Присъда по дело №115/2021 на Районен съд - Балчик
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 12 май 2022 г. |
| Съдия: | Даниела Йорданова Игнатова |
| Дело: | 20213210200115 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 5 май 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
на Районен съд-Б..
По отношение на подсъдимият М. В. Я. с ЕГН**********,***** е
предявено обвинение от РП-Д.,ТО-Б. за това,че на 24.07.2019г. срещу
25.07.2019г. в с.Ц.,общ.Б. ,в съучастие като извършител с непълнолетния ЯВ.
М. ЯН. чрез нанасяне на удари с крак в областта на лицето на
непълнолетния АНТ. Ж. Т. му причинил лека телесна повреда по
хулигантски подбуди,изразяваща се в счупване на носни кости ,ожулване
по долен клепач на дясно око,контузно-разкъсна рана по лигавицата на
долна устна,крънонасядане по венеца на горна челяст и кръвонадядания по
гръден кош,които увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота -престъпление по чл.131,ал.1,т.12 ,във вр.с
чл.130,ал.1 ,във вр.с чл.20,ал.2 от НК.
По делото в качеството на граждански ищец и частен обвинител е
конституиран АНТ. Ж. Т..По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск в размер на 8000,00лева,за причинени неимуществени
вреди,считано от датата на деянието до окончателното изплащане,ведно със
законната лихва.
В с.з. гр.ищец и частен обвинител се представлява от адв.Д. от ХАК.В
хода по прения,адв.Д. ,пледира подс.Я. да бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение ,извършено по хулигантски подбуди ,извършено
при пряк умисъл,т.к.подсъдимият е целял настъпването на вредоносните
последици с нанасянето на удар и е целял травматични ,увреждания и е
съзнавал обществено опасният характер на деянието,както и е целял
неговият вредоносен резултат.Пледира да бъде наложено наказание в
размер на средния,предвиден в закона,защото този вид действия не следвали
да се толерират от закона, а да бъдат преследвани с цялата строгост.
По отношение на гр.иск пледира да бъде уважен в цялост,като счита
същият за доказан ,както по основание,така и по размер.Пледира и за
възлагане на разноските по делото.
Пострадалият Т. в хода по прения изрази солидарност със становището
на адвоката си,придържайки се към казаното от него ,нямайки какво да
добави.
Представителя на РП-Д.,ТО-Б. ,в хода по прения пледира ,подсъдимият
М. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и наказанието
му бъде определено при условията на чл.54 от НК в размер на осем месеца
лишаване от свобода,като следва да бъдат отчетени отегчаващите вината
обстоятелства,обремененото съдебно минало ,както и лошите
характеристични данни.Посочва че не са установени смекчаващи вината
обстоятелства.
Пледира за уважаване на гражданският иск в целия му предявен
1
размер ,като основателен.
Посочва че действията на подс.Я. ,квалифицирани като такива по
хулигантски подбуди по т.12 безспорно и категорично е доказан от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.Действията му са
били безпричинни ,продиктувани от желанието му за саморазправа ,без
абсолютно никаква причина с пострадалия ,като от страна на пострадалия
не е имало агресивно поведение което да го мотивира.Не се е познавал с
последния и с действията си е показал явно неуважение към обществото и
към отделните личности .Целял е да демонстрира личното си физическо
превъзходство над непълнолетния пострадал.
Адв.П.,защитник на подсъдимият Я. пледира за признаване на
подзащитният му за невиновен по предявеното обвинение и моли да бъде
оправдан.Пледира че обвинителният акт на прокуратурата е изготвен при
съществени процесуални нарушения.Посочва че в последният няма
конкретни действия които да бъдат обективирани ,единствено се вменява
вина на подс.М.Я. че е извършил действия по хулигантски подбуди,като в
какво те се изразяват не е конкретизирано.Посочва че в обвинителният акт
има посочени две дати,като за прокуратурата не била установено деянието
.Оспорва квалифициращото обстоятелство „обществено място“ и съгласно
която наредба обществения ред е бил нарушен и дълбоко възмутил
присъстващите,с оглед кв.признак “хулигантски подбуди“.Следвало
обвинението да се гради на фактите по делото а не на това, че е бил
осъждан,за различно от вмененото му престъпление.Посочва че провокиран в
социалните мрежи е бил Я.Я. чрез съобщение в социалните мрежи ,знаейки
за мястото и че там сее намирала неговата приятелка ,а не че подсъдимият е
запалил колата си и е отишъл да се бие безпричинно ,защото е
хулиган.Оспорва показанията на свидетелите на обвинението ,както и
факта,че при положение че подсъдимият се намирал от ляво на пострадалият
с удар с десен крак ще го удари в дясно и ще получи посочените в
обвинението травматични увреждания.Пледира,че обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин,че именно Я. е „осъществил
телесната повреда „.Отделно пледира,че обвинението не следва да бъде
единствено и само за подзащитният му ,който при един удар с крак следва
да е извършил вменените му увреждания.Посочва че мотива за побоя е
личен.Пледира за процесуални нарушения ,като посочва че Я.Я. няма как
да бъде и обвиняем и свидетел,както и мястото където се е случил инцидента
,според защитата не е обществено а частен дом .Отделно посочва на това
място и в този час намиращи се там непълнолетни лица дали са били с
разрешението на своите родители .На последно място сочи,че няма
категорични данни кой е нанесъл удара .
Подсъдимият се явява лично ,в с.з. и в хода на съдебното следствие.По
предявеното му обвинение не се признава за виновен .Обяснява
присъствието си на мястото като причина Я. да го запознае с Д. и
С..Автомобила с който отишли в с.Ц. бил негов,с Д. се познавали ,пишели си
2
,тя посещавала с.Б. .Намеренията му били такива да се види с нея и се
запознае със С..Като отишли в селото чули патардията нагоре.Отидохме
дръпнахме Я.“.Твърди че не е хулиган и никого не е удрял.Никога не бил се
сбивал.Видял е Я. да нанася удари върху А. но не си спомня за удари в
лицето.
В хода по прения поддържа казаното от адвоката му и няма какво да
добави.
В последната дума дадена му от съда подсъдимата заявява,че „Нямам
какво да кажа повече“.
По отношение на подсъдимият в досъдебното производство е взета
мярка за неотклонение Подписка.
Съдът,след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие
за установена следната фактическа обстановка:
Вечерта на 24.07.2019г. пострадалият А.Т. ,заедно със свои приятели
,св.Й.,Г.,А.,Б. ,К. ,Д. и П. били събрани в двора на къща ,находяща се в
с.Ц.,общ.Б., известна като къщата на Н..Същата била без ограда ,видимо
изоставена ,с гараж с излята плоча,до която се стигало посредством тесни
стълби.Мястото не било осветено.но съседната къща била осведена ,а С.а
имало и от уличното осветление в близост.На това място обичайно се
събирали деца от с.Ц..Процесната вечер не била изключение .Свидетелите
били насядали на площадката ,като в центъра се намирали пострадалият Т. и
св.А.,негова приятелка.Всички останали били около тях или в близост до
тях,на площадката.До св.Т. имало бутилка от 1,5л.вода.В хода на с.следствие
се установи,че св.А. била бивша приятелка на св.Я.Я. ,а св.Т. „ходел“ с нея.
От разпита на свидетелите Д.,Б. и Й. се установява,че св.Я.Я. пътува
към с.Ц. със свои приятели.Споделили този факт и на другите присъстващи
от групата но никой не обърнал внимание..
В един момент събралата се група забелязали до тях да спира
л.а.“***“,На около 15-20М.от тях.От автомобила слезли три момчета ,които
се изкачили по стълбите до площадката един подир друг,като пръв вървял
св.Я.Я. отправяйки въпрос „А.,къде е А... “като по пътя си срещнал св.К.Б. и
го попитал дали той е А.,получавайки отрицателен отговор продължил и
стигайки до св.Т. започнал да му отправя обидни думи,хванал го за
тениската и,започнал да я дърпа и започнал да го удря по гърба и
корема.Възприемайки действията на св.Я.Я. се намесила св.А. която го
дръпнала,хващайки го през кръста,буталаго за да се отдръпне от Т..През
цялото това време Т. бил седнал на земята и се опитвал да разговаря,като
св.Я.Я. бил афектиран .Докато св.А. се опитвала да издърпа св.Я.Я.
,подсъдимият Я. избутал св.А. ,взел бутилката с вода и първо я излял върху
главата на св.Т.,след което го ритнал с десен крак в лицето.Удара била като
сянка за Т. от дясно,усетил счупване на носа и болки в устата .От удара
св.Т. се отдръпнал назад .Закрил лицето си с ръце,но след като ги махнал
3
лицето му било покрито с кръв.Междувременно след удара св.Я.Я.,М. и
подсъдимият се отправили към автомобила и си тръгнали.св.Т. бил
посъветван да се скрие или прибере ,в случай че компанията на
подсъдимият реши да се върне.Първоначално Т. не се съгласил но след
това се скрил ,като не след дълго подсъдимият заедно с Я.Я. и М. се
върнали,започнали да разпитват за Т. но след като разбрали че си е
тръгнал,си тръгнали и те.
Приятелите на Т. му помогнали да се измие ,след което групата се
разпуснала и Т. се прибрал у дома.От показанията му дадени на съдебното
следствие твърди,че след като се прибрал у дома си споделил какво се е
случило с майка си ,като на следващият ден посетили РУНА МВР-А.
,където подали жалба и бил разпитван ,а според показанията на неговата
майка И.П.,на сутринта когато станала отишла до стаята му за да го види
и като видяла,че лицето му е подуто и има синини,оток ,разбрала от него
какво се е случило .Отишли двамата в полицейското управление в А.,където
подали жалба,А. бил разпитван а след това посетили медицинско заведение в
гр.В.-МБАЛ св.А. АД-В.,където му бил направен преглед в с лекар
УНГ.последвала оперативна интервенция .Била издадена епикриза от УНГ
отделение където е посочено че е извършено репозиция на носни кости и
предна тампонада.По причина,че можел да се пребере в дома си без риск за
здравето му,напуснали здравното заведение ,видно от епикризата изписан на
25.07.2019г. в 14,00ч.,след което отново се върнали в полицията в А..
Междувременно след получаване на сигнала/жалба от страна на Т. и
неговата майка,св.П. била образувана пол.преписка 72/25.07.2019г. от
ПИ“ОП“-Ст.С. ,който с докладна записка до Началника на РУ на МВР-А. е
докладвал,че по повод жалбата на Т. са били проведени ОИМ ,като били
установени очевидци на деянието ,на които било снето обяснение,както и
снети обяснения от извършителя на деянието Я.Я. ,като предложил
материалите да бъдат заведени в Образец 1 на РУ на МВР-А. и бъдат
изпратени на РП.
Въз основа на образуваната преписка и докладната на ПИ С. било
образувано ДП №72/2019Г. по описа на РУ на МВР-А..
На 26.07.2019г.Т. посетил СМ при МБАЛ“Св.А.-В. „АД,където му бил
извършен преглед издадено МУ№719/2019г. от д-р Д. от чието заключение
се установява,че Т. има счупване на носни кости,разкъсно-контузна рана
,кръвонасядане ,травматичен отокол,ожулване по лицето,кръвонасядания и
контузия на гръдния кош,които са резултат на удари с или твърди тъпи
предмети.Описаните травматични увреждания ,биха могли да бъдат
получени по указаните време и начин а именно с юмруци и ритници по
главата и тялото.В своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.В МУ е посочено че са дадени указания за
контролен преглед при специалист УНГ след1 месец.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от разпита на
4
свидетелите Т.,,П.,Й.,Г.,Д.,Г.,Б.,К.П..
От разпита на св.Я.Я. и С.М. се установява повода на посещението им в
с.Ц.,както и това с чий автомобил и марка са били там .Между техните
показания и тези на горните свидетели се констатираха съществени
противоречия относно конфликта,за това кой е започнал пръв,кой е нанесъл
ударите .Изложените по-горе факти се установиха и въз основа на
приложените писмени доказателства,приобщени по делото по реда на чл.283
от НПК.
В досъдебното производство била назначена СМЕ,от чието заключение е
видно,че на 25.07.2019г. А.Т. е получил счупване на носни кости,ожулване
на долен клепач на дясното око;контузно-разкъсна рана по лигавицата на
долна устна ,кръвонасядане по венеца на горна челюст,кръвонасядания по
гръден кош.
Които увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и
е възможно да се получат по време и начин както сочат данните по ДП.По
повод получената травма е бил на лечение в болница-УНГ отделение,където
е било извършено оперативно наместване на супените носни
кости.Счупването на носни кости по своят характер обуславя временно
разстройство на здравето не опасно за живота.
В.Л. е посочило,че обичайно и без медицинска намеса след зарастване на
носните кости и спадане на травматичния оток степента на затруднение на
носното дишане не е от естеството да предизвика сериозни промени в
здравословното състояние на пациента-В изключително редки случаи след
зарастване на счупени кости при което се получава пълна невъзможност
на носно дишане с едната ноздра това увреждане може да се прецени по
медикобиологичния показател постоянно разстройство на здравето не
опасно за живота.Останалите увреждания в своята съвкупност също се
вписват в медикобиологичната квалификация -временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Разпитан в с.з.в.л,д-р Д. поддържа изготвеното заключение,като по
отношение на това дали пострадалият би могъл да има затруднено дишане
,което да не му позволява да живее пълноценно ,да диша нормално д-р Д.
посочва,че на пострадалия още след инцидента му е била направена операция
за наместване на счупените носни кости е възможно да има някакви
нарушения в една ли друга степен на носното дишане,но не е в това ,че да се
приеме като едно постоянно разстройство на здравето не опасно за
живота.Посочва,че изброените увреждания-счупване на носни
кости,ожулване по долен клепач на дясно око ,контузно-разкъсна рана по
лигавицата на долна устна ,кръвонасядане на венеца на горна устна биха
могли да се получат от един удар ,като изкл.прави само кръвонасядането на
гръдния кош.
На въпрос на съда за това имали специфичен механизъм за получаване на
този удар -вкл. и от удар с крак и дали обувката има някаква значение.
5
В.л.отговори,че ако има специфика това е следвало да бъде посочено от
лекарите извършващи първоначалния преглед.Счупването на ностните
кости изисква по-голяма сила на удар,по плътен удар,със сила за да бъдат
счупени носните кости.По отношение на това дали би могло да е със
джапанка ,в.л.посочва че удара не е невъзможен но е много по сложен и по
труден.
Това становище на в.л. според съда кореспондира и с казаното от св.Я.Я.
,че подсъдимият спортува бокс ,което дава основание да се приеме,чосвен че
с един удар с крак биха могли да се получат счупванията на носните
кости,да има ожулване на долен клепач на дясното око;контузно-
разкъсна рана по лигавицата на долна устна ,кръвонасядане по венеца на
горна челюст и биха могли да бъдат нанесени именно по начина описан от
съда по-горе,именно защото един спортист по бокс притежава физическите
черти ,има сила ,и форма ,притежава пъргавината силата и движение в
определени позиции и радиуси и може с едно свое движение да нанесе
различни травми в дадена част на човешкото тяло.така че в този смисъл и с
оглед възражението на адв.П. че има съмнения относно механизма на
нанасяне и получаване на телесните увреждания следва да се приеме и
казаното от в.л. че е възможно с един удар с крак да бъдат получени и при
това едновременно установените телесни увреждания у Т..
В рамките на настоящото производство ,след разпита на св.П.,майка на
пострадалият Т. и след становището на в.л д-р Д.,че за да се установи дали
има изкривяване на носната преграда която води до нарушаване на
дишането и е необходимо да бъде извършена ринометрия относно степента
на нарушено носно дишане,съдът назначи Допълнителна комплексна СМЕ.
Тази експертиза е посочила че се е позовала както на данните от
медицинската документация,налична в делото така и въз основа на
извършен преглед на 02.03.2022г.в УМБАЛ“Св.М.“В.УНГ клиника от която е
видно че при прегледа не са били установени деформации на външен нос.Не
се установяват промени във външния нос на пострадалия преди и след
инцидента,съпоставяйки с представената от него лична карта.Предва
риноскопия установи се значителна девиация /изкривяване/ и дислокация на
носния септум/преграда/ в каудалната и костна част на дясно.Релативна
хипертрофия на носни кохни.Експертизата е дала заключение че към
настоящият момент има изкривяване на носната преграда ,което може да
обуслови затруднение на носното дишане. И към настоящият
момент,обективната находка обуславя затруднение на дишането през
носа.Счупването на носни кости в едно с останалите получени травми по
своят характер са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.За да се приеме медико биологичен показател постоянно
разстройство на здравето не опасно за жиота би следвало като последствие
от получената травма и след зарастване на счупени кости д е налице пълна
невъзможност на носно дишане с едната ноздра.
6
Разпитани в с.з.в.л.заявяват че поддържат експертизата.
В с.з. заявиха,че в следствие на първата оперативна намеса ностните кости
са възстановени.Що се отнася до изкривяване на носната преграда дали е в
резултат на травма или е вродена,биха могли да отговорят само в случай,че
имат медицинска документация на преглед от преди години или от преди
датата на инцидента,че носната преграда е била права или крива
Съдът приема приложената в ДП СМЕ и изготвената в съдебното
производство комплексна СМЕ
Така изслушани вещите лица и даващи конкретни отговори на
поставените въпроси,въз основа на изготвените експертизи съдът ги приема
като счита че в този и вид са обстоятелствени,даващи отговор на въпросите
относно вида и характера на телесното увреждане и как би могло да бъде
получено,вкл. и относно това има ли пострадалият затруднено
дишане,нарушаване дишането през носната преграда ,необходимо ли е
извършване на допълнителни операции за възстановяване на счупените
носни кости и носна преграда .Или въз основа на горното съдът следва да
посочи че кредитира изцяло заключенията на вещите лица,т.к.последните са
изготвени от компетентни лица,специалисти във съответната област на
медицината и с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.За съда не възникна съмнение относно тяхната правилност и
обоснованост.
Показанията на св.Т. ,А. Й.,Б.,Д.,Г.К. и П. кредитира като
последователни и взаимно свързани ,както помежду си така и с останалите
приети от съда писмени доказателства.
От показанията на разпитания пострадал се установява,че с
подсъдимият не са се познавали.Въпросната вечер са се намирали в двора на
изоставена къща в с.Ц. ,където си стояли и си говорили.Къщата не била
осветена но имало уличното осветление на около 30метра .С него били
приятелите му С.,Д.,Г. И.,К.,Н. и С..Св.А. била негова приятелка,която преди
време била приятелка на св.Я.Я..Докато стояли на площадката видял как
дошла кола с три момчета.На площадката на която се намирали,групата от
трите момчета се качили един зад друг,т.к. те не били толкова широки.Св.Т.
посочва че викали силно името му ,къде е .Св.Я. първо се срещнал със св.Б.
когото помислил за А. и го попитал дали той е А. и като разбрал че не е се
насочил към св.Т. но другите момчета и момичета ,се опитали да го спрат.В
този момент към него се приближил подсъдимият който според свидетелят Т.
го ритнал с крак в лицето.Удара св.Т. възприел като бърза сянка .Удара бил
в лицето,носа,устата.В него момент св.Т. не усещал болка но всички
присъстващи видели че по лицето му има кръв.Когато момичетата го
дръпнали насрана св.Я.Я. се приближил към него и го ударил няколко пъти
в гърба и корема.След това групата от трите момчета си тръгнали.Св.Т. бил
посъветват да се прибере ,за да не станат повече проблеми ако групата от
три момчета реши да се върне.В действителност групата на подс.Я. малко
7
по-късно се върнала и отново търсела А. но той се бил скрил в близост по
съвет на св.Б..След като не намерили св.Т. групата си тръгнала.Св.Т.
