№ 844
гр. София , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600685 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Д. М., повереник на пострадалите Т.М. и Г.Г.,
срещу определение № 261481 от 21.04.2021г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 31- ви състав, постановено по нчд № 1362/21, с което е потвърдено
постановление на Софийска градска прокуратура от 15.02.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 11089/2019 по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр.
пр. № 9582/2019 по описа на СГП водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По данни от делото починал в резултат на процесното ПТП е М. Т. М..
Пострадалата Т.М. е майка, а Г. М. – сестра на починалия.
По делото няма привлечено към наказателна отговорност обвиняемо лице.
При служебна проверка на данните за администриране на делото от страна на
Софийски градски съд, настоящата инстанция установи, че е налице основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на съда за надлежно
провеждане на процедурата по съобщаване, както се изисква от чл. 243, ал. 7 НПК.
Причина за това на първо място е фактът, че жалбата на адв. Д. М. като
повереник на пострадалите е просрочена, подадена извън срока по чл. 243, ал. 7 НПК –
седмодневен от съобщаването.
Видно от материалите по делото, съобщението за определението на СГС е
връчено на адвокат Д. М. чрез адвокатски сътрудник на 28.04.2021г. Седмодневният
срок за обжалване е изтекъл на 05.05.2021г., който е работен ден. Жалбата е подадена
на 07.05.2021г., по пощата, удостоверено с клеймо. Поради това и с оглед погасеното
съответно вече право към датата на подаване, жалбата не може да инициира годно
1
съдебен въззивен контрол.
Същевременно обаче, първостепенният съд неправилно е изпратил делото на
въззивната инстанция за провеждане на контрол на обжалваното определение, само по
жалба на адв. М., която приел за подадена в срок, при условие че фактическият състав
на процедурата по чл. 243, ал. 7 НПК все още не е бил завършен по отношение на
всички процесуално легитимирани за участие в това производство субекти.
Поначало нормата на чл. 243, ал. 7 НПК урежда самостоятелно право на
обжалване на пострадалия, не и на повереника, който изрично не се намира сред
посочените от закона лица. Няма пречка обаче по силата на общата норма на чл. 56
КРБ относно правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси, както и на чл. 75, ал. 1 НПК изрично
уреждащ правото на адвокатска защита на пострадалия чрез повереник, както и на
общия принцип за право на ефективна съдебна защита, да се приеме право и на
повереника да обжалва, доколкото е овластен за това чрез общото овластяване за
провеждане на защита на правата и интересите на пострадалите.
Последното обаче не отнема самостоятелното съответно право на самия
пострадал като негов носител, който, за да може да го упражни, следва да е бил
надлежно известен за акта подлежащ на обжалване. Това предполага съдът да го
съобщи лично на процесуално легитимираните за това субекти визирани в нормата на
чл. 243, ал. 7 НПК, независимо, че го е съобщил на повереника. В случая тези субекти
са пострадалите Т.М. и Г.Г..
Съдът е разпоредил с определението си съобщаването му и на тези лица, което
обаче и формално, и материално е останало неизпълнено. Това е така, доколкото за
пострадалата Г.Г. съобщението се е върнало в цялост с отбелязване за посещаване на
адреса на няколко дати, но ненамирането й на адреса, а за пострадалата Т.М. –
предназначените за връчване книжа са приложени в цялост в пощенски плик с
отбелязване „непотърсен“.
Изложеното не позволява да се приеме, че съдът е изпълнил надлежно
задълженията си по уведомяване на лицата съгласно правилата по чл. 178, ал. 1 и 2
НПК изискващи връчване на книжата от съответен служител на съда, а когато това не
може да се извърши – чрез службите на Министерството на правосъдието, доколкото
става въпрос за съдебно производство.
На този извод не влияе фактът, че съдията с разпореждане от 21.06.2021г. върху
съобщението предназначено за Г.Г. е вписал, че пострадалата следва да се счита
уведомена чрез адв. М., а за пострадалата Т.М. – е вписал, че е уведомена чрез адв. М..
Тези разпореждания нямат правно действие и не се явяват надлежна процедура,
доколкото по смисъла на чл. 180, ал. 3 НПК за целта на презумпцията за заместващо
връчване, се изисква повереникът да е изразил изрично съгласие за приемане, каквото
съгласие повереникът не е изразил, нито за пострадалата Г.Г., нито за пострадалата
Т.М.. Още повече че и липсва удостоверяване по надлежен ред на уведомяването на
повереника като заместник на пострадалите за целите на чл. 243, ал. 7 НПК и чл. 180,
2
ал. 3 НПК, като дата и ред на уведомяване.
На извода за неспазена процедура не влияе и фактът, че като подател на жалбата
срещу определението на съда по пощата и върху пощенския плик фигурират имената
на Т.М. /л. 6 от внчд на САС/, тъй като от това не следва безспорният извод, че именно
тя се явява подателят, респективно че е знаела за определението на съда. Последният
факт може само да се презюмира.
Непровеждането на процедурата по надлежен ред за лично съобщаване е
категорично за пострадалата Т.М. и условно такова за пострадалата Г.. Това е така,
доколкото отбелязването на съобщението, че Г. не е намерена на няколко дати -
четири, не води до еднозначен извод, че е напуснала адреса без да уведоми органите на
производството за новия, така че това да може да се приравни на дезинтересиране от
процеса и на отказ от право на участие в него, когато за съответния орган престава да
съществува повече и задължение за гарантиране упражняване на това право. Изводът
се следва по аргумент за противното от нормата на чл. 75, ал. 3 НПК поставяща като
условие за съответната обвързана активност на органа на производството посочването
от пострадалия на адрес за призоваване и уведомяване. За категоричното
удостоверяване на факта на напускане на адреса и респективно- дезинтересиране от
процеса обаче съдът следва да разполага с надлежни доказателства, обичайно чрез
доклад на органите на Министерство на правосъдието, ОЗ „Охрана“.
Налице е и друго основание, водещо до същия изход, като описаното дотук.
По делото се намират данни за доста по – широк кръг от пострадали лица от
тези, спрямо които прокурорът и съдът са провели процедурата по чл. 243, ал. 3 и ал. 7
НПК да уведомят за постановлението за прекратяване, респективно – за съдебното
определение, което го потвърждава.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г.,
ОСНГТК на ВКС разширява се кръгът от материално легитимирани да участват в
наказателното производство като пострадали лица, като за такива се приемат и братята
и сестрите на починалия.
В случая видно от сведение за родствени връзки на л. 133, т. 1 ДП починалият в
резултат на процесното ПТП Мариян Маринов има преживели и други братя и сестри
освен сестрата Г.Г., а именно: Г. П., Т. П., И. П., М. М., Ю. Х. и Б. М.. Последните
обаче не са били уведомявани за постановлението на прокурора за прекратяване на
производството, нито респективно за определението на съда.
Софийски градски съд не е съобразил, че правото на участие и на обжалване в
процеса не е било гарантирано от прокурора за всички пострадали. Съдът направо е
пристъпил към разглеждане на постановлението по същество само въз основа на
частично изчерпано сезиране, респективно и на частично дадена възможност, тъй като
не изхожда от пълния възможен кръг правоимащи субекти, за релевиране на
съображения за атакуване на постановлението. С това се очертава допуснато
съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на правото на защита на
3
пострадалите лица. Това нарушение обаче не би могло да намери правен ефект,
доколкото въззивният съд изобщо не е сезиран годно с жалба, която да му дава
правомощие да разгледа всички релевантни процесуалноправни въпроси на делото,
поради което то се излага единствено за пълнота.
Правният ефект на това нарушение, било като продължаващо, било като
евентуално санирано, би се изявил едва след провеждане на процедурата по чл. 243, ал.
7 НПК по отношение на пълния кръг легитимирани лица.
Изложеното представлява основание за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл.
243, ал. 7 НПК по отношение не само на пострадалите Г.Г. и Т.М., но и на посочените
по – горе преживели други братя и сестри, по предвидения за това законов ред.
Едва след приключване на целия фактически състав по уведомяване по чл. 243,
ал. 7 НПК спрямо всички процесуално-легитимирани, правоимащи субекти,
първоинстанционният съд следва да изпрати делото за проверка на въззивната
инстанция, която от своя страна да вземе надлежно отношение към неговата
процесуалноправна и материалноправна проблематика.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1-
ви състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по внчд № 685/21 по описа на САС,
НО, 1 – ви състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31 състав, за
надлежно администриране съгласно указанията от съобразителната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на жалбоподателя – повереника адв. Д. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4