№ 129
гр. Д.............., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.............., II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Я. Я. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Д.............., ул. ,,И.... В......." №..
обжалва Наказателно постановление № 25-0348-000043 от 10.02.2025 г., издадено от
началник група в ОДМВР К..............., РУ Д.............., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се иска да бъде отменено. В съдебно заседание се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата по съображения изложени в същата и в
пледоарията по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е основателна и в
случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат над минималния
размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за
присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.01.2025 г. Н. Й. С. на длъжност младши автоконтрольор при РУ Д.............. в
присъствието на свидетеля Р. В. съставен акт за установяване на административно
нарушение № 1360098 срещу жалбоподателя Я. Д. за това, че на 25.01.2025 г. около 20:38 ч.
1
в гр. Д.............., ул. ,,С........... И.... Р........"“ срещу бензиностанция ,,Петрол“ в посока с.
Джерман управлява лек автомобил ,,Ф.............. П......“ с рег. № К........., собственост на
Ц.......... И.............. Т..........а от гр. Д.............., като при подаден достатъчно ясен за
възприемане от водача сигнал за спиране (включен звуков и светлинен сигнал от униформен
автомобил на МВР) не се подчинява, ускорява скоростта и продължава движението си в
посока с. Джерман. Последван по ул. ,,С........... И.... Р........"“, път Е-79, като на влизане в с.
Джерман спрян на кръстовището образувано от ул. ,,Г. Димитров“ и ул. ,,Васил Левски“,
като през цялото време не е губен визуален контракт с МПС. Водачът е бил сам в
автомобила. Изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата е
отрицателна.
Актът е предявен на нарушителя, същият го е подписал без възражения. Въз основа
на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е
описана идентична на описаната в акта фактическа обстановка и жалбоподателят е
санкциониран с горепосочените административни наказания.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението, като първият потвърждава изцяло фактическите обстоятелства изложени в
акта. Свидетелят Р. В. е бил извикан за съдействие от колегата му С. за съставяне на акт за
нарушение срещу водача. Когато отишъл на указаното място колегата му вече пишел акта,
след което той го подписал в качеството му на свидетел на неговото съставяне. От колегата
си разбрал, че актът бил съставен на водача за това, че не спрял на подаден звуков и
светлинен сигнал. Свидетелските показания дадени от свидетелите не противоречат на
информацията налична в писмените доказателства. Казаното от всеки тях е логично,
последователно и ясно, поради което съдът приема показанията им с доверие.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
е основателна, поради следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в
ОДМВР К..............., РУ Д.............., на когото съгласно приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Актът за установяване
на административно нарушение е издаден от компетентен орган, оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения съгласно цитираната заповед и по-
конкретно полицейски орган, определен в т. 1.3.2. на заповедта – ,,младши автоконтрольор“
в ОДМВР и техните териториални структурни звена.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районния съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да
2
провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден в сроковете по чл. 34 от ЗАНН
и изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и съдържанието на НП е
съобразено напълно с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадени са от компетентен
административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат
пълно и точно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение и приетите за
нарушени законови норми.
Въпреки всичко това при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, което безспорно накърнява и ограничава правото на
защита на жалбоподателя.
Видно от текста на АУАН, същият е съставен от актосъставителя в присъствието на
само един свидетел, за който върху акта надлежно е отбелязано, че не е очевидец и не е
присъствал при установяване на нарушението, а единствено при съставяне на АУАН.
Съгласно текста на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН: "При липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него." В случая св. Р. В. е само един друг такъв свидетел присъствал
единствено при съставяне на АУАН, с оглед отбелязването в акта. Такова нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН не би било съществено в повечето случаи и би довело
единствено до затруднения в процеса на доказване, но не е така и в настоящия казус. Налице
е в случая категорично оспорване на отразеното в акта като съдържание от страна на
жалбоподателя и неговия процесуален представител, вкл. и процедурата по
санкционирането му. Затова и в конкретния случай неспазването на това изискване води до
по-сериозни последици. В тази насока и именно при липса на спор по фактите виж и
Решение № 160 от 11.07.2022 г. по к. адм. н. д. № 134/2022 г. на Административен съд –
К..............., в което касационният съд е анализирал сходна ситуация, при която няма спор
относно отразеното в АУАН и при съставянето му е присъствал нарушителя. Сравнението на
разпоредбите на алинея 1 и 3 на чл. 40 от ЗАНН ясно показва различните изисквания, които
законодателят поставя към съставянето на акта за установяване на административно
нарушение тогава, когато има свидетел на извършването или на установяването
(разкриването) на нарушението и тогава, когато няма нито един от двата вида свидетели,
както е в случая и акта е удостоверен само от един свидетел при съставянето му, който няма
нищо общо с възприемането или последващото установяване на нарушението, за да има
контрол срещу евентуална злоупотреба законът изисква в чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в такива
случаи свидетелите да са поне двама. В тази насока е и Решение № 1891 от 12.02.2019 г. по
адм. д. № 8568/2017 на Върховния административен съд.
За пълнота, съдът ще изложи съображения и по същество на спора.
Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП: "При спиране на пътно превозно средство за
3
проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде
подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет", а според чл. 207 от
ППЗДвП: "При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-
палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис
"ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". В конкретния случай се установи, че сигналът за спиране е бил
подаден от движещ се полицейски автомобил, който е включил светлинната си сигнализация
(синя лампа), която обозначава автомобилите със специален режим на движение и е бил
подаден звуков сигнал. Нито един от тези сигнали обаче не отговаря на законовото
изискване спирането чрез движещ се полицейски автомобил да се осъществява чрез
постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". След като такъв светещ или
мигащ надпис не е имало, то няма как водачът да бъде обвинен, че дори да го е възприел не
е спрял за проверка, понеже същият няма такова задължение, щом не се касае за някой от
изрично предвидените случаи: сигнал със стоп-палка, сигнал с описваща полукръг червена
светлина през нощта, сигнал на униформен полицай с ръка или сигнал от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис
"ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". При включена светлинна сигнализация на автомобил със специален
режим на движение жалбоподателят е имал единственото задължение да пропусне
автомобила и да не затруднява неговото движение, но не и да спира за проверка.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0348-000043 от 10.02.2025 г., издадено от
Началник група в ОДМВР К..............., РУ Д.............., с което на Я. Я. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Д.............., ул. ,,И.... В......." №.., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 100 (сто) лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 2 (два) месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К..............., на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Д..............: _______________________
5