Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9659 по описа за 2017
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обща
искова молба от различни ищци - Д.Д.Н. и Д.Н.Д. са предявени искове срещу един
и същ ответник „ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, а при условията на евентуалност и искове против „Г. фонд“ с
правно основание чл.519, ал.1, т.1 от КЗ. Производството
по евентуалните искове е прекратено с определение от 06.03.2019 г., на основание
чл.232 от ГПК, поради оттегляне на исковете./л.107/.
По
исковете срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД ищците твърдят, че пострадали на 18.08.2016 г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Форд Мондео“ с рег. № *****– О.Е.К.. Твърдят, че по силата на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Ищецът Д.Н.Д. получил от деликта следните телесни
повреди - счупване на пубиса в ляво,
счупване на долния край на лявата бедрена кост и счупване на лява фибула, а
ищецът Д.Д.Н. – разкъсно-контузна рана
в областта на дясната лакътна става, от които претърпели неимуществени
вреди. Застрахователят дължал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80
000 лв. на ищеца Д.Н.Д. и в размер на 15 000 лв. на ищеца Д.Д.Н.. Молят съда да
осъди ответника да им заплати обезщетение в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът „ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД оспорва исковете, като поддържа
следните възражения: оспорва действителността на застрахователния договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователната полица № BG/30/116001611022, тъй
като не била спазена изискуемата форма – не бил посочен регистрационен номер на
моторното превозно средство и полицата била издадена за едногодишен период от
време, вместо за 30 дневен срок, за МПС без регистрационен номер, с временна,
транзитна регистрация или с чуждестранен регистрационен номер, в нарушение на
чл.345, ал.1 от КЗ и чл.4, ал.1, т.7 от Наредба №49/16.10.2014г. за
задължителното застраховане. Твърди, че за установяване на нищожността на
застрахователната полица повдигнал спор пред РС – Добрич. Оспорва твърденията,
че ищецът Д.Д.Н. претърпял телесни увреждания от произшествието, както и че
катастрофата се отразила на психическото му състояние. Оспорва заболяването
„диабет втори тип“ на ищеца Д.Н.Д. да е в причинно-следствена връзка с
катастрофата. Оспорва твърденията, че катастрофата се отразила на психическото му
състояние. Твърди, че този ищец страдал от остеопороза и неговите телесни
повреди се дължали преимуществено на посоченото заболяване. Поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от Д.Д.Н., който като водач на л.а „Фолксваген
Венто“ с рег. № *****допуснал нарушения на ЗДвП – внезапно спрял на пътното
платно, без основателна причина, или се движел с много ниска скорост, без да
извърши необходимото сигнализиране и обезопасяване, както и пътувал без
поставен обезопасителен колан. Ищецът Д.Н.Д. също допринесъл за телесната си
повреда, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на
исковете. Оспорва началната дата, от която ищците претендират законна лихва,
като се позовава на чл.497, ал.1 от КЗ, чл.496, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.2 от КЗ.
Твърди, че ищците не изпълнили задължението си при отправянето на
застрахователната претенция на 13.01.2017 г. да представят банковите си сметки, съгласно чл.380, ал.1 от КЗ, поради което, на основание чл.380, ал.3 от КЗ, застрахователят не дължал
лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и
правна страна следното: По предявените искове срещу „ЗАД „Д.Б.г: Ж.и
З.“ АД с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докажат
размера на дължимото обезщетение.
Спорен въпрос по делото е дали за л.а „Форд Мондео“ с
английски peг. № *****е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП.
Ответникът поддържа становището, че договорът за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116001611022, е
нищожен, поради нарушение на чл.345, ал.1 от КЗ, чл.4, ал.1, т.7 от Наредба №
49/16.10.2014г. за задължителното застраховане, тъй като бил сключен за срок от
една година за МПС без регистрационен номер, с временна транзитна регистрация
или с чуждестранна регистрация, а законът позволявал да се сключи само за 30
дни. На второ място твърди, че договорът бил нищожен, защото не била спазена
изискуемата по чл.345, ал.1, т.2 и чл.4, ал.1, т.7 от Наредба № 49/16.10.2014г.
