Р Е Ш Е Н И Е
№ 142/21.1.2021г.
Град Пловдив, 21, 01, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2737 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 156
от ДОПК, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Жалбоподателят
– „Куманов -95“ ООД с ЕИК160024882 с адрес по
чл.8 от ДОПК в с.Белащица, ул.“Беласица“№9; представлявано от П.А.К.и М.В.К.е обжалвал Ревизионен акт/РА/ № Р-16001617006046-091-001/18.04.2018
г., издаден от началник сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на
НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение №381/5.07.2018г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив
(ОДОП) при ЦУ на НАП в частта с която допълнително е начислен ДДС в общ размер
на 32 558, 29 лв. с прилежаща лихва 9 271, 60 лв. и допълнително установен
корпоративен данък за 2012 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно в размер
на 420, 44 лв., 52, 45 лв., 95, 01 лв. и 5 957, 87 лв. с прилежащи лихви 215,
63 лв., 16, 24 лв., 19, 75 лв. и 633, 90 лв.; и изменен в частта на
допълнително установен корпоративен данък за 2013 г. от 318, 56 лв. на 300, 94
лв., ведно със съответните прилежащи лихви 123, 76 лв.".
В жалбата, както и в защитите / л.
3154 по ад. 2361/2018г. и л. 16 по ад 2737/2020г./ на адв. А.се излагат
подробни съображения относно фактическата обстановка. Моли се да бъде
постановено решение, с което да се уважи жалбата, съобразно задължителните
указания на ВАС по ад. 3243/2020г, както и претендира съдебни разноски.
Ответникът по
жалбата - Директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. Г., в становище на л. 13 намира жалбата за
неоснователна, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспорения
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд – гр. Пловдив, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид доводите на страните, съобразно задължителните указания на ВАС по
ад. 3243/2020г и съобразно с
разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Настоящото съдебно производство е
повторно такова, по реда на чл. 226 от АПК след като със свое Решение №
2525/05.12.2019 г., поправено с Решение № 227 от 27.01.2020 г. по
адм.дело № 2361/2018 г. на настоящия съд, IХ състав е отхвърлил жалбата
на „Куманов-95“ ООД против Ревизионен акт № Р-16001617006046-091-001/18.04.2018
г., потвърден и изменен с Решение №
381/05.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив – Пловдив при ЦУ на НАП.
По реда на касационното обжалване с Решение № 13056/21.10.2020 г. по
адм.дело № 3243/2020 г. на ВАС, Осмо отделение горното решение е отменено изцяло, поправено
с Решение № 227 от 27.01.2020 г. постановени по адм.дело № 2361/2018 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, 9 състав и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав и при изпълнение указанията, дадени в
мотивите на решението на ВАС.
С касационното решение ВАС е решил,
че първоинстанционният съд не е направил фактически установявания относно
доставките на посочените по-горе издатели на процесните фактури. Изложени са
мотиви по особеното производство по чл.122 ДОПК, вследствие за което са установени задължения за ЗДДС и
корпоративен данък. Посочено е, че са изложени общи мотиви за разносната
търговия и обичайната практика, като съдът не е изложил мотиви поотделно за
нито един от доставчиците. По делото са налице доказателства, които въобще не
са обсъждани от съда, както и въобще не е обсъдена комплексната СГЕ. В
заключение ВАС е приел, че горните нарушения са от рода на съществените такива,
което налага отмяната му в цялост и връщането на друг състав, който да
постанови друго решение съобразно по-горе изложените мотиви.
В съдебната фаза по настоящото дело Съдът не е събирал нови доказателства , тъй като
страните са заявили, че делото е изяснено
и ще се ползват от събраните експертизи по ад № 2361/2018г.
Съдът установи, че по ад № 2361/2018г. е приета комплексна ССГЕ / л. 3055-3151/ в обем от
стотина страници , която подробно е
отговорила на поставените задачи , приета е по делото в присъствието на процес.
Представители на страните , не е оспорена от тях и ще бъде кредитирана от настоящия докладчик
, съобразно задължителните указания на ВАС по ад. 3243/2020г.
Съдът от правна страна следва да изложи следното:
Съдът, след преглед и анализ на
приетата по делото комплексна ССЕ и СГЕ и съпоставка на същата с документите по
делото, и съобразявайки дадените задължителни указания на ВАС в решение №
13056/21.10.2020 година по дело 3243/2020, както и с оглед на трайно
установената практика на Върховен административен съд, счита че в случая установените
на дружеството задължения по ЗКПО и ЗДДС следва да бъдат изменени съобразно
изчисленията на вещите лица по варианта посочен в отговора на въпрос 11 - вариант 11.2. на приетата експертиза.
От събраните по време на производството
по ревизията писмени доказателства се установява, че само за една част от
спорните фактури – изрично констатирани в отговорите на въпрос 3 и въпрос 4 на
комплексната експертиза, са налице безспорни доказателства, чрез които се установява фактическата предаване на стоките
от доставчика по фактурата към дружеството жалбоподател „Куманов 95“ ООД.
Процесните стоки по всяка една от фактурите са родово определени вещи, за които
по изричното правило на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите,
прехвърлянето на правото на собственост следва да стане чрез тяхното физическо
предаване от доставчика на получателя. Това означава, че за да бъде доказано
твърдението за осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от Закона за данъка
върху добавената стойност, е необходимо да бъде доказано физическото предаване
на стоката – обуславящо прехвърлянето към
купувача и получателя по доставката на правото да се разпорежда
фактически със съответната стока, посочена във фактурата. За удостоверяване на
това фактическо предаване служи положеният подпис под процесните фактури за
получил стоките от страна на управител на получателя или служител на
дружеството. В ревизионния акт липсва разграничение, извършено от страна на
ревизиращите, за които от фактурите е налице фактическия момент – предаване на
стоките, удостоверен чрез съответен документ. От приетата по делото комплексна
ССЕ и СГЕ се установява чрез отговорите на въпрос 3 и въпрос 4 и въпрос 11, че само описаните на
страници 80 и 81 от заключението на вещите лица фактури, съдържат подпис на
получател. И то подпис положен от управител на „Куманов 95“ ООД или негов
служител. За фактурите, за които от приетата по делото комплексна експертиза не
е установено да има положен подпис от управител на дружеството или служител на
дружеството, също не е доказано предаването на стоките към дружеството
жалбоподател. Доколкото тези фактури са представени от страна на съответните
издатели – доставчици, и те съдържат подпис за получил стоките, следва да се
приеме, че само за тези фактури с надлежни писмени доказателства е доказан и
установен по делото юридическият факт на предаването на стоките от доставчика
на получателя или на негов представител. По повод на тези установени факти по
експертизата при нейното приемане няма направено възражение от нито една от
двете страни в процеса. Експертизата е приета в цялост, без надлежно заявени
възражения срещу нейното приемане при изслушването на експертите. Освен за тези
фактури, които са описани, следва да се приеме, че е налице фактическо
предаване на стоките и за тези фактури, при които макар и да няма положен
подпис на получателя, са налице надлежно съставени пътни листове, в които пътни
листове има посочена дата на посещение на търговския обект, обвързана с датата
на издаването на съответната фактура. Тези фактури, също следва да бъдат приети
като такива, за които е доказано фактическото предаване на стоката от издателя
на фактурата и доставчик към получателя. Това са фактурите, посочени във
вариант при отговора на въпрос 11 – вариант 11.2. на приетата по делото
комплексна експертиза. /страница 84 и 85/.
За всички останали фактури, безспорно
е установено по делото, че няма доказателства, които да установяват фактическия
състав на доставката – предаването на стоката, посочена в съответната фактура
на получателя посочен във фактурата или негов представител от страна на
доставчика или негов представител. Доказването на реално осъществена доставка
представлява положителен юридически факт. Съобразно основните принципи на
процеса, подлежат на доказване положителните факти. Доколкото ответната страна
– директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив се позовава на осъществяване на
положителния факт – предаването на стоките като част от реалността на
осъществената доставка, нейна е доказателствената тежест да установи този факт.
