РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100262 по описа за 2022 година
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Б. И. Б. твърди, че на 07.01.2022 г. към 23:00 ч. в гр.Русе излязъл
от дома си като тръгнал по ул.“Р.“ с посока на движение от ул.“Б.“ към
ул.“Я.в.“, за да изхвърли боклука, събрал се в жилището му. Вървейки към
контейнерите, поради неравност и издадени плочки на тротоара на ул.“Р.“
№***се спънал, паднал и счупил десния си крак. Непосредствено след
инцидента бил откаран от екип на ЦСМП до УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе. В
болничното заведение постъпил с оплаквания от спонтанна и палпаторна
болка, оток и невъзможни движения в областта на дясна глезенна става. След
извършени прегледи и консултации със съответните специалисти му била
поставена диагноза: метадиафизарна фрактури на дистални десни тибия и
фибула. Проведе било консервативно лечение с поставяне на гипсова шина и
прием на медикаменти. На 15.02.2022 г. бил приет в УМБАЛ „Канев“ АД-
Русе за закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия и
фибула като бил изписан на 19.02.2022 г. с дадени указания за режим на
покой и прием на медикаменти. Получената вследствие на инцидента
травматична увреда и последвалото закрито наместване му причинили болки
1
и страдания, които били със значителен интензитет първите два месеца от
възстановителния период, който продължавал и до момента. С оглед
характера на нараняването, следвало да спазва щадящ режим на покой без
натоварване. На практика бил изправен пред невъзможността да посреща със
собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяването на които
получавал чужда помощ от своите близки. Изпитвал непрестанни силни
болки, усилващи се при най- леко движение и трудно повлияващи се от
обезболяващи. Всичко това довело до промяна в нормалното протичане на
ежедневието на човек като възвръщането му към обичайните делнични
занимания му коствали време, търпение, болки, използване на помощни
средства за придвижване и при рехабилитация в съответния оздравителен
период. Инцидентът му се отразил негативно и в психологически аспект.
След него станал тревожен и раздразнителен биз видима причина, трудно
приемал продължителния период на възстановяване и битовите му трудности,
които срещал през него. Предвид напрадналата си възраст, възстановяването
му протичало бавно, продължително и болезнено. Същевременно лечението
било свързано и с разходи за медицински документи, рентгенографиии и
прегледи, като заплатил сумата в размер на 140 лв.
С оглед тежестта на получените травми и претърпените болки и
страдания през продължителен период от време, които продължавали и към
настоящия момент, счита, че справедливия размер на обезщетението за
тяхното репариране възлизал на 50 000 лв., от които претендирал 26 000 лв.
Подлежали на обезщетяване и направените от него разходи в горепосочения
размер.
Ответната община следвала да обезщети причинените му неимуществени
и имуществени вреди, тъй като не предприела необходимите мерки за
поддържане на настилката на тротоара. Отговорността на ответника се
обуславяло от неизпълнение на задълженията, визирани в чл.31 от ЗП. По
силата на правните норми ремонтът и поддържането на общинските пътища
следвало да се осъществява от общината. Неизпълнението на задълженията за
поддържане на уличната мрежа, обуславяло ангажиране на отговорността на
ответника за претърпените от него вреди. Претендира, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 26 000
лв., частично от сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение
2
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и
страдания в резултат на телесните уреждания, получени на 07.01.2022 г.,
сумата в размер на 140 лв., представляваща претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-07.01.2022г. до
окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът Община Русе оспорва основателността на предявеният иск
по съображенията, изложени в отговора. Оспорва изложените в исковата
молба фактически твърдения относно мястото на инцидента, причината за
падането и начина на получаване на телесните увреждания. Оспорва
претенцията и по размер с доводи, че заявеният размер на обезщетението
противоречи на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Прави
възражение за съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД като се твърди, че
ищецът не е проявил необходимото внимание за безопасното си придвижване,
същият познавал добре района предвид твърдението, че бил близо до дома му
и имал възможност да наблюдава състоянието на тротоара и да прояви
внимание при преминаване или да избягва участъците, които криели риск.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.01.2022 г. около 23:00 ч. Б. И. Б. излязъл да изхвърли боклука в
най- близкия контейнер до дома си като носел две торбички. В близост до
контейнерите имало много дупки, всичко било разбито и не можело точно да
се определи къде е платното и къде тротоара. Уличното осветление не
работело, било тъмно. Б. се спънал в дупка, паднал и извикал. С екип на
ЦСМП-Русе, придружаван от неговия приятел св.Г., Б. Б. бил откаран в
спешно отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе, където било установено, че
същият получил следните телесни увреждания: Счупване на двете кости на
дясната подбедрица в долната трета с разместване на фрагментите. В
издадения от СО лист за преглед била поставена основна диагноза:
Множество счупвания на подбедрицата, закрито. В медицинската
документация било отразено, че пациентът бил във видимо нетрезво
състояние, изпитвал спонтанна и палпаторна болка в дясна глезенна става.
Била му поставена гипсова шина и му били предписани медикаменти. Бил е
насочен за хоспитализация с отложена спешност.
На 15.02.2022 г. е бил приет в УМБАЛ „Канев“- Русе, инфекциозно
3
отделение за лечение на Колид-19, където на 16.02.2022 г. е било направено
закрито наместване и гипсова имобилизация.
Получените от Б. Б. телесни увреждания били в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента на 07.01.2022 г. Същите били в резултат на
действието на твърд тъп предмет в долната трета на десния долен крайник и
можели да бъдат получени при форсирано изкривяване на ходилото спрямо
подбедрицата.
Възстановителният период бил около седем- осем месеца, съпроводен с
болки. Изразени болки имало след травмата, при раздвижването на крайника,
след медицинските манипулации, при преохлаждане и пренатоварване на
крайника.
Б. Б. изпитвал силни болки в продължение на 3-4 месеца, не можел да се
движи самостоятелно и се нуждаел от помощ като такава му била оказвана от
неговите приятели. Първоначално същият се придвижвал с количка,
впоследствие с патерици, а след това ползвал бастун. Оплаквал се от болки и
до момента и до момента на неможел да работи като таксиметров шофьор,
защото при натискане на педал изпитвал болка. Понастоящем основната
функция на крайника била възстановена.
Изложените факти съдът приема за установени с приетите по делото
писмени доказателства, показанията на св.Г. и св.А., които съдът цени, тъй
като същите установяват непосредствено възприети факти и показанията им
кореспондират на другите доказателства по делото, както и с приетата СМЕ,
която не е оспорена от страните. С експертизата се установява също, че
разходите на л.9 от делото на обща стойност 140 лв. са във връзка с
инцидента.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като са налице визираните в закона
процесуални предпоставки и не са налице процесуални пречки за
разглеждането му. Между страните е налице спор, пораждащ правният
интерес от претендираната защита, поради което искът следва да се разгледа
4
по същество.
Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 и сл.
от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от
ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД обаче е обективна- за чужди виновни
противоправни деяния / действия или бездействия/ и има обезпечително-
гаранционна функция. За ангажиране отговорността на ответника е
необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа,
лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Деянието, което трябва да е
противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответника на
заявеното основание, в процеса в доказателствена тежест на ищцата е да
установи горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
От съвкупната преценка на доказателствата се установи, че на 07.01.2022
г. в гр.Русе, в близост до дома Б. Б. се спънал в дупка, намираща се до
контейнерите за смет и паднал, в резултат на което получил телесни
увреждания. Причина на падането му била попадането на крака му в
съществуващите множеството дупки в района и липсата на улично
осветление. С екип на ЦСМП-Русе, придружаван от неговия приятел св.Г., Б.
Б. бил откаран в спешно отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе, където било
5
установено, че същият получил следните телесни увреждания: Счупване на
двете кости на дясната подбедрица в долната трета с разместване на
фрагментите. Същият изпитвал спонтанна и палпаторна болка в дясна
глезенна става. Била му поставена гипсова шина и му били предписани
медикаменти. Бил насочен за хоспитализация с отложена спешност.
Установи се също, че на 15.02.2022 г. е бил приет в УМБАЛ „Канев“- Русе,
инфекциозно отделение за лечение на Колид-19, където на 16.02.2022 г. е
било направено закрито наместване и гипсова имобилизация.
Получените от Б. Б. телесни увреждания били в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента на 07.01.2022 г. Същите били в резултат на
действието на твърд тъп предмет в долната трета на десния долен крайник и
можели да бъдат получени при форсирано изкривяване на ходилото спрямо
подбедрицата.
Възстановителният период бил около седем- осем месеца, съпроводен с
болки. Изразени болки имало след травмата, при раздвижването на крайника,
след медицинските манипулации, при преохлаждане и пренатоварване на
крайника.
Б. Б. изпитвал силни болки в продължение на 3-4 месеца, не можел да се
движи самостоятелно и се нуждаел от помощ като такава му била оказвана от
неговите приятели. Първоначално същият се придвижвал с количка,
впоследствие с патерици, а след това ползвал бастун. Оплаквал се от болки и
до момента и до момента на неможел да работи като таксиметров шофьор,
защото при натискане на педал изпитвал болка. Понастоящем основната
функция на крайника била възстановена.
С оглед на така установените факти, съдът приема, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, свързани със засягане на неговото здраве и
емоционално състояние. Телесните увреждания и свързаните с тях болки,
страдание, дискомфорт и негативни емоционални преживявания са в пряка
причинна връзка с падането му на 07.01.2021 г., когато същият преминал през
необезопасен участък от тротоар с множество дупки, които не се виждали
поради липсата на работещо улично осветление.
Тротоарът е част от пътното платно / чл.5 от ЗП/ и с оглед
обстоятелството, че същият е на територията на Община Русе по силата на
пар.7 от ДР на ЗМСМА и чл.3, ал.3 от ЗП е публична общинска собственост.
6
Съгласно чл. 31 от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Нормата на чл. 167, ал.1 от ЗДвП задължава
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
В настоящият случай Община Русе не е изпълнила тези свои задължения.
Ответната община е проявила бездействие, изразяващо се в бездействието на
служителите й, натоварени да контролират изправността и състоянието на
пътя и прилежащите към тях зони, както и да предприемат своевременно
действия по отстраняването на подобни повреди. Служителите й са проявили
бездействие и не са сигнализирали тази част от тротоара по начин, нито са
организирали движението по начин, който да гарантира безопасността на
пешеходците.
Изложено дава основание да се приеме, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД и е налице основание за ангажиране на
обезщетителната отговорност на ответника.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането като в настоящият случай ищцата е претендирала
обезщетение за причинени вреди от неимуществен характер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като съобразява вида на получените телесни увреждания,
проведеното лечение, вкл. и закритото наместване на фрактурата, периодът на
проведеното лечение и възстановителния процес, претърпените болки и
страдания и техният интензитет, като съобразява възрастта на ищеца,
промяната в начина му на живот за известен период от време, като отчита, че
няма настъпили усложнения, а основната функция на крайника е
възстановена, както и обстоятелството, че поради болки същият не може да
извършва трудовото си дейност като таксиметров шофьор, приема, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 15 000 лв.
7
Ответникът е направил възражение за съпричиняване като бланкетно е
посочил, че падането се дължи на друга причина- наличие на заболяване,
употреба на алкохол, неподходящи обувки като проявил невнимание и
несъобразяване с обстановката.
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена правната възможност
за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите. Принос по смисъла на цитираната правна норма е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Посоченото сочи, че за да е налице съпричиняване, следва пострадалия
обективно да е създал предпоставки или възможност за настъпване на
увреждането- т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия
или бездействия и вредоносния резултат.
В процеса в доказателствена тежест на ответника е да установи
конкретните факти, на които основава възражението си, за което не са
релевирани доказателства.
Напротив по делото е установено, че ищеца е бил с подходящи за сезона
спортни обувки с равна подметка, движел се е нормално, но въпреки това при
преминаването си през този участъка с множество дупки се е спънал и е
паднал. Същият с помощнта на св.Г. е потърсил медицинска помощ
навреме- същият ден, бил е приет в СО на УМБАЛ „Канев“, където кракът му
е бил гипсиран. При проведеното лечение са били спазени добрите
медицински практики и стандарти. Същият е спазил предписаното лечение,
същото е продължило в рамките на обичайния възстановителен период, без
усложнения.
Липсват доказателства пострадалият да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради което не е налице основание за прилагане на
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до размер на
15 000 лв., а в останалата част следва да се отхвърли.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
8
основателен и доказан и следва да уважи. По повод инцидента и проведеното
лечение ищецът е направил разходи в общ размер на 140 лв., които подлежат
на обезщетяване.
На основание чл.84 от ЗЗД законната лихва следва да се присъди от
датата на деликта- 07.01.2022 г.
Разноските за производството следва да се определят съобразно
правилата на чл.78 от ГПК. Ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска. Същият обаче е била освободена от заплащането на
държавна такса и разноски за производството, не е направил разноски, поради
което не следва да му се присъждат. В полза на процесуалният му
представител, осъществил безплатна правна помощ следва да се присъди на
основание чл.38 от ЗА адв. възнаграждение в размер на 1750 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски в
размер на 300 лв., в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна
такса за производството в размер на 650 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ да заплати на Б. И. Б., ЕГН ********** от
гр.Р., ул.“Я.“ №*, вх.*, ет.** сумата в размер на 15 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, както и сумата в
размер на 140 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 07.01.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 15000 лв. до размер на 26 000 лв. ,
частично от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. А.
С. В. от АК- София възнаграждение в размер на 1750 лв.
ОСЪЖДА Б. И. Б. от гр.Русе да заплати на Община Русе сумата в размер
на 300 лв. разноски за производството.
9
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ да заплати по сметка на РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса в размер на 650 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10