Р
Е Ш Е Н
И Е №..................
град Свиленград, 08.10.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Съдията
Административно наказателно дело №501 по описа
за 2019година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000365
от 14.06.2019година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, с което на П.С.Х. с ЕГН **********
*** за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 6месеца
; за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 20лева и за
нарушение на чл.150А,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300лева .
Жалбоподателят
П.С.Х. в законопредвидения срок
обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди
се в жалбата,че при издаване на НП били
допуснати съществени процесуални нарушения,конкретно се излагата доводи за
допуснати такива по чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,като се излагат подробни съображения
в тази насока. С оглед на изложеното моли
съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява,и не изпраща представител .
Административнонаказващият орган/АНО/-
Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не
взема становище.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както
и от свидетелските показания на Д.Н.Д., С.Д.С. и Д.Т.И. се установява, че на 06.03.2019година свидетелят С. съвместно с
колегата си св.И., при изпълнение на служебните си задължения като автопатрул
около 22.25часа в град Свиленград, забелязали че се движи по улица „Сан
Стефано” в посока парка към кръстовището
с ул. „Генерал Скобелев” лек автомобил „БМВ Х3” рег №Х5352КН. Свидетелят С.Д.С.
подал със стоп палка и фенер сигнал за спиране
на водача на процесния лек автомобил,но същият първоначално намалил
скростта и като приближил полицейският служител рязко увеличил скоростта на
автомобила и продължил движението си в посока
кв.Простор и не спрял на посоченото от полицейският служител място.И
двамата полицейски служители забелязали,че автомобилът се управлява от млад мъж.
По случая била изготвена докладна с
рег.№351/р6278/07.03.2019г. от св.С.С..
При проверка в масива на МВР се
установило,че лекият автомобил е собственост на З.К.Д.с ЕГН ********** ***.
По делото е налична декларация от жалбоподателката
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от
11.03.2019година,в която същата декларира,че именно тя е управлявала на 06.03.2019г. около 22,25часа МПС,като
изрично не е посочила рег.номера му,но от подаденото от нея сведение от същата
дата ,жалбоподателката е посочила,че е управлявала собственото на З.Д.МПС-БМВ
Х3 по пътя в посока ул.Генерал Скобелев
и и била подадена стоп палка,която не била видяла може би по невнимание,за което изразила
съжаление.
Извършена била нова справка относно
нарушителят при която се установило,че Х. имала връчени и неплатени в срок
,както следва фиш сер.М/155049,К/1668758,К/1820142,К/1880494 и К/2124084,както
и че имала влязъл в сила ЗППАМ №17-0327-000255 на РУ Раднево.
За така констатираните нарушения на
жалбоподателят бил съставен,предявен и
връчен лично акт за извършено административно нарушение серия Д №0667217 от 13.03.2019г.
в нейно присъствие, като жалбоподателят
не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП
е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 6месеца
; за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 20лева и за
нарушение на чл.150А,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300лева .
По административно наказателната
преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е неправоспособен водач ,т.к. СУ
е отнето на 20.12.2017г. поради влязъл в сила ЗППАМ №17-0327-000255 на РУ
Раднево и има издадени АУАН и НП,както и фишове,като за част от тях,а именно
фиш сер.М/155049,К/1668758, К/1820142,К/1880494 и К/2124084,глобите не са
заплатени.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година
на Министъра на вътрешните работи, същият
определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по
категоричен начин от свидетелските показания на Д.Н.Д., С.Д.С. и Д.Т.И.,
така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на
Министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач ,докладна ,сведение и декларация от жалбоподателката
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от
11.03.2019година, последните приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Следва да се посочи,че по делото се
събраха противоречиви показания относно факта,кой именно е управлявал през процесния
ден МПС. От една страна свидетелят С.Д.С.
и Д.Т.И. /очевидци на нарушението/ -полицейски служители сочи с
категоричност,че през процесния ден МПС било управлявано от лице от мъжки
пол,като са категорични,че лекият автомобил не е бил управляван от жена. Тези
им показания се не се оборват,от останалите събрани гласни доказателства
,доколкото единствено двамата свидетели са присъствали при констатиране на
нарушението . Другият свидетел-актосъставителя пред съдебният състав заявява,че
не бил очевидец на извършеното нарушение и не можел да заяви точно кой е
управлявал лекият автомобил и т.к. жалбоподателката била попълнила
декларация,поради тази причина съставил акта за установяване на административно
нарушения именно на нея.
При така събраните гласни и писмени
доказателства, съдът прие,че липсва категоричност и безусловност относно
доказателствения ефект на сведение и декларация
от жалбоподателката за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП от 11.03.2019година ,спрямо обстоятелство,че именно
жалбоподателката е управлявала през процесния ден,т.к. от една страна се взе
впредвид ,че съгласно показанията на присъствалите полицейски служители св. С.Д.С. и Д.Т.И.,които
излагат техните непосредствени възприятия в категоричност,че водача е бил лице
от мъжки пол,поради което доказателствената сила на горепосочените частни
документи бе опровергана и в тази връзка съдът не изгражда правни изводи въз
основа на тях.
Друг е въпросът,че така
приетата Декларация от жалбоподателката за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 11.03.2019година,
доколкото същата е декларирала,че именно тя е управлявала на посочения в АУАН и
НП лек автомобил и респективно дата и час,като за целта е декларирала,че е напълно наясно с носената от нея
наказателна отговорност по чл.313,ал.1 от НК,то след влизане в сила на
настоящото решение би следвало да се
възбуди наказателно производство срещу нея по посочения текст.
Цениха
се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези
представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се
ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях/с посочените
изключения/.
Материалната
компетентност на издателя на НП – Началник на група към ОД МВР –Хасково, РУ- Свиленград, не се
оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,
с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които
изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност
– обслужваната територия.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
От правна страна, съдът намира,
на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления,
според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно
се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се
установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните
работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна, АУАН по
съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания
досежно неговото минимално съдържание, в
съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от
актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание
на фактическите нарушения, предмет на повдигнатото административнонаказателно
обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща
правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е
посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав,
чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона
задължения, считайки ги за осъществени, на което основание
и е наложил предвидените в тях административни наказания.
Налице е пълно фактическо и правно
единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно
конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е
наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му
на защита. Още повече, последната се
реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в
конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.
Поради това липсва допуснато
процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото
съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във
възприетата материалноправна квалификация на твърдяното нарушение, между констатиращия
акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на
императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки нарушението с неговите обективни
елементи, под действието на приложимият за него санкционен -административнонаказателен състав, на
основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността
по правното им квалифициране, предпоставяща
правна преценка, дължима в крайния
заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.
Но от
събраните и проверени по делото доказателства не може да се направи несъмнен
извод относно авторството на деянието.
І.Относно визираното в обжалваният акт
нарушение по пункт 1-ви.
Съставът за който въззивникът е бил
наказан,а именно за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП,безспорно законът
изисква особен субект-водач за осъществяване на цитираният административно
наказателен състав.
Установеното с чл. 103 от ЗДвП, съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал
за спиране от контролните органи, всеки водач на превозно средство е длъжен да
спре по начина, указан в разпоредбата на закона ( плавно, в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място) и да изпълнява дадените му указания.
За съставомерността на нарушението по чл. 103 ЗДвП
е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача,
същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания. В случая, по делото,
доказани по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на
водача на МПС неустановено лице от мъжки пол, разкриващи обективното
неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го
в качеството му на водач на МПС, но липсват доказателства именно жалбоподателката да е била водач през
процесния ден и да не е изпълнила горепосоченото указание от контролните
органи, по доводите изложени по горе ,а именно,че свидетелите очевидци са
категоричени,че водач на МПС е било лице от мъжки пол ,а не жена,каквато се
явява въззивницата.
При това положение,няма как да бъде
ангажирана и нейната отговорност,доколкото не се установи,че именно тя е
авторът на извършеното административно нарушение.
ІІ.Относно
визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
Досежно
вмененото нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП на въззивникът е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 20 лева. Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
"
Следователно, в
обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт от посочените в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде прецизно индивидуализиран,
както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде
проверено дали е спазен законовия едномесечен срок. В процесното НП
единственото, което е отразено във връзка с това нарушение е, че водачът не е
изпълнил финансовите си задължения да за плати в законоустановения срок глоба
по фиш сер.М/155049,К/1668758,К/1820142,К/1880494 и К/2124084. Следователно, в
случая от текстовото описание на нарушението се налага извод, че неплатените
глоби са наложени с фиш, но не е индивидуализирано като не е отразено дали и на
коя дата са влязли в сила, за да може да се прецени дали е изтекъм срока за
доброволно плащане,респективно след този срок глобите не са заплатени
доброволно. Също така не е посочен и размера на наложените глоба. Това
неконкретизиране и липса на изчерпателно описание представлява нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй
като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя.
Същественото при така вмененото административно нарушение
обаче е, че дори гореописания порок да не съществуваше, то пак в тази част НП
ще е незаконосъобразно, т. к. посочената като нарушена разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не води до административнонаказателна
отговорност, доколкото само определя срок за доброволното изпълнение на
публичното задължение, а от неспазването му се поражда правото на държавата за
принудително изпълнение върху вземането. Неплащането на глоба в срока за
доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, а последиците
при неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП имат друг характер и се изразяват в
предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане
на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач по
реда на чл. 171, т.
1, б. "д" ЗДвП, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от същия закон. Приемането на обратното
означава създаването на процедура за спираловидно увеличаване задълженията на
един водач, без да има конкретно развитие и разрешение, а смисълът на тази
разпоредба е именно отпочване на процедура по изпълнение на наказанието, а не
правопораждащ факт за нови нарушения и финансови задължения.
По изложените доводи ,съдът
намира,че НП в частта за нарушението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
ІІІ.Относно
визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 3-ти.
Съставът за който въззивникът е
бил наказан,а именно за извършено нарушение по чл.150а,ал.1 от ЗДвП,безспорно
законът изисква особен субект-водач за осъществяване на цитираният административно
наказателен състав.
Съгласно сочената за нарушена в
обжалваното НП разпоредба на чл.150а,ал.1 от ЗДвП -За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
За съставомерността на нарушението по
чл. 150а,ал.1
от ЗДвП е необходимо, от обективна страна, лицето да управлява
моторно превозно средство,след като свидетелството му за правоуправление на МПС
е временно отнето по реда на
чл.171,т.1 от ЗДвП в настоящата хипотеза .
Безспорно по делото е ,че жалбоподателката
има влязъл в сила ЗППАМ №17-0327-000255 на РУ Раднево, с което на основание
чл.171,т.1,б.Д от ЗДвП временно и е отнето СУМПС до заплащане на дължимите
глоби.
В случая, по делото, доказани по
категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на водача на МПС
неустановено лице от мъжки пол, като липсват каквито и да е доказателства,че
именно жалбоподателката да е била водача
на МПС/изключвайки горепосочената декларация по изложените доводи/,а от там
същата да е нарушила забраната визирана
в чл.150а,ал.1 от ЗДвП,а именно да не управлява МПС при временното му отнемане
по реда на чл.171,т.1 от ЗДВП .
При това положение,няма как да бъде
ангажирана и нейната отговорност,доколкото не се установи,че има извършеното
административно нарушение по визирания текст от страна на въззивника по делото.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно
Наказателно постановление /НП/№19-0351-000365 от 14.06.2019година на
Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на П.С.Х. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 6месеца
; за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 20лева и за
нарушение на чл.150А,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300лева
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................