От анализа на всички събрани в хода на съдебния процес доказателства и
съвкупната им преценка с оглед установените данни от приетата без оспорване
комплексна ССЕ и СГЕ, следва да се приеме, че за всички фактури, за които не е
налице положен подпис на получател под фактурата /с установено авторството управител
на „Куманов 95“ ООД или служител на дружеството/ , не е доказан юридическият
факт на предаването на стоките. Т.е., няма доказателства в процеса, които да
сочат и доказват, че стоките и по неподписаните фактури са получени от
дружеството жалбоподател. В този смисъл е и трайно установената практика на
Върховен административен съд.
С полагането на подпис под съответния
първичен счетоводен документ от страна на получателя по доставката, същият
потвърждава факта и съгласието си да приеме фактически стоката и да придобие
правото да се разпорежда с нея. За съответния доставчик, издател на фактурата,
тежи задължението да положи дължимата грижа на добрия търговец, за да
удостовери чрез подпис на получателя под фактурата, че е изпълнил задълженията
си да достави и предаде стоките, описани в съответната фактура. От събраните по
делото писмени доказателства, представени в хода на ревизията от страна на
процесните доставчици, се установява, че тази дължима грижа на добрия търговец
от тяхна страна не е изпълнена. Издадените от тях фактури не установяват по
надлежен и сигурен в правната сфера на двете страни по сделката начин, че има
реално доставена и приета стока по съответната фактура. При наличен спор относно предаването на стоките по
въпросните фактури, както е в настоящия процес, основополагащ юридически факт
за целите на установяване на факта на предаването на стоките, се явява
положеният подпис от страна на получателя на стоката под съответния първичен
документ – екземпляра, оставащ за доставчика. Доколкото по делото се
установява, че все пак има подписвани фактури, следва да се приеме, че правна
пречка за такова удостоверяване и на доставките по всички останали фактури
липсва. И след като не е налице положен подпис за получател под останалите
фактури, следва да се приеме правният извод, че по тях не се доказа фактът, че стоките са получени от страна на
дружеството „Куманов 95“ ООД. При това положение, след като не е доказан
първичният факт – получаването на стоките по тези /неподписани фактури/, следва
да приеме, че не е доказан и произтичащият от него правен факт – последващата
продажба на стоките от тези фактури, извършена от страна на дружеството
„Куманов 95“ ООД. Защото последващата реализация на стоките, може да съществува
като юридически факт, само при доказаност на първото условие – фактическото
получаването на стоките по процесните фактури от страна на дружеството
получател. А този факт не беше доказан в процеса по надлежния ред , с
необходимите писмени доказателства.
Предвид изложеното по-горе, следва да
се приеме, че подадената от страна на дружеството „Куманов 95“ ООД жалба се
явява частично основателна, а обжалваният ревизионен акт частично
незаконосъобразен. Задълженията по ЗДДС и по ЗКПО следва да бъдат коригирани,
като съдът приема с оглед изложените по-горе мотиви, че корекцията на същите
следва да бъде съобразно изчисленията по вариант 11.2. /страници 86 за 2012
година/ и вариант 11.1 / страница 82-84 на експертизата за другите спорни
години – 2013 година, 2014 година, 2015 година и 2016 година/.
В тази връзка задълженията по ЗДДС следва да бъдат отменени за сумата над
795,41 лева за разликата до пълния определен размер от 32 558,29 лева, както
лихвите да бъдат отменени за сумата над 353,49 лева за разликата до пълния определен размер от 9271,60
лева.
В частта по ЗКПО определените
задължения следва да бъде изменени, както следва – за 2012 година следва да се определи за
внасяне допълнително корпоративен данък размер на 24,81 лева и прилежащи лихви
към нея 12,72 и да бъдат отменени задълженията по РА за разликата над
посочените суми на главница и лихви до пълния размер от 420,44 лева главница и
прилежащи лихви от 215,63 лева; за 2013 година следва да се определи за внасяне
допълнително корпоративен данък размер на 29,71 лева и прилежащи лихви към нея
12,22 и да бъдат отменени задълженията по РА за разликата над посочените суми
на главница и лихви до пълния размер от 300,94 лева главница и прилежащи лихви
от 123,76 лева; за 2014 година следва да се определи за внасяне допълнително
корпоративен данък размер на 1,44 лева и прилежащи лихви към нея 0,45 и да
бъдат отменени задълженията по РА за разликата над посочените суми на главница
и лихви до пълния размер от 52,45 лева главница и прилежащи лихви от 16,24
лева; за 2015 година следва да се определи за внасяне допълнително корпоративен
данък размер на 4,93 лева и прилежащи лихви към нея 0,92 и да бъдат отменени
задълженията по РА за разликата над посочените суми на главница и лихви до
пълния размер от 95,01 лева главница и прилежащи лихви от 19,75 лева и за 2016
година следва да се определи за внасяне допълнително корпоративен данък размер
на 4,57 лева и прилежащи лихви към нея 0,49 и да бъдат отменени задълженията по
РА за разликата над посочените суми на главница и лихви до пълния размер от
5957,87 лева главница и прилежащи лихви от 633,90.
Предвид изхода от спора на
жалбоподателя следва да се присъдят претендираните съдебни разноски / л. 3049
по ад № 2361/2018г. , л. 9 по ад № 2737/2020г. и л. 29 по ад. № 3243/2020г. на
ВАС/ в размер на 8837,16 / осем хиляди осемстотин тридесет и седем / лева и 16
стотинки. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на юк. Г. за неоснователно , тъй като определения
хонорар е в минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
договорен е и е реално изплатен от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
Отменя по жалба
на „Куманов 95“ ООД с ЕИК *********, с адрес по чл.8 от ДОПК: с. Белащица,
ул.“Беласица“№ 9, представлявано от М.В.К.Ревизионен акт №
Р-16001617006046-091-001/18.04.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с Решение №381/5.07.2018г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно – осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, както следва:
В частта на определените задължения по ЗДДС за сумата над 795,41 лева до пълния
определен размер от 32 558,29 лева, както и дължимите лихви за сумата над
353,49 лева до пълния определен размер от 9271,60 лева .
В частта на определен допълнителен корпоративен данък за внасяне, както следва:
За 2012 година за сумата над 24,81
лева до пълния размер от 420,44 лева главница и прилежащи лихви към нея за
сумата над 12,72 лева до пълния размер
от 215,63 лева;
За 2013 година за сумата над 29,71 лева до пълния размер от 300,94 лева и прилежащи лихви към нея за
сумата над 12,22 лева до пълния размер от 123,76 лева;
За 2014 година за сумата над 1,44
лева до пълния размер от 52,45 лева главница и прилежащи лихви към нея за
сумата над 0,45 лева до пълния размер от
прилежащи лихви от 16,24 лева;
За 2015 година за сумата над 4,93
лева до пълния определен размер от 95,01 лева главница и прилежащи лихви към
нея за сумата над 0,92 до пълния размер от прилежащи лихви от 19,75 лева и
за 2016 година за сумата над 4,57 лева до пълния определен размер от
5957,87 лева главница и прилежащи лихви към нея за сумата над 0,49 лева до
пълния размер от прилежащи лихви от 633,90 лева, като отхвърля жалбата в останалата й част
ОСЪЖДА Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП
да заплати на „Куманов 95“ ООД с ЕИК
*********, с адрес по чл.8 от ДОПК: с. Белащица, ул.“Беласица“№ 9,
представлявано от М.В.К.съдебни разноски в размер на 8837,16 / осем хиляди
осемстотин тридесет и седем лева и 16
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА
„Куманов 95“ ООД с ЕИК *********, с адрес по чл.8 от ДОПК: с. Белащица,
ул.“Беласица“№ 9, представлявано от М.В.К.да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на
НАП ю.к. възнаграждение в размер на 209,59
/ двеста и девет лева и 59 стотинки/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за неговото изготвяне .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: