Р Е Ш Е Н И Е №
237
гр. Сливен,
24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6546 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на
Д.С. В., починала на 21.07.2014 г., като ищецът Г.К.В. е съпруг, а К.Г.В. е
неин син.
Ищците излагат, че Дойка Вучкова страдала от рак на
гърдата от
Ищците твърдят, че от „Комплексен Онкологичен Център“
ЕООД /КОЦ/ - Стара Загора отказали лечение, тъй като не виждали на какво се
дължи покачването на туморните маркери, като в рамките на една година се
провели множество изследвания, без провеждане на каквато и да било терапия или
друг вид лечение. На 12.12.2013 г. бил направен скенер, от който били установени
метастатични разсейки в меките тъкани, черен дроб и кости, като след това
отново й била назначена химиотерапия. Излагат също, че Дойка била заведена на
преглед в гр. София, като след консултацията били препоръчани 3-4 курса
химиотерапия и прием на ново лекарство. Въпреки тези препоръки, при консултация
в КОЦ - Стара Загора, вместо 3-4 вливания били направени шест, като след
четвъртото вливане, Дойка получила алергична реакция от лекарство от групата на
платините, като то било заменено с друго от същата група, въпреки изричната препоръка
да се спре лечението с тях. Сочат, че въпреки проведеното лечение, Дойка отново
се чувствала и изглеждала добре, но този път й било трудно да се справи със
страничните ефекти.
На 18.07.2014 г. ищците потърсили лекарска помощ
отново в КОЦ - Стара Загора, но тогава им било заявено, че там не е болница за
активно лечение, а се провеждат само химио и лъчетерапии.
Ищците излагат, че на 19.07.2014 г., Дойка, във видимо
влошено състояние, била откарана в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински” - гр. Сливен, където била прегледана от дежурния лекар и й била
направена венозна инфузия, като дежурният терапевт препоръчал перорална
хидратация и грижи в домашни условия. Малко по-късно на същия ден, около 19:00
ч., Дойка била върната в спешно отделение на МБАЛ, поради крайно влошеното й
състояние. Тогава, предвид тежкото й състояние, липсата на съзнание и стойности
на кръвното налягане 70/50, д-р Генова предложила на дежурния лекар, Дойка Вучкова
да бъде хоспитализирана, но било необходимо технологично време от 30 минути, за
да се изчака консултацията и решението на дежурния терапевт. Лекарите били
афектирани от настоятелните молби на ищците да приемат Дойка, поради което била
повикана полиция и на съпруга на Дойка бил съставен протокол за предупреждение
по ЗМВР със задължение да не се връща повече в болницата и да прибере в
безсъзнание неговата съпруга.
На 21.07.2014 г., Дойка Вучкова починала, като въпреки
проведената й терапия, тя не била хоспитализирана, поради което било нарушено
правото да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Ищците
твърдят, че технологичното време, което лекарите от спешно отделение твърдели,
че им е било необходимо, за да хоспитализират лице в крайно тежко състояние, е
струвало живота на това лице. Считат, че при проведеното лечение на Дойка
Вучкова, са допуснати много нарушения, не са извършени в пълен обем
изследвания, не са извършени и необходимите от съответните специалисти
действия, които да осигурят необходимото и своевременно лечение на пациентката,
пристигнала във видимо влошено и крайно тежко състояние. Изтъкват, че това е
констатирано и от ИА „Медицински одит“ по жалба с рег. № 02-01-165/13.11.2015
г., с което Зам. министъра на здравеопазването е уведомил Г.В. за констатирано
нарушение, но спазвайки разпоредбите на ЗАНН и поради изтичането на една година
от извършеното нарушение, нямало законово основание да се образува
административно наказателна преписка.
Ищците твърдят, че с действията и бездействията си, лекарите
от ответната болница са извършили нарушение на добрата медицинска практика и
медицинските стандарти, изразяващо се в несвоевременно и неадекватно лечение,
от което са настъпили значителни и животозастрашаващи усложнения, довели до
настъпилия летален изход. Считат, че настъпилата смърт на Дойка Вучкова е в
пряка причинна връзка с действията и бездействията на лекарите, работещи в СО
на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен. Излагат, че загубата на тяхната майка
и съпруга им е причинила болки и страдания, които продължават и към момента на
подаване на исковата молба, като са възприели как Дойка бавно и мъчително е изпадала
в крайно тежко и неадекватно състояние, преживяли са заедно с нея последните й
болки и мъчителни минути, в които е можело да бъде спасена. Твърдят, че загубата
им е нанесла непоправима и тежка травма, като ищецът К.В. е бил единственото
дете, имал е специална връзка с майка си, разчитал е през целия си живот на нейните
съвети, напътствия и грижи и загубата на най-скъпия човек в живота му се е отразила
много зле. Ищецът Г.В. - съпруг на починалата Дойка Вучкова, не можел да
преодолее загубата на своя дългогодишен партньор в живота, което му се отразило
и на здравословното състояние.
На изложените основания ищците молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответната МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД - гр. Сливен,
в качеството на работодател на лекарите, причинили вредоносния резултат, да
заплати на Г.В. и на К.В., сумата от по 25 000 лева за всеки един от тях,
представляващи обезщетение за претърпените от всеки един от тях болки и
страдания от причинената смърт и загуба на тяхната майка и съпруга Дойка
Вучкова.
Претендират и направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който е изложено становище за недопустимост на исковете,
поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация, тъй като в исковата
молба не са посочени конкретно лицата, на които ответното дружество е възложило
работа и които са осъществили фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Изложени
са и доводи за неоснователност на предявените искове, поради липса на
противоправно деяние, извършено от лекарите от МБАЛ. Твърди се, че при първото
посещение на Дойка Вучкова в МБАЛ на 19.07.2014 г. били извършени необходимите
изследвания и процедури, а при второто й посещение около 19:00 ч. на същия ден,
тъй като то се е случило на границата на смяната на дежурствата, е трябвало да
се изчака консултацията и решението на нощния терапевт, тоест е било необходимо
технологично време около 30 минути. Тъй като ищецът Г.В. проявил агресивно
поведение се наложило да бъдат повикани екипи на СОТ и МВР, поради което
повторната хоспитализация не била осъществена.
Излагат се и твърдения, че в процесния случай няма
причинна връзка между действията на лекарите от ответната болница и настъпилите
вреди, тъй като видно от медицинската документация, Дойка Вучкова е страдала от
тежко и неподатливо към лечение онкологично заболяване, а именно Карцинома
гландуле маме синистра, като същото е в краен стадий на развитието си, с
множество метастази в черния й дроб и костите, а влошеното здравословно
състояние на наследодателката на ищците се дължало както на тежкото и
продължително лечение с агресивни медикаменти, така и на липсата на лечение за
доста дълъг период от време и на погрешно лечение с платини, предвид проявената
към същите алергична реакция. Ето защо се твърди, че няма как да се заключи, че
смъртта на Дойка Вучкова, предвид нейната анамнеза, е настъпила вследствие на
неосъществена хоспитализация, а дори и Дойка Вучкова да е била хоспитализирана,
леталният изход е бил неизбежен, тъй като настъпилата смърт е в резултат от
естествения ход на тежкото й онкологично заболяване, а не вследствие действията
или бездействията на лекарите от ответната болница.
Твърди се също, че в процесния случай липсва и вината
като част от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а
евентуално се излагат и доводи, че претендираният от ищците размер на
обезщетението е прекомерно завишен и не отговаря на реално търпените
неимуществени вреди.
Претендира се отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани, както и присъждане на направените по делото
разноски.
С определение от 25.02.2019 г., съдът е конституирал
като трето лице -помагач на страната на ответника - „Дженерали застраховане“ АД
и на основание чл. 219, ал. 3 ГПК е приел за разглеждане предявения от
ответната МБАЛ срещу застрахователя обратен иск.
Третото лице -
помагач на ответника е подало отговор в срок, с който изразява становище за
нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на предявените
главни искове и тяхната недоказаност по основание и размер.
Излага твърдения, че служителите на ответника са
спазили съответните за процесния случай медицински стандарти, че липсва противоправност
на техните действия, а смъртта на наследодателката на ищците не е по причина
действия или бездействия на служители на ответника. Евентуално оспорват като
прекомерни и претендираните размери на обезщетенията от по 25 000 лв., тъй
като те не кореспондират с реално претърпените от ищците вреди и за събитие,
настъпило през
Предявеният срещу третото лице - помагач обратен иск
се оспорва като неоснователен с твърдения, че не е налице покрит риск, съобразно
уговореното между страните. Излага се, че „покрит риск“ по застраховката е
предявяването в срока на действието й на иск срещу отговорността на някое от
застрахованите лица, включително МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, за
вреди, причинени на техните пациенти и настъпили в същия срок в резултат на
виновно неизпълнение на техните професионални задължения, включително лекарска
грешка, в разрез с нормите за извършване на действия по упражняване на
медицинска професия. Така съобразно постигнатата по общо съгласие на страните
договорка, „покрит риск“ по полицата не е вредоносното деяние, а писмена
претенция за обезщетение, предявена от увредените лица към застрахованите такива
през срока на застраховката, като покритият риск по полицата изисква
кумулативност на следните условия: 1. вредите да са настъпили в периода на
застрахователното покритие, т. е. в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г.; 2.
вредите да са вследствие на виновно неизпълнение на професионални задължения,
включително лекарска грешка, в разрез с нормите за извършване на действия по
упражняване на медицинска професия и 3. претенцията от увреденото лице да е
била предявена за пръв път писмено пред застрахования през срока на
застраховката 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г.
