Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.04.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2193 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 20-0938-003663/06.10.2020 г. на ***, на Ж.Г.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не са посочени доказателствата, които потвърждават административното нарушение и липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението; по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН – тъй като не е описано точно и пълно административното нарушение; нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като за същото деяние, по отношение на същото лице е приключило наказателно производство, провеждано от страна на РП – ПЛЕВЕН, като в този смисъл се позовава на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК. По същество, изтъква, че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация на управляваното МПС, което не е негова собственост – и в този смисъл счита, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Алтернативно счита, че случаят се явява „маловажен“ и е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, съобразно представен списък.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е отправено бланкетно възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар, като е отправено искане за съобразяване на разноските с минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №214569/03.05.2020г. от страна на К.Ц.П. – ***, в присъствието на свидетеля Г.Н.Р. и нарушителя – Ж.Г.А.. Съставен е за това, че на 03.05.2020г. около 08:40 часа в ***, ул. „***“ срещу ***, като водач на лек автомобил „***“ рег.№ ***, собственост на *** ЕИК: ***. извършва следното: 1. управлява превозното средство, което е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 ЗДвП, считано от 28.06.2019г. (не е изпълнил задължението си в двуседмичен срок от придобиването на МПС. да регистрира превозното средство) – нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП; 2. паркира върху пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 – нарушение по чл. 98 ал. 1 т. 5 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 21.09.2020г. по преписка №В-3158/2020г. по описа на РП – ПЛЕВЕН е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 НК, като преписката е изпратена на *** – за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

Междувременно обаче, въз основа на съставения АУАН №214569/03.05.2020г., било издадено Наказателно постановление №20-0938-001998/01.07.2020г. на ***, с което на Ж.Г.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.8 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 98 ал. 1 т. 5 ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на санкционираното лице, не било обжалвано и влязло в сила на 06.08.2020г. /л.63 - 64 от делото/. Следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, изложена в Наказателно постановление №20-0938-001998/01.07.2020г. на *** напълно възпроизвежда изложената в АУАН №214569/03.05.2020г. фактическа обстановка, включително – обстоятелствата на извършеното нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

От друга страна, при описания процесуален развой и сезирането от страна на Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Ж.Г.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.31 – 32 от делото/. Не са налице претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила. От една страна, в обжалваното НП е изрично отбелязано, че се издава във връзка с Постановление на РП –ПЛЕВЕН от 21.09.2020г. по преписка №В-3158/2020г., а от друга – описанието на фактите и обстоятелствата на твърдяното нарушение се отличава с необходимата конкретика; наред с това, изрично е отбелязано, че същото е по чл.140 ал.1 ЗДвП. В този смисъл Съдът намира, че изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН се явяват удовлетворени. Все пак, в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - във връзка с оплакването за допуснато нарушение на принципа ne bis in idem, макар и не по причините, изложени от жалбоподателя.

Действително, РП – ПЛЕВЕН се е произнесла във връзка с данните за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК със споменатото Постановление от 21.09.2020г. по преписка №В-3158/2020г. - налице е отказ да бъде образувано досъдебно производство. Както обаче е отбелязано в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, „чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото.“. Следователно, окончателно решение, посредством споменатото прокурорско Постановление, не е постановено, дори напротив – прокурорът е счел, че се касае за извършено административно нарушение по ЗДвП, поради което е сезирал ***. Същевременно обаче, както беше изтъкнато, налице е влязло в сила на 06.08.2020г. Наказателно постановление №20-0938-001998/01.07.2020г. на ***. Отново следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, въз основа на която е издадено това НП, от една страна и тази, която е предмет на обжалваното Наказателно постановление – от друга, са идентични. Това е напълно понятно, тъй като и двете Наказателни постановления са издадени въз основа на един и същи Акт за установяване на административно нарушение и касаят едни и същи факти и обстоятелства – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, при което водачът паркира върху пешеходна пътека, обозначена по съответния начин - с пътен знак и пътна маркировка. Независимо че нарушението по чл.98 ал.1 т.5 ЗДвП не е отбелязано изрично при издаването на обжалваното Наказателно постановление, действителната фактология на противоправната деятелност, няма как да бъде обособена в отделни деяния, без да бъдат превратно интерпретирани фактите от обективната действителност. Налице е едно деяние, при което, в условията на идеална съвкупност се явяват нарушени различни правни разпоредби - чл.140 ал.1 ЗДвП, чл.98 ал.1 т.5 ЗДвП. При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила санкционен акт – Наказателно постановление №20-0938-001998/01.07.2020г., следователно издаването на обжалваното Наказателно постановление № 20-0938-003663/06.10.2020 г. на ***, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“. Следва да бъде подчертано, че спазването на принципа ne bis in idem е от първостепенно значение, т.е. ирелевантни са разнообразните организационни, служебни или дори нормативни особености на случая /например – взаимодействието Прокуратура – МВР, в контекста на въпроса дали следва да бъде реализирана наказателна или административнонаказателна отговорност/: противоречие с принципа е недопустимо, а при констатирането на такова противоречие – същото следва да бъде надлежно отстранено.

Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното Наказателно постановление, Ж.Г.А. е административно наказан втори път за деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на 06.08.2020г., Наказателно постановление №20-0938-001998/01.07.2020г. на ***. При наличие на това влязло в сила Наказателно постановление, административнонаказващият орган е следвало да се въздържи от издаването на обжалваното Наказателно постановление № 20-0938-003663/06.10.2020 г., а като не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и е обусловил изначално незаконосъобразността на така издаденото, второ по ред Наказателно постановление – което по изложените вече причини, следва да бъде отменено.

За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на свидетелите К.П. и Г.Р. са достатъчно подробни и убедителни, като няма пречка да бъдат кредитирани. Същите взаимно се потвърждават и са в потвърждение на изнесената в горепосочения АУАН фактическа обстановка, свеждаща се до това, че при отбелязаните условия на време и място, жалбоподателят е паркирал управляваното от негова страна МПС върху надлежно обозначена пешеходна пътека, а при последвала проверка от страна на свидетелите П. и Р. се изяснило, че лекият автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 ЗДвП, считано от 28.06.2019г.  От представените писмени доказателства обаче /заверени преписи на СРМПС на л.а. „***“ с рег.№***, Договор за покупко продажба на МПС от 13.12.2013г., справки за собственост и регистрация на МПС – л.24 – 25, л.65 – 66 от делото/ се установява, че на 13.12.2013г. ***-*** е продало на *** от гр.*** процесния лек автомобил, който обаче впоследствие не бил пререгистриран. По какъв начин, в крайна сметка превозното средство се оказало във владение на жалбоподателя А. – е въпрос, който излиза извън пределите на предмета на доказване по настоящото дело. Правно относимо обаче е обстоятелството, че от една страна, извън всяко съмнение, Ж.Г.А. не е имал задължение за пререгистриране на л.а. „***“ с рег.№*** - такова задължение е имал *** от гр.*** и очевидно, не е изпълнил същото, още през далечните 2013-2014г.  От друга страна, жалбоподателят е установен от контролните органи в момент на изпълнение на задълженията си по презареждане на кафе-автомат, като по делото не се съдържат убедителни доказателства в подкрепа на това, че на А. е било известно, че предоставения му за управление лек автомобил е бил с прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението за пререгистрация – чл.143 ал.15 ЗДвП. Следователно, не са налице доказателства, от които се установява, че прекратяването на регистрацията на коментираното МПС е било известно на нарушителя към 03.05.2020г. и се налага извода, че именно на тази дата най-рано, А. е могъл да узнае /от спрелите го за проверка по ЗДвП полицейски служители, във връзка със съставения АУАН/ обсъжданият правнорелевантен факт. При това положение обаче, незнанието на същия факт изключва умисъла относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Следователно, деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а Ж.А. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е извършил. В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 52 от 23.01.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1381/2019 г., Решение № 126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1401/2019 г.. Поради това, наред с обсъдената по-горе негова незаконосъобразност, обжалваното Наказателно постановление е издадено и в нарушение на материалния закон.

Предвид този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник и при съобразяване разпоредбата на чл.63 ал.3 ЗАНН, направените разноските за производството пред настоящата инстанция следва да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с това Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че при отчитане на минималния размер на адвокатско възнаграждение в настоящия случай /чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ – 300 лева, възнаграждението, което е заплатено – 360 лева, не се явява прекомерно, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото. Ето защо, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Ж.Г.А. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 20-0938-003663/06.10.2020 г. на ***, с което на Ж.Г.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Ж.Г.А. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: