РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330116809 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Дом за стари хора Анима хелп“ ЕООД
срещу „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, с която са предявени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщането на сумата от 2004.23 лева и
сумата от 1865.11 лева, платени без основание за допълнително начислена ел. енергия.
Ищецът твърди, че е клиент на ответника. Установил, че дружеството
коригирало сметката му като начислило допълнителни количества електрическа
енергия за минал период с две фактури. Твърди, че като клиент не е въздействал върху
електромера и ответникът незаконосъобразно е коригирал сметката му. С оглед
изложеното, се моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че от служители на ЕР
ЮГ били извършени две проверки и подмени на електромера на обекта. И в давата
случая електромерите били демонтирани и поставяни в безшевни торби за експертиза в
БИМ. И в двата случая се установило, че има манипулация на тарифната таблица по
часови зони. Поради това част от използваната ел енергия не се отчитала в двете
регламентирани тарифи. Имало отчитане в трета нерегламентирана тарфа на
електромера. След тези констатации от ЕР ЮГ били издадени справки за неотчетената
ел енергия и ответникът издал процесните фактури за дължимите суми. Сумите били
1
начислени в съответствие с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (2019г.) и били за реално потребена ел
енергия, поради което се дължало тяхното заплащане. Излагат се съображение за
спазване на всички законови изисквания и се иска отхвърляне на претенцията.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предвид становището на страните с доклада по делото, обективиран в
определение от 19.02.2021 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е бил потребител
на услугите на ответното дружество за посочения в исковата молба обект и период,
както и, че е издадена процесните фактури за допълнително начислена ел. енергия.
От представения констативен протокол от 16.05.2017г. се установява, че на тази
дата е били извършена проверка на СТИ на обекта на ищеца в присъствието на него
представител. Електромерът с фабричен номер *****е демонтиран и поставен в
безшевна торба, пломбирана с пломба *****. Документът е подписан от представители
на „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД (сега Електроразпределение юг ЕАД) и
от представител на ищца. Извършените без представителна власт действия не са
оспорени и се считат потвърдени на основание чл. 301 ТЗ.
След демонтажа електромерът е изпратен за метрологична експертиза в
Български институт по метрология, за която е съставен констативен протокол от
20.02.2020г. Възраженията на ищеца относно момента на извършването не могат да
бъдат възприети, защото от протокола се установява, че заявлението за проверката е
било подадено първоначално в Районен отдел Пловдив още на 21.06.2017г., като не се
твърди и няма доказателства забавянето в проверката да се дължи на поведението на
ответника.
В протокола за метрологична експертиза е отразено, че електромерът е
предоставен в платнена торба, пломбирана с пломба съответстваща на протокола за
демонтаж. Извършена е проверка на СТИ, която установява, че точността на
измерването съответства на изискванията, като отчетените грешки за значително под
допустимите. При отварянето на електромера е установена манипулация на тарифната
таблица по часови зони като за времето от 08:00 до 09:00 електромерът отчита по
първа тарифа (1.8.1), от 09:00 до 15:00 отчита на втора тарифа (1.8.2), а от 15:00 до
16.10 електромерът не отчита на нито една от двете тарифи.
От приетата СТЕ се установява, че отразяването в протокола показва, че върху
2
електромера е извършено външно неправомерно въздействие, като е била въведена
друга, нерегламентираната часова зона, в която натрупаната ел. енергия не се отчита и
заплаща, като е налице частично измерване на консумираната през денонощието ел.
енергия по двете регламентирани тарифи. Анализът на данните за регистрираните
самоотчети на процесния електромер показвали, че в периода от 01.01 до 16.05.2017г.
има натрупана ел. енергия в създадена нова нерегламентирана тарифна зона под номер
3 (1.8.3). В паметта на електромера не бил регистриран часът и датата, на която е била
извършена промяната в параметрите. От извършваните всеки месец на първо число
самоотчети на електромера се установявало, че натрупването на ел. енергия в
нерегламентирания регистър 1.8.3 е започнало през месец декември 2016г.
Идентични са установените обстоятелства за втората извършена проверка. За
нея е съставен констативен протокола от 19.01.2018г. Поставеният на предходната
проверка електромер е бил демонтиран и поставен в безшевна торба, която е била
пломбирана. Протоколът е подписан от управителят на дружеството ищец.
Извършената от БИМ експертиза отново установява манипулация в тарифната таблица,
като съгласно приетото заключение след 16:00 електромерът не отчита в нито една от
двете регламентирани тарифи. Извършената манипулация е довела до неотчитането на
част от консумираната от ищеца ел. енергия в регламентираните 2 тарифни зони.
Промяната в параметрите била регистрирана от електромера на 30.10.2017г.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.),
правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата
и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат
защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени поради това, че
електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Договорът
има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите
правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД. Така, купувачът дължи заплащане на
действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200
ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък
размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия (в този смисъл и Решение №
107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 75 от
13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., ГК). Дори да липсва специална
3
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената
на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Без
значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на
действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество
действително е потребил, като дължи цена за цялото. Доставчикът има право да търси
доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят, съответното– задължение да
плати цялата потребена елекроенергия. (Решение № 53 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1728/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 67 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1939/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 50 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2020
г., IV г. о., ГК)
В настоящия случай, от събраните доказателства с категоричност се установява,
че допълнително начислената ел. енергия е реално потребена от ищеца. Същата е
измерена от електромери, монтирани на обекта в различните периоди, които са
съответствали на изискванията за точност, съгласно представените метрологични
експертизи от БИМ. Единствената причина за нейното неотчитане е измерването и в
допълнителни нерегламентирани от КЕВР тарифни зони. Въпреки това измерените
количества се явяват реално потребени от ищеца, съгласно приетата СТЕ, поради което
дружеството дължи плащане на тяхната цена.
Неоснователни са възраженията по отношение на двата констативни протокола
за извършените проверки. В действителност, към момента на изготвянето им
разпоредбите на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) уреждащи тази материя са
били отменени (без чл. 49-51). Предвид горното, те представляват частни
свидетелстващи документи. Същите, са подписани от представители на ищеца и
установяват отразените в тях обстоятелства за извършването на проверките,
демонтирането на електромерите и поставянето им безшевни торби със съответните
пломби.
Неоснователно е и оспорването по отношение на констативните протоколи за
метрологична експертиза. Българският институт по метрология е независим държавен
орган към Министерство на икономиката, създаден на основание чл. 10 от Закона за
измерванията, като изпълнява функции по осъществяване контрол на средствата за
измерване и извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване. Ето
защо представените констативни протоколи представляват официални свидетелстващи
документи и установяват описаните в тях обстоятелства.
Възраженията относно общите условия и периода на допълнително начислената
ел. енергия не променят изводите, защото по делото се установяват реално потребени
количества електрическа енергия, а не предполагаеми стойности изчислени на база
максималния ток или пропускателната способност на присъединителните съоръжения.
4
Стойността на потребените от ищеца количества ел. енергия следва да бъде
изчислена по правилата на чл. 49 и чл. 51 ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.). В
тази връзка следва да се посочи, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на
процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е
обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., като относно извършените на 16.05.2017 г. и
19.01.2018г. проверки на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г./ съставляват приложим материален закон в частта на чл. 48 - 51
ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. За
периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. В същата насока са и
разясненията дадени в мотивите на ТР № 2/2014 от 19.11.2014г. на ОСГТК на ВКС.
От приета СТЕ се установява, че изчисляването е правилно и посочените във
фактурите стойности отговарят на дължимата за използваната от ищеца ел. енергия
цена.
Всичко изложено до момента води до извод за наличието на основание за
плащане на процесните суми, поради което не се дължи тяхното връщане.
Ето защо исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноските в производството в размер на 200 лева за
СТЕ и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дом за стари хора Анима Хелп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Радиново, ул. „11-а“ № 13, срещу
„ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 искове за осъждането на „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД да заплати на „Дом за стари хора Анима Хелп“
ЕООД сумата от 2004.23 лева, представляваща цена за допълнително начислена ел.
енергия за периода от 01.01.2017 г. до 16.05.2017 г. по фактура № *****от 23.03.2020г.
5
и сумата от 1865.11 лева, представляваща цена за допълнително начислена ел.
енергия за периода от 30.10.2017 г. до 19.01.2018 г. по фактура № *****от 23.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба на
15.12.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА „Дом за стари хора Анима Хелп“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
400.00 лева- разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
6