В хода
на производството по делото, на 01.01.2020 г., е починал ищецът Г.В., поради
което по молба на наследникът му - другият ищец и негов син К.В., с протоколно
определение от 31.01.2020 г. съдът е заличил починалия ищец и е конституирал в качеството на ищец по предявения от починалия Г.В.
срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен иск за вреди неговият законен наследник - синът му К.В..
В съдебно
заседание ищецът К.В., в свое лично
качество, както и в качеството си на наследник и правоприемник на починалия в
хода на производството ищец Г.В., чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените
искове, моли да бъдат уважени в пълните претендирани размери и претендира
направените по делото разноски.
Ответната
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр.
Сливен, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и претендира отхвърлянето им, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице - помагач, редовно
уведомено, не изпраща представител.
И ищцовата, и ответната страни са представили
в указания от съда срок подробни писмени защити по делото.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от приетите
като писмени доказателства по делото удостоверение за наследници и препис -
извлечение от акт за смърт, че ищците Г.В. и К.В. са съответно съпруг и син на
починалата на 21.07.2014 г. Дойка Стоилова Вучкова.
Видно от представените преписи на трудови
договори и допълнителни споразумения към тях, д-р Цветан Данчев - лекар в
гастроентерологично отделение, д-р Дима Генова - Василева - лекар в отделение
по образна диагностика и д-р Даниел Петров - лекар в отделение по хирургия, са
били служители на ответната МБАЛ към 19.07.2014 г.
От показанията на разпитания като
свидетел д-р Цветан Данчев, гастроентеролог в ответната МБАЛ „Д-р Иван
Селимински” - гр. Сливен, се установява, че на 19.07.2014 г. същият е изпълнявал
длъжността „дежурен по болница“, тоест той е преглеждал и преценявал
необходимостта от хоспитализация на пациентите, отговарял е за
хоспитализираните болни на територията на цялата болница и е изпълнявал
длъжността на зам. директор в почивните дни. Д-р Данчев описва, че си спомня
случая с Дойка Вучкова, защото пациентката е лежала в отделението по
гастроентерология преди 40 дни. Свидетелят излага, че на 19.07.2014 г. Дойка е
постъпила в Спешното отделение на МБАЛ с оплаквания за телесна отпадналост и
виене на свят, като същата е ходила предния ден в КОЦ - Стара Загора, където са й поставили дренаж в
коремната кухина, с цел да се дренира асцитна течност в корема й. Д-р Данчев
описва, че неговият колега - свид. д-р Даниел Петров, му се обадил за преценка
за състоянието на болната. Според д-р Данчев назначеното лечение в ГЕО на МБАЛ
и в КОЦ - Стара Загора с диуретици, с дренаж в коремната кухина и загубата на
течности от този дрен е довело до хипотония на пациентката. Свидетелят описва,
че след прегледа на Дойка в Спешно отделение били направени кръвни изследвания,
кардиограма, с цел да се ориентират за здравословното състояние на пациентката,
след което са отхвърлили остър момент. След прегледа, който д-р Данчев извършил,
дренът бил защипан с цел да се намали изтичането на течности от корема, били
спрени диуретиците, били назначени вливания с водно-солеви и глюкозен разтвор. Било
преценено, че състоянието на пациентката не налага спешна хоспитализация и същата
била насочена за палиативни грижи у дома. Свид. д-р Данчев пояснява, че палиативните
грижи се назначават на пациенти с нелечими заболявания, за които
медикаментозното лечение не действа и не помага, същите целят да обезболят
болния, да се намали дискомфорта му, като по този начин го накарат да се
чувства по-добре. Те могат да бъдат извършени в дома му, в стационара или в
дневен стационар, като МБАЛ „Д-р Иван Селимински” - гр. Сливен не извършва
палиативни грижи. Хоспитализация на даден пациент се извършва, когато има остро
застрашаващо състояние на живота, налагащо специфично медикаментозно лечение.
Според свидетеля не е имало нужда от хоспитализация на пациентката, а от
палиативни грижи. Диагнозата й била раково заболяване на млечната жлеза, след
проведени химиотерапии в КОЦ, с прогресия на заболяването, установено чрез КАТ,
множество чернодробни метастази, както и метастази по костите, по перитонеума, което
е наложило лечение с диуретици и
поставяне на дренаж в коремната кухина. Свид. д-р Данчев излага, че дори да
беше хоспитализирал пациентката, това не би променило леталния изход след
няколко дни. При пациентката е имало резистентен асцит, тоест течност в
коремната кухина, вследствие на
онкологичното заболяване и прогресията на карцинома. В този случай палиативните
грижи, които биха помогнали за възстановяване на пациента, са вливане на
водно-солеви разтвор, като няма лекарство, което да се приложи, за да оздравее
пациентът или да се почувства по-добре. Свид. д-р Данчев описва, че тези грижи
могат да се извършват извън здравно заведение. На пациента се поставя венозен
абокат, личният лекар е запознат със здравословното състояние на пациента,
посещава пациента, включва венозни разтвори, които могат да бъдат назначени и
направени в дома. Според д-р Данчев най-вероятно причината за смъртта на Дойка
Вучкова са нейните придружаващи заболявания, раковата интоксация и може би
хипотонията в резултат на тях. Свидетелят описва, че дневното му дежурството
продължава от 07.30 часа до 19.30 часа. На 19.07.2014 г. след 19.00 ч. му се обадила
свид. д-р Генова, за да го уведоми, че близките на пациентката отново са
потърсили медицинска помощ и д-р Данчев я помолил да изчакат половин час, за да
информират колегата „дежурен по болница“ от нощната смяна, който да прегледа
пациентката и да прецени дали да бъде хоспитализирана или да бъдат приложени
палиативни грижи.
От
показанията на свид. д-р Дима Генчева Генова - Василева - специалист образна
диагностика в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”, се установява, че по време на този
случай същата е давала дежурства в спешно отделение. Д-р Генова описва, че не
познава пациентката Дойка Вучкова и не я е преглеждала, но знае за заболяването
й, тъй като е била свидетел на разговора между д-р Даниел Петров и д-р Данчев,
когато д-р Петров е повикал д-р Данчев за консултация. Свид. д-р Генова излага,
че в края на дежурството й, когато колегите от нощната смяна вече били дошли,
съпругът на пациентката - ищецът Г.В., влязъл в кабинета, седнал на кушетката и
казал, че жена му е много зле и няма да си тръгне, докато не бъде приета. Д-р
Генова се обадила на д-р Данчев и му казала, че пациентката и съпругът й отново
са се върнали, но д-р Генова пояснява, че е видяла само съпруга й. Д-р Данчев й
отвърнал, че ще предаде на нощния дежурен, поради което д-р Генова помолила ищеца
Г.В. да излезе от кабинета, защото предавали дежурството. Свид. д-р Генова
описва, че той категорично отказал и я ударил по ръката, като колегите й от
кабинета извикали охраната, а охраната повикала полиция. Полицаите извели ищеца
Г.В. от кабинета, а д-р Генова предала на нощните дежурни какво се е случило,
като според нея е било след 19.00 часа, защото лекарите от нощната смяна вече били
дошли, а д-р Генова си тръгнала към 20.00 часа. Свидетелката описва, че не е
подала жалба срещу съпруга на пациентката, тъй като е възрастен човек, бил е
притеснен и го е съжалила, като не е била сама в кабинета, когато се е случил
инцидентът, а са присъствали и д-р Ангьозова, както и д-р Атанасова и д-р
Костурков от дневната смяна.
От показанията на свид. д-р Даниел Йорданов Петров,
специализант в хирургично отделение на ответната МБАЛ към
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели
- лекари в ответната МБАЛ, макар и да отчете евентуалната тяхна
заинтересованост от изхода на спора, предвид качеството им на служители на
ответника към датата на описаните събития, тъй като същите кореспондират помежду
си и не разкриват противоречия с останалите събрани по делото доказателства. Макар
и да е налице известно противоречие между показанията на свидетелите д-р Данчев
и д-р Петров относно обстоятелството по чия преценка е направена системата с
водно-солеви разтвор на пациентката, то същото съдът прецени като незначително,
поради което и не намери основание да не се довери на изложеното от свидетелите
за установяване на релевантните за спора факти.
По отношение установяването на характера и интензитета
на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и
майка бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели,
доведени от ищците.
От показанията на свид. Николай
Димитров, дългогодишен семеен приятел на семейството на ищците и покойната
Дойка, се установява, че смъртта й се е отразила тежко и на съпруга й, и на
сина й, особено на ищеца Г.В.. Свидетелят излага, че може би обстоятелствата
около смъртта на Дойка, това, че веднъж са отишли до болницата, след това са се
върнали, а по-късно се е наложило отново да я заведат в спешното, се отразило
доста силно неблагоприятно на ищеца Г.В., като оттогава той не бил същият
човек, променил се коренно, започнал да пише непрекъснато жалби. Свид. Димитров
описва, че многократно са казвали на Г., че съпругата му вече е починала и няма
какво да се направи, но той не можел да приеме смъртта й.
От показанията на свид. Евгения Генкова, племенница на
ищеца Г.В. и братовчедка на ищеца К.В., се установява, че покойната Дойка
Вучкова, учител по професия, е била изключително силна, работлива жена, учениците
й са я обичали много. След смъртта й ищецът Г.В. повтарял непрестанно и
единствено, че са оставили съпругата му пред вратата, че не са я приели в Бърза
помощ и са ги изгонили и не можел да забрави това. Свид. Генкова описва, че
след като не са приели Дойка в МБАЛ, близките й са я завели в частната болница,
където е починала.
От показанията на свид. Тодорка Глухарова, колежка на
починалата, се установява, че година или две след смъртта на Дойка се срещнала на
пазара със сина й - ищеца К.В. и възприела, че загубата на Дойка се е отразила
тежко на К., тъй като той бил единствено дете в семейството, а Дойка била
грижовна майка и много се грижила за него.
От показанията на свид. Стефан Първанов, приятел и
съученик на ищеца К.В. от средното училище, се установява, че К. е бил много
разстроен, когато му е съобщил, че е загубил майка си. Свид. Първанов излага,
че К. му е разказал, че последният път, когато майка му се е почувствала зле,
са я закарали в спешно отделение и оттам са я върнали за домашно лечение. Според
свид. Първанов, смъртта на майка му се е отразила много зле на К., както и на
баща му, дала е отрицателно отражение върху работата на К., а най-вече върху
психиката на ищците, тъй като загубата на тяхната майка и съпруга е била твърде
голяма за тях.
Съдът кредитира изцяло показанията на доведените от
ищците свидетели като ги прецени като обективни и логични, непротиворечиви нито
помежду си, нито по отношение на останалия събран доказателствен материал.
Изложените от свидетелите Димитров, Генкова и Първанов
обстоятелства за влошаване на здравословното състояние на ищеца Г.В. след
смъртта на съпругата му се потвърждават и от представените амбулаторни листове
от 22.08.2018 г. и 30.08.2018 г., видно от които същият е неспокоен, вътрешно
напрегнат и страда от органично разстройство на личността и поведението, без
данни за деменция и психоза.
Приетите като писмени доказателства по
делото медицински документи от ответната МБАЛ, както и от КОЦ - Стара Загора са
изследвани от вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
В заключението си вещото лице излага, че болната Дойка Вучкова е посетила СО на ответната
МБАЛ на 19.07.2014 г. двукратно. При първото посещение в 10.30 часа тя е
прегледана от дежурния лекар, проведено е вливане на водно-солеви разтвори.
След проведена консултация с д-р Данчев е преценено, че водещата причина за
влошеното състояние е хипотония. Извършени са медицински действия за
ограничаване на тези симптоми. Препоръчано е спиране на диуретичната терапия,
вливане на водно-солеви разтвори, което е палиативна терапия предвид водещото
онкологично заболяване: метастазирал карцином на гърдата. Прегледът, актуалното
състояние на болната и виталните показатели са отразени в медицинската
документация. От приложената медицинска документация и разпитите на дежурните
лекари е видно, че медицинските действия съответстват на изискванията за добра
медицинска практика. В спешно отделение екипът осигурява денонощен непрекъснат
прием на болни, които се нуждаят от спешна медицинска помощ, диагностицират се,
консултират се и се хоспитализират в съответните отделения по спешност. При необходимост лекарите от СО провеждат консултации
на болни с лекари с други специалности, които дават преценка за провеждане на
амбулаторна терапия или спешна хоспитализация само след диагностициране на
заболяването или усложнения, налагащи спешност. В конкретния случай при първото
посещение в СО необходимите диагностични действия са извършени, болната е
консултирана с невролог, дежурният лекар е изключил остър съдов инцидент.
Преценено е, че състоянието не налага спешна хоспитализация. Дадени са препоръки
за продължаване на палиативните грижи в домашни условия. При повторното
посещение на болната в СО в 19.00 ч., съпругът й съобщил, че състоянието й се е
влошило. Поради настъпил инцидент спешна хоспитализация не е осъществена. Според
вещото лице не може да се отговори еднозначно и категорично дали болната е
трябвало да бъде хоспитализирана, тъй като към този момент преглед и преценка
от лекар на състоянието й не е осъществен.
Вещото лице описва, че се касае за болна
с доказан карцином на гърдата през
Поведението на медицинските лица на
19.07.2014 г. е било насочено към диагностициране и лечение на настъпилото
влошаване на състоянието на онкологично болната. В медицинската документация са
отразени анамнеза и статус. Проведени са изследвания и е изключен остър съдов
инцидент, налагащ спешни реанимационни мерки. Проведена е консултация с лекар
от ГЕО. Вещото лице описва, че при първото посещение на болната са проведени
напълно достатъчни изследвания, консултации и прегледи, а при второто посещение
не е извършен преглед.
Според експерта независимо от предходно
извършения преглед и приложената терапия, при повторното посещение на болната в
СО на 19.07.2014 г. е следвало да се извърши повторен преглед и консултации,
предвид влошеното й състояние.
Вещото лице отбелязва, че при
последващото посещение на болната състоянието се задълбочава, персистира
хипотонията. Болната не е хоспитализирана към този момент в болницата. При
извършване на една такава хоспитализация мерките, които могат да се предприемат
в болницата, са опит за стабилизиране на състоянието. В конкретния случай се
касае за болна с авансирало онкологично заболяване, с данни за асцит и
чернодробни метастази. Реанимационните действия биха подпомогнали да се
подобрят показателите, но в никакъв случай не може да се твърди, че ще доведат
до трайно стабилизиране на състоянието. Дори и това да се постигне, ефектът от
лечението ще бъде временен и краткотраен. Прогнозата при тези заболявания е
лоша. Това е във връзка с изключително напредналото онкологично заболяване,
общата интоксикация на организма, полиорганната недостатъчност, която неминуемо
настъпва и прогресира от няколко месеца преди това.
В конкретния случай след консултацията,
д-р Данчев е коригирал диуретичната терапия, назначил е вливания и приложеното
лечение според вещото лице е било адекватно, като не е била необходима
консултация със специалист - онколог, тъй като състоянието на болната е било
терминално, изискващо палиативни грижи - вливания на водно-солеви разтвори,
обезболяваща терапия при необходимост. В
никакъв случай не може да се твърди, че една консултация с онколог би
предотвратила смъртния изход. При подобна еволюция на онкологичното заболяване,
средство на избор са палиативното лечение и грижи.
Вещото лице излага, че в конкретния
случай липсват данни за извършена съдебно-медицинска или патологоанатомична
аутопсии, които единствени биха могли да верифицират причината за смъртта. При
наличните данни за прогресиране на заболяването и влошаване на общото състояние
от няколко месеца, доказани чернодробни и перитонеални метастази, наличие на
асцит, може да се приеме с много голяма вероятност, че причината за смъртта е
полиорганна недостатъчност от туморното заболяване с карциномна интоксикация.
Провеждането на реанимационни мероприятия при тази болна, с оглед стадия на
заболяването, има палиативен характер и не води до излекуване, тъй като се
касае за авансирало злокачествено заболяване. Според вещото лице проявената
инфузионна чувствителност към платината и възрастта на пациентката нямат
отношение към настъпилия неблагоприятен изход. Причината за смъртта е
прогресията на раковото заболяване с появата на метастази в различни органи и развилият
се паранеопластичен синдром, довели до полиорганна недостатъчност. Ето защо
вещото лице дава заключение, че не може да се твърди, че при настаняването на
пациентката на 19.07.2014 г. на болнично лечение смъртният изход непременно би
бил избегнат.
По отношение зададените въпроси дали е
спазена добрата медицинска практика и стандартът за спешна медицина при приема
и лечението на Дойка Вучкова на 19.07.2014 г., вещото лице е пояснило, че
според нея, коректен отговор следва да даде лекар със специалност „Спешна
медицина“.
Видно от Писмо на зам. министъра на
здравеопазването по Жалба на ищеца Г.В. с рег. № 02-01-165/13.11.2015 г., е
извършена проверка по случая и е установено, че при повторното посещение в СО
на ответната МБАЛ, на 19.07.2014 г., Дойка Вучкова не е хоспитализирана. Констатирано
е нарушение на правото й да получи своевременна, достатъчна и качествена
медицинска помощ, но ищецът е уведомен, че спазвайки разпоредбите на ЗАНН и
поради изтичането на една година от извършеното нарушение, няма законово
основание да се образува административно наказателна преписка.
От приложените по делото прокурорски преписки
и постановления от 24.07.2018 г. и 09.08.2018 г. се установява, че проверките
по преписките във връзка с постъпили жалби от ищеца Г.В. са приключили с
постановления за отказ да се образува наказателно производство поради липса на
достатъчно данни за извършено престъпление.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Съдът не
споделя възражението на ответната МБАЛ за тяхната недопустимост, поради това,
че не са конкретизирани в исковата молба с точност имената на лекарите, чиито
противоправни действия и бездействия се твърдят да са причинили вредоносния
резултат. За ангажиране на отговорността
на ответника по чл. 49 ЗЗД не е необходимо доказване на противоправно поведение
на определено длъжностно лице в ответното дружество, достатъчно е да се
установи, че вредите са причинени от кое да е длъжностно лице в него /в т. см.
Решение № 27/1982 г. на ОСГК на ВС/.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва
елементите - противоправно деяние /действие, бездействие/ на лице, на което е
възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по
повод изпълнението на възложената работа, вина, пряка и непосредствена причинна
връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е
безвиновна, гаранционно - обезпечителна и за ангажирането й следва да се
установи качеството му на субект, който е възложил на прекия причинител на
вредата извършването на работата, по повод или във връзка с която са настъпили
вредите. При установяване на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, размерът на обезщетението се определя от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
По предявените искове по чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, в тежест на ищците е да докажат положителните факти, от които извличат
благоприятни за себе си последици, т. е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - че починалата Дойка Вучкова е била тяхна
съпруга, съответно майка, че ответникът има качеството на възложител по смисъла
на чл. 49 ЗЗД по отношение на лекарите, които са отказали повторна
хоспитализация на починалата на 19.07.2014 г.; че е налице противоправно деяние
- допусната лекарска грешка, изразяваща се в несвоевременно и неадекватно
лечение, вследствие на която е настъпил леталният изход за пациентката, в
резултат на което всеки един от ищците е преживял описаните болки и страдания
от смъртта на техния близък, т. е. претърпени неимуществени вреди в конкретен
размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
виновното поведение, изразяващо се в действие/бездействие на съответните
отговорни служители на ответника.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване на тези факти, както и да докаже всички твърдения в
отговора, включително, че смъртта на пациентката се дължи не на действия или
бездействия на негови служители, а на тежкото налично раково заболяване в краен
стадий на развитие.
При така разпределената доказателствена
тежест съдът намира предявените главни искове за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на
чл. 79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии. Текстът на чл. 80 ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети
и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените основни принципи на
правото на медицинска помощ в чл. 81, ал. 2 ЗЗ са своевременност, достатъчност
и качество на медицинска помощ. Посочените разпоредби налагат извода, че
противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ, с
основните принципи на правото на медицинска помощ.
С Наредба № 45 от 26 август
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства съдът намира за установено наличието на противоправно
деяние от страна на лекарите, служители на ответната МБАЛ, изразило се в
бездействие - неосъществяване на изискуемата по медицинския стандарт
непрекъсната спешна диагностика до потвърждаване на спешното състояние на
пациента. Безспорно се установи по делото, че при първото посещение на
покойната Дойка Вучкова в СО на ответната МБАЛ на 19.07.2014 г. са осъществени
всички необходими и своевременни медицински дейности, извършен е преглед,
направени са изследвания, включена е система с препарати, като пациентката е
изписана за палеативни грижи в домашни условия. При второто посещение обаче,
около 19.00 ч. на 19.07.2014 г. не е извършен своевременно преглед на
пациентката, а е обяснено, че се налага изчакване от около 30 минути докато
трае смяната на дневния с нощния дежурен лекар. Съгласно медицинския стандарт екипът
в Спешно отделение е следвало да осигури денонощен непрекъснат прием на
пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, както и да осъществи спешна
диагностика на пациентката Вучкова, самонасочила се към тях, до потвърждаване или
изключване на спешното й състояние. Следвало е своевременно да бъде извършен
преглед на пациентката, именно с цел изключване на новонастъпило след
изписването й по-рано през деня спешно състояние, налагащо повторна
хоспитализация, като обстоятелството, че преглед изобщо не е бил извършен, не
може да намери оправдание в поведението на ищеца Г.В.. С помощта на повиканите
от лекарите органи на СОТ и МВР е можело самият ищец да бъде отстранен временно
от СО на МБАЛ, но не и да се отказва повторен преглед на пациентката, потърсила
отново спешна помощ.
Безспорно от показанията
на разпитаните по делото свидетели Димитров, Генкова, Глухарова и Първанов се
установи и наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на
тяхната съпруга и майка, изразили се в изживени от тях психични страдания,
породени от загубата на най-близкия им човек.
Въпреки това обаче, с
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се доказа наличието на пряка причинна връзка между противоправното
деяние на лекарите - неосъществяването на своевременен повторен преглед на
пациентката на 19.07.2014 г. и настъпилата смърт на Дойка Вучкова на 21.07.2014
г., с оглед която са претърпени претендираните неимуществени вреди от ищците.
Наличието на причинна връзка между противоправното
деяние и вредите е необходимо условие за присъждане на обезщетение за
непозволено увреждане. Причинната връзка не се предполага, тежестта за
доказването и е на ищцовата страна. Ищците трябва да установят този елемент от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване, което означава
да създадат у съда сигурно убеждение в съществуването му, като всяко съмнение
по този въпрос води до неблагоприятни за тях последици. На обезщетяване
подлежи вредата, която е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на деликвента,
която отговорност, визирана в чл. 49 ЗЗД е безвиновна, обективна.
Причинната връзка при деликтната отговорност се
изследва в съотношението между противоправното действие
и настъпилите вреди. Тя е налице, когато поведението се явява това условие, без
което вредата не би настъпила и при наличието на което, при нормално стечение
на обстоятелствата, би настъпила същата последица.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че причината за смъртта на Дойка Вучкова е полиорганна
недостатъчност от туморното заболяване с карциномна интоксикация. Провеждането
на реанимационни мероприятия при тази болна, с оглед стадия на заболяването,
има палиативен характер и не води до излекуване, тъй като се касае за
авансирало злокачествено заболяване. Според вещото лице причината за смъртта е
прогресията на раковото заболяване с появата на метастази в различни органи и
развилият се паранеопластичен синдром, довели до полиорганна недостатъчност.
Ето защо вещото лице е дало заключение, че не може да се твърди, че при
настаняването на пациентката на 19.07.2014 г. на болнично лечение смъртният
изход непременно би бил избегнат. В никакъв случай не може да се твърди също, че
една консултация с онколог би предотвратила смъртния изход. При подобна
еволюция на онкологичното заболяване, средство на избор са палиативното лечение
и грижи. Реанимационните действия биха подпомогнали да се подобрят
показателите, но в никакъв случай не може да се твърди, че ще доведат до трайно
стабилизиране на състоянието. Дори и това да се постигне, ефектът от лечението
ще бъде временен и краткотраен, тъй като прогнозата при тези заболявания е
лоша. В случая това е във връзка с изключително напредналото онкологично
заболяване, общата интоксикация на организма и настъпилата полиорганната
недостатъчност.
Предвид изложеното съдът намира, че противоправното
бездействие на лекарите, служители на ответната МБАЛ, осъществено при
повторното посещение на починалата Дойка Вучкова в Спешно отделение на
19.07.2014 г., а именно неосъществяването на преглед на болната с цел
потвърждаване или изключване на спешно състояние, налагащо хоспитализация, категорично
не е довело до смъртта на пациентката, а от друга страна дори и своевременно
осъществена, повторната хоспитализация на пациентката не би могла да
предотврати леталния изход у наследодателката на ищците, която се е намирала в
терминалната фаза на заболяването си. Този извод на съда се потвърждава и от
установеното от показанията на свид. Генкова обстоятелство, че приемът на Дойка
Вучкова в частна болница, след като не е хоспитализирана в ответната МБАЛ, също
не е успял да доведе до предотвратяване на смъртта на наследодателката на
ищците на 21.07.2014 г., като смъртта на пациентката, за съжаление, с оглед
изключително напредналото онкологично заболяване, общата интоксикация на
организма и настъпилата полиорганна недостатъчност е била неизбежна.
Доколкото липсва елемент от фактическия
състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, предявените искове следва да
бъдат отхвърлени в цялост, тъй като макар и да е налице противоправно бездействие на лица, чийто възложител
на работа е ответната МБАЛ и макар и безспорно да са налице неимуществени вреди
на ищците от смъртта на тяхната наследодателка, то предвид липсата на причинна
връзка между деянието и вредите, то обезвредата на тези вреди не следва да бъде
възлагана в тежест на ответника.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, ищецът К.В., в негово лично качество и като
наследник на починалия в хода на производството ищец Г.В., следва
да бъде осъден да заплати на ответната МБАЛ направените разноски по
делото, съгласно представения списък на разноските и
доказателствата към него за заплащането им, в общ размер на 2300 лв., от които 200 лв. депозит за съдебно-медицинска
експертиза и 2100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита по
предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
На основание чл. 77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС сумата от 75,58 лв., пътни
разноски на вещото лице по изслушаната СМЕ, заплатени от бюджета на съда.
Ищецът К.В., в негово лично качество и като наследник на
починалия в хода на производството ищец Г.В., не е страна по процесуалното правоотношение, породено
от предявения обратен иск, поради което и не е задължен да заплати направените
от ищеца по обратния иск разноски, включително и в хипотезата, когато същият не е разгледан.
Съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК третото
лице помагач нито дължи, нито му се дължат разноски - както от страната, на която помага, така и от
насрещната страна. Когато обаче помагачът е и ответник по обратен иск, то той
има право на разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78,
ал. 3 и 4 ГПК - при отхвърляне на този иск и при прекратяване на производството
по същия. Неразглеждането на този евентуален иск от съда поради несбъдване на
процесуалното условие, под което е предявен /уважаването на първоначалния иск/,
по същество е равнозначно на прекратяване на производството по обратния иск
/оставяне без разглеждане/. Ето защо в тази хипотеза ответникът по обратния иск
има право на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Отговорността за направените от него разноски следва да бъде възложена на ищеца
по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск, тъй като последният не е
страна по процесуалното правоотношение, породено от предявения обратен иск. (в
т. см. Определение № 724/15.12.2015 по дело № 1280/2014
на ВКС, ТК, II т. о.)
В настоящия
случай третото лице - помагач, ответник по обратния иск, не е направило искане
за присъждане на разноски и не е представило списък на разноските, поради което
и съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Христо Ботев“ №
1 да заплати на К.Г.В., ЕГН: **********,
с адрес *** в негово лично качество и в качеството му на наследник и
правоприемник на починалия в хода на производството ищец Г.К.В., ЕГН: **********, починал на 01.01.2020 г., сумите от по 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за претърпени от всеки един от ищците неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната майка и съпруга Дойка Стоилова
Вучкова, починала на 21.07.2014 г., настъпила в резултат на виновни
противоправни действия и бездействия на лекари, чиито възложител на работа е
ответната МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Г.В., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Д-Р
ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Христо Ботев“ № 1 сумата от 2 300,00 лв. /две хиляди и триста лева/, представляваща направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК К.Г.В., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СлРС сумата от 75,58 лв. /седемдесет
и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща пътни разноски на вещото
лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, заплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в
производството на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, като трето лице
- помагач на страната на ответника МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, бул. „Христо Ботев“ № 1.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: