Р Е Ш Е Н И Е № 139/24.7.2015г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 565 по описа за 2014г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Стоян Цветанов със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец”23Б против И.Н.К. с ЕГН **********
***. В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот-апартамент №3 на първи етаж, находящ се в гр. за периода м.02.2010г.-м.04.2013г. по
смисъла на §1,т.42 от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 150,ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
Топлофикация София на потребители за битови нужди и се одобряват от ДКЕР към МС. Тези общи
условия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор без да е необходима изричното
им приемане от страна на потребителите.В раздел седми от ОУ, чл. 32,ал.1 е
определен реда и срока по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми, а именно-30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят.Ответникът е използвал доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия за процесния период, но не е заплащал задължението
си, поради което му е изпратена покана за доброволно изпълнение, но в
предоставеният му 7-дневен срок плащане не е настъпило.
За събиране на
вземането си ищцовото дружество е инициирало заповедно производство като по
ч.гр.д. №317/2014г. по описа на КРС съдът
е разпоредил на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 2 296.00 лева /две хиляди
двеста деветдесет и шест лева/, лихва в размер на 228.06 лева /двеста двадесет
и осем лева 06 стотинки/ за периода от 01.04.2010 г. до 24.01.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата от
2 296.00 лева от датата на подаване на заявлението – 11.02.2014 г.
до изплащане на вземането. В предвидения срок обаче длъжникът е подал възражение. Предвид изложеното
е направено искане да се приеме за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца горепосочените суми. Заявена е претенция за разноски. Представят и
ангажират доказателства.Заявена е претенция за разноски.Направено искане за
конституиране на „Термокомплект” ООД в качеството му на трето лице помагач,
което с определение № 50/19.01.2015г. съдът е уважил е
конституирал дружеството в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца.
В с.з. ищецът не
изпраща представител.
В с.з. третото лице
помагач -"Термокомплект” ООД, не изпраща представител. Представя
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил редовността,
допустимостта и основтаелността на исковата молба. Въведено е твърдение, че
ищцовата страна е допуснало нарушение на техническите изисквания за доставка на
енергия, така и нормативните изисквания за отчитане и разпределение на топлинна
енергия. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Представя и
ангажира доказателства.
В с.з. процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2014г.
ищцовото дружество е депозирало пред Софийски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, като заявлението е изпратено по
компетентност пред Районен съд Карнобат, който е образувал ч.гр.д. №317/2014г. по описа на съда. В рамките това производство
е издадена заповед за изпълнение №207/29.04.2014г., с която съдът е
разпоредил на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 2 296.00 лева /две хиляди
двеста деветдесет и шест лева/, лихва в размер на 228.06 лева /двеста двадесет
и осем лева 06 стотинки/ за периода от 01.04.2010 г. до 24.01.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата от
2 296.00 лева от датата на подаване на заявлението – 11.02.2014 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 253,82лв. съдебно-деловодни разноски.
На 30.11.2009г.
ответникът И.К. придобива собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент без номер по документ за собственост, на първи етаж в жилищна
сграда, находяща се в гр.София, ул.".
На 08.11.2001г. е
сключен договор между "Термокомплект” ООД и етажната собственост с адрес
гр.София, ул."Солунска"23 за доставка и монтаж на радиаторни вентили
и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода.
На 17.05.2011г., 07.05.2012г.
и 10.05.2013г. представител на третото лице е съставило протоколи за неосигурен
достъп до процесния апартамент, които протоколи са подписани и от представител
на етажната собственост.
Подаването на
топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от
месец февруари 2010г. до април 2013г., се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, които са съставяни за процесния период от трето за
правоотношението лице - "Термокомплект" ООД.
От заключението
на вещото лице по допуснатата основна съдебно-техническа експертиза, което се
възприема изцяло от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че сумите за топлинна енергия, доставена в имота на ответника, са начислени в
съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.От това
заключение се установява още, че на 24.05.2010г. са засечени разпределите на
радиаторите и топлия водомер.След това за 2011г., 2012г. и 2013г. топлинният счетоводител е съставял протокол
за неосигурен достъп, като е записал, че апартаментът е необитаем. Като
ответникът в разрез със своите задължения не е сменил партида, не е поискал
допълнителен отчет и не е подал декларация за необитаемост на жилището.
Установява се още, че за процесния период за жилището на ответника са
начислявани суми само за 1 куб.м. топла вода, за отопление на радиатори и за
сградна инсталация.Само през месеците за отоплителните сезони са начислявани
суми за сградна инсталация. Тъй като ответникът не е декларирал жилището си
като необитаемо, но е записано в протоколите за отчет като такова, начислените
суми са в изравнителните сметки по
максимален специфичен разход.Тъй като разпределителите на радиаторите са с
изтекъл срок на батерията е довело до още едно основание за служебни
начисления. Ответникът не е поискал допълнителен отчет и не е подал възражение
в сроковете за рекламация до 30 дни след изравнителната сметка.
Видно от
заключението на вещото лице по ССЕ, размерът на задължението на ответника за
процесния период възлиза на сумата от 2118,45лв. В така посочената сума влиза
сумата от 863,22лв-за сградна инсталация, за отопление и БГВ, 79.56лв.-за
дялово разпределение и 1197,40лв от разпределение,като от тази сума е
приспадната сумата от 21,73лв за извършено плащане.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
с правно основание чл. 422 ГПК са
частично основателни по следните съображения:
Понятието "потребител на топлинна енергия" е
уредено в Закона за енергетиката, като съгласно
чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие; § 1, т. 13 ДР на З. (отм.) определя като потребител физическо и
юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен
газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди -
физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 156
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител
дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
От изложеното е
видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида или нарочно сключен писмен
договор не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона-в т.см Решение
№ 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.
29 ГПК.
При наличието на доказано качество на ответника на потребител на топлинна енергия, като собственик на топлофициран имот ответникът се явява страна по договор за доставка на
топлинна енергия със страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което
е възникнало вземане за цената на доставената топлинна енергия.
Съобразно приетото
заключения на в. л. по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и доколкото
ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираната сума,
съдът приема за доказано, че в периода от месец февруари 2010г до април 2013г.
за процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на
сумата от 2118,45лв.
Ответната страна, с отговора на
исковата молба, е въвела като възражение за недължимост на част от сумите по
предявения иск изтекла погасителна давност. Задълженията за плащане на цената на доставена и
потребена топлинна енергия представляват вземане за "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишната давност - Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС. Искът е предявен на 11.02.2014г.( съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.1 от ГПК), поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 11.02.2011г. Това са вземанията за доставена топлинна енергия за
периода считано от м. януари 2011г. до м. април 2013г. включително - чл. 33, ал. 1 от Общите условия, според
който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят. Вземанията за цената на топлинна енергия за периода м. февруари 2010г. - м. декември 2010г.включително
са погасени по давност и подлежат на отхвърляне.
Предвид изложеното установителния иск за главницата се
явява основателен за сумата 1654.70лв. представляваща
цена на потребена топлинна енергия за периода м. 01.2011г. - м. 04.202013г.
Тук е мястото да се посочи, че възражения на
ответната страна за недължимост на сумата са недоказани. Това е така,тъй като по
делото са представени доказателства за извършвани периодични проверки на
измервателните уреди на абонатната станция и то със заключение, че те са изрядни.
Също така не са представени доказателства потребителите от етажната собственост
да са оспорвали показанията по съответния ред и да са извършвани допълнително
проверки в този смисъл. Също така ответника сам твърди в своя отговор, че
апартаментът е необитаем и е представи лдоказателства в този смисъл, поради
което начислените суми в изравнителните сметки законосъобразно са определени по максимален специфичен разход.
Досежно протокола за неосигурен достъп за 2014г.
(макар и да не касае процесния период) следва да се има предвид, че в
представеното извлечение от интернет страницата на топлинния счетоводител са
посочени две дати за отчет - 30.04.2014г. и 17.05.2014г, т.е. протоколът е
съставен на втората посочена от дружеството дата.
От частичната основателност на главния
иск за установяване съществуването на начислени суми за топлинна енергия следва
и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна лихва върху
главницата. Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение
на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след съответния
месец на доставката/, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД се дължи заплащане
на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. С оглед дължимостта на горепосочената главница
от 1654.70лв., върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава,
възлизащо на общата сума от 96,66лв. за претендирания период. Акцесорния иск в
останалата му част до пълния претендиран размер от 228,06 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Върху посочената като
дължима главница в размер на 1654.70лв. следва да се признае за дължима и
законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 11.02.2014г., съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ.
Ищцовото дружество е
претендирало присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на
спора, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат
присъдени такива съразмерно с уважената част на исковите претенции в размер на 761,42лв.
Ответникът също е
претендирал присъждане на разноски, като по делото се установява, че са
направени такива в размер на 650лева (350лв заплатено адвокатско възнаграждение
и 300лв. за експертиза) и те следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество
съобразно отхвърлената част от иска и са в размер на 199 лева.
Сторените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство ( според т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК настоящия съд дължи произнасяне за тях)
съобразно уважената част от претенция възлизат на сумата от 175,55лв. и следва
да бъдат възложени на ответната страна.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на
„Топлофикация София” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Стоян Цветанов със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец”23Б сума в размер на 1654.70лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец
януари 2011г. до месец април 2013г, лихва в размер на 96,66 лева за периода от 01.04.2011г. до 24.01.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.02.2014г., до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции над присъдените суми до пълните заявени размери.
ОСЪЖДА
И.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Стоян Цветанов със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец”23Б сума в размер на 761,42лв., предтсавляваща съдебно деловодни разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА
И.Н.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Стоян Цветанов със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец”23Б сума в размер на 175,55лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Стоян Цветанов със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Ястребец”23Б да заплати на И.Н.К. с ЕГН ********** *** сума в размер на199 лева, представляваща съдебно деловодни разноски
за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца "Топлофикация София" ЕАД с
ЕИК ********* - "Термокомплект" ООД ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: