Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 156
гр. Хасково,13.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Мария Иванова - Георгиева
При секретаря Женя
Григорова и прокурора Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от чл. съдията
Филипов ВНОХД № 353 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 24
от 18.03.2019 г., постановена по НОХД № 594/2018
г., Районен съд – Свиленград, е признал подсъдимите И.С.И. и П.В.Г.,*** за виновни в това, че на 01.09.2017г. в гр. И., обл.Х., в условията на опасен рецидив, двамата в съучастие, като съизвършители, представяйки се за длъжностно лице - „служител от ******* ******
“ и „******“,с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К.
- двамата от гр.Ил, че телефонът им и те самите са набелязани от въоръжени и опасни
измамници, че са служител в ***** ***** и *******, на когото трябва да се предаде парична
сума, за да бъдат задържани тези измамници от органите на *** и до 02.09.2017
г. в гр. Л., обл.Х. поддържали това заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К., с което им причинили имотна вреда в размер на
11 000 лв. и 3000 евро (равняващи се на 5867.82 български лева) или общо имотна вреда в
размер на 16867.82 лева, поради което и на осн. чл. 211 пр. 2 вр. чл. 210 ал.1 т.1 пр.1 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.29 ал.1 б. “а“ и б. “б“ от НК за И. и по чл.29 ал.1 б. „а“ за Г. и по реда на чл.54
вр. чл. 58а ал.1 от НК, ги осъдил на по 2 години и 8 месеца „лишаване от
свобода“, което да изтърпят при
първоначален „строг“ режим на осн.чл. 57 ал.1 т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
С присъдата е уважен изцяло предявения граждански иск и подсъдимите са
осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци С.А.К. и Г.Р.К.-двамата от гр.И., сумата от 3882.95 лв., представляваща обезщетение за причинените им от
престъплението имуществени вреди, по сметка на съда дължимата държавна такса
съобразно уважения граждански иск и такса за изпълнителен лист, има произнасяне
и по веществените доказателства.
Недоволен от присъдата останал подс. П.Г., който я обжалва в срок, с
оплаквания за опороченост на съгласието му при проведеното съкратено съдебно следствие
поради твърдения за участие на още две лица, които съобщил на разследването. В
съдебно заседание подсъдимия редовно призован се явява. Поддържа оплакванията в
жалбата включително, че от другите двама които били действителните извършители на
измамата, не били изискани обяснения на разследването, а с разпечатка се
доказвало, че се обадили от мобилна клетка в района на гр. В. и иска да бъдат осъдени заедно с него. В последната си дума изразява
съжаление и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Служебният му защитник намира
присъдата за правилна, но подкрепя и жалбата на подсъдимия и моли присъдата да
бъде ревизирана.
Другия подсъдим И.С.И. не е обжалвал присъдата, с молба заявил, че е правилна. Пред настоящата
инстанция не се присъдинява към подадената жалба, като намира присъдата за
правилна.
Протест
против присъдата не е подаван. Не е обжалвана и от гражданските ищци и частни
обвинители.
По въззивната жалба е постъпило възражение от прокурор при РП – Свилнеград,
с изложени в него съображения за неоснователност на жалбата и правилност на
първоинстанционната присъда.
Представителя на Окръжна прокуратура Хасково намира
жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна
и иска да бъде потвърдена. Навежда довод, че прокуратурата преценяла на кое
лице да повдигне обвинение и в случая, след анализ на събраните по досъдебното
доказателства, стигнала до извод, че наказателна отговорност следва да носят двамата
подсъдими - И. и Г..
Пред
настоящата инстанция не са правени доказателствени искания.
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено
следното: Съдебното производство пред Районен съд – Свиленград, е образувано по
обвинителен акт на РП - Свиленград, изготвен по д.п. № 487/2017г. на РУ -
Свиленград, с който против подсъдимите са повдигнати обвинения за
престъплението, за което са признати за виновни и осъдени с обжалваната присъда.
В проведеното на 18.03.2019 г. разпоредително заседание, в което подсъдимите
участвали лично и със защитникът им, е приет за съвместно разглеждане
гражданския иск, предявен против тях от пострадалите С.К. и Г.К. чрез повореникът
им, за сумата 3882,95лв., претендирана като обезщетение по чл.45 от ЗЗД, за причинените в резултат на деянието имуществени вреди и пострадалите
конституирани като граждански ищци и частни обвинители. В разпоредителното
заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248
ал.1 от НПК съдът се произнесъл и по направеното от подс. Г. възражение по
обвинителния акт, в което релевирал същите доводи, като във въззивната жалба,
за участието и на други лица в престъплението и за това, поискал да се върне
делото за доразследване и му се повдигне обвинение само за неговите действия, не
за други, в които не участвал. Посочил също, че от доказателствата не се
установявало да е звънял на пострадалите, докато бил в обл.Х., а обажданията били от В. Съдът обсъдил въпросите
по чл.248 ал.1 от НПК и намерил, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а по възражението на подс.Г., че не е
основание за връщане на досъдебното производство и е в преценката на прокурора,
на кое лице какво обвинение да повдигне. Същевременно в разпоредителното
заседание от защитника на подсъдимите, е направено искане за разглеждане на
делото по реда на глава
XVII и условията на чл.371 т.2 от НПК, което подсъдимите подкрепили. Повереникът
на частните обвинители поискал разглеждане на делото по общия ред. Съдът
намерил искането на защитата и подсъдимите за допустимо и в съответствие с чл.
252 ал.1 от НПК, незабавно след разпоредителното заседание разгледал делото
по реда на глава
XVII от НПК при което, подсъдимите направили самопризание по чл.371 т.2 от НПК. Заявили, че признават изцяло фактите по обвинителния акт и изразили
съгласието си, да не се събират доказателства за тях. Съдът като разяснил
правата им по чл.372
ал.1 от НПК, които подсъдимите посочили, че разбрали, намерил, че
самопризнанието им се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение по чл.
372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. След постановяване на определението, е даден ход на
съкратеното съдебно следствие, докладван обвинителния акт, подсъдимите заявили,
че разбират обвинението. Признали се за виновни, отново признали фактите в акта
и потвърдили изявленията си от предварителното изслушване. След приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283
от НПК, съдът дал ход на съдебните прения, изслушал последната дума на
подсъдимите и след съвещание, постановил присъдата предмет на настоящата
проверка.
Доколкото
първата инстанция е пропуснала да предяви веществените доказателства, в тази
насока бяха предприети действия от настоящата, пред която подс. Г. и защитникът
му изразяват, че са запознати с тях и не желаят изричното предявяване.
От събраните при
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимите и приети в
мотивната част на присъдата, е установено следното: Подсъдимите И.С.И. и П.В.Г.
*** и били многократно осъждани за телефонни измами. През месец август 2017г.
пред сградата на ***** ***** ***** в УМБАЛ – Р., неустановен мъж спрял св.М.
И. П. / А./, представил се за служител на „********“ и й предложил да закупи на нейно име
предплатени сим-карти, срещу 50 лева. Свидетелката се съгласила и лицето я изпратило
до друг мъж, който бил подс.Г.. Той й се представил също за служител на „********“, свидетелката му дала личните си данни
и подписала бланка за съгласие да бъдат закупени на нейно име 10 бр. сим-карти,
а подс. Г. и дал 50 лв. По същия начин, в периода месец юни до месец август 2017г.
св.А. Ф. М./ А./ пак пред
сградата на ***** ******
**** в
УМБАЛ – Р., предоставила личните си данни на непознат мъж, за
закупуване на предплатени карти на нейно име, срещу 50 лв. На 01.09.2017г. следобяд, след 17 часа от мобилен
номер **********, се получило обаждане на домашния телефон № ********* на
свидетелите С. и Г. К. - двамата ****** хора, родени
през **** г. и ****г., живущи в гр.И. Св.К. вдигнала телефона, обадил се напознат мъж , представил
се с името „Н. Н. служител в *****
*****“ и ги заблудил, че тя и ****** й, били набелязани
от въоръжени и опасни телефонни измамници, като ги предупредил да заключат
вратите на дома си / подс. И./. От обаждането свидетелите К. се притеснили, а тревогата им се увеличила, когато
след 15-20 мин. отново позвънил домашния телефон, който св. К. вдигнала и се чул
плач на жена и женски глас, който казал „Оле, майко, счупих си крака“. В
разговора се включил и мъжки непознат глас и поискал от пострадалите да дадат двадесет
хиляди лева, в противен случай ги заплашил, че щели да ги убият. След малко пак
се обадил на домашния им телефон, представящия се за служител на „****** *******“ / подс. И. /
и казал на свидетелката, че ще я свърже с „******* Н.И.“. Тогава се чул различен мъжки глас, на представящия се за *******, който обяснил, че тя заедно със ****** й били
набелязани в схема на телефонни измамници, действащи на територията на И. и помолил да съдействат за залавянето им, като попитал
за размера на пенсиите им и обещал при съдействие, да им бъдат увеличени. От
това св. К. който бил до ****** си и чувал всичко, се притеснил и последващите
телефонни разговори се водели от св.К.. При тези разговори представящият се за ***** питал за размера на спестяванията им. Заблудени така, че разговарят с ****** и *******, а същевременно, че са и обект на телефонна измама, св.К. казала на
представящия се за *****, че имат 11 000 лв. и 3 000 евро, които пари лицето поискало
от нея да подреди според номинала в бели пликове и му съобщи номерата на
банкнотите. Поискал им също данните по личните им карти и номера на мобилния им
телефон, които св.К. му продиктувала на няколко пъти, включително номера на
мобилния телефон - ********** / собственост на Д. В. Х./. Описала по настояване на лицето и обзавеждането в
дома им, намиращите се в близост магазини, бензиностанции и указателни табели.
Въпросното лице ги заблудило също, че блокът в който живеели, се охранявал от
цивилни полицаи и ги накарал да обещаят, че няма да разкрият на никого
случващото се, което свидетелите заблудени и уплашени, направили. Около 22:30
часа на телефона на свидетелите се обадило непознато лице, което поискало от св.К.
до 15 минути да излезе на терасата и пусне парите. Това било сторено с цел пак заблудата
на пострадалите, предвид предходните разговори с представящите се за ***** и ******. Поради това свидетелката решила, че обаждането е от телефонните
измамници и отказала. През периоди от 20 минути на семейство К. започнали да се обаждат ту представящите се за телефонни измамници, ту
лицето представящо се за „****** Н. И.“, като обажданията били от номера ***********, ********** регистрирани на името на
св. М., ********** регистриран на името на св. М. П. но фактически закупен от подс. Г. и № ********** на
неустановено лице. При разговорите, представящия се за ******** поискал от свидетелите да отидат в гр.Х. с парите, но поради влошеното здравословно състояние и на двамата, св.К.
отказала. В същия период на случващото се, св.З. намиращ се в отпуск от затвора, бил в дома на подс. Г. в гр. В. Там пристигнал
и подс.И. с л.а. „Мерцедес Е 270“ черен на цвят с рег.№ ********. Двамата подсъдими се уговорили да тръгнат за гр. И. за да вземат парите предмет на измамата, от
пострадалите. Подс. Г. поканил и св.З. с тях, но не му обяснил за какво ще пътуват и той се съгласил. Така през
нощта тримата с лекия автомобил управляван от подс. Г., понеже подс. И. бил с
отнето свидетелство за управление, тръгнали към гр.И., пътували през
Р., В.Т., С.З. и на влизане в С. били спрени за полицейска проверка. През целия път,
подс. И. говорел по телефона като обяснявал къде се намират и св.З. чул да говорят, че жената чакала да хвърли парите през терасата и
разбрал, че става въпрос за телефонна измама. Същевременно били извършени
позвънявания с цел телефонни измами и на други лица на територията на И. които не се поддали, но подали сигнал в местното
полицейско управление, който бил сведен до полицейските екипи. Така около 03:30
часа на 02.09.2017г., на около 20 км. от гр.И. в местността
„**** ******“, автомобила в който пътували подсъдимите и св.З., бил спрян за
проверка от служители на ГПУ-И. – свидетелите К. и К. При
проверката, подсъдимите ги заблудили, че пътували за гр.С., но объркали пътя. Свидетелите им го указали, но след като автомобила на
подсъдимите потеглил, забелязали, че продължил към гр.И. Поради това св. К. след приключване на смяната обходил хотелите в града, не ги установил и
разбрал, че спирали на бензиностанция „Петрол“ и подс.И. си купил цигари.
Междувременно след като пристигнали в гр. И., подсъдимите
започнали да търсят адреса на пострадалите, минавайки покрай автогарата
забелязали полицейски автомобил, уплашили се и да не бъдат повторно проверени,
тръгнали към изхода на града, в посока гр.Л. В полицейския автомобил били свидетелите
Б. и Ч. които, също забелязали автомобила на подсъдимите при движението им в гр.
И. и уведомили дежурния. От своя страна подсъдимите със
св. З., който вече знаел случващото се, отишли в гр.Л. През това време сутринта
на 02.09.2017г. лицето представящо се за ***** Н. И. отново се обадил на свидетелката К., но от скрит
номер. Казал й да вземе пликовете с парите -11000 лв. и 3000 евро и с автобуса да
отиде в гр.Л., където щял да я чака на автогарата, за да му ги предаде, като и обещал,
че ще я върне в гр.И. Попитал я с какво ще е облечена и свидетелката му описала
облеклото си. Заблудена така пак, свидетелката поставила пликовете с пари в
чанта и се качила на автобуса за Л. По пътя представящия се за ****** и се обаждал през 10
минути на мобилния телефон като й казал, че след пристигането на автогарата в
гр. Л. ще я чака човек на когото да даде парите и обяснил,
че той самия не можел да дойде лично, понеже се занимавал с телефонните
измамници. Свидетелката му повярвала и след като пристигнала на автогарата в гр.Л., съгласно дадените и указания, отишла до намиращо се там дърво. Към нея се
приближил подс.И., представил се за „Н.Н. – служител от ****
******“ казал й, че всичко е наред и така като повярвала,
че той е ******** служител с който говорила преди, св. К. му дала чантата с парите -11000
лв. и 3000 евро. Подс. И. ги взел и се върнал в автомобила при св.З. и подс.Г., който бил паркиран съвсем наблизо, а случващото се
възприемано от тях и тримата си тръгнали. Ситуацията била заснета от
видеонаблюдението на автогарата. След малко св.К. получила отново обаждане от лицето
представящо се за *****, което и казало, че не можел да я откара обратно в гр. И. и да си вземела такси, а той щял да го плати, като изпрати пари на ****** и. Свидетелката пак повярвала, наела такси до И. , за което после
взела заем от съседи. Като се прибрала, от ******* си – св. К.
разбрала, че никой не им пратил пари за таксито. Притеснена за случилото се,
набрала даденият и от лицето представящо се за ******, мобилен номер
**********, но не отговарял никой. На следващия ден лицето представило се за ******** отново им се обадил и пак ги заблудило, че парите били в полицията и ще
им ги върне във вторник, разговарял и със св. К. който му заявил, че нямали
никакви пари и вземали на заем, а лицето ги заблудило да не се притесняват и им
обещал да се обади по – късно, което не сторил. Тогава свидетелите разбрали, че
са измамени и подали на следващия ден сигнал в РПУ – И. От своя страна подс. И.
след като взел парите от свидетелката и се върнал в автомобила при св. З. и подс.Г., ги извадил, изхвърлил торбата и пликовете, а парите прибрал в
черната си мъжка чанта, която оставил под седалката си в автомобила и си
тръгнали от гр.Л., като се прибрали в гр.В., минавайки по различен маршрут с цел затрудняване,
проследяването им. По пътя подсъдимите разделили парите, а след като се върнали
в гр. В. се разделили със св. З. Парите после похарчили. Впоследствие на досъдебното
производство св. П. разпознала подс. Г. .
Така описаните факти, макар не в настоящата подредба която е хронологична, са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Обхванати са от самопризнанието на подсъдимите което е одобрено с определението на съда, подкрепени са от събраните на досъдебното производство доказателства, които са достатъчни да установят по несъмнен начин, съставомерността и участието на подсъдимите в престъплението, а оттеглянето на самопризнанието на подс. Г. което прави на практика с жалбата е недопустимо съгласно т.р.№1/2009 г.на ОСНК ВКС. От събраните доказателства са установени обективната и субективна страна престъплението измама, при което пострадалите били въведени в заблуждение, в резултат на което и поддържането му, извършили акта на имуществено разпореждане с инкриминираната сума. Установена е общността на умисъла на подсъдимите и формата на участие на всеки един от тях, в престъплението. Безспорно е, че сим картата № ********** която подс.Г. закупил от св.П. през месец август в гр.Р., е използвана за извършване на престъплението.Не е категорично установено този подсъдим да се представял за ******** и служител на ***** ****** и въвеждал пострадалите в заблуждение, но също знаел за измамата от началото и с действията си по снабдяването на извършителите със сим картата и като водач на автомобила с който заедно с другия подсъдим, се придвижили от гр.В. до гр.И. за получат парите предмет на престъплението,а след това се върнали, участвал в престъплението като помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК. Доказана е и субективната му страна, която е пряк умисъл като форма на вината за двамата подсъдими установен от действията им, включително по подялбата на паричната сума, след измамата, което обосновава користната им цел. Действията на подс.И. сочат на участието му в престъплението като извършител, защото при първото обаждане на пострадалите, сторено чрез сим карта № ********** водеща се на името на св.М., с което измамата започнала, обаждащото се лице се представило с имената Н. Н. от ***** ****** и това бил именно този подсъдим. По същия начин се представил подс.И. и при срещата със св. К. при предаването на парите в гр. Л., когато затвърдил създаденото у нея заблуждение от него и друго лице, представящо се за ****** и такива представящи се за телефонни измамници, чието участие двамата подсъдими съзнавали. Това следва, както от показания на очевидеца – св.З. който сочи, че докато пътувал с двамата подсъдими към гр.И. за да получат парите, чул разговор воден между подс. И. и лице посочено от свидетеля с прякор „*****“, което се обаждало на св.К. в същия момент. В тази насока са и данните от мобилните оператори за сим-картите с които са извършвани разговорите с пострадалите при измамата и установено, че се намирали през целия инкриминиран период в обхвата на района на клетка „В.“, включително когато подсъдимите пътували към гр. И., докато били там и при срещата на подс. И. със св. К. в гр. Л. при предаването на парите. Изложеното не кореспондира с приетото в обвинителният акт, че обажданията към пострадалите са осъществявани от подсъдимите през целия период на престъплението, което предвид данните от мобилните оператори е обективно невъзможно. Това фактическо твърдение в акта, е признато от подсъдимите но в тази им част, самопризнанието не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и рефлектира върху присъдата на първоинстанционният съд в частта с която прието, че подс. Г. участвал в престъплението като извършител по чл.20 ал.2 от НК и вършел действията по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалите, представяйки се за служител от ******* ****** и *****, а подс. И., че се представял за *******. В посочената част присъдата се основава единствено на самопризнанията им, неподкрепени за тези обстоятелства от събраните на досъдебното производство доказателства и почива на предположения, което е недопустимо. Същевременно изложените по - горе обстоятелства за участието на подсъдимите в престъплението, които също признали, кореспондират и се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, които са достатъчни да обосноват наказателната им отговорност по приетия от настоящата инстанция начин, и в посочения смисъл присъдата следва да се измени, като за това няма пречка, независимо от проведеното по реда на чл.371 т.2 от НПК съкратено съдебно следствие
. За
твърдяното на досъдебното производство от подсъдимите участие на Д. Х. по прякор „*******“ и В. В., като извършители в измамата,
прокурорът разпитал посочените лица като свидетели и приел, че участието им е недоказано,
а деянието е изцяло извършено от подсъдимите. В тази насока следва да се посочи, че
единствено в правото на прокурора е да прецени, срещу кое лице и какво обвинение
да повдигне, а съдът не може да му дава указания в тази насока и това оплакване
в жалбата е неоснователно, не рефлектира върху наказателната отговорност на
подсъдимите и не обосновава отмяна на присъдата и връщане на делото на първата
инстанция. По отношение квалифициращите признаци по чл.210 ал.1 т.1 пр.1 от НК „деецът се е представил за длъжностно лице“,
същите са установени за подс. И. и касаят правната квалификация и на подс. Г.
като негов помагач. Установен е и опасния рецидив по чл. 29, ал. 1 б. „а“ и
б.“б“ от НК за подс. И. и по чл.29 ал.1 б. а“ от НК за подс. Г., предвид предходните
им осъждания посочени в обвинителния акт и първата инстанция, чието повторно
излагане от настоящата, е ненужно. При определяне на наказанието, първоинстанционния
съд отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на двамата
подсъдими, но не напълно. Действително след образуване на досъдебното
производство, подсъдимите възстановили по – голяма част от паричните средства
на пострадалите, като невъзстановената сума е тази по уважения граждански иск .
Прави обаче впечатление изключително арогантното и дръзко извършване на
престъплението в което подсдимите участвали, чрез въвеждането в заблуждение на
пострадалите - ******** хора и
създаване на неверни представи у тях, че съдействат на длъжностни лица от
правоохранителните органи, което уронва и доверието на гражданите в тези органи
и в Държавата. Ето защо в случая макар наложено наказание правилно да е
определено по реда на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, то е занижено предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е изключително висока и тази
на подсъдимите, чиито предходни осъждания са основно за телефонни измами.
Протест в тази насока няма и въззивният съд е в невъзможност да завиши
наложените им наказания. Промяната на формата на съучастие на подсъдимия Г. в
по-лека не обуславя промяна на наказанието, по изложените съображения. Режима
на изтърпяване на наложеното им наказание „ лишаване от свобода“, на осн.чл.57
ал.1 т.2 б. „Б“ от ЗИНЗС „строг“ е правилен, предвид че от предходните търпени
от тях такива наказания, не е изтекъл 5 годишния срок.
По
гражданския иск: В провелото се пред първоинстанционния съд разпоредително
заседание пострадалите С.К. и Г.К.
предявили граждански иск срещу двамата подсъдими за сумата 3882,95 лв.,
представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени
вреди, основаващ се на чл.45 от ЗЗД и приет за разглеждане. Правилно с
присъдата искът е уважен изцяло и подсъдимите осъдени да заплатят на гражданските
ищци претендираната сума, представляваща
невъзстановените им от тях пари, предмет на измамата. Правилно е произнасянето
по държавната такса и веществените доказателства. Предвид изложеното, в посочените части присъдата
следва да се измени, а в останалата част, доколкото не се установиха основания за
изменяне или отмяна, като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК, съдът
ИЗМЕНЯ присъда № 24 от 18.03.2019 г., постановена по НОХД № 594/2018 г. по описа
на Районен съд – Свиленград в наказателно
осъдителната част с която, подсъдимите П.В.Г.
и И.С.И. са признати за виновни, че действали в съучастие като съизвършители по
чл.20 ал.2 от НК, като преквалифицира формата на съучастие на подс.П.В.Г. в
престъплението по чл. 211 пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр.чл. 209 ал.1 и чл. 29
ал.1 б. „А“ от НК, от извършител, в помагач по чл.20 ал.4 от НК, а по
квалификацията за съучастие като извършител по чл.20 ал.2 от НК и за възбуждане
и поддържане на заблуждение у пострадалите, че е служител в ******* ****** и ******, го ОПРАВДАВА.
ИЗМЕНЯ
присъдата в наказателно осъдителната част, досежно словесната част на
диспозитива за подсъдимия И.С.И.,
като вместо като съизвършител, го признава за виновен, че извършил
престъплението по чл. 211 пр.2
вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр.чл. 209 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл. 29 ал.1 б. „А“ и
„Б“ от НК като извършител, в съучастие с подсъдимия П.В.Г. като помагач
по чл.20 ал.4 от НК, а в частта по обвинението, че възбудил и поддържал заблуждение
у пострадалите представяйки се и за *****, го
ОПРАВДАВА .
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението не
подлежи на обжалване.