Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Бяла Слатина
12.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III наказателен състав, в публичното си заседание
на 07 декември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР
ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски
АНД № 501/2020г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе взе предвид следното:
К.Й.Б. ***, с ЕГН **********, е обжалвала НП № 20-0248-000671/13.10.2020
год. на Началник РУ към ОД на МВР Враца, РУ - Бяла Слатина, с което й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на
30.00 лева, на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното НП. В жалбата и в с.з. се прави искане за
отмяна на наложеното наказание с НП.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени
представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата
претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
От анализа на събраните
по делото доказателства е видно, че на 28.07.2020г., около 20.05ч., в гр.Бяла Слатина, по
ул.“Х.К.“ до дом № 61 служителите при РУ Бяла Слатина – свидетелите М.Й.Х. и А.К.Д.,
спрели за проверка МПС – лек автомобил „Форд Фокус”, с рег.№ ВР 3296 СА,
управляван от жалбоподателката, тъй като забелязали, че водачът бил навлязъл с
автомобила в зоната след знак В2, забранено влизането в двете посоки.
За извършеното
нарушение на жалбоподателката била наложена
глоба с фиш № 0040884, който тя отказала да подпише, защото оспорила
извършеното нарушение. При това положение за направените констатации свидетелят
М.Й.Х. - младши полицейски инспектор съставил АУАН против жалбоподателката, в
присъствието на свидетел-очевидец А.К.Д., за извършено нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП. Актът за нарушение й бил връчен на същата дата и подписан от нея с
възражения. Писмени
възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган, след извършена проверка.
Въз основа на така
съставения акт, било издадено и обжалваното НП от Началник РУ към ОД на МВР
Враца, РУ - Бяла Слатина, с което на жалбоподателката било наложено
административно наказание „глоба” в размер на
30.00 лева, на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Именно това постановление се обжалва.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 612,
бл.758051/28.07.2020 год., НП № 20-0248-000671/13.10.2020 год., фиш № 0040884, Заповед
с рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител-водач, писмени възражения
против АУАН, 3 бр. снети сведения от служители, докладна записка, уведомително
писмо, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з.
свидетели: М.Й.Х. – актосъставител, и А.К.Д. - свидетел при извършване на
нарушението и съставяне на акта, и двамата
служители на РУ – Бяла Слатина.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като
обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от
приобщените по делото писмени доказателства.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че от обективна и
субективна страна жалбоподателката е осъществила състава на административното
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. На инкриминираната дата
и място, при управление на лек
автомобил „Форд Фокус”, с рег.№ ВР 3296 СА, не е изпълнила задължението като водач
на МПС да се съобрази с пътен знак
В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", поради което законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната й отговорност по чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП. От субективна страна жалбоподателката е действала
умишлено като е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е целяла те да настъпят. Това обстоятелство е
установено по несъмнен и категоричен начин с показанията на свидетелите М.Й.Х.
– актосъставител, и А.К.Д. - свидетел при извършване на нарушението и съставяне
на акта, в
подкрепа на което са и констатациите в акта и НП.
Посочената фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите М.Й.Х. и А.К.Д., разпитани
в хода на съдебното производство, както и от събраните и приложени по делото
писмени доказателства. В показанията потвърждават авторството на посоченото в АУАН
и направените в него констатции. По случая поясняват, че на процесното място,
въпреки наличието на знак В2 "Забранено е влизането на пътни
превозни средства в двете посоки",
жалбоподателката навлязла с автомобила в зоната след знака и продължила по улицата, където била спряна от
полицейските органи. Свидетелите заявяват, че били позиционирани на тази улица,
като видимостта към знака, който бил поставен върху пътното платно, била ясна,
както за тях, така и за жалбоподателката. Категорични са, че Знакът е бил
неподвижно закрепен. От снетите сведения по преписката на проверяващите
служители е видно, че тъй като се извършвал ремонт на пътното платно и
прилежащите тротоари, било ограничено движението с временни забранителни пътни
знаци, монтирани на преносими решетки, огради, съответно на кръстовищата с две
други улици. Свидетелите са категорични, че нищо не се е
отразило върху видимостта на знака, който се отнасял именно за посоката, в
която потеглила жалбоподателката. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Нещо
повече, освен, че фактите са отразени ясно в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, същото не се обори от самата
жалбоподателка, нито се ангажираха доказателства в такава насока.
В
АУАН, така и в НП са посочени достатъчно ясно и конкретизирано всички
обстоятелства на нарушението, в това число и мястото на извършването му.
Видимостта на последното е безспорно установена с показанията на свидетелите М.Й.Х. и А.К.Д.,
които категорично потвърждават, както несъобразяването на
жалбоподателката с пътния знак, така и за отсъствието на каквито и да било
обстоятелства, които да доведат до намаляване възможността за своевременното
възприемане на знака от жалбоподателката и наблюдението му от контролните
органи. Безсъмнено и процесният знак се е отнасял именно за жалбподателката и
посоката, в която е потеглила. Показанията на свидетелите напълно опровергават
твърденията на жалбоподателката, които не бяха подкрепени с доказателства.
На
следващо място ирелевантно е обстоятелството, посочено в жалбата, че под пътния
знак или над него нямало указателна стрелка, от която да е видно къде би
трябвало да се отбие движението.
При
така установените факти съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на
жалбпоподателката за нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, която макар обща разпоредба
сочи задължение на водачите на МПС да се съобразяват с пътните знаци.
Действително, не е посочено кое точно предложение на т.1 от същата разпоредба е
нарушила жалбоподателката, но предвид, че в обстоятелствената част на акта и
постановлението ясно е конкретизирано, че неспазването се отнася именно до
пътен знак „В2”, то нарушението не е съществено. Правилно на
жалбоподателката е наложено административно наказание по реда на чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП, а именно глоба във фиксирания от закона размер от 30
лв, който не подлежи на редуциране от страна на съда.
При съставяне
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
надлежно оправомощени, в рамките на тяхната компетентност и в предписаната от
закона форма. НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0248-000671/13.10.2020 год. на
Началник РУ към ОД на МВР Враца, РУ - Бяла Слатина, с което на К.Й.Б. ***, с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30.00 лева, на основание чл.183, ал.3, т.5,
предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: