Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.10. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове
: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл. с-я КРИСТИНА
ГЮРОВА
при
участието на секретаря Гергана Христова, като се запозна с докладваното от
съдия Михайлов
ВНЧД № 1687 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Разпореждане по НЧХД №
5782/2020г., постановено от СРС, НО, 95-ти състав, съдът е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Срещу така постановеното
Разпореждане е постъпила Частна жалба от Е.Д.М. – частен тъжител по делото,
както Жалба и от неговия повереник адв. И.Ю. от САК в които се излагат
съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че
Тъжбата отговаря на всички законови изисквания, а констатираните от СРС нередовности са били надлежно отстранени с нарочна молба. В
заключение се прави искане за отмяна на Разпореждането и връщане делото на СРС.
Постъпило е и Допълнение към
жалбата в която се твърди, че СРС неправилно е достигнал до правните си изводи,
без реално да е провел съдебно следствие.
Постъпило е и Становище от Х.Б.Т.
чрез адв. Н.К. и адв. П. Г.
с което се сочи неоснователност на жалбата
В съдебното заседание по делото
адв. Ю. поддържа изцяло частната жалба, не прави искания за отводи и искания по
доказателствата.
Жалбоподателят и Частен Тъжител
по делото М. поддържа жалбата, няма искания за отводи и искания по
доказателствата.
В хода по същество адв. Ю. моли
да бъде постановено решение с което се отменя обжалваното разпореждане на СРС,
НО, 95-ти състав. Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че съдията при СРС бил прекратил
наказателното производство, без да са налице основания за това, с оглед
разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като съдията докладчик нямал
право да се произнася по въпросите по съществото на делото. Сочи, че изводите
на съдията са изводи по съществото на делото, а не по допустимостта. Според
адв. Ю., посоченото в справката, че неговият доверител е извършител на
престъпленията, нямало как да се тълкува по друг начин освен като клевета. Адв.
Ю. поддържа и изложените от него съображения в частната жалба.
Жалбоподателят и ЧТ по делото М.
поддържа подадената жалба срещу Разпореждането на СРС, позовава се на
европейското законодателство и сочи, че съдът превратно е тълкувал разпоредбата
на чл. 250 от НПК в услуга на Х.Т., който е бил министър на вътрешните работи.
Сочи, че съдът е постановил своят акт без присъствието на страните, без да може
да се защити, без да събира доказателства. Сочи, че посоченото в справката не
отговаря на истината, като срещу него не са образувани посочените в нея
досъдебни производства. Сочи също така, че Т. по недопустим начин си измислял
данни, които е подписал в този документ, заявява, че се чувства опозорен, а СРС
прикрива това, като нарушава всички закони. В заключение се прави искане за
отмяна на Разпореждането на СРС и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и на пълномощниците
на Х.Т. и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
НЧХД № 5782/2021г. по описа на
СРС, НО, 95-ти състав е образувано по постъпила Частна тъжба от Е.Д.М. срещу Х.Б.Т.
с твърдения за извършено от последния престъпления от частен характер –
„клевета“ по чл.147, ал.1 от НК.
Частният тъжител твърди, с оглед
текста на Тъжбата и молба-уточнение от 08.02.2021, подадена от адв. Ю., че
клеветническите изрази се съдържат в Официална справка - отговор от Главна
дирекция „Национална полиция“ към МВР, peг. №
328600-59155/05.12.2019 г. на ГД „НП“. Справката е подписана от гл. комисар Х.Т.
в качеството му на директор на ГД „НП“ - МВР и в нея са посочени следните
изрази, инкриминирани с молбата – уточнение :
1. „ - „извършител“ по следствие
№ 11/02.01.1997 г. по описа на 05 РУ-СДВР, деяние по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК
/грабеж с убийство/опит за убийство/; място: пътя София - гр. Бухово“; 2. „ -
„извършител“ по следствие № 1479/03.04.1997 г. по описа на 05 РУ-СДВР, деяние
по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК /грабеж с убийство/опит за убийство/; място: АМ
„Хемус“, с . Яна - магистрала“.
СРС, като е извършил анализ на
твърденията в частната тъжба е приел, че от изложеното в нея не може да се
направи извод, че посоченото в нея деяние разкрива признаците на престъпление
от частен характер, приел е, че същата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, поради което е и прекратил производството по делото.
СГС, НО, ХІІІ-ти въззивен състав, като обсъди доводите
на жалбоподателя и неговия процесуален представител и се запозна с материалите
по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока
по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От материалите по делото
действително се установява, че в Официална справка - отговор от Главна дирекция
„Национална полиция“ към МВР, peг. №
328600-59155/05.12.2019 г. на ГД „НП“, подписана от гл. комисар Х.Т. в
качеството му на директор на ГД „НП“ - МВР се съдържат инкриминираните от
Частния тъжител Е.М. изрази.
Правилно защитата и Частният
тъжител сочат, че след последната редакция на чл. 250 от НПК, съдът не може да се
произнася по съществото на спора, включително и по отношение на това, дали едно
деяние съставлява престъпление, тъй като следва да стори това с крайния си
съдебен акт. В правомощията на съдията докладчик обаче е да прецени, дали
изложените в Тъжбата факти сочат на извършено престъпление от частен характер.
В тази връзка настоящият състав
намери, че така формулираното в Тъжбата деяние, съобразно изложените в нея
факти и обстоятелства, не сочи на извършено престъпление от частен характер, така
както е приел и СРС. Както посочи и в заседанието пред СГС частният тъжител М.,
същият твърди, че Х.Т. си е измислил данните в подписаната от него Справка и
записаното в нея не отговаря на истината. Поради тази причина и Частният тъжител
заявява, че се е почувствал оклеветен от посочената в Справката информация.
Доколкото обаче инкриминираната
справка представлява официален документ, издаден от Х.Т. в качеството му на
длъжностно лице - директор на ГД „НП“ – МВР, изложеното в Тъжбата сочи на
евентуално извършено престъпление от общ характер по глава ОСМА или ДЕВЕТА от
НК, но не и на престъпление от частен характер.
Предвид изложеното СГС, НО, ХІІІ
ти въззивен състав намира, че Разпореждането на СРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, с оглед на което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане по НЧХД № 5782/2020г., постановено от СРС, НО, 95-ти състав,
съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.