р е
ш е н
и е
№
гр.
Плевен, 20.04.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2528 описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0938-004345 от 04.11.2020 година на ***, с
което на основание чл. 174 ал. І т. 2 от ЗДвП на А.Н. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за извършено административно нарушение по
чл. 5 ал. ІІІ т. 1 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В
депозирана молба моли съда да уважи подадената жалба и да отмени издаденото
наказателно постановление. В писмени бележки, ангажираният от страна на
жалбоподателя процесуален представител -
адвокат Д.П., моли съда да не кредитира с доверие заключението по назначената
съдебно – медицинска експертиза и да
приеме тезата на наказващият орган за употреба на алкохол от страна на
доверителя му за недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано като присъди
на доверителя му направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с изх. № 316000-46213 от 21.12.2020
година ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено
като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че Директорите
н.О.н.М. са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДП.
На 24.10.2020 година, в ***, *** Ч.П.
изпълнявал съвместно с други свои колеги ППД като ***. На ***, спрели за
проверка лек автомобил, при която установили, че водачът мирише на алкохол и в
автомобила имало няколко бутилки бира. Това възбудило подозрения, че водача е
употребил алкохол и извикали свои колеги от *** да му извършат проба. На място
пристигнал *** И.Д., който разговарял с колегите си от ***, които му посочили
водача и същият бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол,
което отчело положителен резултат, а именно 1,01 промила.На жалбоподателят бил издаден
талон за медицинско изследване съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗДП, който той подписал.
Жалбоподателят Н. ***. Химик в СХЛ
при същият център взел кръвна проба,
която била подложена на химическо изследване. Резултатът от същото, обективиран
в нарочен протокол от 28.10.2020 година установил наличие на алкохол 0,82 промила в кръвта на жалбоподателя Н..
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатации, на 04.11.2020 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. ІІІ т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
заверено копие от експертно решение № 1735 от 24.06.2019 година на името на
жалбоподателя А.Н.Н.; заверено копие от рецептурна книжка на жалбоподателя А.Н.Н.;
акт за установяване на административно нарушение № 302931 от 24.10.2020 година
на *** при ***, ***; протокол за химическо изследване с входящ номер при ***
316000-40108 от 29.10.2020 година, ведно с протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози; пощенски плик с дата на пощенското клеймо 28.10.2020 година;
справка за нарушител на името на жалбоподателя А.Н.Н.; наказателно
постановление № 20-0938-004345 от 04.11.2020 година на ***; Заповед № 8121з –
515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи; пощенски плик с
дата на пощенското клеймо 10.12.2020 година.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка
са и показанията на свидетелите И.Д. и Ч.П., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
В хода на въззивното производство
са изслушани и показанията на свидетелката Д.К. – *** на жалбоподателя.
Същата не е очевидец на извършване на
нарушението, нито свидетел на констатирането му. Нейните показания установяват
това, че жалбоподателя страда от диабет, инвалидизиран е и ежедневно приема
редица медикаменти. Свидетелката ***
споделя личните си впечатления да това, че според нея към момента на проверката
*** бил изпаднал в тежка хипогликемия заради диабетната си болест, тъй като не
бил приел всичките си лекарства. Именно
тази химогликемия предизвикала ацетоза в организма му, която е и причината
според свидетелката за отчетеното количество алкохол на *** и.
Във връзка с твърденията на
жалбоподателя и възникналото съмнение относно достоверността на резултатът от
химическото изследване на кръвта му след констатиране на нарушението, по делото
е изискана справка от ***. Видно от приложеният отговор от специалист химик м СХЛ е, че кръвните проби на
жалбоподателя А.Н. са пристигнали в СХЛ при *** на 27.10.2020 гдина в 09:35 ч и
били заведени под номер № 375 текуща проба и № 375К – контролна проба. Текущата
кръвна проба била анализирана по
газхроматографски метод на 28.10.2020
година. И двете проби са унищожени на 05.02.2021 година, за което е приложен
надлежно оформен протокол.
В хода на въззивното
производство, по искане на жалбоподателя по делото е допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза. Експертното заключение, изслушано непосредствено
в съдебно заседание установява по категоричен начин, че нито един от
медикаментите, които приема жалбоподателя не съдържа алкохол и не може да
повиши количеството на алкохола, който се съдържа в човешкия организъм, нито по
някакъв начин да провокира синтезиране
на алкохол. Съгласно заключението на експерта, съществува само един медикамент,
който влияе върху централната нервна система, но той може да потенцира действието на алкохола, тоест
човек да изглежда по-пиян отколкото е пил реално, но не и да влияе на
количествата алкохол в кръвта и да доведе до повишаване на съответните промили.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1
ЗДП забранява на участниците в движението
по пътищата да управляват пътно превозно средство след употреба на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
Събраните в хода на съдебното дирене
доказателства доказват по несъмнен
начин, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на визираното в
посочената по-горе разпоредба ЗДП административно нарушение. В тази насока са
категоричните писмени доказателства, приложени по делото, както и гласните
такива.
Съдът даде вяра на заключението на
експерта по назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно – медицинска
експертиза. Същото кореспондира с показанията на свидетелите Д. и П., с писмените доказателства по делото, основаващо
се на специалните знания на експерта в областта на медицината, поради което и
съдът го възприе като обективно и
безпристрастно. Съгласно експертното заключение мнение, алкохолът не може да се
синтезира от тъканите, клетките или органите в човешкия организъм нито при
нормална, нито при някаква патологична болестта функция. Установеното
количество алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,82 промила може да се появи в
организма му само ако е внесен отвън. При страдащите от диабет, какъвто е
жалбоподателя, в състояние на „кетоацидоза“/ за каквото предполагаемо състояние
съобщава свидетелката ***/ се променя алкално – киселинното равновесие на
кръвта/ РН/, но това не води до поява на етилов алкохол в нея. При страдащите
от диабетна болест, които получават“ хипогликемия“ също не се синтезира
алкохол, а само спада нивото на кръвната захар в кръвта. Експертът е категоричен, че нито един от
медикаментите, които приема жалбоподателя не съдържат етилов алкохол и не могат
да предизвикат синтез на алкохол в кръвта му, освен ако не е внесен отвън.
При така изложените правни и
фактически съображения съдът прие, че с поведението си жалбоподателя осъществил
от обективната и субективна страна признаците на посочените в акта и
наказателното постановление нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП.
Съдът намери, че правилно и в съответствие с
нормата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление при задълбочено изследване на всички релевантни за предмета на
доказване обстоятелства при наличие на издаден акт за административно
нарушение, съответстващ на всички норми на закона като случай не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН предвид високата му
степен на обществена опасност и засягане на установени, значими обществени
отношения, свързани с безопасността на гражданите. Изземването на кръвните
проби на жалбоподателя и тяхното изследване е извършено в съответствие с всички
нормативни изисквания.
Наказващият орган обосновано и в
съответствие със закона е определил и наложил на жалбоподателя наказания на
основание санкционната разпоредба на чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП - наказания глоба и
лишаване от права, посочени от законодателя в конкретно определени размери.
При така изложените правни и
фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление №
20-0938-004345 от 04.11.2020 година на ***, с което на основание чл. 174 ал. І
т. 2 от ЗДвП на А.Н. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. ІІІ т. 1 от ЗДвП е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон.
Наложените наказания на жалбоподателя Н. са правилно индивидуализирани с оглед
конкретната степен на обществена опасност на извършеното и дееца. В този смисъл
съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид горните съображения, съдът
намери искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски за неоснователно. При този изход на делото, направените от страна на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на назначената по негово
искане експертиза, остават за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0938-004345 от 04.11.2020 година на ***, с което на
основание чл. 174 ал. І т. 2 от ЗДвП на А.Н. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал.
ІІІ т. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд –
Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: