Р Е Ш Е Н И Е
№ 28/14.1.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1215 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Р.Д.Д. с ЕГН ********** ***, против Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 20-0310-000114/19.10.2020
г. на Началник РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик. С оспорената
заповед е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една
година, а именно единадесет месеца, и са отнети две регистрационни табели,
както и СРМПС.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила. Моли се да
бъде отменена, алтернативно да бъде изменена като бъде намален срокът на
наложената ПАМ от единадесет месеца на минимума от шест месеца.
В проведеното съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., която по изложени
съображения в писмени бележки моли съда да уважи подадената жалба и отмени
наложената ПАМ като неправилна и незаконосъобразна, алтернативно да бъде изменена
като бъде намален срокът на наложената ПАМ от единадесет месеца на минимума от шест
месеца. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
Началник РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован не се явява
и не се представлява. В изпратено писмено становище /лист 28/, се поддържа, че жалбата
е изцяло неоснователна, както и че са налице кумулативните предпоставки, обуславящи
налагане на принудителна административна мярка, поради което се моли да бъде отхвърлена.
Административен съд
– Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0310-000114/19.10.2020 г. на Началник РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик,
с която на Р.Д.Д. *** е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 11 /единадесет/
месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 26.10.2020
г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед.
В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на РУ - Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик
на 18.10.2020 г. около 09:30 часа в гр. Панагюрище на ул. „*******“, при която
е констатирано, че жалбоподателят управлява МПС лична собственост – **** с рег.
№ ****, след употреба на алкохол. При извършена проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 номер АКВА 0085, проба номер 7484 е отчетена концентрация на алкохол
от 1,44 промила от издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване с
№ 0046223. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че с това си деяние жалбоподателят
е извършил следното нарушение: управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Извършеното представлява нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложените мотиви на Р.Д.Д. е разпоредена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП – Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 11 /единадесет/
месеца. Със заповедта за прилагане на ПАМ са отнети СРМПС № ********* и две регистрационни
табели с номер: ***. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 26.10.2020
г., като жалбата е подадена на 28.10.2020 г. Към административната преписка са приложени
копия на АУАН № СА286054/18.10.2020 г. и ТМИ № 0046223.
Съгласно Заповед № 312з-74 от
18.01.2017 година, Директорът на ОД на МВР Пазарджик, е оправомощил началниците
РУ към ОД на МВР Пазарджик да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник РУП - Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, съгласно Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на
Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на
административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за
прилагане на чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП, от което следва, че
обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП, въз основа на която е наложена
принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба
на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава
административният орган в заповедта е посочено наличието на 1.44 промила в
кръвта на водача на автомобила, както и начина на установяване. В хода на съдебното
производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които
да оборят констатациите в съставения АУАН. При извършената проверка е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 1.44 промила, която констатация не е оборена
с извършено медицинско изследване на кръв. Напротив, видно от представения по
делото протокол № 637/21.10.2020 г. за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина е установена концентрация на алкохол в
кръвта в размер на 1.51 промила, по проба, изпратена от ФСМП гр. Панагюрище по
талон за медицинско изследване 0046223. Тоест с медицинско изследване на кръв
са потвърдени направените констатации, че жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка
не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. Напротив в хода на съдебното
производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган
с допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване
на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в
специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения,
която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно
административният орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен
акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени
факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма
нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2
от АПК е издаден за целите и на основанията на закона.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение в жалбата, че в оспорената заповед
не са изложени нарочни мотиви по отношение определения срок на принудителната мярка,
който е в близък до предвидения от закона максимум. Относно този срок е установена
законова рамка от 6 месеца до 12 месеца, като при избора на вариант различен от
минимално предвидения, органът следва изложи своите мотиви. Същевременно, с оглед
защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта
нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния
орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се
в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне
срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. №
12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от
2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на
ВАС/. В конкретния случай в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат
мотиви, касаещи тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание
на алкохол в кръвта на водача, той и собственик - 1,44 промила. Такова
доказателство е и представения по делото протокол № 637/21.10.2020 г. за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, с който е установена
концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.51 промила. Следователно административният
орган е имал предвид цялата административна преписка при определяне на срока, за
който е наложена принудителната административна мярка. Коментираните обстоятелства
обосноват определянето от административния орган, на близък до максималния предвиден от закона срок за прилагане
на процесната ПАМ.
В този смисъл е практиката на ВАС /Решение № 1448 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10198/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова/.
Наложената
принудителна административна мярка съответства на целта на закона. Същата има предназначението
да се постигане определен резултат – преустановяване на противоправното поведение
на адресата й като собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в
определен период от време да управлява собствения си автомобил, респ. да извършва
нарушения на ЗДвП. Съобразно това съдът преценява наложената ПАМ за срок от единадесет
месеца за пропорционална и съответстваща на преследваните от закона цели, като срокът
е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 6 от АПК. Същата е адекватна на
целите по чл. 171 от ЗДвП – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и пострадалите
при пътни инциденти участници в движението.
С оглед
на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
правилна и законосъобразна. Разноски на ответника не следва да бъдат присъждани,
тъй като такива не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.Д.Д. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 20-0310-000114/19.10.2020 г. на Началник РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/