16.06.2022 г. е приел представените от
ищеца писмени доказателства, допуснал е по делото да бъде изслушана
съдебно-счетоводна експертиза и сме задължили „Изипей“ АД да представи в
оригинал намиращ се у него документ –разписка, подписана от Л. Д. Д..
Съдът докладва на страните постъпилото по делото писмо с вх. №
13304/28.06.2022 г. от Изипей АД. С посоченото писмо третото по делото
лице представя в оригинал платежен документ- разписка 07000828808411 от
11.12.2018 г., с писмото е приложена и съответната разписка.
АДВ. К.. Да се приеме постъпилата разписка, не оспорваме, че подписът
в същата е поставен от ответника Л. Д. Д..
Съдът счита, че следва да приеме постъпилата по делото разписка
№07000828808411 от 11.12.2018 г. , поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА постъпилато по делото писмо с вх. № 13304/28.06.2022 г. от
Изипей АД, разписка № 07000828808411 от 11.12.2018 г.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото по делото експертно
заключение с вх. № 14516/14.07.2022 г. от съдебно – счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице Б. Ст. Д..
Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да пристъпи към
изслушване на вещото лице Б. Ст. Д..
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
9
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Ст. Д. – на 51 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждан, с висше образование, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Представила съм заключение, което поддържам.
Само на първа страница над ищецът има допусната техническа грешка при
изписване номера на делото.
АДВ. К.: Запознах се, нямам въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ счита, че експертното заключение е представено в
законоустановения срок, обосновано е, и не възникват съмнения относно
неговата правилност, поради което следва да бъде приложено като
доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ от вещото
лице Б. Ст. Д. като доказателство по делото
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. Ст. Д. в размер на 250
лв., съгласно представената справка – декларация, което да бъде изплатено от
внесения от ищцовата страна депозит.
АДВ.К.: Да се даде ход по същество. Представям списък на сторените
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 80 от ГПК.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът счита, че
делото е изяснено от фактическа и правна страна, както и поради
невъзможността да бъде постигната спогодба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ.К.: Уважаеми г-н Председател, считам, че от ангажираните от
ищцовото дружества доказателства, по безспорен начин се установява
твърдяната облигационна връзка. Възниква отговор на въпросите които са
10
дефинирани по пункт втори от писмения отговор- какъв е характера на
процесния договор и какви последици следват от това. Поддържам всички
подробно изложени съображение за неравноправните клаузи в процесния
договор, считам, че обстоятелството, че ищцовото дружество не претендира
договорената в чл.10 от договора неустойка не преклудира извода за
нищожност на договора. Нищожни са и клаузите за възнаградителната лихва
годишният процент на разходите. Считам, че е сформирана достатъчно ясна
непротиворечива вече съдебна практика на всички съдебни инстанции
относно такива договори за потребителски кредите с многобройните фирми
за бързи кредити. Поддържам всички съображения, които са изложени с
отговора в тази насока и какво следва при възприемане на тези съображения
за нищожност, тъй като Закона за потребителските кредити препраща към
Закона за защита на потребителите, то при съдържане на клаузи които са
неравноправни водят до нищожност на договора, това не означава, че
кредитополучателят не дължи връщане на главницата, не се дължат никакви
лихви и неустойки. Но се дължи връщане на договорената главница.
Ищцовото дружество признава в представените становища, че процесният
договор е неравноправен с изявлението, че понеже тези кредити били
необезпечени и имало голям риск за тях. Изключително вредна е практиката
на тези фирми за бързи кредити на предоставят малки суми на
кредитополучатели при меко казано убийствени лихви под формата на
договорна лихва и годишен процент на разходите. Благодарение на
формираната съдебна практика по линия на директивите на Европейския
съюз, беше коригирано съществено дейността на тези дружества, пряк
резултат от което е фактът, че не претендират договорената неустойка. Моля
съда, да постановите решение, че ответникът дължи връщане само на
получената главница. Пропорционално на отхвърлената част на иска, ви моля
да присъдите на доверителят ми сторените от него разноски.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 22.08.2022 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09.25 часа.
11
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12