№ 45501
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110147002 по описа за 2024 година
Предявени са от В. А. Т.,ЕГН **********,с адрес *** *** *** ***,със
седалище и адрес на управление гр***офис 20,представлявано от *** при
условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание
чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,чл.26 от ЗЗД,вр.чл.11,т.19 от ЗПК за
прогласяване недействителност на договор за паричен заем № *** от
24.11.2022 г.,а при условията на евентуалност – за прогласяване
недействителност на клаузата на чл.5 от договора.
В исковата молба се поддържа,че между страните е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № *** от 24.11.2022 г.,при което
дружеството ответник приело да предостави в заем паричната сума от 800
лева,която ищцата Т. се съгласила да върне в срок от 30 дни. Твърди се,че
посоченият в договора ГПР възлиза на 49,66 %. Ищцата Т. поддържа,че
съгласно чл.5 от договора е уговорено обезпечение чрез
поръчителство,предоставено от свързано със заемодателя дружество. В
исковата молба са релевирани доводи,че по договора за поръчителство
възникнало допълнително задължение в размер от 400 лева. В исковата молба
са изложени твърдения,че договорът за заем е недействителен,защото не е
доказано по какъв начин е изчислен ГПР,а и макар да е посочен ГПР,същият е
посочен неточно,защото чрез уговаряне възнаграждение по договор за
поръчителство се достига до ГПР в размер,по-висок спрямо императивно
допустимия размер по чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищцата Т. твърди,че ако бъде
включен размерът на възнаграждението по договора за поръчителство към
ГПР,размерът на същия би възлизал на над 70 %. При условията на
евентуалност,ако не бъде уважен искът за недействителност на договора за
заем ищцата твърди,че клаузата по чл.5 от договора,съдържаща уговорка за
задължение за сключване на договор за поръчителство е недействителна като
неравноправна.
С исковата молба е формулирано искане за задължаване на ответника да
представи писмени доказателства по реда на чл.190 от ГПК,което искане
съдът намира за неоснователно,защото ищцовата страна е страна по
1
договорите,чието представяне претендира от насрещната страна,докато
процесуалният ред по чл.190 от ГПК е приложим в хипотезата,когато
писмените доказателства се намират в държане на насрещната страна.
Съдът намира,че по искането за допускане на експертиза следва да се
произнесе в първото съдебно заседание.
Неоснователно се явява искането за издаване на съдебно удостоверение
за снабдяване с друго такова относно други правоотношения между същите
страни,защото се явява неотносимо към конкретния правен спор.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на иска – твърди се,че не е вярно,че
заемополучателят не би могъл да избира дружество,което да бъде
поръчител,сочи се,че поръчителят е дружество,различно от дружеството
заемодател,а договорът за гаранция е отделно правоотношение. Оспорени са
твърденията за допуснато нарушение разпоредбата на чл.143 от ЗЗП,както и
се оспорва необходимостта възнаграждението по договор за поръчителство да
бъде включено в размера на ГПР.
С писмения отговор е описано,че ответникът представя писмени
доказателства,но съдът констатира,че такива не се съдържат към писмения
отговор.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК
ищцата следва да проведе доказване,че са налице обстоятелства,от които
произтича,че договорът за заем е недействителен като докаже,че ГПР не е
посочен,респективно посочен е неточно. По предявения при евентуалност иск
ищцата следва да докаже,че клаузата на чл.5 от договора е недействителна. В
тежест на ответника е възложено доказването,че при сключване на договора за
заем не е допуснато нарушение на императивни правни норми.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата по реда на чл.190 от
ГПК и за издаване на съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.12.2024 г.,от 11,20 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да
им бъде изпратен препис от определението,а на ищцата – и от писмения
отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3