Р Е Ш Е Н И
Е № 260004
гр. Пловдив, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІХ-ти гр.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5188 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№37, против М.А.Н., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 118,33 лв.- главница,
представляваща стойността на консумираната на обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 23.08.2016 г. до 22.11.2016 г. и сумата от 27,08
лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.10.2016
г. до 04.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.02.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 2164/2019 г. по описа на ПРС. Претендира разноски за заповедното и
настоящото исково производство.
Ищецът сочи, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които за процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По
силата на общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника,находящ се в гр.***. За
ответника се сочи,че е открит клиентски номер ***. Ищецът твърди забава на
плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия по
отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.
Ищецът твърди, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на обекта на
ответника за периода от 23.08.2016 г. до 22.11.2016 г. електрическа енергия на
обща стойност 118,33 лв., която до този момент не е платена. Поради забава в
плащането на главницата се сочи, че се дължи и мораторна лихва в горепосочените
размери и за горепосочения период. За горните суми е образувано заповедно
производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от
заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК
т.е. налице е хипотезата на чл.
415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се разноски,
вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на
направените по делото разноски.
На 14.01.2020 г. след
изтичане на срока за отговор е депозиран отговор от особения представител,
който с Определение от 15.01.2020 г. е оставен без разглеждане. Съдът приема,
че не е депозиран отговор на исковата молба и не следва да се вземат предвид
направените от особения представител възражения.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се
предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да
ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил
електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Видно от приложеното частно гр. дело № 2164/2019 г. на ПРС, V-ти гр. с-в., вземането
по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение
и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от
получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са
допустими.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен снабдител
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия.
Ищецът е представил дубликати на две
фактури, издадени от негов представител, както и препис-извлечение от сметка на
потребителя - ответник, в които са обективирани претендираните вземания за
доставена електроенергия за периода от 23.08.2016 г. до 04.02.2019 г. Така
представените документи не са изрично
оспорени от особения представител на ответника в законоустановения едномесечен
срок.
По делото са приети като доказателство
общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Електроснабдяване“
АД, действащи през процесния период. В
чл.1 т. 4 е прието, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“ АД, съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си.
От Общите условия се установява,
че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за
доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в
разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV
“Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е
предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за
всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.
Със Заповед от 01.11.1991 г.,
издадена от главен специалист „Жилищно
настаняване“ към Общински народен съвет – седмо кметство – Пловдив е заменен
наемателя на процесния обект, като ответницата с предишно име *** е вписана,
като член на семейството на наемателя ***.
На 14.01.2011 г. между ОП „Жилфонд“ в
качеството на наемодател и ответницата М.Н. е сключен договор за наем на
общинското жилище, находящо се в гр. ***. Срокът на договора е до 14.01.2012 г.
След сключване на договора за наем от ответницата е депозирано пред ищцовото
дружество Заявление – декларация за продажба на електрическа енергия , в което
е посочила, че е потребител на мрежата по смисъла на ЗЕ за обект, находящ се в
гр. ***.
В констативен протокол от 2016 г. от ОП „ЖИЛФОНД“ е
отразено, че на 12.04.2016 г. ответницата се е явила в кантората, като й е
връчено писмо за заплащане на наем в размер от 4592,31 лв. Предупредена е да
сключи договор за разсрочено плащане, както че трябва да си плаща тока и водата
ежемесечно и да представя квитанциите.
На 22.08.2016 г. е постановена Заповед за прекратяване на
възникналото по силата на Договор за наем от 2011 г. поради неплащане на наем и
консумативни разходи, като препис от заповедта е връчен на ответницата на
23.08.2016 г. След постановяване на заповедта до ответницата са изпращани писма
за заплащане на дължими суми и за освобождаване на наетото жилище, като липсват
данни същите да са връчвани на ответницата.
Със Заповед от 10.10.2016 г. е наредено да се изземе
недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в ***. Заповедта е
връчена на М.Н. при отказ на 10.10.2016 г., като в заповедта е отразено, че
имотът се държи от наемателката.
Със
Заповед от 13.10.2016 г. е наредено на служители на ОП „ЖИЛФОНД“ да присъстват
и изпълнят служебните си задължения по принудително освобождаване на общинско
жилище на горепосочения адрес.
В Приемо
– предавателен протокол от 26.10.2016 г. е отразено, че липсва предаване на жилището от наемателя,
като се установява, че същото е свободно. Доколкото обаче до този момент
наемателката не е предала доброволно наетото жилище съдът приема, че същият е
ползван от нея.
Съдът намира за установено, че
между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за
търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е.
с отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят
страните по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за
продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
Съгласно Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Приетото в
тълкувателното решение се отнася за доставка на топлинна енергия, но намира
приложение и в аналогична хипотеза при доставка на електрическа енергия.
От събраните по делото писмени
доказателства не се установи, че за част
от процесния период до октомври 2016 г. ответницата е притежавала качеството на
потребител на услуги, доколкото липсват данни същата да е освободила доброволно
имота преди принудителното му изземване на 26.10.2016 г. Видно от отразеното в
заповедта от 10.10.2016 г. именно ползването на имота след прекратяването на
договора за наем е наложило и връчването при отказ на намерената там ответница М.Н.. Ирелевантно за отговорността на ответницата е
обстоятелството дали жилището до принудителното изземване е ползвано от нея или
от трети лица, доколкото липсват данни ответницата да е предала доброволно
наетия недвижим имот.
С оглед горното съдът счита, че
искът за главница се явява основателен и
доказан за начислените суми за доставена електрическа енергия за периода ОТ
23.08.2016 г. до 22.10.2016 г. в размер от 109,32 лв. За периода от 23.10.2016
г. до 22.11.2016 г. и за сумата от 9,01 лв. искът за установяване на дължимост
на главницата следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Тъй като ответникът не е изпълнил
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху уважената главница. За периода на забава по двете
фактури с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна
дата 04.02.2019 г., в полза на ищеца следва да се признае за установено
дължимостта на обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в
размер на сумата от 25,12 лв. Искът за установяване на дължимост на
обезщетение за забава върху отхвърлената претенция за главница в размер от 1,96
лв. за периода от 13.12.2016 г. до 04.02.2019 г. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателна и
претенцията за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената претенция. В
производството ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса от
75 лв. и депозит за особен представител от 300 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв. Следователно и
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената претенция в общ
размер от 346 лв.
Тъй като установителният иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване
съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по
производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по
издавеното на заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в
полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, от които съразмерно на уважената претенция
следва ответницата да се осъди да заплати сумата от 69 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.А.Н., ЕГН **********,***
дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 сумата от 109,32 лв.- главница, представляваща
стойността на консумираната на обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 23.08.2016 г. до 22.10.2016 г. и сумата от 25,12 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 11.10.2016 г. до 04.02.2019 г., ведно със законна
лихва върху уважената главница, считано от 05.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 2164/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против
М.А.Н., ЕГН **********,*** искове за признаване за установено, че се
дължат сумите, както следва: сумата от 9,01 лв.- главница, представляваща стойността на
консумираната на обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 23.10.2016
г. до 22.11.2016 г. и сумата от 1,96 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 13.12.2016 г. до 04.02.2019 г., ведно със законна
лихва върху отхвърлената главницата, считано от 05.02.2019 г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2164/2019 г. по описа на ПРС
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********,***
да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 разноски,
саръзмерно на уважените претенции, както следва: сумата от 69 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 2164/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив и сумата от 346 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 14082/2019 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