Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.11.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седми октомври година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2110 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на И.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 17-0769-003323/19.09.2017 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище. Не
ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до
БРС молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 13.07.2017 г., около 02:30
часа в гр. Бургас, на ул. „24-ти Пехотен Черноморски полк”, до бл.108, в посока
ул. „Перущица”, жалбоподателят като водач лишен от СУМПС, управлявал МПС – „Мерцедес
200”, с per № С....ХА, собственост на Б.К.И., ЕГН: **********, като при
извършената проверка, отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, с техническо
средство - Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ АЯВВ-0029, като на водача бил издаден
и връчен талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му № 0043823.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал, без възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв.
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
При извършената от
съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха
съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на
административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в
ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. От датата на нарушението – 13.07.2017г. до датата на уведомяване
на жалбоподателя за съставеното против него НП – 14.05.2020г, е изминал период
по –малко от три години, като за допуснатото нарушение, относителната
преследвателна погасителна давност е три години. Съдът не откри формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на
нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното
производство.
В съдебно заседания,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП. Последният е полицейски
служител, показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от
събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му,
следва да бъдат кредитирани.
Фактическата обстановка в АУАН се
оспорва от жалбоподателя, който твърди, че не е извършил описаното в НП, но при
така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.174
ал.3 от ЗДВП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол – с техническо средство дрегер.
Това нарушение, според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата
го правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното
постановление от административно – наказващият орган.
За да приеме съдът, че е бил
налице такъв отказ, от страна на жалбоподателя, се ползваха обективните и
кредитирани показания на актосъставителя, от писмените доказателства по делото
– АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни
доказателства констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД МВР
Бургас. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха
каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които са
описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са се случили в обективната
действителност. Обстоятелството дали лицето е било употребило алкохол или не е
без значение за съставомерността на административното нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДВП, така както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо
средство за алкохол водач е бил издаден талон за медицинско изследване. При
всички случаи на отказ от извършване на проверка с техническо средство,
съответното длъжностно лице от службата за контрол /в случая това е служителят
на Сектор „Пътна полиция” гр. Бургас/ е длъжно да издаде талон за медицинско
изследване, с оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване
употребата на алкохол у водача на моторното превозно средство / чл.3 ал.2 т.1
вр. ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско
изследване, не се елиминира възможността за осъществяване на състав на
административно нарушение, по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ
на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Административното нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово
както от актосъставителя, така и от административно – наказващия орган.
Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство
за вмененото му за извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в
обжалваното наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174 ал.3 от
ЗДВП, не поставя нарушителят в
състояние на невъзможност от разбиране на вмененото му за осъществено
административно нарушение – доколкото и в описателната част на наказателното
постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за
съставомерността от обективна и субективна страна на процесното нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Правилно, според съдебния състав
е приложена и санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДВП с наложени съответно
предвидени наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са конкретно
определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не би могъл да промени
същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма допуснато нарушение на
материалния закон при прилагане на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДВП и като
нарушена и като предвиждаща съответната за уреденото нарушение санкция,
доколкото това е предвиден от самия законотворец подход, в една и съща
разпоредба да са уредени и елементите от състава на нарушението и предвиденото
наказание, намиращ приложение и при много други административни нарушения по
ЗДВП.
Наложеното наказание е адекватно
на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на
деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания
по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът
следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е
привлечен към административно - наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което,
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено,
поради което, Съдът определи, в полза на АНО, да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение - 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат
заплатени от жалбоподателя на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0769-003323/19.09.2017 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас против И.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл.
1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА И.Н.Н.,
ЕГН: ********** да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата
от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ:
М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.
В съответствие с изискванията на
Наредба № І з – 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, на водача В.К. е постановено да се отнемат 12 к. т. за
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.