№ 256
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500124 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.
№303102/30.11.21г. на С.Д. С. ЕГН ********** срещу Решение №
262630/15.10.2021г., постановено по гр. дело №8815/2020 г. по описа на ВРС,
с което съдът е възстановил на осн. Чл. 30, ал.1 ЗН запазената на ищеца КР. Д.
С., ЕГН:********** част от наследството на майка му В.К.С., ЕГН
**********, починала на 28.07.2015 г., ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ на 1/3 ид. част
на ДАРЕНИЕ от 18.03.1993г., обективирано в Нотариален акт, с което
наследодателката на страните е прехвърлила на ответницата С.Д. С.,
ЕГН:********** собствеността на недвижим имот представляващ апартамент
№ 25, като е ДОПУСНАЛ да бъде извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА на същия
при квоти 1/3 ид. части за КР. Д. С., ЕГН:**********, и 2/3 ид. части за С.Д.
С., ЕГН:**********, на осн. Чл. 34 ЗС. Жалбоподателката счита, че
решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да се отмени. Твърди, че решението е и непълно, тъй като съдебният
състав не се е произнесъл по приетото за разглеждане възражение от нейна
страна за изтекла в нейна полза придобивна давност. Без да изложи мотиви по
същество съдът на практика не е разгледал, нито се е произнесъл с
диспозитив по отношение на възражението на ответника, относно
съсобственост, която да обуславя делба на процесният имот. Счита, че ВРС е
постановил съдебен акт при допуснати процесуални нарушения, които са
довели до накърняване правата и законните интереси. В условията на
1
евентуалност моли първ. Решение да бъде отменено, а делото –върнато на
ВРС за произнасяне по същество. На следващо място излага, че при
съществено нарушение на процесуалните правила, съдът е изготвил доклад,
който не отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК. Моли, след като
въззивната инстанция приеме, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, да даде възможност на жалбоподателката да представи и
ангажира съответни доказателствени искания, във връзка с направени
възражения в писмения отговор и по повод направените оспорвания. Счита,
че съдът е достигнал до неправилен извод относно чистия актив на
наследодателя, като е посочил, че същият възлиза на 45 326.25 лева, като не е
отчел направените подобрения от жалбоподателката приживе на
наследодателя. Поради това, решаващият състав на ВРС е достигнал до
неправилен извод и относно стойността на запазената част на ищеца, като без
да отчете подобренията е приел, че тя възлиза на сумата от 15108.75 лева.
Излага, че съдебният състав неправилно и в противоречие с разпоредбата на
чл. 31 ЗН не е допуснал изготвянето на допълнителна СТЕ, която да отчете
стойността на подобренията в делбения имот, предвид обстоятелството, че
в.л. ги е посочило по години, но не е определило тяхната стойност. Освен
това, въпреки направеното от ответницата доказателствено искане още с
писмения отговор, съдът е посочил в доклада си, че това искане следва да
бъде предмет на разглеждане във втората фаза. Поради това, неправилно, в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с
представените по делото доказателства и необосновано съдът е приел, че
наследствената маса е 45326.25 лева, а запазената част на ищеца- съделител -
15108.75 лева. По изложените съображения моли въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно
такова, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявеният
иск за делба като неоснователен и недоказан. Въззивната жалба се поддържа
чрез депозирана преди о.с.з. писмена молба. Моли се решението да бъде
отменено като на негово място се постанови друго, с което искът за допускане
на делба на имота бъде отхвърлен. В евентуалност –ако съдът приеме, че е
налице съсобственост между страните, моли делбата да бъде допусната при
правилно определена наследствена маса, като се отчетат подобренията,
направени от С. Д. С. предвид увеличението по см. на чл. 12, ал.2 ЗН, които
следва да се извадят от общата наследствена маса. Моли за присъждане на
разноски.
Чрез депозирания писмен отговор, КР. Д. С. оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Излага, че с писмения отговор, ответницата
е навела твърдение за погасяване по давност на иска с правно осн. чл. 30 ЗН,
което е неоснователно, а относно придобивна такава по чл. 79 ЗС
доказателства от нейна страна не са ангажирани. Счита за неоснователно
твърдението на ответницата, че съдът не е изготвил доклад, който да отговаря
на изискванията на чл. 146 ГПК. Твърди, че заключението на СТЕ не е
2
оспорено, а отделно от това, въззивницата не е ангажирала доказателства, че е
извършила подобрения. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В о.с.з. въззиваемият поддържа отговора си. Моли за
присъждане на разноски, за които представя списък и доказателства.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по предявени от КР. Д. С., ЕГН:**********, против С.Д.
С., ЕГН:********** иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване
на запазената му част от наследството на неговата майка- В.К.С., ЕГН
**********, починала на 28.07.2015г., чрез намаляване на дарение,
обективирано в НА за дарение на недвижим имот № 128, т. VIII, дело №
2041/1993г. на апартамент №25, находящ се на адрес: гр. Варна, кв.
„Възраждане“ бл. №63, вх.2, ет.1 с площ от 56.50кв.м. и иск по чл. 34 от ЗС за
делба на горепосочения недвижим имот. Ищецът излага, че с ответницата са
единствени наследници на майка им В.К.С., ЕГН **********, починала на
28.07.2015 г., бивш жител на гр. Варна. Твърди, че с НА за дарение №128, т.
VIII, дело № 2041/1993 г. В.К.С. ЕГН:********** прехвърлила на дъщеря си
С.Д. С. ЕГН:**********, своето жилище - апартамент № 25, находящ се на
адрес: гр. Варна, кв. „Възраждане“ бл. №63, вх.2, ет.1 с площ от 56.50кв.м.,
ведно с принадлежащото избено помещение №25 и 0.7302% ид.части от
общите части на сградата. Ищецът счита, че с тази сделка се накърнява
запазената му част съгласно чл.29 от Закона за наследството, предвид което
моли на осн. чл. 30 ал.1 от ЗН да бъде намалено дарението до размера на
запазената му част, която е ½, след което да бъде допусната делба на
процесния имот при квоти: 1/2 за ищеца и 1/2 за ответника. В о.с.з. исковете
се поддържат.
Ответницата, чрез депозирания в срок писмен отговор оспорва
исковете. Признава, че с ищеца са наследници по закон на В.К.С., починала
на 28.07.2015г., като не оспорва, че с посочения нотариален акт, майка им е
дарила посочения недвижим имот на нея. Във връзка с допустимостта на иска,
ответницата излага, че искът е предявен след изтичане на 5 години от смъртта
на майка им, предвид което прави възражение за изтекла погасителна давност
за правото на иск. Оспорва основателността на иска, като излага, че ищецът е
знаел за дарението и грижите, които е полагала, докато той нито е полагал
грижи за майка им, нито е участвал в извършените в апартамента подобрения.
Твърди, че майка им е давала големи парични суми на брат , извън
обичайните дарове. Излага, че живее в жилището със сина си. Твърди, че
ищецът няма никакъв принос към придобиване от страна на наследодателя им
на наследствения имот, тъй като през продължителни периоди е изтърпявал
присъди в затвора. Твърди, че решението на наследодателката им е било да
3
подпомага ищеца с парични средства, а на ответницата да дари имота, и
ищецът е бил запознат с това. Излага, че след инцидент през 2012г. се е
наложило лечение и обгрижване на майка им, като единствено тя е полагала
грижи за нея и е заплащала всички разходи, вкл. за наемане на болногледач,
като ищецът е бил запознат с това, но не е проявил никакъв интерес към
майка им и нейното здравословно състояние. Твърди, че след дарението на
имота е извършила подобрения в него, като е ремонтирала кухнята, удължила
терасата, направила основен ремонт във всички стаи, /мазилка, шпакловка/ и
подмяна на подова настилка с ламинат, ремонтирала банята, поставила
теракотни плочки в коридора, подменила 7 бр. врати и 4 бр. прозорци. Във
всички стаи подменила обзавеждането. За всички тези подобрения
инвестирала средства. Твърди, че само тя се е грижила и поддържала имота.
Заплащала е редовно всички данъци и такси, както и консумативните разходи.
Твърди, че това е единствено за нея жилище и се е грижила с грижата на
добър стопанин, според волята на майка им, както за жилището, така и е
полагала ежедневни грижи за нея. В случай, че съдът приеме искът за
допустим, прави искане да се отчетат извършените от майка им в полза на
ответника дарения, като с тези суми следва да се извърши прихващане по чл.
31 ЗН. Позовава се и на изтекла в нейна полза погасителна давност.
В о.с.з., проведено на 02.02.2021г. страните посочват, че общата
наследодателка не е имала друго недвижимо имущество освен процесния
апартамент. Ответницата отново се позовава на погасителна давност по
отношение на владението на имот.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 128, т. VIII, дело № 2041/1993 г. се установява, че на 18.03.1993г.
В.К.С. ЕГН:********** дарява на дъщеря си С.Д. С. ЕГН:**********,
жилище - апартамент № 25 /двадесет и пет/, в жилищен блок № 63 /шестдесет
и три/, вх.2 /втори/, етаж 1 /първи/, в кв. „Възраждане" трети микрорайон на
гр. Варна, с площ от 56.50 /петдесет и шест цяло и петдесет стотни/ кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник и входно антре, ведно с
принадлежащото избено помещение № 25 /двадесет и пет/ и 0.7302% ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при граници
на апартамента: изток - ап.З, юг - зелени площи и ап. 20, запад - стълбище и
ап.26, долу - изби, и на избеното помещение: изток - коридор, запад - изби,
север - изба на ап.42, юг - изба на ап.46, горе – жилища, като си запазва
правото да ползва и владее целия имот до смъртта си.
Между страните КР. Д. С. и С.Д. С. липсва спор, че са единствени
наследници /син и дъщеря/по закон на В.К.С., починала на 28.07.2015г.
Безспорно е също, че към момента на смъртта си, общият наследодател
не е притежавал недвижимо имущество.
С исковата молба са предявени иск за намаляване на дарствено
разпореждане на осн. чл. 30 ЗН и иск за делба на осн. чл. 34 ЗС.
С оглед разпоредбата на чл. 343 ГПК, в производството за дела се
4
разглеждат искания за намаляване на завещателни и дарствени
разпореждания.
Във връзка с възражението за погасяване на правото на иск по давност,
следва да се отбележи, че исковата молба е изпратена с куриерска фирма
Еконт, като е постъпила във ВРС на 28.07.2020г., т.е. в последния ден от
петгодишния срок от датата /28.07.2015/. на смъртта на общия наследодател.
Следователно, към датата постъпване на исковата молба в съда 5 годишният
давностен срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН не е бил изтекъл, а
съгласно чл. 34, ал.3 ЗС, искът за делба не се погасява по давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че правото на иск е упражнено в
срок, а за да се произнесе по съществото на спора, съобрази следното:
Съгласно чл. 30 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може
да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да
иска намалението им до размера необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове.
Ищецът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН доказва накърняването на запазената
си част като установи, че е от кръга на наследниците по чл. 29 ЗН, като други
факти той не е длъжен да установява.
Обратно, ответникът е длъжен да докаже, че е налице достатъчно
имущество или че ищецът следва да прихване направените в негова полза
завети и дарения /ако има такива/, които покриват запазената част от
наследството, както и да посочи цялото имущество на наследодателя при
откриване на наследството в случаите на частно завещателно разпореждане,
което се намалява по правилото на чл. 31 ЗН.
В съответствие с разпоредбата на чл.31 ЗН, за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се
образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя
в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението
на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН.
По настоящото дело се установява, че към момента на смъртта си,
общият наследодател В. Спасова не е притежавала недвижимо имущество,
освен апартаментът, който преживе е дарила на ответницата. Твърдението на
ответницата, че докато е била жива, наследодателката е дарявала значителни
суми на ищеца, както и техният размер остана недоказано в настоящото
производство
Съобразно константната съдебна практика, при накърняване на
запазената част с универсално завещание или с дарение/какъвто е настоящия
случай/, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо
формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно,
възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото
имущество. /в този смисъл са решение №155/06.02.2019г., Решение № 25 от
12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г. на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016г.
Следователно, доколкото наследството на починалата Виолета Спасова
се изчерпва с дарения имот, то намалението следва да се извърши с дробна
част, а доколкото единствените наследници са двете деца-страни по
делото, то запазената им част/общо за двамата/ е 2/3 съобразно чл. 29, ал.1
ЗН.
Предвид което искът на К.С. с правно осн. Чл. 30 ЗН се явява
основателен и следва да се уважи, като дарственото разпореждане, извършено
с НА № 128 се намали с 1/3 ид. Част, колкото е неговата ½ от 2/3 ид. части.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба на С. С. следва да се
отбележи, че доколкото в настоящия случай не следва да се формира
наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, то и увеличението на наследството, за
което тя твърди, че се е получило в резултат на извършените от нея
подобрения в делбения имот не могат да се съобразят в настоящата фаза на
делбата.
5
Стойността на същите тя ще може да претендира чрез иск по сметки,
основани на чл. 12, ал.2 ЗН, който следва да предяви в срока по чл. 346 ГПК
във втората фаза на делбата.
Във връзка със съсобствеността на делбения имот, съдът съобрази
следното:
С оглед уважения иск за намаляване на дарствено разпореждане,
делбата на процесния апартамент следва да се допусне при квоти 1/3 за
ищеца К.С. и 2/3 –за ответницата С. С..
Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи,
че ответницата не е навела своевременно –нито с писмения отговор, нито в
първото, проведено по делото о.с.з възражение за придобиване на имота по
давност. Предвид което такова възражение не следва да се разглежда и
обсъжда.
На следващо място трябва да се отбележи, че ищецът не оспорва
придобивното основание на ищцата по отношение на процесния имот –въз
основа на договор за дарение.
Т.е. налице е валиден и действителен договор, въз основа на който
ответницата се легитимира като собственик, като претенцията на ищеца не
касае неговата действителност, а напротив-именно защото този договор е
породил целените с него последствия, то ищецът претендира разпореждането
да бъде намалено за да се възстанови запазената му част с оглед изрично
предвидената в чл. 31 ЗН възможност.
След като е налице годно придобивно основание, което не се оспорва от
страните, то и изобщо не е необходимо ответницата да навежда друго
придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС, каквото е давността, нито е
необходимо да се доказва наличието на същото.
По изложените съображения, и с оглед разпоредбата на чл. 344, ал.1
ГПК, съдът намира, че делбата на процесния апартамент следва да бъде
допусната при квотите, установени по-горе, придобити от страните в резултат
на наследяване и дарение както следва: 1/3 ид. част за ищеца и 2/3 ид. части –
за ответницата.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Във връзка с искането за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете си. Според съдебната практика цитираната
разпоредба има предвид разноските, направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване на
експертизи, за извършване на оглед и други. Именно такива настоящият
състав намира, че са разноските, които въззиваемият претендира да му бъдат
присъдени. На първо място следва да се отбележи, че те са направени в хода
на първ. производство, а също така следва да се има предвид, че това са
разноски за снабдяване със скица и данъчна оценка, държавна такса за
образуване на делото, и депозит за СТЕ. Съдът намира, че те не следва да му
се присъждат тъй като са разноски, свързани именно с прекратяване на
съсобствеността. Предвид неоснователността на въззивната жалба и на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК, въззиваемата страна би имала право да бъдат присъдени
направените в хода на въззивното производство разноски-например за адв.
6
възнаграждение, но такива не се претендират, нито са представени
доказателства за заплатен адв. хонорара.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262630/15.10.2021г., постановено по гр. дело
№8815/2020г. по описа на ВРС, 49-ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280 ГПК в 1
месечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7