№ 89
гр. Пазарджик, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500725 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №257/13.10.2022г., постановено по гр.д.№597/2022г. по
описа на РС-В. са осъдени Т. Д. В., с ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес: грВ., област Пазарджик, ул.”Л.К.”
№1, да премахнат втория етаж от Сграда за търговия с идентификатор
10450.502.872.2, брой етажи- два по КККР на градВ., брой самостоятелни
обекти 3, със застроена площ от 37кв.м.
Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. Д. В., с ЕГН ********** и
Г. И. В., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: грВ., област
Пазарджик, ул.“Л.К.” №1, да заплатят на Р. Д. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: грВ., област Пазарджик, бул.”Съединение” №190, ет.1,
сумата от 500лв., представляваща разноски по делото.
Осъдени са Т. Д. В., с ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: гр.В., област Пазарджик, ул.”Л.К.” №1, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА, да заплатят на адв.Д. В. К., с
ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Д. В. и Г. И. В.,
чрез пълномощника им адв.Ц. М..
Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, както и при постановяването му са нарушени
съществено съдопроизводствените правила, отнасящи се до преценка на
събрания доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност,
какъвто липсва въобще по делото.
Счита се, че решението следва да бъде отменено, като предявения иск
срещу жалбоподателите се отхвърли изцяло.
Моли се за присъждане на разноските и за двете съдебни инстанции.
Посочено е, че в подкрепа на така инвокираните основания, подробни
съждения ще се развият допълнително.
Поискано е да се даде възможност, да се представят нови писмени
доказателства при разглеждане на делото във въззивната инстанция, които са
от съществено значение за решаване на спора и които не са събрани по
делото, поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения.
В срок е постъпил писмен отговор от адв.Д. К., в качеството й на
пълномощник на Р. Д. В..
В него се твърди, обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Визира се, че подадената въззивна жалба, няма нужното съдържание,
като заявеното в него не съставлява указание, в какво се състои порочността.
Сочи се, че въззивната инстанция, безспорно е инстанция по същество,
но същата е ограничена от посочените оплаквания в жалбата.
Счита се, че в последната липсват въобще формулиране оплаквания. В
този смисъл се твърди, че липсата на дефинирането им поставя в
невъзможност да се вземе отношение и да се коментира нещо, което не е
формулирано.
Искането е да се остави в сила обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателите Т. В. и Г. В., редовно призовани
не се явяват. За същите се явява пълномощника им адв.М.. От страна на
последната се поддържа подадената от тях въззивна жалба, като се моли
2
същата да се уважи, като в тази насока излага доводи.
Искането е да се уважи подадената от него въззивна жалба, като се
отмени обжалваното решение с отхвърляне на предявения негаторен иск.
Подробни съображения в тази насока са развити в представена писмена
защита, но следва да се отбележи, че последната е представена извън срока
които е указан да се представи в съда. Това е и основание да не се обсъждат
изложените в нея доводи.
Моли за присъждане на направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата- Р. Д. В., редовно призован не се явява. Не се
явява и процесуалния му представител адв.К.. От страна на последната е
постъпило писмено становище което е в насока оставяне без уважение
подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Моли се за осъждане жалбоподателите да
заплатят възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод
на предявен от Р. Д. В., срещу Т. Д. В. и Г. И. В., иск с правно основание
чл.109 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответниците да премахнат
втория етаж от Сграда за търговия с идентификатор 10450.502.872.2, брой
етажи- два по КККР на градВ., брой самостоятелни обекти 3, със застроена
площ от 37кв.м.
Твърди се в същата, че ответниците са собственици на Сграда за
търговия 10450.502.872.2, на застроена площ от 37кв.м., брой етажи- два по
КККР на градВ., а с реализирането на втория й етаж е завзето пространството
на съществуващата западна тераса на собствения му първи жилищен етаж и са
затворени прозоречните отвори на етажа му. Приема се, че по този начин
правото му на собственост е накърнено с ограниченията, които търпи
свързани с осветеността и проветримостта на западните помещения, както и с
липсата на тераса/балкон, която е предвидена с архитектурния проект на
сградата и се явява необходимо жилищно пространство, осигуряващо
пълноценно живеене на обитателите на етажа.
3
Твърди се, че изграждането на този втори етаж е осъществено без
строителни книжа и без изричното му писмено съгласие.
Искането е предявеният иск да бъде уважен.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците В.и по насрещния иск
подават отговор, с който оспорват предявения иск. Поддържа се становище,
че същия е недопустим. Алтернативно го считат за неоснователен и молят да
бъде отхвърлен. Оспорват се твърденията в исковата молба.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Няма спор по делото, че ищецът е собственик първи жилищен етаж,
представляваща обект с идентификатор на 10450.502.872.1.2, а ответниците са
собственици на сграда с идентификатор 10450.502.872.2, която ползват.
Видно от заключението на съдебно- техническа експертиза се
установява, че въз основа на Проект за преустройство, пристройка и
надстройка е предвидено над процесната сграда с идентификатор
10450.502.872.2, върху стоманобетоновата плоча на ниво 2,50 м.л. от
прилежащия терен да се изгради покрита тераса с лек дървен покрив и покрит
с бардолин. На място достъпът до покритата тераса се осъществява от
външно открито стълбище, като площта на обособеното помещение е
33,20кв.м. от страна на вещото лице е посочено, че при обособяването на
помещението в покритата тераса проектът е предвиждал следните изменения
към първия жилищен етаж, собственост на ищеца: затваряне и зазиждане на
прозореца от запад в кухненския бокс към всекидневната, затваряне и
зазиждане на прозореца от запад във всекидневната и преграждане на част от
южната тераса към стая на площ от 0,40 кв.м.
Установява се от заключението на вещото лице, че извършеното
надстрояване не е изпълнено в съответствие с издадените и одобрени
строителни книжа и документи в площта си до 3,80кв.м., представляваща
разлика между разрешената и изпълнената на място площ. Установено е, че с
изграждането на втория етаж е нарушено осветяването на първия жилищен
етаж и е завзето пространство от първия жилищен етаж, както следва- площ
к.бокс и всекидневна от 26,9кв.м., при осветеност преди надстрояването от
8,8кв.м., а след него от 3,4кв.м. Вещото лице е посочило, че нормата за
осветеност на помещенията е от 4,48кв.м., съгласно чл. 113, ал. 1 от Наредба
№7 за ПНУОВТУЗ. Посочено е още, че след като е било изпълнено
4
надстрояването е завзета площ с преграждане на част от южната тераса към
стая на площ от 0,4кв.м. от имота на ищеца. Вещото лице пояснява, че
проектът е предвиждал да бъде изградена покрита- остъклена от всички
страни тераса състояща се от едно помещение, върху която да се постави
покрив, а вместо това е изграден самостоятелен обект, състоящ се от
всекидневна с кухненски бокс и баня и тоалетна.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
При извършената служебна проверка, настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение в рамките поставени от
въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните
доказателства, намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено,
а подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение жалбоподателят обжалва с бланкетна
въззивна жалба, съдържаща оплакване за незаконосъобразност,
необоснованост, неправилност и при постановяването му са нарушени
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до
преценка на събрания доказателствен материал каквато жалба е допустима,
като изискването на чл.260, т.3 от ГПК има пряка връзка с ограничения
характер на въззивното обжалване съобразно чл.269, пр. 2 ГПК, доколкото
посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността
на въззивната инстанция.
Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за
служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното
решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение
правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на
определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на
делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността
само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на
5
първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
фактически констатации. В този смисъл следва да се посочи задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по
тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана
в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, а
именно: Решение №250/27.06.2011г. по гр.д. №1061/2010г. на ВКС, ІVг.о.;
Решение №764/19.01.2011г. по гр.д. №1645/2009г., ВКС, ІVг.о.; Решение
№14/07.02.2014г. по т.д. №1130/2013г., ВКС, ІІт.о.; Решение
№196/11.04.2012г. по т.д. №994/2010г., ВКС, ІІ т.о.; Решение
№702/05.01.2011г. по гр.д. №1036/2009г., ВКС, ІV г.о.
Следва да се посочи, че в т.2 на посоченото Тълкувателно решение е
прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна уредба на
второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване
въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да потвърди
или отмени решението, като обект на въззивна дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор.
Посочено е, че дейността на въззивния съд не е повторение на
първоинстанционното производство, а негово продължение и ако са налице
опорочени извършени от първата инстанция процесуални действия,
въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствени действия по
установяване на фактите и прилагане на правото, включително да даде
указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,
непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Изложени са и
съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за законност
/чл.5 от ГПК/, въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение
на императивния материален закон, дори във въззивната жалба да липсва
оплакване за неговото нарушаване по аргумент от чл.262, ал.1, връзка с
чл.260, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид характеристиката на въззивното
производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да
постанови решението си при съобразяване с фактите, установени по делото.
При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с
извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране
на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според
6
въззивния съд материалноправна норма.
В конкретният случай, първоинстанционния съд не е допуснал
нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно
задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството, предвид разясненията, дадени в посоченото ТР. При това
положение и предвид липсата на конкретни, каквито и да било, оплаквания
във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че
не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи, при съобразяване със задължителния характер на указанията
по приложение на процесуалния закон по т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по т.д.
№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно
гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за
правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция и не констатира такива.
Само за пълнота следва да се визира, че в пледоарията си се излагат
възражения в насока неоснователност на предявената негаторна претенция
основана при хипотеза на неоснователност на действията на ответната страна,
но с това не се създават пречки по- големи от обикновеното на ищеца в
първоинстанционното производство.
Същите не могат да бъдат споделени. На практика неопровергано е в
конкретния случай заключението на приетата съдебно- техническа експертиза
от която безспорно се установява, че с изгражданото на втори етаж е
нарушена осветеността на помещенията в собствения на ищеца имот, като е
завзето и пространство с площ от 0,40 кв.м., чрез преграждане на част от
южната тераса към стая на жилищния етаж на ищеца. Установява се, че
надстрояването не е изпълнено, съобразно одобрените строителни книжа и е в
отклонение от тях, както по отношение на площта, така и по отношение на
преградните страни и помещенията, които са се обособили след
реализирането на строежа. Доказателства в насока на противното по делото
не са налице. Такива са поискани пред въззивната инстанция, но не са
допуснати от последната поради наличие на преклузия по отношение на тях.
Развити са и възражения в представени писмени бележки, но както бе
посочено по- горе същите не са представени в указания от съда срок и
последния няма основание да се произнася по изложените доводи в тях.
7
С оглед на гореизложеното, решението, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди и се отхвърли, като се остави без
уважение, с оглед нейната неоснователност на подадената въззивна жалба.
С оглед този изход на делото, в тежест на жалбоподателите следва да се
присъдят претендираните от адв. К. разноски, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. В тази връзка и на основание По разноските чл.38,
ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на последната
следва да се присъди възнаграждение в размер на 400лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №257/13.10.2022г., постановено по гр.д.
№597/2022г. по описа на РС-В..
ОСЪЖДА Т. Д. В., с ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: гр.В., област Пазарджик, ул.”Л.К.” №1, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА, да ЗАПЛАТЯТ на адв.Д. В. К.,
с ЕГН **********, сумата от 400лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8