РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Русе, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Мария Велкова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500329 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна, чрез редовно упълномощен процесуален
представител обжалва изцяло Решение № 202/21.02.2024 г., постановено по гр.д.№
4615/2023 г. по описа на РРС, с което е уважен предявения срещу жалбоподателя иск с
пр.осн.чл.82 ЗЗД и в негова тежест са възложени разноските по делото. Излага оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на
материалния закон. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния
съд и да отхвърли изцяло ищцовата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „Слънчева сила” ЕООД- с.Ч., обл.Р. чрез редовно
упълномощен процесуален представител счита жалбата за допустима, но неоснователна по
съображения, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Производството по първоинстанционното дело е образувано по предявения от
„Слънчева сила” ЕООД против „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание
чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3024.19 лв. /след
1
допуснато изменение в размера на исковата претенция в о.с.з. на 08.02.2024 г. по реда на чл.
214, ал.1 ГПК/, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи за периода м.04.-м.07.2023 г./вкл./- невъзможност на ищеца да произведе
електрическа енергия от обекта си-фотоволтаична електрическа централа, находяща се в с.
Т., обл.Русе и съответно да продаде тази електроенергия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че на 29.04.2022 г. между
„Електроразпределение Север“ АД и „Слънчева сила“ ЕООД е сключен предварителен
договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези
уредени от ЗЕВИ. С подписаният договор ответното дружество е поело задължението да
присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа обект на ищцовото
дружество за производство на електрическа енергия или по-точно разширение на
съществуваща фотоволтаична електрическа централа с предоставена мощност от 110 kW,
съществуващи 60 kW и допълнително заявени 50 kW, предстоящи да се изградят в с. Т.,
общ.И.. На 17.06.2022г. между страните е подписан договор за присъединяване на обект за
производство на електрическа енергия извън тези уредени от ЗЕВИ. В него са уредени
подробно всички права и задължения на страните, както и параметрите на електрическата
централа, чието присъединяване ще бъде извършено съгласно чл. 5 от договора в 7 дневен
срок от представяне на изрично посочените в договора документи. На 11.04.2023 г. между
страните е подписан констативен протокол №1, с който е установено, че обектът
/разширението на фотоволтаичната централа/ е изпълнен съгласно одобрените проекти, като
не са констатирани нарушения и не са давани предписания за изпълнение. По делото е
представена депозирана от ищцовото дружество до ответното жалба, с вх.
№6566011/21.07.2023 г., с която е настояло за незабавно въвеждане в експлоатация на
разширението на фотоволтаичната електрическа централа, тъй като от негова страна са
изпълнени всички изисквания на сключения за това между страните договор. С отговор на
жалбата с изх. №6566011/ 16.08.2023г., ответното дружество е информирало ищцовото, че
72-часовите проби на присъединителните съоръжения на фотоволтаичната централа не са
извършени поради забавяне в доставката на напреженови трансформатори 20кV от
производителя и се поднасят извинения за забавянето.
Районният съд е приел, че към 11.04.2023 г. разширението на централата на ищеца е
било изпълнено изцяло съгласно нормативните и договорни изисквания и единствената
причина да не е присъединено към електроразпределителната мрежа на ответника е
неизпълнението от страна на последния на договорните му задължения. Счел е и че са
налице предпоставките на чл.82 ЗЗД, както и че иска е доказан по размер, съобразявайки
приетата по делото техническа експертиза, поради което е уважил изцяло иска.
Решението на първоинстанционния съд е правилно. При разглеждането на спора не са
допустани процесуални нарешения, правилно са установени релевантните за спора факти и
правилно е приложен материалния закон.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и
2
главно доказване в процеса следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника по повод присъединяване на обект /изградена от ищеца ФЕЦ/
за производство на ел. енергия; че е изпълнил всички изисквания по договора за
присъединяване, тоест, че е изправна страна по договора; че присъединяването е изпълнено
със забава или че не е изпълнено; да установи, че в случай на точно изпълнение, би
реализирал полза, изразяваща се в продажбата на непроизведеното количество ел. енергия;
наличието на причинно-следствена връзка между допуснатата забава за присъединяване на
обекта от страна на ответното дружество и пропуснатата полза, съответно да установи какъв
е размерът на пропуснатата полза- цената, която е следвало да получи ищецът при
продажбата на непроизведеното по вина на ответника количество ел. енергия.
Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че към датата на предявяване на
иска-01.09.2023 г., ответното дружество не е извършило присъединяване на изграденото от
ищцовото дружество разширение на фотоволтаичната му централа в с. Т. поради липсата на
20 кV напреженови трансформатор, осигуряването на който е задължение на ответното
дружество.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. по т. дело №
3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под
формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за
изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора,която сигурност не се предполага. В мотивите на ТР се посочва, че неточното
изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника
изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение /чл.
79, ал. 1 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на
отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения,
обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза
се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в
което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а
само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на
задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са
ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена
грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да
предположат и което е причинено именно от неизпълнението, тоест което представлява
3
негов необходим и закономерен резултат. Застъпено е още виждането, че в този случай
кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за
изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си.
Изхождайки от така дадените разрешения на ВКС, съотнесени към предмета на
настоящия спор, съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че
ищеца е пропуснал да увеличи имуществото си със стойността на енергията, която е могла
да генерира собствената му ФЕЦ, като съответно продаде тази енергия по същия начин и на
същата цена, по която е продал електрическата енергия от присъединената част на
централата от 60 kW. Причината за неосъществените продажби е неизпълненията на
договорни задължения от страна на ответника, а именно чл. 5, ал.1 от договор за
присъединяване от 17.06.2022 г.: присъединяване на процесната ФЕЦ на ищеца в
предвидения 7-дневен срок, считано от 11.04.2023 г./когато между страните е подписан
констативен протокол, с който е установено, че обектът (разширението на фотоволтаичната
централа) е изпълнен съгласно одобрените проекти, като не са констатирани нарушения и
не са давани предписания за изпълнение/. Тоест, съдът намира, че в случая е доказано
сигурното увеличаване на имуществото на увреденото лице- ищеца, което обаче е
препятствано от посоченото договорно неизпълнение от страна на ответника.
Искът е доказан и по размер, съобразно приетото и неоспорено заключение по
съдебно-техническата експертиза.
По изложените съображения решението, с което искът е уважен, е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата не е претендирал и доказал разноски и такива не следва да му
се присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 202/21.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4615
по описа за 2023 г. на Районен съд-Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4