Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 02.10.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи
въззивен брачен състав, в открито заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия ЙОСИФОВА,
в.гр.д.11001
по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се разглежда
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 52326/02.03.2018г., постановено по
гр.д.79889/2015г., по описа на Софийски
районен съд, 89-ти състав в частта в която, съдът е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете –Д. Д. И. с ЕГН **********
на майката Н.С.М., постановил е режим
на лични контакти на детето с бащата
Д.С.И., който да взема детето от
майката както следва - всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00 часа в
петък до 19.00 часа в неделя с преспиване, всяка четна година Коледните
празници от 10.00 часа на 23 декември до 19.00 часа на 26 декември, а всяка
нечетна година - Новогодишните празници от 10.00 часа на 30 декември до 18.00
часа на 01 януари на следващата година, както и десет дни през зимата и
тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката.
Бащата Д.С.И., ЕГН:********** е осъден да заплаща на детето си Д. Д. И., ЕГН:**********, чрез
неговата майка и законен представител Н.С.М., ЕГН:**********, месечна издъжка в
размер на 130.00 лева, считано от датата на
влизане в сила на решението в частта за местоживеенето му, до настъпване
на основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
като за разликата от 130 лева до 150 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от бащата Д.И.,
който твърди, че така постановеното решение е неправилно, тъй като е нарушен материалния
закон и съдопроизводствените правила.
Нарушен е чл.127 ал.2 вр. чл.59 ал.4 от СК.
Твърди, че решението е необосновано, поради обстоятелството, че
приетите за установени фактически констатации от съда, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Иска се отмяна на първоинстнционното
решение и предоставяне на родителските
права на бащата, а на майката да се определи режим на лични контакти и
изплащане на ежемесечна издръжка в
размер на 110 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е съобразил при предоставяне упражняването на родителските
права на майката с интереса на детето Д., което вече е на 10 години и което през
последните две години предимно и преимуществено е живяло със своя баща и че на
основание постановените привременни мерки детето е лишено от възможността да
живее в дома си в с. Владая, където е родено и израснало.
Твърди
се, че определения с решението режим на виждане и лични контакти на
бащата с детето е необоснован. Съдът неправилно е съобразил само с практика на съдилищата за това, че детето е
от женски пол и че има голяма нужда от майчините грижи и в постановеното
решение е дал предимство само на това обстоятелство, като не е съобразил с по-добрите
битови условия на бащата/собствено жилище и стая за детето/, и не е отчел че на
практика детето се лишава от постоянна бащина
грижа и внимание и се стимулират конфликти.
Твърди се че първоинстанционният съд е
допуснал и съществено процесуално нарушение, като не е отчел висшия интерес на
детето и не е съобразил с представените в тази насока доказателства-писмени и
гласни.Съдът е допуснал нарушение като не е
изслушал
в открито съдебно заседание на основание чл.59 ал.6 от СК родителите, а оттам
не могъл да прецени конкретната тяхна воля и лични възможности за отглеждане и
възпитание на детето.
Направени са доказателствени искания
за изслушване и на двамата родители и за изготвяне на нов социален доклад,
както и за изслушване на съдебно-психологическа експертиза. Претендират се и
направените разноски-за адвокатско възнаграждение и пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, в
който се твърди, че тя е неоснователна, а решението е правилно и
законосъобразно.
Сочи се, че майката активно участва в
отглеждането и възпитанието на детето, както и че при постановяване на съдебното решение, съдът
изцяло се е съобразил с интереса на детето, както и със постановеното в
Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС и с установената и наложила се
практика, че „майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от
женски пол и наравно с бащата да отглежда и възпитава момчетата“.
По направените доказателствени искания
съдът се е произнесъл в съдебно засадание.Всички доказателствени искания на
страните са уважени.
В открито съдебно заседание - въззивникът,
редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие-адвокат В. от
САК,която поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се явява лично и с адв. Й., която
оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба
за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд. При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
На основание
направения въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред Софийски районен съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е
правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението е
пълна и коресподираща с доказателствения материал събран от първоинстанционния
съд.
Приетите от настоящия състав доказателства и
направеното изслушване на родителите по реда на чл.59 ал.6 от СК, дават
основание на въззивната инстанция да приеме, че направените от първоинстанционният съд правни изводи, са правилни и обосновани и кореспондират с
приложимите за казуса правни норми и константна практика на съдилищата.
Разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК
задължава, ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно да постанови
при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на
тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата.
От значение за предоставяне
упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са
важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при възпитанието
им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички обстоятелства
с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата, техния пол, както и
материално-битовите условия за живот, които може да му предложи всеки от
родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелства -
касае се за едно десет годишно момиче, което безспорно се нуждае от майчина
грижа и ласка, която е незаменима, в това число и предвид данните по делото, че
както до,така и след раздялата с бащата
/след фактическата раздяла/ за детето се е грижила неговата майка и между майката
и детето има изградена силна емоционална и доверителна връзка.
Съдът
съобрази и с изготвените актуални социални доклади, както от ДСП-Красно село“
по местоживеене на бащата,така и от ДСП-Оборище по местоживеене на майката,
както и с представената съдебно-психологическа експертиза, която е приета от
съда и не е оспорена от страните.
Съдът намира, че е в интерес на детето Д. родителските права да
бъдат предоставени за упражняване на майката. Майката притежава морални и
нравствени качества, осигурила е на детето добри материално-битови условия на
животи в този смисъл постановеното първоинстанционно решение е правилно и
обосновано.
Съдът намира, че с предоставянето на
родителските права на майката, интересите на детето ще бъдат максимално
защитени, още повече, че от данните по делото може да се направи извод, че
последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение
за възпитаване на детето, а в тази насока е и становището на социалните
работници от ДСП-Оборище-между майката и детето има силно изразена емоционална
привързаност. Майката има усет към емоционалните потребности на дъщеря си .
Детето се чувства еднакво добре и двамата родители. Споделя, че със съжителстващата партньорка на баща и –П.се разбира добре. Не се наблюдават
признаци на настройване и отчуждение към другия родител, който не полага непосредствени грижи.
От представения актуален социален доклад на
ДСП-Красно село се установява, че детето
има нужда от общуване и с двамата родители.липсата на конструктивен диалог
между родителите, въвлича детето в
конфликт на лоялност и го натоварва емоционално.
Настоящата въззивна инстанция не намира
сериозни причини, факти и обстоятелства, които да налагат отмяна или изменение
на така постановеното първоинстанционно решение. Безспорно установено , че и бащата
трябва да разполага с гарантирана възможност да участва във възпитанието на
детето, като без значение е къде е неговото местоживеене. И в този смисъл изводите на
първоинстанционният съд относно упражняването на родителските права от майката
и предоставянето на режим на лични отношения с бащата са правилни и обосновани.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да спомене, че при промяна на обстоятелствата този режим на лични
контакти може да бъде изменян (арг. от чл.59, ал.9 от СК).
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като според
чл.142, ал.1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата,
която към настоящия момент е 530 лева (чл.142, ал.2 СК). Всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите дължи издръжка
съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Счита се, че възможност
да дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след
задоволяване на собствената си необходима издръжка. В невъзможност да дава
издръжка се намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би накърнило
собствената си необходима издръжка.
Издръжката на детето се дължи от двамата
родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме
по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка
в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето; следователно бащата следва
да поеме по- висок размер на паричната издръжка на детето. В конкретният случай
по делото безспорно установени и доказани са както доходите на майката , така и
доходите на бащата.
Относно исковата претенция за издръжка дължаща
се от родителя, който няма да упражнява родителските права на детето Д., правилно
и обосновано първоинстанционният съд е определил в размер на 130 лева.
Издръжката на детето е дължима от влизане
на въззивното решение в сила до
настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първоинстанционният съд с изводите на
въззивният съд, следва да се приеме, че не
са налице посочените във възивната жалба отменителни основание, поради което,
въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановеното
първоинстанционо решение да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустимите и относими доказателства, въз основа на които е формирал фактическит си констатации и е направил правни изводи съвпадащи с тези на въззивната
инстанция.
По разноските:
При
този изход на делото на въззиваемата Н.С. М. следва
да и се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнатграждение 360 лева и 300лва за възнаграждение на вещото лице по допусната
съдебно-психологичесска експертиза или
общо 660 лева.
По
изложените съображения, съдът ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52326/02.03.2018г., постановено по
гр.д.79889/2015г., по описа на Софийски
районен съд, 89-ти състав в частта в която, съдът е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете –Д. Д. И. с ЕГН **********
на майката Н.С.М., постановил е режим
на лични контакти на детето с бащата
Д.С.И., както следва:бащата да взема детето от майката всяка първа и трета седмица от месеца от
19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя с преспиване, всяка четна година
Коледните празници от 10.00 часа на 23 декември до 19.00 часа на 26 декември, а
всяка нечетна година - Новогодишните празници от 10.00 часа на 30 декември до
18.00 часа на 01 януари на следващата година, както и десет дни през зимата и
тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката, и е осъдил бащата Д.С.И., ЕГН:********** да заплаща на детето си Д. Д. И., ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законен представител Н.С.М., ЕГН:**********, месечна
издъжка в размер на 130.00 лева, считано от датата на влизане в сила на решението в частта за
местоживеенето му, до настъпване на основания за изменението или прекратяването
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като за разликата от 130 лева до 150 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
.
ОСЪЖДА
Д.С.И. с ЕГН********** от гр. София, да
заплати на Н.С.М. *** сумата от 660 лева. за направени разноски пред въззивната
инстанция .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.