Решение по дело №3056/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 1769/25.10.2023 г., постановено по АНД № 4677/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІІ н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-002986 от 15.06.2023 г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР-Пловдив.

Жалбоподателят С.Л.Л., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат П., излага касационни основания за незаконосъобразност на съдебното решение. Оспорва да е доказано извършването на вменените нарушения. Възразява, че липсва посочване кое предложение от предвиденото в чл. 137, ал.1 ЗДвП е нарушено. Твърди, че липсата на посочване на месторабота на нарушителя е част от задължителното съдържание на АУАН и НП. Сочи, че липсва посочване на точното място на извършване на нарушението, както и че ПРС не е обсъдил наведените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не дава становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 23-1030-002986 от 15.06.2023 г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Л.Л., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50(петдесет) лева за нарушаване на състава на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушаване на състава на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

От фактическа страна е установено, че на 23.05.2023 г., в 11,26ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до номер 30, посока изток, С.Л. управлява лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ****, лична собственост, като при извършена проверка са констатирани двете нарушения, а именно, че като водач на МПС от категории M1,M2,M3 и N1,N2,N3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано-нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него-нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съставен е АУАН, който е подписан с възражения от лицето, а въз основа на това и обжалваното НП.

В хода на производството пред ПРС като свидетел е разпитан актосъставителят, който е потвърдил изложените в АУАН фактически обстоятелства.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, нарушенията са описани ясно и точно и са установени по несъмнен начин. Правната квалификация е правилна, а размерът на наказанията е съответен на обществената опасност на деянието и на деецът.

Изложени са мотиви, че се касае за формални нарушения и само факта на констатацията им е достатъчен да се счита, че е нарушена законовата разпоредба, както и че непосочването на местоработата на нарушителя не опорочава съставения АУАН и издаденото НП.

В мотивите на съда е посочено също, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Решението е правилно. Въззивният съд е направил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е стигнал до обосновани и правилни изводи. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени подробно от въззивния съд.

Според нарушените разпоредби – чл.100, ал.1, т.1 и чл.137А,ал.1 от ЗДвП, които точно са посочени в обжалваното НП, правилото за поведение, което следва да се спазва е водачът на моторното превозно средство да носи свидетелство за управление от съответната категория и когато е в движение да използва обезопасителните колани, с които МПС-то е оборудвано. След като една от изброените в императивната разпоредба на чл.137а категории на МПС е налице, то не е необходимо точното посочване на същата, след като тази по свидетелство за регистрация на МПС е една от всичките изброени. Касае се не за отделни хипотези на няколко нарушения, а за обхват на дължимото правило за поведение по критерий категория МПС. В този смисъл тук неяснота няма нито в описанието на нарушението в НП, нито в АУАН.

Другото нарушение също е ясно и точно описано и съответно на приложимите норми.

Липсата на посочена месторабота в АУАН и НП не е съществено нарушение, представляващо основание за незаконосъобразност, след като местоработата не е елемент от фактическия състав на нарушението.

Място на констатиране на нарушението е посочено, противно на възраженията на жалбоподателя. Същественото тук би било, от гледна точка на констатираните нарушения, дали в момента на извършване на проверката автомобилът е бил в движение, защото именно това е част от състава на нарушението по чл.137а. Същото се отнася и за другото нарушение по чл.100 от ЗДвП, доколкото отговорен субект на нарушението е водач на МПС,а за да е водач, то трябва да се управлява в момента на проверката. Тези обстоятелства обаче не се оспорват от жалбоподателя. А дали нарушението е констатирано до № 30 или до № 35 и дали посоката на движение е била не от запад,а от изток, това не променя факта на извършване на нарушението и не представлява съществен съставомерен елемент вменените нарушения. Затова и в тази част възраженията са неоснователни.

Санкционните разпоредби също са съответни на вменените нарушения, като с оглед фиксирания размер на наказанието, не може да се прави преценка относно тежестта на нарушението и съответствието му с наложеното наказание.

Относно чл. 28 от ЗАНН, процесните нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което правилно е прието, че няма основания за прилагане института на маловажност.

Ето защо решението ще се остави в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1769/25.10.2023 г., постановено по АНД № 4677/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІІ н.с.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: