№ 13622
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110154594 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
211640/10.10.2022 г. /уточнена с молба вх. № 221774/19.10.2022 г./, с която от
името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******** против З. Д. Р., ЕГН:
********** и Д. Д. К., ЕГН: ********** са предявени, по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземане за плащане на
суми за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху
главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва за
периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 157785/28.07.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Д. Р., ЕГН: ********** и Д. Д.
К., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 596,94 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент №
105, находящ се в ****************, абонатен № 53717, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. до окончателното
1
изплащане на вземането; 2/ сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за доставена и
потребена топлинна енергия.; 3/ сумата от 8,44 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2020 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 105, находящ се в
****************, абонатен № 53717, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. До окончателното изплащане
на вземането; 4/ сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Направено е искане за
присъждане на разноски. От длъжниците са претендирани по 1/2 част от
горепосочените суми.
На 03.08.2022 г. по ч. гр. д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, 160 състав
е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, съгласно която
последните следва да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
******** по ½ част от следните суми: 1/ сумата от 596,94 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент №
105, находящ се в ****************, абонатен № 53717, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,44 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2020 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 105, находящ се в
****************, абонатен № 53717, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.07.2022 г. До окончателното изплащане
на вземането; 4/ сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия; 5/ сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски по делото, от които 25,00 лева – държавна такса и
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са депозирали възражения, в
които посочват, че са заплатили задълженията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, като оспорват единствено задълженията лихви
2
върху претендираните главници. Към възраженията си представя и платежно
нареждане от 09.09.2022 г. за сума в размер на 596,94 лева, платена в полза на
ищеца във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
платежно нареждане от 09.09.2022 г. за сума в размер на 8,44 лева, платена в
полза на ищеца във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си /чиято дължимост е оспорена в хода на заповедното
производство/ на 16.09.2022 г. Исковата молба е подадена на 10.10.2022 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
С исковата молба /уточнена с молба вх. № 221774/19.10.2022 г./ е
предявен иск само за част от вземанията, за които на 03.08.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, а
именно – за сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена
топлинна енергия и за сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с дружеството „Холидей и Райзен” ЕООД, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради
което дължали лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия. Претендира се и лихва за забава върху главница за цена на
3
услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ част от суми, както
следва: 1/ сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена
топлинна енергия и 2/ сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Прави се искане за присъждане на сторените в исковото и заповедното
производства разноски. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
исковата молба от името на ответниците в производството, към които са
представени доказателства за заплащане на сумите, които се претендират в
настоящото исково производство, а именно: на сумата от 119,82 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г.,
върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и на сумата от
3,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. -
12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен
иск за вземане за плащане на суми за мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и
за мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране
4
отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението
за забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Както се посочи по-горе, от името на ищеца са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземане за плащане на суми за
мораторна лихва в общ размер от 119,82 за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021
г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна
лихва в общ размер от 3,16 за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху
главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК. Същевременно в заповедното производство по ч.гр.д. № 40945/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за суми за мораторна лихва в общ размер от 119,82 за
периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за доставена и потребена
топлинна енергия и за мораторна лихва в общ размер от 3,16 за периода
31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Следователно, доколкото в настоящото
исково производство са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми за мораторна
лихва върху главница за доставена и потребена топлинна енергия и за
мораторна лихва върху главница за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, за периоди по-кратки от тези, за които в производството по
ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /в заповедното
производство по ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за суми за мораторна
лихва в общ размер от 119,82 за периода 15.09.2019 г. - 13.07.2022 г., върху
главница за доставена и потребена топлинна енергия и за мораторна лихва в
общ размер от 3,16 за периода 31.07.2019 г. - 13.07.2022 г., върху главница за
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия/, то заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена в частта по претенцията за мораторна
5
лихва върху главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода
30.10.2021 г. – 13.07.2022 г. и в частта по претенцията за мораторна лихва
върху главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 13.08.2021 г. – 13.07.2022 г., доколкото за тези периоди не
е предявен иск от страна на ищеца в производството /като бъде взето предвид
изявлението, направено от името на ищцовото дружество с молбата му от
19.10.2022 г. и при спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК/.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
6
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
7
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Към депозираните от името на ответниците отговори на исковата молба
се представят доказателства за заплащане на сумите, предмет на предявените
за разглеждане в настоящото производство искове, както следва: 1/ платежно
нареждане № 993647403783 от 03.11.2022 г. за сумата от 119,82 лева, с
основание мораторна лихва по гр.д. № 54594/2022 г.; 2/ платежно нареждане
№ 993647407745 от 03.11.2022 г. за сумата от 3,16 лева, с основание лихва
дялово разпределение по гр.д. № 54594/2022 г.
С оглед извършеното от името на ответниците плащане в хода на
исковото производството по гр.д. № 54594/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав на сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, то се налага извод, че от страна на ответниците е
извършено признание на подлежащите на доказване в настоящото
8
производство факти. Предвид извършеното в хода на производството
плащане на сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, последните следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане, извършено в хода на производството.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно
и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е
да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото
след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.
Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от
изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва
цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва
заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с
удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай ответниците са дали повод за завеждане на делото,
тъй като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, послужило като основание за образуване на
ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, срокът за
доброволно изпълнение на претендираните задължения е бил изтекъл.
Същевременно едва след получаване на препис от издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ответниците са
заплатили претендираните в заповедното производство главници, като са
депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение в останалата
9
част, предвид което се налага извод, че са станали повод за образуването на
настоящото исково производство.
Извършеното от ответниците плащане в хода на процеса (на 09.09.2022
г. – по отношение на главниците и на 03.11.2022 г. по отношение на
претендираните мораторни лихви върху главниците) вече е било забавено и
следователно не ги освобождава от отговорността да понесат направените от
насрещната страна разноски при отхвърляне на исковете, за предявяването на
които са станали причина.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените
от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
на 75,00 лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по
гр. д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева;
3/ за юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по гр. д. №
40945/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 100,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Видно от представените платежни нареждания /както в заповедното,
така и в исковото производство/ ответниците са посочили ясно и конкретно
какви суми, претендирани от ищцовото дружество в производствата по ч.гр.д.
№ 40945/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и по гр.д. № 54594/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, погасяват с извършените плащания, а именно:
суми за главници за доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 105,
находящ се в ****************, абонатен № 53717; 2/ суми за мораторна
лихва върху главници за доставена и потребена топлинна енергия.; 3/ суми за
главници за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.09.2020 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент №
10
105, находящ се в ****************, абонатен № 53717; и суми за мораторна
лихва, върху главници за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Следователно в полза на ищеца са дължими разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
40945/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и в исковото производство по
гр.д. № 54594/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответниците З. Д. Р., ЕГН: ********** и Д. Д. К., ЕГН: ********** следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на т., ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: *************, сумата от 125,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр. д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и
сумата от 175,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр. д. №
54594/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ************* против З. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес:
**************** и Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: ****************,
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че З.
Д. Р., ЕГН: ********** и Д. Д. К., ЕГН: ********** дължат разделно /по ½
част за всеки от тях/ в полза на т., ЕИК ******** суми, както следва: 1/
сумата от 119,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. - 29.10.2021 г., върху главница за доставена и потребена
топлинна енергия и 2/ сумата от 3,16 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 31.07.2019 г. - 12.08.2021 г., върху главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 03.08.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, поради плащане
11
извършено в хода на процеса.
ОБЕЗСИЛВА заповед от 03.08.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, в частта по претенцията за
мораторна лихва върху главница за доставена и потребена топлинна енергия
за периода 30.10.2021 г. – 13.07.2022 г. и в частта по претенцията за
мораторна лихва върху главница за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 13.08.2021 г. – 13.07.2022 г.
ОСЪЖДА З. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: **************** и Д. Д.
К., ЕГН: **********, с адрес: **************** да заплатят в полза на т.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,00 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр. д. № 40945/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА З. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: **************** и Д. Д.
К., ЕГН: **********, с адрес: **************** да заплатят в полза на т.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 175,00 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по гр. д. № 54594/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице помагач - „Холидей и Райзен” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението, в частта, с която се обезсилва частично заповед от
03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 40945/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160
състав, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд, в едноседмичен сорк от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12