форма, а именно – да се посочи регистрационният номера на МПС.
По делото са представени
доказателства, че застрахователят е предявил искове против О.Е.К. с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД за установяване нищожност на
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по гр.д. № 494/2017 г. на РС –
Добрич, като се е позовал на същите
основания за нищожност на договора, на които се позовава и в настоящото
производство. /л.345-349/.
С решение №
187/02.03.2018г. по гр.д. № 494/2017г. на РС – Добрич исковете са отхвърлени.
Преди да влезе в сила
решението, застрахователят е подал молба
за отказ от исковете и е помолил производството по делото да бъде
прекратено, а постановеното решение – обезсилено. С определение № 673/29.03.2018г. по гр.д. № 494/2017г. РС –
Добрич е обезсилил решението./л.349/.
При така установените
факти, с оглед изявлението на застрахователя пред РС-Добрич, че се отказва от
исковете за обявяване на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ за
нищожен, съдът приема, че е налице
извънсъдебно признание от страна на ответника, че договорът е действителен
и е породил действие, поради което не е необходимо да бъдат излагани подробни
съображения по неговите възражения в настоящото производство за нищожност на
застрахователния договор.
Видно от справка за
публикувана информация на официалния сайт на Гаранционния фонд, извършена по
рама на процесния автомобил, за същия е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника през периода 08.06.2016 г. – 08.06.2017 г., която е
прекратена на 25.09.2016 г./л.12/, т.е към датата на ПТП – 18.08.2016 г. отговорността
на водача на л.а „Форд Мондео“ с английски peг. № *****е била застрахована от ответното
дружество.
Видно от писмо от 07.02.2017 г. от ответника до ищците,
те са отправили застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП, по която е постановен отказ
/л.13/. Видно от влязло в сила решение от 21.06.2017 г. по НАХД № 746/2017 г. на РС-Добрич, О.Е.К. е
признат за виновен в това, че на 18.08.2016 г. в гр. Добрич, около 18.00 ч., по
околовръстен път гр.Добрич в посока - гр. Силистра към гр. Варна, при управление
на л.а „Форд Мондео“ с английски peг. № *****, със скорост 100-110км./ч., след
употреба на наркотични вещества - марихуана и амфетамини, е нарушил правилата
за движение по ЗДвП, както следва: чл.5,
ал.З н.1, пр.2-ро от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества; чл.21,
ал.1 от ЗДвП: При избиране на скоростта и движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
километри в час - за категория В извън населено място 90км./ч.; чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него когато
то намали скоростта си или спре рязко“ и по непредпазливост е причинил на Д.Н.Д., ЕГН ********** три средни телесни повреди: счупване
на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крак
за период от около 5-6 месеца; счупване на срамна кост в ляво, довело до трайно
затруднение движението на снагата за период от около 1-2 месеца; счупването на малкия пищял на лявата
подбедрица, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за
период от около 2-3 месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване на помощ на пострадалия - престъпление по чл.343а, ал.1, б.
“а“, предл. 2-ро, б.“а“, вр. с чл.343, ал.З, предл.2-ро, във вр. с чл.343,
ал.1, б. „б“, предл.2-ро, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78а, ал.1
от НК О.Е.К. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 1000 лв. На осн. чл.343г от НК съдът е
наложил на О.Е.К. наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираното влязло в сила решение на
наказателния съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното
поведение на водача О.Е.К., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинените телесни
повреди на Д.Н.Д./, и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените
от ищците неимуществени вреди по делото са изслушани основно и две допълнителни
заключения на медицинска експертиза и са събрани гласни доказателствени
средства.
От основното заключение на
медицинската експертиза, което съдът приема, се установяват същите телесни повреди
на ищеца Д.Н.Д., които са посочени и в решението на наказателния съд: счупване
на лявата срамна кост на таза, счупване на долния край на лявата бедрена кост,
счупване на малкия пищял на лява подбедрица. Към датата на катастрофата този
ищец е страдал от придружаващо заболяване – „остеопороза“. Според вещото лице,
счупването на лявата бедрена кост е с травматична генеза. Наличната остеопороза
на костите е допринесла за по-лесното и по-тежко счупване на костта. При
постъпването в болницата за лечение на травмите от катастрофата при този ищец е
установено и заболяване „диабет 2 тип“, но то не се дължи на получените травми.
Скъсяването на левия долен крайник на пострадалия Д.Н.Д. се е получило от разместването
на фрагментите на костта при счупването. Вещото лице е посочило, че при
оперативно лечение счупването се намества и скъсяването на крайника би следвало
да е коригирано. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания,
като през първите три месеца, болките са били с по-интензивен характер. Според експерта,
общият период на възстановяване при такъв вид увреди е около 1 година. По
отношение на втория ищец Д.Д.Н. вещото лице е установило, че при
катастрофата е получил разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакътна
става. С оглед възрастта на този пострадал и липсата на данни за настъпили
усложнения, експертът приема, че не е останал траен функционален дефицит на
дясната лакътна става. Единствено белегът, получен от нараняването, е с траен характер.
В съдебно заседание от 19.06.2019
г. вещото лице заявява, че придружаващото заболяване на ищеца Д.Н.Д. –
„остеопороза“ е допринесло за по-тежкото увреждане при счупването, костта е
счупена на повече парчета. Вещото лице не може да определи до каква степен е била
увредена костта от болестта и с каква сила е бил ударът. „Диабет тип 2“ е
описан за първи път в епикризата, изготвена непосредствено след ПТП. Тъй като
това е втори тип диабет, т.нар. „възрастов тип диабет“, той не може да се
свърже с катастрофата. По делото не са приложени документи, които да
установяват провеждане на рехабилитация и физиотерапия от пострадалия Д.Н.Д..
Има само амбулаторни листове и епикриза при първоначалното лечение. Винаги при
счупвания и оперативно лечение е желателно да има курсове по физиотерапия и
рехабилитация. Скъсяването на левия долен крайник е описано при приемането за
лечение на ищеца, т.е това е симптом, който се дължи на разместване на костите.
Това скъсяване се преодолява при оперативното лечение – кракът се намества при
поставянето на металната остеосинтеза. Според вещото лице, след операцията не
би следвало да има скъсяване. В съдебно заседание експертът заявява, че не се е
запознал с ЕР на ТЕЛК № 2232/114 от 27.06.2018 г., в което е описано скъсяване
на левия долен крайник, поради което не би могъл да отговори на какво се дължи
това скъсяване.
От допълнителната медицинска
експертиза от 23.01.2020 г./л.252/, която съдът приема, се установява, че
вещото лице, след като е обсъдило всички медицински документи, вкл. и ЕР на
ТЕЛК № 3702/187 от 12.12.2016 г. и ЕР на ТЕЛК № 2232/114 от 27.06.2018 г., не
може да отговори на какво се дължи скъсяването на левия долен крайник, тъй като
по делото няма приложени рентгенови снимки, от които да се направи заключение
за обективното състояние на увредения крайник към датата на издаване на ЕР на
ТЕЛК № 2232/184 от 27.06.2018 г. Вещото лице не е извършило преглед на пострадалия
Д.Н.Д.. По отношение на въпросите, касаещи ползване на обезопасителен колан от двамата
ищци, експертът заявява, че в приложената документация по делото няма данни за
увреда на коремни органи, каквито биха настъпили при ползване на колани. При
установения механизъм на ПТП, при достатъчна сила на удара, е могло да се
получат и увреди на коремни органи с кръвотечение, което да доведе до летален
изход. Получените от ищците телесни повреди биха могли да се получат независимо
от това дали са ползвали или не са ползвали предпазни колани. Процесният
автомобил е получил удар отзад, след което се е завъртял в посока, обратна на
часовниковата стрелка, приплъзнал се е и се е установил вдясно от пътното
платно. При този механизъм триточковият инерционен колан не би имал превантивно
действие. Според вещото лице, възможни причини за скъсяването на единия крак на
ищеца Д.Н.Д. са: 1/заболявания, свързани с деформации на ставите на долните
крайници; 2/състояния след изкълчване на големите стави на долните крайници;
3/състояния след счупване на дългите кости на долните крайници; 4/контрактури
на големите стави на долните крайници; 5/големи гръбначни изкривявания с
усукване на таза. При липсата на рентгенови снимки по делото и неизвършен
преглед на пострадалия вещото лице не може да посочи конкретната причина.
В съдебно заседание от 05.02.2020 г. експертът заявява, че не може да отговори на въпроса дали скъсяването на левия
долен крайник на пострадалия е в причинно-следствена връзка с катастрофата, тъй
като е необходима рентгенова снимка на счупването. В решенията на ТЕЛК, освен
счупването на тази бедрена кост, е отбелязано, че ищецът страда и от
ревматоиден артрит, т.е. той има артрозни промени. Скъсяването може да бъде по
две причини: от артрозните промени или от счупването. Вещото лице не може да
отговори на въпроса дали скъсяването е от счупването или от заболяването, което
е посочено в решението на ТЕЛК. Експертът заявява, че представената по делото справка
от 18.07.2019 г. от НЗОК не е от значение за отговорите на поставените въпроси.
На ищеца Д.Н.Д. е извършена операция на ляво коляно през 2015 г./преди
катастрофата/. В първото ЕР на ТЕЛК от 12.12.2016 г. /няколко месеца след
катастрофата/ не е описано скъсяване на
левия левия долен крайник. Отразен е само ограничен обем на движение. Експертът
разяснява, че единствено след запознаване с рентгенови снимки и личен преглед
на ищеца може да установи каква е причината за скъсяването.
От допълнително заключение на
медицинската експертиза от 10.11.2020 г. е видно, че вещото лице след запознаване
с доказателствата по делото и с дигитални рентгенови снимки е установило скъсяване
на левия долен крайник на ищеца Д.Н.Д. с 2,5 см. Експертът е посочил, че това
скъсяване на крайника е в причинно-следствена връзка с катастрофата. Същевременно
заявява, че причините за скъсяването на левия долен крайник са комплексни -
вследствие на лечението на счупването на бедрената кост и наличието на остеопороза на костите и
дегенеративни /артрозни/ промени в ставите. Посочил е, че ищецът страда от
хронични заболявания - ревматоиден артрит от 2012 г. и подагра от 2014 г.,
които са предизвикали дегенеративни/артрозни/ промени в ставите на крайниците.
Една от основните последици на тези заболявания е увреждания и контрактури на
големите стави на крайниците. Възможна причина за скъсяване на крайниците е
контрактура на големите стави на крайниците. Операцията на ляво коляно през
ноември 2015 г./преди катастрофата/ не може да доведе до скъсяване на левия
долен крайник, тъй като това е артроскопска операция за лечение на мекотъканни
увреди на колянната става - връзки, менисци и др. Конкретната причина за
скъсяването на левия долен крайник на ищеца Д.Н.Д. е наличието на флексионна
контрактура /невъзможност за пълно изправяне/ на лява колянна става от 20
градуса. Основната последица от скъсяване на долен крайник е нарушение на
походката, което налага ползване на помощни средства.
В последното съдебно заседание
вещото лице заявява, че при изготвяне на допълнителното заключение от
10.11.2020 г. не се е запознал с документите, представени от „ДКЦ-І - Добрич“ ЕООД, но тези документи – амбулаторните
листове от 2017 г., от 2018 г. и от 2020 г. не могат да променят заключението. Скъсяването
на крайника е последствие на операцията, обездвижването и затягането на лявата колянна става. Ищецът Д.Н.Д.
има оплакване във всички стави на ръцете и на краката, но лявата колянна става
е по-увредена от дясната, вследствие на
оперативната интервенция. Основната
причина за фрактурата на лявата колянна става се дължи на счупването и на
оперативната намеса.
С оглед на основното и
допълнителните заключения на медицинската експертиза съдът приема, че скъсяването
на левия долен крайник на ищеца Д.Н.Д. е в причинно-следствена
връзка с катастрофата, но тя не е единственият фактор, който е допринесъл за
това усложнение. В допълнителното заключение от 10.11.2020 г. експертът сочи
комплекс от причини, сред които е не само счупването при катастрофата и
последващото залежаване, но и наличието на остеопороза на костите и
дегенеративни /артрозни/ промени в ставите, които са предизвикани от предхождащи
катастрофата заболявания на ищеца – остеопороза,
ревматоиден артрит от 2012 г. и подагра от 2014 г.
От показанията на св.Николова/дъщеря
на ищеца Д.Н.Д. и сестра на ищеца Д.Д.Н./ се установява, че е видяла баща си и брат си непосредствено след
катастрофата в болницата. Баща й бил на легло с „желязо в крака“, а брат й
стоял при него за подкрепа. Баща й останал в болницата около 2-3 седмици. На
брат й също предложили да остане в болница, но той отказал, защото бил в шок.
Баща й бил със счупен, пукнат таз, бедрото му било строшено на няколко места. След
катастрофата, когато се натоварел повече, имал оплаквания в крака. Той не можел
да ходи нормално, придвижвал се с помощно средство, с бастун, доскоро бил с патерица.
Изменила се походката му. Имал скъсяване на единия крак с два сантиметра. Постоянно
ходел на рехабилитация и на прегледи след операцията. Майка й се грижела за него,
няколко месеца не могла да ходи на работа, защото той не можел сам да се
обслужва, дори за най-прости неща, дори вода не можел сам да пие. Свидетелката
и брат й му помагали. Сега също постоянно му помагали, защото той не можел
дълго време да стои прав на едно място или да изкачва стъпала. Трябвало някой
да е до него. Брат й сякаш все още бил “стреснат“
от катастрофата. В началото му било трудно да пътува с кола. Баща й след
катастрофата вече не можел да работи, нищо не можел да прави сам. В началото му
било много трудно, дори първите шест месеца близките му не можели да го
изправят от леглото. Преди като глава на семейство вършел своите задължения, а
сега нямало как да върши същото. Баща й и към настоящия момент не се бил възстановил
физически и психически. Брат й след катастрофата имал синини, драскотини от
стъкла, под окото, на ръката прорезна рана и натъртвания, главата му преглеждали.
Брат й и баща й не били ходили на психолог
за преодоляване на стреса. Свидетелката не знае дали употребяват
медикаменти за преодоляване на стреса. Баща й преди катастрофата имал проблеми
с краката, пиел някакви витамини, хранителни добавки. Преди катастрофата походката
му била нормална, работел, занимавал се със селско стопанство, карал ТИР, всякакви
машини. Свидетелката има непосредствени впечатления, тъй като живеела в дома на
баща си.
Така събраните доказателства
установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. Решението на наказателния съд е задължително за настоящия състав и чрез него
е доказано по делото противоправното поведение на водача на л.а „Форд Мондео“ с английски peг. № *****- О.Е.К., причинените на ищеца Д.Н.Д. телесни повреди
и наличието на причинно-следствена връзка с поведението на деликвента, а
от медицинската експертиза се установява
получената от ищеца Д.Д.Н. телесна повреда и причинно-следствената връзка с
катастрофата. Показанията на св.Николова и медицинската експертиза установяват претърпените
от двамата ищци неимуществени вреди.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на Д.Н. Йорданов съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/53 г./, вида и
характера на претърпените телесни повреди – три средни телесни повреди, изразили се в счупване на лявата срамна кост
на таза, счупване на долния край на лявата бедрена кост и счупване на малкия
пищял на лява подбедрица; вида на проведеното лечение – болнично лечение от 20 дни през периода
18.08.2016 г. – 07.09.2016 г., през който е извършено оперативно лечение на
счупването на лявата бедрена кост, изразяващо се в наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове, след което лечението е продължило в
домашни условия. Съдът отчетете продължителността на възстановителния процес –
общо една година. Ищецът е търпял болки и страдания, които са били с по-голям
интензитет през първите три месеца. По време на лечението и в началото на
възстановителния период пострадалият е бил безпомощен, зависел е от чужда помощ
в хигиенно-битовото си обслужване. През първите шест месеца близките му не са
могли дори да го изправят от леглото. Впоследствие е ползвал помощни средства
при придвижването си – патерица и бастун. Понастоящем продължава да изпитва
болки в крака при натоварване и да ползва бастун, походката му е променена. Настъпило
е усложнение в здравословното му състояние – скъсяване на левия долен крайник с
2.5 см., което се дължи на комплексни причини: както на счупването на бедрената
кост при катастрофата и залежаването на ищеца, така и на предходни негови
заболявания от остеопороза, ревматоиден артрит от 2012 г. и подагра от 2014 г./допълнително
заключение на медицинската експертиза от 10.11.2020 г./. След катастрофата
животът на пострадалия се е променил – преди работел, занимавал се със селско
стопанство, карал ТИР, всякакви машини, сега не можел да работи, нищо не можел
да прави сам, придвижвал се с бастун, не можел да стои дълго време прав, не
можел да изкачва стъпала, постоянно му помагали. Съдът отчете силния стрес,
който е преживял ищецът, както и типичните за катастрофата негативни
емоционални преживявания.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на Ж.в страната през 2016 г., съдът
определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на 70 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 80 000 лв., следва да бъде
отхвърлен.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на Д.Д.Н. съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца
към датата на пътно-транспортното произшествие – 21 г., вида и характера на
претърпяната телесна повреда – лека
телесна повреда, изразила се в разкъсно-контузна рана в областта на дясната
лакътна става; вида на проведеното лечение – раната е обработена хирургично и е
зашита в МБАЛ- Добрич./основно заключение на медицинска експертиза – раздел
“Изложение“/. Според вещото лице няма данни за настъпили усложнения, не е
останал траен функционален дефицит на дясната лакътна става. Единствено
белегът, получен от нараняването, е с траен характер. Съдът отчете и силния
стрес, както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания на
пострадалия. От друга страна по делото е установено, че този ищец се е
възстановил след травмата, няма данни за трайни последици за неговото З..
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на Ж.в страната през 2016 г., съдът
определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на 5 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 15 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца Д.Д.Н., който като водач на л.а „Фолксваген Венто“ с рег. № *****допуснал
нарушения на ЗДвП – внезапно спрял на пътното платно, без основателна причина,
или се движел с много ниска скорост, без да извърши необходимото сигнализиране
и обезопасяване. На второ място този ищец допринесъл за настъпване на вредите
тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан.
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите и от ищеца Д.Н.Д., който също пътувал без поставен обезопасителен
колан.
Възраженията са неоснователни.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: През
светлата част на денонощието, при облачно и дъждовно време, на прав участък от
пътя с широчина на платното за движение 8,00 м., л.а „Форд Мондео“ с английски
peг. № *****се е движел след л.а „Фолксваген Венто“ с рег. № *****с по-висока
скорост, при което го е застигнал и го е ударил в задната част. Вследствие на удара
лек автомобил „Фолксваген Венто“ се е отклонил вдясно, като е оставил следи по
пътя и се е установил вдясно на пътното платно. Скоростта на л.а „Форд Мондео“
преди удара е била 115,2 км/ч, а на л.а „Фолксваген Венто“ - 54 км/ч. Пътно-транспортното произшествие е
настъпило извън населено място, където разрешената скорост за движение е била 90 км/ч. Лекият автомобил „Фолксваген Венто“ е
бил оборудван с триточкови инерционни колани на предните лява и дясна седалки,
както и на задните лява и дясна седалки. На задната средна седалка коланът е
бил двуточков неинерционен. Обезопасителните колани са ефективни при челни удари. В конкретния случай автомобилът,
в който са пътували ищците, е бил ударен отзад, поради което предпазните колани
не са могли да изпълнят превантивното си действие. В последващата фаза – плъзгане
с завъртане в посока, обратна на часовата стрелка, триточковият инерционен колан
също няма превантивно действие. В съдебно заседание вещото лице заявява, че единствената
причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на лек автомобил „Форд
Мондео“.
От основното заключение на
медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че ищците не са
пътували с предпазни колани, но получените от тях телесни повреди могат да
настъпят, независимо от това дали са били с поставени обезопасителни колани.
При така приетите експертизи по
делото възраженията за съпричиняване на вредите останаха недоказани.
По
претенцията за законна лихва: Ищците претендират законна лихва, считано от 18.08.2016
г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр
чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не
може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищците са отправили застрахователна претенция до ответника,
по която е постановен отказ на 07.02.2017 г./л.13/. Не са представени
доказателства за конкретната дата, на която е отправена претенцията. Ответникът
в отговора на исковата молба твърди, че това е станало на 13.01.2017 г., която
дата не се оспорва от ищците. В допълнителната искова молба те също твърдят, че
са подали застрахователна претенция на 13.01.2017 г./л.34 от делото, абзац
втори/. С оглед писмените изявления на страните, съдът приема, че не спорят, че
на 13.01.2017 г. е била подадена извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. Ответникът е постановил отказ на 07.02.2017 г., но
тримесечният срок за отговор изтича на 13.04.2017 г, до която дата е могъл да
промени становището си. По изложените съображения, ответникът дължи законна
лихва, считано от 14.04.2017 г./денят след изтичане на тримесечения срок за
уважаване на извънсъдебната застрахователна претенция/ до окончателното
изплащане, не и за периода преди тази дата. По разноските:
Ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 283.07 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат
М.Д.Я., на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 3076.50 лв. с ДДС за защита по иска,
предявен от Д.Н.Д., и в размер на 392 лв. с ДДС за защита по иска, предявен от Д.Д.Н.,
съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове
в размер 3000 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 78,94 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Н.Д.,***, съдебен
адрес: ***, офис 9 – за адвокат М.Д.Я., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от
70 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от следните телесни повреди: счупване на лявата срамна кост на таза, счупване на долния край на
лявата бедрена кост и счупване на малкия пищял на лява подбедрица, настъпили
вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 18.08.2016г., по
вина на водача на л.а „Форд Мондео“ с английски peг. № *****– О.Е.К., по време
на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 80 000
лв., и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 18.08.2016 г. –
14.04.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.Н., ЕГН **********,
от гр.Добрич, съдебен адрес: ***, офис 9 – за адвокат М.Д.Я., на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, сумата от 5 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от лека телесна повреда,
представляваща разкъсно-контузна рана в
областта на дясната лакътна става, получена вследствие на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 18.08.2016 г., по вина на водача
на л.а „Форд Мондео“ с английски peг. № *****– О.Е.К., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 14.04.2017г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 15 000 лв., и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 18.08.2016 г. – 14.04.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. и Д.Д.Н.
да заплатят на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 283.07 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.г: Ж.и З.“ АД,
ЕИК *****, да заплати на адвокат М.Д.Я., ЕГН **********, от АК – Добрич, с адрес за призоваване: гр.Добрич,
бул.“*****, офис 9, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 3076.50 лв. с ДДС за защита по иска,
предявен от Д.Н.Д., и в размер на 392 лв. с ДДС за защита по иска, предявен от Д.Д.Н.,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, да заплати на държавата, по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените
искове в размер на 3000 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 78,94
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: