№ 3077
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100507566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.04.2022 г., гр.д. 21409/20 г., СРС, 90 с-в признава за
установено, че по отношение на ответника К. Г. Л., в полза на „Т.С.” ЕАД,
съществуват част от вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.06.2019г. по ч.гр.
№30593/2019г. по описа на СРС в размер на 2 005,05 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № *******, ведно със
законната лихва от 30.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 255,18 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 17.05.2019 г., сумата от
32,99 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за
периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законна лихва от
30.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,76 лв.
за периода от 30.05.2016 г. до 170.5.2019 г., отхвърля предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу К. Г. Л. обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, в частта относно
1
признаването за установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.06.2019г. по ч.гр.
№30593/2019г. по описа на СРС в размер от над 2 005,05 лв. до 2
884,78 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия в периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с
аб. № *******, ведно със законна лихва върху сумата от над 2 005,05 лв. до
2 884,78 лв., считано от 30.05.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер от над 255,18 лв. до 493,68 лв. за периода от
14.09.2016 г. до 17.05.2019 г., сумата от над 32,99 лв. до 34,36 лв.,
представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
01.04.2016 г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва върху сумата от над
32,99 лв. до 34,36 лв., считано от 30.5.2019 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер от над 6,76 лв. до 7,17 лв. за периода от 30.05.2016
г. до 17.05.2019 г., като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата от
279,35 лв., представляваща разноски по делото в исковото и заповедното
производства,а ищеца да заплати на ответницата сумата от 147,37 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не са погасени по
давност. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал. 1 е определен
редът и срокът, по който клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода за който
се отнасят. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете К. Г. Л. оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
2
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основаниечл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявяването на заявление по чл.410 ГПК от „Т.С.” ЕАД води до
прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните
периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена
топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на
основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и
предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33
от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на
интернет страницата на търговеца. Следва да се има предвид, че поканата
чрез публикуване на задълженията и изтичането на последващия 30-дневен
срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава за плащане.
Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По
смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е
дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се
отнася.
В случая, след като заявлението е подадено на 30.05.2019 г., към тази
дата са погасени по давност вземанията за главницата за периода от преди
задължението за м. 04.2016 г. Сумата по фактурата за процесния период е със
3
срок за плащане 14.09.2016 г., от когато вземането става изискуемо съгласно
чл. 114 ЗЗД и започва да тече нова давност. На основание чл.119 ЗЗД и
чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са съответните акцесорни
вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за
стойност на главница и мораторна лихва са неоснователни за отхвърлените
размери и периоди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК
следва да се потвърди в отхвърлителната част.
Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 300 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.03.2021 г., гр.д. 23321/19 г., СРС, 159
с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.” ЕАД срещу К. Г. Л.
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422 ГПК
във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД относно признаването за установени на
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 26.06.2019г. по ч.гр.№30593/2019г. по описа на
СРС в размер от над 2 005,05 лв. до 2 884,78 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № *******, ведно със
законна лихва върху сумата от над 2 005,05 лв. до 2 884,78 лв., считано от
30.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер от над
255,18 лв. до 493,68 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 17.05.2019 г., сумата от
над 32,99 лв. до 34,36 лв., представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016г., ведно със законна
лихва върху сумата от над 32,99 лв. до 34,36 лв., считано от 30.5.2019 г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва в размер от над 6,76 лв. до 7,17 лв.
за периода от 30.05.2016 г. до 17.05.2019 г.
4
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, гр.София, ул. ******* да заплати на К. Г. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* сумата 300 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5