РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110205274 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Т. И. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Дебелец,ул.”Еньовец”№72, Община
Велико Търново, депозирана чрез процесуален представител –адв.К. Г. С. от ВТАК,
против Наказателно постановление №23-0000878, издадено на 08.09.2022 г. от и.д.
Директор на Регионална дирекция „АА” - Варна, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1
ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
В жалбата се сочи, че Наказателното постановление и наложеното наказание глоба в
размер на 2000 лева не са предявени надлежно и според изискванията на закона, като
на нарушителят е нарушено правото на защита и НП се явява явно несправедливо.
Наказващият орган не бил извършил проверка и не отчел, че е издадена нова карта за
квалификация на водача с начална дата на признаване на квалификацията 05.08.2022 г.,
което сочело, че водачът е притежавал удостоверение за професионална
преквалификация и към момента на проверката, което правело нарушението формално
при липса на опасно поведение и засягане на обществения интерес. С тези аргументи
се иска отмяната на НП.
1
В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на НП, като сочи и допълнителни основания, считайки, че нарушението е
маловажно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
По делото, десет минути преди началото на съдебното заседание на електронната поща
на ВРС е постъпило писмено становище на мл.експерт, с искане НП да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на РД „АА“-
Варна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.08.2022г. възз.Т. Т. извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр.
Варна - гр. Девня, съгласно пътен лист № 242259/02.08.2022г., с влекач марка "Волво",
с per. № СВ4522ТК от кат. N3, с прикачено към него полуремарке с per. № СВ3380ЕА.
Около 07:20ч. по Републикански път I-2, КПП "Пивовара", срещу печатница "Варна-
Изток", в посока с. Тополи, обл.Варна той бил спрян за проверка от служители на РД
„АА”, един от които св.Б. И.. При проверка на документите - пътен лист №
242259/02.08.2022г., проверяващите органи установили, че възз. превозва товара по
горепосочения маршрут, като в момента на проверката бил празен. В хода на
проверката било установено още, че възз. извършва гореописания превоз с МПС от
категория N3, за чието управление се изисква СУМПС от кат. "С", без да притежава
валидна карта за квалификация. В хода на проверката, той представил СУМПС от
съответната категория и карта за квалификация за превоз на товари с № Р175484,
издадена на 03.06.2017г. и валидна до 12.05.2022г., като от направена справка в
регистъра на ИА "АА" било установено, че няма издадена нова карта.
При горните констатации св.И. приел, че въззивникът виновно е нарушил чл. 87,
т.3 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ , тъй като извършва гореописания превоз с
МПС от категория N3 без да притежава валидна карта за квалификация на водача.
Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия
ден, а въззивникът го подписал, без д посочи възражения . В срока по чл.44 от ЗАНН
не били подадени писмени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка и.д. Директорът на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП наложил на въззивника административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 87, т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ.
Наказателното постановление било връчено лично на Т. на 21.09.2022г. В
законоустановения 14-дневен срок, на 26.09.2022г. /видно от вх.печат/, чрез Директора
2
на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Т. депозирал жалба до РС-Варна
срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б. И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията
на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН, заповед, пътни листи, копия от
карти за квалификация, справки от системата на ИА „АА“ и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. Лицата,
осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз
на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на
техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват
превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал.
1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на
задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които
могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са посочени в разпоредбата на
чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със своята Заповед № РД
– 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни
длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да
издават НП, като сред тях е и длъжностното лице „директор“ в РД „Автомобилна
3
администрация“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които
описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на
извършване както и нарушените актосъставителя и АНО подзаконовите и законови
норми. Обвинението е ясно и недвусмислено формулирано, и се изразява в това, че на
02.08.22г. възз. е извършвал обществен превоз на товари без да притежава валидна
карта за квалификация, като валидността на притежаваната от него е изтекла на
12.05.22г. Доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на
територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия
орган – директор на РД"АА" - Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на
правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на
превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни
средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3,
т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя Б. И..
Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при
изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения.
Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда
териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или
определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да
издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен
в присъствието и е предявен на въззивника, който не е вписал възражения. Безспорно
от съдържанието на АУАН е видно, че същият е предявен и връчен на възз. на
02.08.22г., тъй като срещу разписката за връчването му се съдържа именно тази дата.
Така, че твърденията, че е връчен по-късно са напълно голословни, доколкото възз. не
оспорва подписа положен в разписката.
4
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон.
Въззивникът е наказан на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Съгласно този текст
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лв. - при първо
нарушение. За да бъде осъществен фактическият състав по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП,
следва превозът на товари да се извършва без издаден за моторното превозно средство
документ, каквото деяние в случая не е налице. Безспорно от редакцията на текста е
видно, че тази разпоредба визира хипотези, при които водачът се санкционира за липса
на документи, отнасящи се до моторното превозно средство, а не до лицето, което го
управлява. Освен от анализа на самата норма, това недвусмислено се извлича при
сравнителното тълкуване с редакцията преди изменението с ДВ, бр. 60/2020 г., където
е липсвало пояснението "без издадено за моторното превозно средство".
Следователно, инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието
да извършва превоза без издаден за моторното превозно средство документ, изискуем
от регламент, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В този смисъл и доколкото видовете документи не са изчерпателно изброени, то
несъмнено в кръга "други документи" попадат неспоменати изрично такива, касаещи
отново превозното средство, а не водача. Няма съмнение, че картата за квалификация
на водача не е в този обхват и следователно приложената санкционна норма не
кореспондира на установеното нарушение, което от своя страна възпрепятства правото
на защита на санкционираното лице. Независимо от това дали нарушението се изразява
в непредставяне на карта за квалификация на водача или в непритежаването на такава
карта, тя е документ, който се издава за водача, не за превозното средство.
5
Приложената санкционна разпоредба не съответства на вида на описаното в АУАН и
НП нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
На следващо място картата за квалификация на водача е вид удостоверение за
професионална компетентност /УПК/. Налице е общностна уредба относно началната
квалификация и продължаващото обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници и тя се съдържа в Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. за изменение на Регламент (ЕИО)
№ 3820/85 на Съвета и директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета.
Съображение 15-то от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО изрично предвижда
следното: "За да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е
притежател на един от УПК, предвидени в настоящата директива, и за да улесни
взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят
хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане
на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за
квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от
държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата
директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като
свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на
правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция.
Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на
новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на
свидетелствата за управление на превозно средство, който не съвпада с датата на
изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение че Директива
91/439/ЕИО предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на
базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление
на превозно средство, които тя издава".
Разпоредбата на чл. 10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО предвижда, че на основание
на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо
продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като
вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и
член 8 от настоящата директива, хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в
приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на
свидетелството за управление: на свидетелството за управление на превозно средство,
или на картата за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела,
съдържащ се в приложение II към настоящата директива.
Изр. второ на чл. 10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО изрично предвижда, че ако
6
компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да
отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те
издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно
средство.
От своя страна съображение 14-то от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/645 на
Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година за изменение на
Директива 2003/59/ЕО гласи следното: " За да се избегнат ситуации, при които
различните практики в отделните държави членки водят до пречки пред взаимното
признаване и ограничаване на правото на водачите на превозно средство да преминат
продължаващото обучение в държавата членка, в която работят, органите на държавата
членка следва да бъдат задължени, ако завършеното обучение не може да бъде
отбелязано на свидетелството за управление, да издават карта за квалификация на
водач на превозно средство под формата, предвидена в стандартните модели, с която
да се гарантира взаимно признаване за всеки водач, който отговаря на изискванията на
Директива 2003/59/ЕО".
Анализът на посочените норми сочи на категоричния извод, че придобитата от
водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС, професионална компетентност,
която първично се удостоверява чрез удостоверението за професионална
компетентност (УПК) за начална квалификация или продължаващо обучение – вж. и
съображение 7-мо от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, се признава взаимно от
държавите-членки на ЕС, въз основа на някои от следните два документа –
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, на която е маркиран
хармонизираният код "95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива
2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление, или
въз основа на издадената карта за квалификация на водача, в която е отбелязан този
код, ако, по думите на Директива (ЕС) 2018/645, "... завършеното обучение не може да
бъде отбелязано на свидетелството за управление". Тази алтернативност, изведена в
съюзното законодателство по отношение на документите, с които гражданите на
държава-членка на Европейския съюз следва да удостоверяват, че отговарят на
изискванията за начална квалификация или периодично обучение, е проведена и в
националното законодателство – чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. Според
тази разпоредба водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз,
удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично
обучение: 1. с карта за квалификация на водача или 2. със свидетелство за управление
на моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният код "95" на
Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан
към съответните категории в свидетелството за управление, издадени от компетентния
орган на съответната държава. Следователно, водачът е длъжен да притежава карта за
квалификация, само когато в свидетелството му за управление на МПС, редом със
7
съответната категория, не може да бъде отбелязан хармонизирания код "95" на Съюза
– арг. от чл. 10, § 1, изр. второ от Директива 2003/59/ЕО.
В случая по делото няма доказателства, а и данни контролните органи и
административнонаказващият орган да са извършили справка дали СУМПС на водача
съдържа хармонизирания код с означение на валидността му, че последният е
изпълнил изискванията за квалификация. Ако в СУМПС е налице подобно
отбелязване, то е възможно да не се издава карта за квалификация. Тези пропуски
обаче не могат да се отстранят в хода на съдебното оспорване, доколкото касаят
доказване на нарушението, както е описано. След като тези обстоятелства не са
посочени изначално, то е недоказано нарушението.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съгласно нормата на чл.81 от
ГПК съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това.
От страна на процесуалния представител на въззивника не е поискано присъждане
на разноски, нито в жалбата, нито пред настоящия съдебен състав.
В настоящия случай АНО е поискал присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.
63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. С оглед крайния изход на делото, по арг. на противното на чл.78, ал.
8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
8
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0000878, издадено на 08.09.2022 г. от
и.д. Директор на Регионална дирекция „АА” - Варна, с което на Т. И. Т. ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Дебелец,ул.”Еньовец”№72, Община Велико Търново
на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9