Решение по дело №608/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от П. Г. Г., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощник – адв. А.Р., против Решение № 109/29.01.2024г., постановено по АНД № 4866/2023г. по описа на Районен съд - Варна, в частта в която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0819-003307/27.09.2023г. на Началник група при ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, с което за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн.чл.174 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Счита за необосновани от събраните по делото доказателства изводите на съда за съставомерност на деянието. Оспорва отчетения при полевия тест резултат от концентрация на алкохол в кръвта. Счита, че същия не е обективен, предвид резултата от последващите изследвания и приеманите от жалбоподателя медикаменти. Твърди, че неправилно възивният съд е отказал допускането на съдебно-медецинска и химическа експертиза, с което е нарушил правото ме на защита.

При тези доводи иска отмяна на първоинстанционното решение и на НП в оспорената част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Варна, редовно призован, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административно-наказателно производство (АНП) и за доказаност на повдигнатото обвинение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на П. Г. Г. против гореописаното НП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 11.09.2023 год. около 22:00 ч. жалбоподателят П. Г. управлявал лек автомобил марка "БМВ 316" с рег. № Н **** АТ, собственост на Б. Т., в гр.Варна, по [улица]. До № 7, водачът бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“-Варна, при ОД МВР – Варна.

След проба с Алкотест Дрегер проверяващите констатирали, че П. Г. управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над – 0.5 промила на хиляда, а именно - 0.81 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0155484. В указания срок Г. се явил в МБАЛ „Св. А.“ в гр. Варна, където е била взета кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта. Изготвен Протокол за ХЕ № 1043/12.09.2023 г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Св. А.-Варна“ АД, от който е видно, че Г. е управлявал автомобила с 0,56 промила етилов алкохол в кръвта. Установена била повторност на нарушението, видно от представеното НП № 22-0819-004968/19.10.2022 г. издадено от Сектор „ПП“ Варна, при ОД МВР – Варна, влязло в законна сила на 07.12.2022 г.

В хода на проверката било установено, че автомобила не бил представен на периодичен годишен технически преглед.

Във връзка с тези констатации на 11.09.2023 г. на П. П. Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 1017603/11.0.2023 г., надлежно предявен и подписан от лицето без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт и след отчитане резултатите от химическата експертиза, както и след установяване на повторността на деянието, на 14.11.2019 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 23 – 0819 - 003307/27.09.2023 г, с което на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП., както и административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

С решението си въззивният съд е отменил НП по пункт 1 с което на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В тази част решението, като необжалвано е влязло в законна сила.

В останалата част е потвърдил НП. В мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 от ЗАНН. Приел е за доказано извършването на нарушението по чл.5, ал.1 т.3 от ЗДвП, предвид събраните по делото доказателства, установяващи както съставомерността на деянието, така и извършването му повторно. В тази връзка е счел за правилно определени санкционната норма и размера на наказанието.

Настоящата съдебна инстанция намира решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. При постановяването му ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.

Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства, като от събрания доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че касаторът Г. е осъществил нарушението по чл.5, ал.1 т.3 от ЗДвП, предвид отчетената от техническото средство концентрация на алкохол в кръвта, като надвишаването на допустимата по закон такава е потвърдена и при извършения кръвен тест. С оглед представените доказателства се установява и повторността на това деяние.

Настоящият състав на съда, като касационна инстанция не споделя възраженията на касатора, досежно необходимостта от допускане на Комплексно съдебномедицинска и химическа експертиза, която да отговори на въпроса дали ползваните от Г. медикаменти оказват влияние върху съдържанието на алкохол в кръвта му.

На първо място по делото липсват неоспорими доказателства за това, Г. да е употребявал сочените в касационната жалба антибиотик „Бировамед“ и вода за уста „Листерин“. Това, че Г. притежава рецепта за същите не доказва закупуването и употребата им.

На следващо място, както жалбоподателят сам е посочил в листовката за пациента с описанието на антибиотика е посочено, че след приема му не се препоръчва шофиране, тъй като медикамента може да предизвика замаяност, сънливост, временни зрителни нарушения, което да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини. На същото основание, ако е приемал това лекарство Г. не е следвало да сяда зад волана, а не да се позовава на използването му, в опит да обори резултатите от извършената по делото химическа експертиза.

Нещо повече. Касаторът твърди, че в същата тази листовка за пациента била забранена употребата на алкохол, дори 48 часа след прекратяване на употребата на медикамента. Самият той обаче не се е съобразил с тази „забрана“, тъй като видно от приложеният към преписката Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози амб. № 5298, подписалият го Г. сам е посочил, че на 11.09.2023 г. около 21.00 часа е изпил 3 бири.

Тоест дори и да се приеме твърдението на касатора, че е употребявал посочения антибиотик, то следва да се приеме и извода, че той съвсем съзнателно е шофирал след употреба на алкохол и медикаменти, които могат да предизвикат замаяност, сънливост, временни зрителни нарушения, което да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини.

Апропо, подобна на исканата комплексна експертиза, обикновено се назначава ако са събрани свидетелски показания, че даден извършител е употребил алкохол преди деянието, но по една или друга причина не е била дадена кръвна проба или не е била изготвена химическа експертиза на тази проба. В настоящото дело подобна хипотеза не е налице. Ето защо съдът намира, че напълно законосъобразно районният съдия разгледал делото е отхвърлил искането за допускането й с протоколно определение в открито заседание проведено на 10.01.2024 г.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/29.01.2024г., постановено по АНД № 4866/2023г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0819-003307/27.09.2023г. на Началник група при ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, в частта, в която на П. Г. Г., [ЕГН], от гр.Варна, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн.чл.174 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА П. Г. Г., [ЕГН], от гр.Варна, [жк] [адрес], да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.