Решение по дело №2509/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,18.12.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на деветнадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2509 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

          Подадена е искова молба от „Кредит респект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“**************“ №*, ет.*, офис *, чрез пълномощника адв.Х.А.М., САК, със съдебен адрес:***, офис *, преупълномощен от Адвокатско дружество „М. и И. “, БУЛСТАТ *********, с адрес на седалище: гр.София, бул.“**********“ №*, ет.*, офис * против Д.Т.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че дружеството има парично вземане срещу ответника в размер на 460 лв. Твърди, че на 13.10.2017г. ответникът е издал в полза на поемателя на дълга „Кредихелп“ ООД запис на заповед за сумата 460 лв. Твърди, че менителничният ефект бил прехвърлен с джиро на 12.11.2018г. в полза на ищеца в настоящото производство. Тъй като дължимата сума не им била заплатена, подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК до Районен съд-Пазарджик и въз основа на посочения запис на заповед било образувано ч.гр.д. №735 по описа на съда за 2019г. По същото им били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 460 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото. Срещу длъжника било образувано изп. дело №351/2019г. по описа на Частен съдебен изпълнител Х. П. , с рег.№904., с район на действие Окръжен съд-Пазарджик. Получили съобщение от Районен съд - Пазарджик, че длъжникът е подал редовно възражение срещу заповедта за изпълнение. Със свое Разпореждане от 23.05.2019г. съдът им указал да подадат настоящия иск за съществуване на вземането им, произтичащо от гореописания менителничен ефект.

          Твърди, че е входирно възражение от длъжника по заповедното производство Д.Т.Ш., което обстоятелство обосновава правния им интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск за съществуване на вземането им.

          Твърди, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност. Записът на заповед е издаден именно от ответника, като същият собственоръчно е изписал трите си имена и поставил своя подпис върху менителничния ефект. Записът на заповед е предявен за плащане именно на ответника и отново същият  е изписал трите си имена и е поставил собственоръчно подписа си върху менителничния ефект. Към момента по посочения запис на заповед ищецът има вземане в размер на 460 лв.

          Твърди, че изпълнителното дело е образувано срещу длъжника на базата на изпълнителен титул, годен да стартира изпълнителен процес. Не са налице пороци в реда на водене на изпълнителното дело.

          Сочи, че в така депозираното възражение длъжникът неоснователно и бланкетно твърди, че не дължи процесната сума. Видно от менителничния ефект, приложен в кориците на заповедното производство, същият е действителен, съдържащ изискуемите, съгласно изискванията на ТЗ реквизити и инкорпорира валидно вземане в полза на кредитора „Кредит респект“ ООД срещу Д.Т.Ш., в качеството му на издател на записа на заповед.

          Моли съда със сила на пресъдено нещо да установи съществуването на вземането им в размер на 460 лв. – дължима главница по издаден изпълнителен лист, въз основа на несъдебно изпълнително основание /чл.417, т.9, предложение първо от ГПК - запис на заповед/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №735/ по описа за 2019г. на Районен съд - Пазарджик до окончателното изплащане на задължението.

          Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски, както и тези в настоящото исково производство.

С исковата молба са направени искания по доказателствата.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

          В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по представения списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.  

          Ответникът, чрез пълномощника си с депозираното по делото писмено становище оспорва иска по основание и по размер. Моли съда да го отхвърли като недоказан и неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.  

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на ответника и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 18.02.2019 год., ищцовото дружество „Кредит респект“ ООД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, постъпило в съда на 19.02.2019г. срещу ответника Д.Т.Ш. в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №735/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №498 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК на 22.02.2019г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор главница в размер на 460 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25,00 лв. – внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от задължение по запис на заповед, издаден на 13.10.2017г., предявен за плащане на 17.10.2018г., прехвърлен с джиро на дата 12.11.2018г.

          Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, длъжникът-ответник е подал, чрез пълномощника си, възражение по чл.414 от ГПК  в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в което е отразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.  В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

          Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

          От приетите и неоспорени писмени доказателства се установява, че на 13.10.2017г., в гр.Пазарджик ответникът Д.Т.Ш. е издал запис на заповед, с който се е задължил, безусловно и неотменяемо да плати /без разноски и без протест/ на „Кредихелп“ ООД, ЕИК ********* или на негова заповед на предявяване сумата в размер на 460,00 лева. Посочено е, че записът на заповед може да се предявява за плащане до 5 години от издаването. Положен е подпис на издателя  Д.Т.Ш., който е изписал собственоръчно трите си имена. Записът на заповед е предявен за плащане на датата 17.10.2018г., срещу подпис и изписване на трите имена на издателя, видно от отбелязването. 

          При тези данни съдът приема, че процесният запис на заповед от 13.10.2017г. е документ, редовен от външна страна и съдържащ реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Приема, че задължено лице по него е ответникът по делото Д.Т. Шаранкова като издател на записа на заповед. С подписването му, той е поел задължението за плащане на сумата в размер на 460,00 лева, с падеж на задължението – на предявяване.

Записът на заповед не е оспорен от ответника – нито съдържанието му, нито подписването му от издателя.

С Джиро от 12.11.2018г. /на гърба на записа на заповед/, поемателят „Кредихелп“ ООД безусловно и неотменяемо е прехвърлил всички права по процесния запис на заповед на ищеца „Кредит респект“ ООД.  

          Във възражението си по чл.414 от ГПК, ответникът и издател на записа на заповед е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възражението му е бланкетно, общо и неконкретизирано. В развилото се настоящо исково производство, същият не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Възражение за наличието на каузално правоотношение между издателя и поемателя е направено от ответника едва с подаденото писмено становище за първото по делото съдебно заседание и като преклудирано не е прието от съда за разглеждане.

          Процесният запис на заповед е платим на предявяване и такова е направено на 17.10.2018г. Следователно вземането е станало изискуемо и се дължи плащане на сумата по записа на заповед.

В конкретния случай съдът счита, че ищецът доказа исковата си претенция и че вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК съществува и е изискуемо. В заявлението си по чл.417 от ГПК, както и в исковата си молба ищецът се позовава и основа претенциите си на издаден и редовен от външна страна запис на заповед.  

По делото не се събраха доказателстава за изпълнение на задължението по записа на заповед от страна на ответника.  

          При    така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният  иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 ГПК е доказан и основателен и следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 460,00 лева – дължимо и неизплатено задължение по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 18.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането.   Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в общ размер на 505 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в настоящото исково производство в общ размер на 385,00 лв., съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените по делото платежни /разходни/ документи.

          Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на неговия пълномощник в настоящето производство и в заповедното производство. Счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в исковото производство, което е в размер на 360 лева, с включен ДДС, е съобразено с разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не надвишава предвидения в същата минимум. Върху възнаграждението е начислен и ДДС.

          Що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя и ищец в настоящето производство, то възражение за прекомерност на същото е следвало да се направи в рамките на заповедното производство – с подаденото от длъжника-ответник възражение по чл.414 от ГПК или по друг начин, което не е направено от него. Поради това възражението се явява несвоевременно заявено. Нещо повече, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК подлежи на обжалване в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването й и това изрично е указано в т.9 от частта „важна информация за длъжника“. Длъжникът не се е възползвал и от тази си правна възможност и не е обжалвал в частта за разноските заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „Кредит респект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“**************“ №*, ет.*, офис *, чрез пълномощника адв.Х.А.М., САК, със съдебен адрес:***, офис 13, преупълномощен от Адвокатско дружество „М. и И. “, БУЛСТАТ *********, с адрес на седалище: гр.София, бул.“**********“ №*, ет.*, офис * против Д.Т.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Ш., с ЕГН ********** дължи  на „Кредит респект“ ООД, ЕИК ********* сумата от 460 лева - главница по запис на заповед, издаден на 13.10.2017г., предявен за плащане на 17.10.2018г., прехвърлен с джиро на 12.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №498 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 22.02.2019 год. по ч.гр.дело №735/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

          ОСЪЖДА Д.Т.Ш., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредит респект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“**************“ №*, ет.*, офис *, с пълномощник адв.Х.А.М., САК, със съдебен адрес:***, офис 13 сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 505 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в настоящото исково производство в общ размер на 385,00 лв.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: