№ 970
гр. София , 18.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601377 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Н. К. Н. срещу определение от 25.11.2020г. по
н.ч.д. №4137/2020г. на СГС, НО, 29 състав, с което е оставена без уважение молбата му
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, определено му по н.о.х.д. № 5274/2013г. на СГС.
В жалбата осъденият изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди, че
по време на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода, чрез добро
поведение, е дал доказателства за своето поправяне. Посочва, че е участвал в
достъпните трудови, образователни и спортни действия и е съдействал на
затворническата администрация при решаване на спорове. Изтъква и семейния си
статус и подкрепящата го семейна среда. Прилага и заповед на началника на ЗООТ
"Кремиковци", от която е видно, че последното му дисциплинарно наказание е
заличено като награда. Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на
определението и за издаване на ново от апелативната инстанция, чрез което осъденият
да бъде условно предсрочно освободен.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора
от НПК. Атакуваното определение е произнесено в съдебно заседание с участие на
осъдения на 25.11.2020г. Жалбата срещу този акт е изпратена по пощата, адресирана е
директно до САС и е изведена там с вх. № 15436/04.12.2020г., т.е. на дата извън 7
1
дневния срок на обжалване. Датата на пощенското клеймо на плика, с който е
изпратена жалбата обаче, е нечетима и поради това не може да се приеме, че самото
подаване на жалбата е с просрочие. Извън това следва да се посочи, че осъденият се
намира в местата за лишаване от свобода и не може да подава своята кореспонденция в
съда, нито в пощата по местонахождение на пенитенциарното заведение, а следва да
разчита за това на администрацията на затвора. Това обстоятелство, съчетано с датата
на изготвяне на самата въззивна жалба, саморъчно поставена от жалбоподателя –
01.12.2020 г., мотивира въззивния съд да приеме, че жалбата не е просрочена и поради
това е процесуално допустима. /Подобна хипотеза е разгледана в Решение № 427 от
22.10.2008 г. по н.д. № 447/2008 г., ІІІ н.о. на ВКС/.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към предмета на доказване. Конкретиката в тези факти е
следната:
От 25.01.2019г. Н. К. Н. изтърпява в Затвора - гр. София наказание от 4 години
лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 5274/2013г. на СГС за престъпление
по чл. 354а, ал. 1 от НК. Преди това осъденият е изтърпявал наказание от две години
лишаване от свобода - активизирана санкция за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК,
определено му по н.о.х.д. № 13333/2005г. на СРС.
Към 25.11.2020г. (датата на постановяване на определението на СГС) осъденият е
изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на домашен арест и
задържането под стража - 2 години, 5 месеца и 17 дни, от работа - 3 месеца и 25 дни
или всичко 2 години, 9 месеца и 12 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при
него към същата дата е 1 година, 2 месеца и 18 дни.
По време на престоя си в затвора осъденият е полагал работа като "работник-цех
пликове", но поради наложено дисциплинарно наказание е освободен от тази
длъжност. Според последния доклад на ИСДВР понастоящем е назначен на същата
позиция.
По време на целия си престой в затвора за запазване на позитивна линия на
поведение и за спазване на трудовата дисциплина осъденият е бил награждаван четири
пъти.
Едновременно с това е бил наказван два пъти. Със заповед №127/10.09.2019г. на
Началника на Затвора в гр. София е наказан с "извънредно дежурство по поддържане
на чистотата и хигиената" за държане и внасяне на територията на затвора на
забранени вещи -наркотични вещества.
Със заповед № 14/31.01.2020г. е наказан с "писмено предупреждение" отново за
държане на забранени вещи - джобен фенер, пирони и лъжица със заострена дръжка.
Със заповед № 267/27.11.2020г. на началника на ЗОЗТ "Кремиковци" /два дни след
издаване на атакуваното пред САС определение/ на основание чл. 98, ал. 1, т. 2 от
ЗИНЗС последното дисциплинарно наказание е заличено като награда.
От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора
оценката за риска от рецидив при осъдения е била 87 точки, които в основния етап на
изтърпяване на наказанието са били редуцирани на 65 точки с позитивни промени в
зоните: нагласи, трудова заетост, управление на финансите, начин на живот и
2
обкръжение и междуличностни проблеми. Останала обаче е основната проблемна зона
злоупотреба с наркотични вещества. Едновременно с това в същия доклад е посочено,
че чрез поведението си през изминалия период в затвора осъденият е декларирал само
формална мотивация за промяна на криминалното си поведение и привидно позитивно
отношение към корекционно-възпитателния процес.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е
отрицателно. Посочено е, че осъденият не е дал убедителни доказателства за
поправянето си, не е осъществена в цялост прогресивната система при изпълнение на
наказанието, а и Н. с мисленето и поведението си не е показал, че целите на
наказанието са постигнати и има личностова готовност за живот на свобода.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр.
София за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Н. е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва,
че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, а за отношението му към труда се съди по
това полагал ли е редовно труд и чувствал ли е труда като свое морално задължение,
когато, разбира се, за него трудът е бил обективно достъпен в затвора.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения Н. заключенията са, че процесът на поправяне и
3
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати,
тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на
осъдения.
От тях е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил наказван
дисциплинарно за идентични нарушения - държане на забранени вещи. Второто
дисциплинарно наказание /наложеното със заповед № 14/31.01.2020г./ е заличено като
награда - на основание чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС със Заповед № 20/10.02.2020г. на
началника на ЗОЗТ "Кремиковци". Тази мярка за поощрение е заличила наказанието,
но е и факта на извършеното второ дисциплинарно нарушение. Поради това и първото
такова /наложеното със Заповед № 20/10.02.2020г./ продължава да бъде актуално,
защото по отношение на него не е изтекъл двугодишният срок, посочен в чл. 109, ал.2
от ЗИНЗС. Незаличеното дисциплинарното наказание е за нарушение, свързано с
държане и внос на наркотици на територията на затвора. За такъв вид правонарушение
- квалифицирано обаче като престъпление по НК - осъденият понастоящем изтърпява
наказание лишаване от свобода. Дисциплинарното нарушение следователно е с по -
висока укоримост, тъй като показва, че осъденият не е осъзнал противоправното си
поведение, за което е санкциониран по наказателен ред. Дисциплинарното нарушение
освен това е осъществено в помещението, в което осъденият е изпълнявал трудовите
си задължения. По тази причина той е бил освободен от заеманата към онзи момента
длъжност "работник - цех пликове и папки". Последното също показва, че по време на
престоя в затвора осъденият не е демонстрирал последователно и положително
отношение към труда.
На следващо място - дадените от затворническа администрация становища са в
посока на това, че не е постигната устойчивост в значителна част от зоните, по които се
работи с осъдения. Отново от информацията в докладите е видно, че отношението на
осъдения към престъплението, за което е осъден, е само формално критично.
Последното също е от значение за преценката по чл. 70 от НК, доколкото процесът на
поправяне на осъдения преминава през осъзнаване и критичност и на противоправното
поведение, довело до неговото наказание. Това в случая е още по - необходимо, като се
има предвид, че деянието, за което Н. понастоящем търпи наказание, е извършено в
изпитателния срок на предходна условна санкция за друго умишлено престъпление.
Извършването на противоправна проява в рамките на изпитателния срок налага
особено внимателна обосновка на извода дали осъденият е дефинитивно поправен и
дали има риск от завръщане към обществено опасни модели на поведение при излизане
от средата на затвора.
За да прецени, че втората предпоставка по чл. 70 от НК не е изпълнена, съставът
на САС съобрази още оценката от риска от рецидив при осъдения. Действително тя
бележи снижение в сравнение с първоначалните си стойности - спаднала е от 87 точки
на 65 точки, но въпреки това остава във високите граници на средните стойности.
Самото снижение също не се оценява като значително, като се има предвид, че
времето, през което осъденият е бил в затвора и фактически с него е провеждана
корекционна работа, не е пренебрежимо малко - възлиза на около пет години /като тук
се включва и времето, през което Н. е търпял и активизираното наказание/.
Семейният статус на осъдения не може да промени направените вече изводи, че
той не следва да бъде условно предсрочно освободен. Подкрепящата семейна среда е
фактор от значение в производството по глава Тридесет и пета, тъй като наличието й
подпомага процесите по ресоциализация извън пенитенциарното заведение, а влияе и
върху корекционната работа в затвора, тъй като осъденият има допълнителен стимул
4
за своето поправяне и превъзпитание. Въпреки това, семейният статус на осъдения
няма как да бъде преценяван самостоятелно в светлината на неговото поправяне,
защото доказателствата по чл. 439а от НПК, от които се ръководи съдът при решаване
на въпросите за условното предсрочно освобождаване, касаят поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието, а не семейните му връзки.
При обсъдените данни, заключенията в докладите на пенитенциарните власти, че
в поведението на осъдения не се наблюдава значителен прогрес, не могат да бъдат
приети за несъстоятелни. Положителният поправителен процес по отношение на
осъдения не е напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в
пълнота всички свои цели. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че не
са налице основания условно предсрочно освобождаване на осъдения Н. К. Н.. Като
законосъобразно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.11.2020г. по н.ч.д. №4137/2020г. на СГС,
НО, 29 състав, с което е оставена без уважение молбата на Н. К. Н., с ЕГН **********
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“, определено му по н.о.х.д. № 5274/2013г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Н., адв. М. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5