посочва че не след дълго се прибрал в дома си.Прибирайки се в дома си
според неговите показания съобщил на майка си какво се е случило но тя
му казала да си ляга и едва на сутринта след като разговаряли двамата
посетили полицейското управление в А. а след това и лекар в гр.В..Според
показанията му той не познавал трите момчета,които вечерта дошли при
тях .С Я. се били виждали седмица по-рано в с.Ц. но разговор не са
провеждали,даже не си знаели имената.Подс.Я. не познавал и не знаел защо
са дошли в с.Ц.,т.к.по никакъв начин не ги е провокирал.Двете момчета не
познавал и не знаел кои са .Г. била до него и когато видяла Я. да се
насочва към А. го дръпнала ,хванала го през кръста ,дърпала го за да се
дръпне от него,като самият Я. бил афектиран от самото начало.
Според показанията на св.А. със св.Я.Я. били гаджета,преди
случката,но т.к.тя не желаела да има връзка с него по телефона му
съобщила да не я търси.Въпросната вечер се намирали в изоставена къща в
с.Ц. компания,когато при тях дошли Я.,М. и друго момче ,което тя не
познавала .С идването си започнали да търсят А. и да се дразнят,като
подс.отишъл при тях,изсипал една бутилка вода върху А. ,докато той стоял
на площадката и след това го ритнал в лицето,като от носа на А. започнало
да тече кръв.Другите присъстващи започнали да дърпат подсъдимият.След
като подсъдимият се дръпнал ,св.Я. започнал да нанася удари,ритал го с
крака,нанасял удари с юмруци отпред и отстрани а тя се опитвала да го
издърпа .След това компанията на Я. си тръгнала а св.Й. завел св.Т. в с.О. за
да се прибере.Според показанията на св.А. никой не е очаквал
посещението на Я. и М. но са дошли за да правят проблеми.
Във вр.с инцидента посочва че е посещавала два пъти полицейското
управление и два пъти е била разпитвана .Като още на следващият след
случката ден по телефона й се обадила Д. която и казала че патрулка от А.
ще ги вземе за разпит.По време на разпита била разпитвана от полицай,но не
помни как той е бил облечен.Към момента на разпита и пред съда с А. били
приятели .От случилото се почувствала „зле“,използва израза „беше гадно“.
От показанията на св.Й. се установява също че на въпросната вечер се
намирали в с.Ц. на място наречено „мястото на Н.“,което било частен имот
,в който имало изграден приземен гараж с покрив.Били заедно с А.,Д.,С., Н.
,Г. където стояли и си говорили .В един момент дой заедно с Д. се дръпнали
на една страна .разбрали че Я. и М. идвали към тях и казал това на А. и Г.
но те не възприели това като заплаха и продължили да стоят .М. и Я.
дошли при тях заедно с друго момче което не познавал .почнали да крещят
.междувременно той и Д. се качили на площадката и се приближили към А.
.Видял как Я.,М. и третото момче се Качили на гаража горе и А. понесъл
удари,както си стоял на земята кратко.Видял как Я. ударил по ребрата ,ръцете
и краката А. както А. лежал на земята .В този момент бил вече до М. и видял
как М. ритнал А. в лицето,с десен крак,в носа,устата.след това си
8
тръгнали.Посъветвали А. да си тръгне.Според показанията на Й. момчетата
се връщали ,пак си тръгвали .СВ.Й. познавал Я.Я. но не познавал М. и
третото момче.
От показанията на св.Г. се установява също факта,че въпросната вечер са
били на един покрив,когато дошли непознати за нея момчета за да си
изясняват отношенията ,случил се бой ,като Я. удрял А. с юмруци в корема
,няколко пъти,като Г. дърпала Я. за да не удря А. след това М. взел една
бутилка с вода и я излял върху А. и го ударил с крак в лицето.След това си
тръгнали ,после отново се върнали ,но т.к.А. се бил скрил момчетата си
заминали.според нейните показания посещението на Я.и и М. е било
изненада за тях,т.к.не са знаели че ще идват.Посочва че М. се е спрял сам
,след което са си тръгнали.
Св.Г. посочва,че е давала показания в полицията ,не познавала Я. и М.,за Я.
била чувала от Г. която й е приятелка.Случилото се не приема за
нормално,била възмутена ,като приема,че ако има спор между двама души
не следва да го решават с бой.
Св.Б. в показанията си посочва че въпросната вечер са се намирали в една
вила около 22,00ч.Посочва че някой бил звъннал и знаел за идването на
подсъдимият и други две момчета,които той не познавал.Дошли с кола и с
идването си ,започнали да се държат агресивно.Говорели на висок тон,като
дори Я. имал сблъсък с него когото помислил за А. но като разбрал че не е
А. го пуснал ,после говорил на висок тон с А.,дърпал му тениската и го
ударил ,а Г. дръпнала Я. настрани и подсъдимият бил ядосан че нищо не
става ,че двамата не се бият а само се спречквали и ударил А. с десния крак
в лицето ,с долната част на крака ритнал отстрани със завъртане на главата ,в
носа .От удара потекла кръв от носа на А. .Категоричен е че друг удар не е
имало.След инцидента С. закарал А. в О..В показанията си посочва че Я. и
М. познавал но не са си казвали -здравей-здрасти,виждали се един път в
кафето ,като не уточнява в кое.Заявява,че при идването им си личало че
идват да се бият,по говоренето ,по викането и според него не било нормално
случващото се.Посочва че А. е най-добрият му приятел,познават се от деца.
Св.Д. посочва че с А. се познават,приятели са а с подс.М. само познати от
с.Б..
На процесната дата били събрани на покрива на една къща в с.Ц.,когато
видяла стори на Я. в Инстаграм че пътуват нанякъде.Тя писала на къде
отивате а Я. и отговорил че „идвам да бия тази миша ,която ми взе
момичето“.След това при тях дошли подсъдимият , С. и Я..Били агресивно
настроени към А. .Я. вървял първи,бил агресивен .Започнали удари от Я.
към А.,удрял го по ребрата и му говорил нещо когато Г. дръпнала Я. на
страни за да говорят,в който момент М. ударил А. с десен крак в средата на
лицето,след което се отдръпнал а от лицето на А. потекло кръв.Не се е
обаждала в полицията но е давала показания в полицията два пъти ,като
първият път била разпитвана от командирован полицай а после от полицай с
9
име „Д.“.
Св.К. посочва,че на процесната вечер не е присъствала на удара,т.к.в
момента в който непознатите за нея момчета дошли тя си тръгнала но
възприела идването им с цел да правят скандал.Показанията на св.К. са
противоречиви ,като веднъж посочва че не е видяла удара в носът ,но после
посочва,че Я. го блъскал,дърпал тениската на А.,крещял му,после посочва
,че се били опитвали да го ритат блъскат.В следващият момент посочва,че
била там когато дошли но тръгнала и след 15 минути се върнала и А. вече
бил с окървавен нос.
Без съмнение в показанията й се съдържат факт относно това с какво МПС
непознатите момчета са дошли при тях ,посочва че дошли с кола ***,като
Я. е бил в нетрезво състояние,не бил в кондиция да говори,залитал и миришел
на алкохол,като за другите не е убедена.Тук следва да бъде посочено,че в
тази част показанията й кореспондират и казаното и от св.М.,а не отречено и
от самият св.Я.,че процесинят ден са били употребили алкохол-пили
бира,като св.Я. сам посочва че е изпил три бири преди да отиде в с.Ц.,с
оглед на което в този смисъл и показанията на тримата свидетели следва
да бъдат кредитирани,т.к.помежду им няма противоречие, а и съдът приема
че са дадени обективно без индиция за манипулиране .
Св.П. посочва че с А. се познават ,живеят в едно село,бил бивш на
приятелката й Г. .Излизали няколко пъти заедно.В процесната вече р били
събрани по покрива на една къща,когато при тях дошли Я. и М. и трето
момче което не познавала.дошли с кола.Я. бил агресивно настроен към А. ,
М. го ритнал в лицето и от носа на А. потекла кръв,като преди това му излял
бутилка с вода ,след което Я. започнал да го налага с юмруци,а всички
останали се опитвали да ги разтърват.М. знаела кой е от Д., но не го
познавала лично ,Я. познавала от Г..Я. ударил А. по тялото,корема, а М. с
крак в лицето,като в този момент А. бил седнал.Според нея са дошли с
идеята да покажат че са мъже.Посочва също така ,че когато са дошли Н. е
била при тях но след това си е тръгнала.Удара М. нанесъл с крак,обут с
обувки.Я. започнал да нанася удари по А. след М..За случилото се посочва,че
е била разпитвана два пъти в полицейското управление,като първият път е
била взета от с.Ц. с патрулка.била е разпитвана от полицай,който не бил
униформен.
От разпита на посочените по горе свидетели се установява по безспорен и
категоричен начин,че пострадалият Т. не е предизвикал по никакъв начин
както подсъдимият Я. ,така и св.Я.Я..Нанесените му удари са били изненада
за него и неочаквани,без от негова страна да е имало реакция. Установява
се също така ,че пръв удар е нанесъл подсъдимият Я. ,удара е бил един,с
десен крак,в лицето на Т.,в следствие на което и от носа му е потекло
кръв.Св.Я. бил във видимо агресивно състояние и според св.П. дори
миришел на алкохол .За да бъде предотвратен боя от негова страна бил
издърпан и държан от св.А. но след като подсъдимият се е оттеглил, удари в
10
областта на корема,кръста и краката е нанесъл св.Я..След това си тръгнали
.Независимо че св.Т. бил посъветван да напусне мястото на инцидента той
не го направил но се скрил,т.к. св.Я.,подсъдимият и св.М. се върнали отново
но след като не намерили Т. напуснали мястото на инцидента.
Показанията на всички свидетели относно времето на пристигане,това че
подсъдимият ,св.Я. и М. са пристигнали с автомобил и са били с видимо
агресивно поведение са безпротиворечиви и за това следва да им бъде
дадена вяра и да бъдат кредитирани.
Като такива следва да бъдат кредитирани и показанията им относно
възприятието им относно това как подс.Я. е нанесъл удар с десен крак в
областта на лицето на св.Т. и как в следствие на този удар от носа му е
потекло кръв.Без значение за фактите е дали Т. следствие на удара е
легнал,на земята,макар да е бил седнал и именно в такава позиция му е бил
нанесен удара или от удара главата му се е дръпнала назад,защото от
експертизите по делото,направените му прегледи и издадено СМУ не се
установява по главата отзад да има получени травматични увреждания.
Според съда свидетелите бяха категорични че пръв удари е нанесъл св.Я. но
както посочи и св.Б. очевидно те не са били възприети от подсъдимият
като достатъчни ,удар е нанесъл и той ,ритайки с десен крак лицето на
пострадалия.В този смисъл противоречие в показанията на горните
свидетели не бяха установени и то такива от същество за фактите.
Следва да се има предвид , че показанията на разпитаните и посочени по-
горе свидетели,дали показания пред съда,относно начина по който е бил
нанесен удара в лицето на Т.,посоката от която е бил нанесен и в която е
нанесен ,съответстват и на установеното от съдебният лекар-д-р Д.,и
подробно описани в СМУ,както и от заключението на приетата
СМЕ,изготвена от д-р Д.,както и с оглед казаното от него в с.з.че е възможно
посочените телесни увреждания,но без кръвонасядането по гръдния кош да
са причинени от един удар,като при нанасяне на удар под ъгъл е възможно
да мине покрай клепача под ъгъл и после да удари носа ,счупи и леко
изкриви.Потвърждава се и друг факт,а именно че травмата може да бъде
получен при удар с крак.В този смисъл показанията им също следва да бъдат
кредитирани и като такива приобщени като доказателство по делото .
Съдът констатира противоречия в показанията на горните свидетели относно
това дали са били уведомени или не за идването на св.Я.,подсъдимият и
св.М.,т.к.св.Й.,Б. и М.а единствено в показанията си сочат този
факт.Независимо от това дали са знаели или не че те ще дойдат ,развилите се
действия сочат,че пристигането им и действията им са били неочаквани за
останалите присъстващи на инцидента и последните по никакъв начин не са
предприели действия да предизвикат настъпилите събития или да ги
предотвратят.Независимо от това съдът приема,е тези противоречия не са от
категорията на съществените с оглед на които не може да ги изключи от
доказателствения материал по делото но не може и категорично да им даде
11
вяра.
Противоречие съдът констатира и относно описание на мястото където е
станал инцидента,т.к.всеки един от свидетелите направи различно описание
,като беше посочено че е гараж с плоча,вила,покрив,изоставена
къща,площадка,с бетотен покрив ,то следва да бъде посочено ,че
независимо от това съдът приема,че мястото е в двора на къща ,находяща
се в с.Ц.,общ.Б., известна като къщата на Н..същата била без ограда ,видимо
изоставена ,с гараж с излята плоча,до която се стигало посредством тесни
стълби.Мястото не било осветено.но съседната къща била осветена ,а С.а
имало и от уличното осветление в близост.Това според съда разминаване в
описанието на мястото се дължи по скоро на различните възприятия които
всеки един от свидетелите има ,както и на това как всеки един от тях може
да направи описание ,но по съществото си тези техни възприятия ,до това
как един човек изобщо може да опише конкретна обстановка или място
,като независимо от това за съда не възниква съмнение къде е настъпил
инцидента с оглед и на което това противоречие не приема като
съществено.
Относно показанията на св.Я. и М.,безспорно показанията им са
доказателствено средство ,с което се установяват или не определи факти
по делото ,но при анализ на казаното от тях съдът следва да посочи че вяра
следва да се дадат само на показанията на св.Я. и то отчасти и относно
определени събития.Показанията на св.М. съдът изцяло приема,че са
нелогични ,дадени в защита тезата на св.Я. и още повече в защита
насочена към това подс.Я. да бъде оневинен от предявеното му
обвинение,т.к.в показанията на св.М. изцяло се сочи,че автор на телесните
увреждания е не подсъдимият ,а св.Я. .Тук следва да се има предвид и
това,че с подсъдимият последният е приятел,с когото се познават от
малки.Единствено показанията на св.М. следва да бъдат кредитирани
относно факта,че през деня,предшестващ описаните по-горе събития с
подсъдимият и св.Я. са били заедно ,разхождали се и пили бира.Този факт
не се отрича от св.Я. ,а в частност данни за употреба на алкохол се съдържа
и в показанията на св.П. ,която заяви в с.з.че св.Я. бил във видимо нетрезво
състояние и миришел на алкохол.
Косвено от показанията на св.Я. бе установен факта,че телесните
увреждания които Т. е получил могат да бъдат нанесени от лице -
спортист.Такова лице от неговите показания се установява че е
подсъдимият Я. който спортувал бокс.Това отнесено и със заключението на
СМЕ и казаното от в.л д-р Д. дава основание съдът да направи извод,че
подсъдимият притежава онази ловкост и умения на спортиста,които при
един удар с крак биха могли да доведат до получените от Т. наранявания на
носа.Останалата част от показанията според съда,целят да оневинят и
защитят тезата на подсъдимият относно липсата на участието му в
деянието,защото са първи братовчеди ,защото очевидно свидетелят има
основание да отиде на соченото място в с.Ц. с цел саморазправа .Не може
12
да бъде изключен и факта,че към момента на разпита му пред съда,по
отношение на последният е имало висящо ДП,по което последният би имал
друго процесуално качество ,даващо му възможността на прецени по кои
факти да дава обяснения и по кои не както и каква вина би могъл да
понесе.
Показанията на св.П.,майка на пострадалият Т. следва да бъдат
кредитирани в аспекта на последващите действия извършени от нейна
страна ,след инцидента относно съобщаване в полицията за случилото се
със сина й,както и относно проведените медицински прегледи,резултатите
от тях.Както и състоянието в което се намира синът й след инцидента.От
тях се установява,че на сутринта след инцидента е установила е подут,бузата
в дясно,носът,горната устна ,скулата .Той и разказал за случилото се както и
обяснил че има болки в ребрата след което двамата посетили РУ на МВР-А.
,където подала жалба/сигнал/.В полицията бил разпитван ,след което
посетили медицинско заведение в гр.В./МБАЛ СВ.А. АД-В./,там в отделение
УНГ му била направена операция и след като било възможно да се прибера
в дома си ,след подписване на декларация бел изписан.Върнали се отново в
полицията за да бъде продължен разпита.
След инцидента е водила сина си отново на лекар УНГ,посещавал е
психолог.От показанията й се установява,че два-три месеца след инцидента е
ходил на психолог,не искал да излизал.от негови приятели научили че трите
момчета които „го пребили“ идвали в селото и го търсели ,имал страх да
излезе.Излизал в С.та част на деня,до училище и се прибирал.След
инцидента и направената операция започнал да хърка когато спи ,спял с
отворена уста ,не можел да диша през носа .Показанията на св.П. следва да
бъдат кредитирани защото тя като майка на пострадалия има най-преки
впечатления относно здравословното състояние на сина си ,лично го е
водила по лекари и следи какво се случва с него след инцидента.Следва да
бъде посочено,че показанията й относно затрудненото дишане
кореспондират и с казаното от в.л.по назначената комплексна СМЕ за това
че Т. има затруднено дишане ,за което има нужда от повторна оперативна
намеса с цел подобряване на носното дишане.Следва да бъде посочено,че
П. не е присъствала на инцидента и нейните показания предават това
което е било обяснено от синът й.Относно възприятията й за подутини
,наранявания на устата ,бузата,скулата са получени след като на сутринта
е видяла сина си и за това следва да бъде дадена вяра ,защото очевидно
такива Т. е имал и те са били установени и от извършилият прегледа лекар
от СМ-В..Единствено съдът не можа категорично да установи дали
вечерта в действителност Т. и е казал за случилото се или това в
действителност е било на следващата сутринта когато св.П. е отишла да го
види.
Този факт не би могъл и да бъде установен по категоричен начин,т.к. по
делото не се съдържат други доказателства въз основа на които съдът да
приеме едните или другите показания.
13
Факт е който не се спори ,че на сутринта двамата са посетили РУ на МВР-
А.,подали са сигнал,след което са посетили медицинско заведение в
гр.В.,където след преглед му е била направена на Т. операция.Последвали
са и повторни прегледи при лекар УНГ,както и посещения при психолог и
който не може да бъде ингнориран,т.к.кореспондира не само с гласни
доказателствени средства но и с писмени такива,налични в делото.що се
отнася до предоставените от св.П. цветни снимки,намиращи се на л.105-106
от делото то съдът следва да посочи,че последните не могат да бъдат
кредитирани като доказателства по делото ,защото не е ясен техния автор
макар П. да твърди че тя ги е правила,не е ясен мотива поради който са
били направени,времето през което са направени,с каква именно цел и на
последно място не са направени от компетентно лице и орган,в кръга на
правомощията му и не по предвиденият от НПК ред.
Св.С. е полицейският служител,който е работил по преписката ,образувана
по повод подаденият от П. сигнал/жалба.Потвърждава ,че е работил по
случая и е разпитвал М. и още две момчета ,единият от които е бил
братовчед а другият лицето което е управлявало автомобила,с който са
отишли в с.Ц..Потвърждава че е снел обяснения на Т. и майка му.както и че
ако при разпита на Т. не е присъствала майката е присъствал инспектор
ДПС.Следва да бъде посочено че видно от материалите в ДП,сведението от
25.07.2019г. снето от Т. е записано че направено от С. в присъствието на
инспектор ДПС-Г.,което потвърждава казаното от С. че е снел обяснения от
Т..Отново там е видно че обясненията на подсъдимият ,св.Я.Я. и М. са
снети от св.С.,в рамките на възложената му предварителна проверка.В ДП
не се установява последният да е провеждал процесуални действия с
посочените по-горе три лица.Последният е изготвил докладна записка
относно образуване на ДП ,поради данни за престъпление и сигнала да
бъде заведен в Образец 1.
В този смисъл показанията му са изцяло логични и последователни и като
такива следва да бъдат кредитирани.
Св.Г. е пол.инспектор ДПС,като през 2019г. е бил командирован в РУ на
МВР-А..От показанията му се установява факта,че е снел обяснения на
непълнолетни лица по повод побой в с.Ц. а по отношение разпита на други е
бил в качеството си на инспектор ДПС.Този факт се установява от
наличните в ДП снети писмени обяснения на Д., П.,А., Я.Я.,Б..
Показанията на св.Д. дават възможност на съда да установи и по този
начин да бъде опровергана тезата на защитата на подсъдимият че
свидетелите по делото са били разпитвани от повече от един полицай и с
цел да свидетелстват в полза на обвинението,а именно че обясненията ,на
лицата присъствали на инцидента са снети съобразно тяхната възраст от
полицейски служител който е ДПС .
Показанията на св.С. и Г., допринасят съществено за формирането на
фактическите изводи на съда и основно че при разглеждане на преписката
14
а от там и в хода на ДП не са били извършени процесуални
нарушения,които да са от категорията на съществените и да опорочават
процесуалните права на страните.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимият,т.к.те в случая
представляват единствено и само средство в негова защита ,дадени са с цел да
се избегне реализирането на наказателна отговорност ,а и се подкрепят само
от част от свидетелските показания в част от показанията на св.М. който
категорично пред съда заяви, че подсъдимият не е нанасял удари спрямо Т.
,както и тези на св.Я. че той е нанасял ударите,които са в противоречие с
приетите и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият категорично отрича да е нанасял удар с крак по лицето
на Т. а според неговата защита не било и възможно при положение че
пострадалият е бил от лявата страна на подсъдимият да се нанесе удар в
дясно с десен крак, доколкото обясненията на подсъдимият се явяват не само
доказателствено средство но и важен способ за защита,съдът следва с особено
мнение да преценява тяхната достоверност.
По делото приетите писмени и гласни доказателства са
безпротиворечиви относно механизма на нанасяне и получава не на удара
а именно че удара е с крак,нанасен в дясно.безпротиворечиви са
показанията на присъствалите на инцидента свидетели,с изкл.на св.К.,че
удара в лицето-носа е бил нанесен от подсъдимият Я. с крак,при това десен
крак.Както съдът посочи по горе няма основание да не дава вяра на тези
показания на свидетелите,т.к.последните са били преки очевидци на
случващото се.
В рамките на развилото се ДП съдът не констатира нарушения по
воденето му от категорията на съществените.Дп се е развило в рамките на
процесуалните срокове,било е възложено за разследване от наблюдаващият
го прокурор от РП-Д.,ТО-Б. на разследващ полицай,по което е било
предявено обвинение,проведен е разпит на Я. в процесално качество
обвиняем,дадена е възможност да ангажира адвокат,снети са показания на
свидетели,имащи отношение към случилото се.Събрани са доказателства
относно здравословното състояние на пострадалия ,изготвена е била
СМЕ,били са събрани доказателства за личността на подсъдимият ,както
дали е осъждан.Материалите от ДП са били предявени по надлежния ред.
Видно от приложената справка за съдимост подсъдимият е осъждан и
има не-добри характеристични данни.
Съдът намира,че подсъдимият е осъществил както от обективна така и
от субективна страна престъпния състав на чл.131,ал.1,т.12 във вр.с
чл.130,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 от НК.
От събраните по делото доказателства се установи, по безспорен начин
че на процесната дата и място подсъдимият е причинил на Т. описаните в
15
обвинителният акт увреждания.
Съдът приема,че уврежданията са причинени от удар с крак в лицето
на пострадалия ,който удар е бил нанесен със сила,удара е бил нанесен под
ъгъл и би могъл да мине покрай клепача ,да предизвика ожулване ,да удари
носа,да го счупи и леко изкриви,в следствие на което той е получил счупване
на носни кости,ожулване по долен клепач на дясно око,контузно разкъсна
рана по лигавицата на долна устна,кръвонасядане по венеца на горна
челюст,които увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по време и начин както сочат данните
от делото.Счупването на носни кости по своя характер са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота,по смисъла на
чл.130,ал.1 от НК.
Престъплението е резултатно причинена е лека телесна повреда като е
налице пряка причинно следствена връзка между поведението на
подсъдимия и настъпилият резултат,установена и от заключението на СМЕ и
КСМЕ на пострадалото лице.
Болката по своята същност представлява неприятно физическо усещане
.Телесната повреда е понятия с медицинско и правно съдържание
пострадалият сочи че е изпитал такава и тя е била силна,макар и не в
момента на получаването й.
Счупването на носната преграда се коригира оперативно ,като
успетът й зависи от опита на хирурга индивидуалните особености на
организма.В л. потвърдиха,че за да бъде прието по медико-боилогичен
показател за постоянно разстройство на здравето неопасно за живота би
следвало като последствие от получената травма и след зарастване на
счупени кости да е налице пълна невъзможност за носно дишане с едната
ноздра.В случая това по делото не е установено а и с оглед казаното от Д-
Д.,че за да бъде установено това е необходимо да има доказателства за
това каква е пила носната преграда преди инцидента,следва да се
приеме,че уврежданията обуславят временно разстройство на здравето , а не
постоянно ,неопасно за живота.
На следващо място съдът приема,че телесното увреждане е
осъществено при условията на ч.131,ал.1,т.12 от НК а именно при
квалифициращият признат „хулигански подбуди“.Деянието е извършено от
субективна страна при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици .В конкретният случай прекият умисъл се обективира от данните
по делото,свързани с целенасочено действие от страна на подсъдимият
нанасяйки удар с крак в лицето в областта на носа-устата ,по начин очевидно
годен да причини телесна повреда и според съда анализа на събраните
доказателства сочи ,че подсъдимият който очевидно като спортист знае
къде и как да нанесе удар е действал с пряк умисъл,доколкото всички
обсъдени по горе-обстоятелства свързани с осъществяване на
коментираното престъпление ,водят до извода относно наличието на
16
съзнание за причиняване на телесна увреда.От описаната по горе
фактическа установеност на процесните събития е изводимо и становището
че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди по смисъла на
чрл.131,ал.1,т.12 от НК.Според съдебната практика осъществяването на
този квалифициращ състав е налице в случаите когато субектът с
поведението си насочено срещу телесния интегритет на пострадалия цели
да покаже явно неуважение към обществото,пренебрежение към морала и
към човешката личност.В тези случаи отсъстват лични отношения между
дееца и пострадалия,като вражда,завист,както и евентуални други лични
мотиви.Този състав квалифицира инкриминираното поведение не защото
деецът е хулиган въобще и по принцип е имал хулигански действия а защото
мотивът за извършване на конкретното деяние е хулигански и хулиганските
действия непосредствено предхождат или съпровождат извършването на
престъплението.Хулигантските действия често изглеждат като необясними
или неадекватни такива.В такива случаи липсва въобще личен
мотив,някакви видими поводи или са налице пренебрежително
незначителни такива,които да са създадени от пострадалия,а основния
мотив на дееца е не само да засегне пострадалото лице а да демонстрира
явно неуважение към обществото,незачитане на правните норми чрез
посегателството към пострадалия.Деецът иска да изяви себе си ,като погази
установения ред и всичко което се изпречи на пътя му,да докаже че може
да върши каквото си пожелае,независимо от нормите на обществото.Такава
деятелност цели провокация,скандал,то неизбежно е демонстративно.
Видно от материалите по делото ,пострадалият и подсъдимият не са
имали каквито и да било лично отношения,предхождащи процесното
дейяние ,които да обясняват подобно поведение.От съдебната практика и
правна доктрина ,приемащи наличие на хулигантски подбуди в случаите
на нанасяне на телесно увреждане вкл. и по незначителен повод ,който
позволява на дееца да покаже,че смята за необвързан със социалните
норми така и да демонстрира своето явно неуважение към обществото
.съдебната практика е многобройна че личният мотив на дееца да
осъществи противоправно действие спрямо пострадалия какъвто не е в
случая не изкл4хулигантските подбуди“,когато засягането на реда и
общественото спокойствие също е резултат от деянието.С други думи дори
и да се приеме ,че има личен мотив спрямо пострадалия,то същият не
изключва осъществяване на допълнително квалифициращото обстоятелство
“по хулигантски подбуди“ понеже поведението на подсъдимият на публично
място ,по начин създаващ предпоставки за възприемане на това негово
поведение от неопределен лрой лица ,едновременно грубо нарушава
обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.По делото
разпитаните свидетели бяха категорични че поведението на подсъдимият не
е било предизвикано от пострадалия,били са възмутени от действието
му,както и че причина за това негово поведение от страна на Т. не е имало..
Предвид събраните по делото доказателства,преценени съобразно
17
степента им на достоверност,съдът прие описаната фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин.
Безспорно са установените факти,имащи значение за постановяване на
крайния съдебен акт ,а именно-нанасянето на телесните увреждания от страна
на подсъдимият,причинили телесните увреждания по отношение личността
на Т..
При така установената фактическа обстановка съдът приема на първо
място че подс.Я. е осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.1 от
НК,т.к.е нанесъл на Т. травматични увреждания.
Деянието е осъществено при условията на чл.20,ал.2 от НК се обуславя
от факта че както подсъдимият така и св.Я. всеки поотделно е участвал в
изпълнителното деяние на престъплението по чл.130,ал.1 от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл ,като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния им характер и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на наказанията за извършените престъпления, съдът
съобрази както отегчаващите -лоши характеристични данни и предходно
осъждане,така и смекчаващите вината обстоятелства-семейното положение
на подсъдимият-чакащ дете.
При така установеното съдът прецени че на подсъдимия следва да се
наложи наказание при лек превес на смекчаващите обстоятелства,като счете
че за законосъобразно налагането на наказание в законоустановения
минимум от три месеца,определено при условията на чл.54 от НК,което
наказание прецени че подсъдимият не следва да търпи ефективно а следва
да бъде отложено с подходящ изпитателен срок,а именно от три години
предвид размера на наказанието,факта че подсъдимият до този момент
макара и осъждан не бил наказван с наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и прецени ,че за целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимият не е необходимо да търпи
това наказание ефективно.В съответствие с разпоредбата на закона
постанови възпитателна работа по времена изпитателния срок от три
години.
По гражданският иск:
Съдът приема въз основа на горното за безспорно противоправното
поведение на подсъдимият и че са налице твърдените от ГИ вреди.
Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото
инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и
законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи
характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за
възникване на задължението за поправяне на вредите.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимият е нанесъл вреда
18
на гражданския ищец.
Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че
основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на
подсъдимия, предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна отговорност, основаваща се на причинено
непозволено увреждане. Причинените на гражданския ищец вреди по
същество са едно парично задължение, което виновният причинител им
дължи. Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление,
представляват парично задължение от непозволено увреждане, което
виновният причинител дължи.
По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в
причинна връзка с извършените от подсъдимият процесни престъпления,
поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение
настъпилите вреди.
Вредите следва да бъдат заплатени ведно със законна лихва,считано от
датата на деянието ,така както е предявено от гр.ищец.
За претърпените болка и страдания по разбиране на съда ,с оглед
принципа за справедливост следва да бъде присъдено обезщетение в размер
на 2000,00лева,до който размер предявеният гражданският иск се явява
основателен и доказан, пострадалият е претърпял лечение ,за в бъдеще
предстои и друго такова ако са налице основанията за това ис оглед
възможността за дишане у него.
В останалата им част над уваженият гражданският иск бе отхвърлен от
съда ,т.к. се явява неоснователен и недоказан.
С оглед на горното съдът осъди подсъдимият да заплати на Т. сумата от
2000,00лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди за
претърпени болка и страдания от престъплението по чл.130,ал., от НК,като
отхвърли предявеният над уважения размер на претендирания такъв от
8000,00лева като неоснователен и недоказан
Съгласно Тарифа №1 която се събира от съдилищата по реда на ГПК, се
дължи ДТ в размер на 4% от размера на уваженият гр.иск,но не по-малко от
50,00лева.,а именно 80,00лева,както и разноски на Т. в размер на 2840,00лева
по делото,сумата от 168,00лева по сметка на ОД на МВР-Д. за разноски в
ДП,кактои сумата от по пет лева ,ДТ,в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така постановеното присъда и наложено на подсъдимият наказание
според съда ще постигне целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
19
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
20