Определение по дело №171/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

съобрази следното:

Съгласно чл.140 от ГПК, след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. К. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.2, оф.8, адвокат В. К. от САК, срещу Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица], представлявана от Главния прокурор С. С. Ц., която е редовна и допустима.

В срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата.

По делото следва да се насрочи открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. На ищеца трябва да се връчи екземпляр от писмения отговор.

Проектът за доклад по делото е следният:

1. Обстоятелства по казуса - ищецът сочи, че с решение на ОС Кюстендил, постановено по ф.д. № III-1295/1993 г., се регистрирал като едноличен търговец с фирма ЕТ П. Д.-М., седалище и адрес на управление [населено място], [улица]. Основен предмет на дейност на ЕТ бил вътрешен и международен превоз на стоки. ЕТ станал собственик на товарен автомобил Мерцедес, модел 1217, с договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 30.03.1994 г. С решение № [ЕГН]/06.01.1995 г., ЕТ П. Д.-М. бил вписан в регистъра на Българска търговско-промишлена палата. С лиценз № 7120/1994 г., издаден от Министерството на транспорта, му било дадено право да извършва международен превоз на стоки извън границите на България. Превозът бил осъществяван единствено от ищеца като шофьор на единствения товарен автомобил във фирмата. До 2004 г. фирмата осъществявала нормална транспортна дейност, имала нормален оборот и не била санкционирана от държавните органи за тежки нарушения. През септември 2004 г. ищецът осъществил превоз от [населено място] до [населено място], Гърция. За да не извършва празен курс на връщане, се свързал с контрагент на фирмата и той го изпратил на конкретно място в [населено място], за да потърси товар за обратния курс. На 23.09.2004 г. при него дошъл човек на име Р., който му казал, че има товар за него и го помолил да го придружи с камиона до склад, намиращ се в [населено място], собственост на Карамбатзакис С., който му обяснил, че от този склад ще бъдат натоварени кашони с дрехи, след което ищецът трябвало да отиде в друг склад, за да натовари още дрехи. След натоварването на дрехите от първия склад, ищецът се уверил какво се товари в камиона и отишъл до втория склад, където също продължили да товарят кашони, като той изрично поискал да види каква е стоката и се уверил, че отново са дрехи. Отишъл в офиса на фирмата, за да му предоставят документи за превозваната стока, и след като му ги предали и получил допълнителни документи от митнически агент на вътрешната митница, потеглил за България, за да достави стоката на фирма Злати О.. Пристигнал на Митница Кулата в ранните часове на 24.09.2004 г. Пред митническите служители представил пълния набор от документи, които му били предадени от С., включително и фактура № 17/23.09.2004 г., в която било посочено количеството на превозваната стока. След извършената проверка, митническите служители го уведомили, че са констатирали наличие на още стока, която не била декларирана, и му съставили акт за установяване на административно нарушение № 346/24.09.2004 г. При съставянето на акта митническите инспектори иззели текстилните изделия от камиона, както и управлявания от него товарен автомобил Мерцедес, peг. [рег.номер на МПС] . Въпреки, че през цялото време ищецът обяснявал на инспекторите, че не е извършил никакво престъпление и че незабавно следва да се свържат както с гръцкия гражданин, който натоварил стоката в неговия камион, така и с получателя на стоката, никой не му обръщал внимание и почти 24 часа по-късно му казали, че засега може да си тръгва, и като им потрябвал, ще го потърсят отново. Оформили му документите и го пуснали да си ходи, като въобще не му обяснили какво ще стане с камиона на фирмата му и кога може да си го получи, за да продължи да работи. До края на 2004 г. ищецът ходил около пет-шест пъти до дознател П. Б., за да дава показания и да обяснява, че не е извършвал престъпление. Молел се на дознателката по-бързо да работи по делото, за да може да си получи камиона и да продължи да работи, защото месеците, през които не работел, вкъщи изнемогвали и не можели да преживяват без доходи. Въпреки молбите му до дознателката, както и множеството писмени молби до наблюдаващия прокурор, камионът не му го връщали с бланкетния отговор, че бил нужен на разследването. Този "ад" продължил до 27.04.2006 г., когато с определение № 230, постановено по ЧНД № 708/2006 г. на PC П., било разпоредено да му се върне иззетото като веществено доказателство по сл.д. № 16/2004 г. на Митница Кулата превозно средство - товарен автомобил Мерцедес, модел 1217, peг. [рег.номер на МПС] . В периода от 24.09.2004 г. до 27.04.2006 г., през който камионът му бил отнет, на практика семейството му било обречено на гладуване. Живеели с парични заеми от приятели, с обещание, че когато му върнат камиона или започне друга работа, ще им ги върнат. До връщането на камиона, семейството му било взело сериозни парични суми назаем, за да оцеляват, а, отделно от това, през целия период, независимо от обстоятелството, че с камиона не извършвал никаква дейност, следвало да заплаща високи парични такси, за да не му прекратят издадените разрешителни за осъществяване на превози. В този период изгубил всички клиенти на фирмата, тъй като не можел да изпълнява възложените от тях транспортни курсове. Всички тези обстоятелства принудили ищеца да депозира декларация за спиране на дейността на ЕТ. В същото време, от Министерството на транспорта периодично го уведомявали, че има постановени забрани за извършване на международни превози на товари, тъй като фирмата не извършва превози под покритието на карнети Т.. Всяко едно призоваване в полицията, всеки един документ от различни ведомства, с който го уведомявали, че го санкционират, тъй като не изпълнява съвестно задълженията си като превозвач, го карали да изпада в тежки нервни кризи, здравословното му състояние се влошило тежко, появили се проблеми със сърдечната област, изпитвал постоянен ужас от мисълта, че отива в затвора за нещо, което не е извършил. Спрял да разговаря с близките си, вкъщи не можел да погледне съпругата и децата си в очите, тъй като предполагал, че в очите им изглежда като престъпник. Отчуждил се от всички близки и приятели, било го срам да ги погледне в очите. До този случай той никога не бил имал отношения нито с полицията, нито с прокуратурата. Не виждал изход от ситуацията и няколко пъти, оставайки сам, мислел да сложи край на живота си. След като му върнали камиона, ситуацията не се променила, тъй като всички клиенти отдавна били ангажирали други превозвачи и нямал никаква работа. Паричните заеми, разходите, свързани с критичното оцеляване на семейството му, и минималният доход на съпругата му го накарали да изтегли паричен заем, с който да възстанови взетите парични заеми от приятели и да продължат да живеят, който заем връщал и днес. На 17.12.2004 г. бил внесен първият обвинителен акт от Прокуратурата - по преписка № 992/2004 г. на РП П. /ДП № 16/2004 г. на Т. Кулата. Две години по-късно - на 29.11.2006 г., ищецът получил и втори обвинителен акт - съставен по преписка № 1663/2006 г. на ОП Б. /ДП № 90/2006 г. на РГС П./. Периодът от получаването на първия обвинителен акт до получаването на втория обвинителен акт бил време, за което ищецът и днес не искал да се сеща, време, през което не бил жив, ежеминутно си представял влизане в затвора, присъда от 10-12 години лишаване от свобода, глоби в размер на стотици хиляди левове. Мислел за семейството си, за двете си деца, които щели да бъдат сочени като деца на затворник и престъпник - мисли, които го карали да сложи край на живота си. След десетки съдебни заседания, на които не се явявали нито свидетели, нито вещи лица, на 16.12.2008 г. била постановена присъда по НОХД № 1077/2006 г. на ОС Благоевград, с която Д. бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.242, ал.1, б.д от НК. С протоколно определение от 30.03.2009 г., постановено по НОХД № 1077/2006 г. на ОС Благоевград, била отменена и наложената обезпечителна мярка запор върху товарния автомобил. С решение № 332/19.10.2009 г. на САС, НО, 7 състав, постановено по ВНОХД № 377/2009 г., била потвърдена присъдата на ОС Благоевград, постановена по НОХД № 1077/2006 г. С решение № 55/01.03.2010 г. на ВКС, I НО, постановено по НД № 697/2009 г., било оставено в сила решение № 332/19.10.2009 г., постановено по ВНОХД № 377/2009 г. на САС, НО, 7 състав. Поради виновното поведение на Прокуратурата на Република България, изразяващо се в необективно разследване и неспазване на принципа на обективност и безпристрастност, както и неоснователно повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, бил съсипан животът му на трудещ се български гражданин. Унижението и стресът, на които бил подложен ищецът, довели до влошаване на здравето му, повдигнатите тежки обвинения го унищожавали психически, уронвали авторитета му на честен гражданин както сред неговите близки и приятели, така и в професионалните среди, където се бил доказал като коректен и честен партньор. С оглед на изложеното се иска осъждане на Прокуратурата да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в неоснователно повдигнато обвинение - първоначално с обвинителен акт по преписка № 992/2004 г. на РП П. /ДП № 16/2004 г. на Т. Кулата/, а впоследствие - с обвинителен акт по преписка № 1663/2006 г. на ОП Б. /ДП № 90/2006 г. на РГС П./ - за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.д от НК, както и за причинения стрес, унижение, страдание, на което бил подложен Д. докато течало наказателното производство, по което впоследствие бил признат за невиновен, което обезщетение той определя в размер на 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, заедно със законната лихва до окончателното му изплащане, както и направените разноски по настоящото дело, включително и адвокатски хонорар.

Прокуратурата оспорва иска по основание и размер. Изложените в исковата молба твърдения били общи, не били подкрепени с конкретни доказателства. В тежест на ищеца било да докаже наличието на сочените от него неимуществени вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица от твърдяното от него незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление. Не били представени доказателства, сочещи, че твърдените от ищеца неимуществени вреди, свързани с емоционалното му и здравословно състояние, финансовото му положение и трудовата му дейност, уронването на авторитета му, са резултат на дейността на длъжностни лица в системата на Прокуратурата на Република България. Необосновани били фактическите твърдения в исковата молба, че в резултат на обвинението здравословното състояние на ищеца се влошило. От приложените към исковата молба писмени доказателства не се установявало какви конкретно здравословни проблеми са възникнали, откога датират и дали са пряка последица от обвинението срещу ищеца. Липсвали каквито и да било данни да е разгласявано повдигнатото срещу ищеца обвинение чрез печатните или електронните медии от органите на Прокуратурата, или пък да са извършени други действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Следователно, уронването на авторитета на ищеца не било пряк резултат от действията на ответника. По отношение на ищеца в хода на наказателното производство не били налагани мярка за неотклонение или други мерки за процесуална принуда, което било показател, че приложената по отношение на него наказателна репресия е била с незначителен интензитет. Следвало да бъде отчетена и продължителността на досъдебното производство в сравнение със съдебното производство. Първата фаза била много по-малка по време, поради което периодът на съдебната фаза не следвало да се преценява по вина на Прокуратурата като период, в който са търпени вреди. Досъдебното производство било започнало на 28.09.2004 г., на основание чл.409, ал.2, изр.1 от НПК /отм./. От 04.10.2004 г. Д. имал качеството на уличено лице. На 20.12.2004 г. досъдебното производство било внесено в PC П. с обвинителен акт срещу Д.. С определение от 14.03.2006 г. по НОХД № 1471/2004 г. PC П. прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. Поради променената подсъдност на делата за престъпления по чл.242 от НК съгласно влезлия в сила от 29.04.2006 г. нов НПК, в Окръжен съд Благоевград е бил внесен обвинителен акт срещу ищеца на 14.12.2006 г. Образувано било НОХД № 1077/2006 г., което приключило с постановяването на оправдателна присъда на 16.12.2008 г. На следващо място, претендираното обезщетение с предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ било погасено по давност, поради изтичане на общия петгодишен давностен срок съгласно чл.110 от ЗЗДог. Началният момент на давностния срок бил моментът, от който възниквало правото на иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и той съвпадал с момента, в който влизал в сила окончателният съдебен акт - решение № 55 от 01.03.2010 г. по НД № 697/2009 г. на ВКС. Видно било от разпореждане № 1123/12.03.2015 г. по гр.д. № 42/2015 г. на ОС Благоевград, че исковата молба е постъпила в съда на 05.03.2015 г. От влизане в сила на решението на ВКС - 01.03.2010 г., до подаване на исковата молба бил изминал срок от време, надвишаващ петгодишния давностен срок съгласно чл.110 от ЗЗДог. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150000 лева било изключително завишено и не съответствало на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗДог, нито на трайната съдебна практика за аналогични случаи или на икономическия стандарт в Република България. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включвала винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца като техен притежател. В този смисъл при определяне на размера на обезщетението и прилагане принципа на справедливостта следвало да се преценят конкретните обстоятелства, свързани с характер, степен и начин на увреждане, обстоятелствата, при които е получено увреждането, последиците - като продължителност и интензитет, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение. При причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ следвало да се има предвид как обвинението в извършване на престъпление се е отразило конкретно върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. С оглед конкретните обстоятелства в случая, претендираното обезщетение се явявало прекомерно завишено. Следвал да се вземе предвид и фактът, че и трите съдебни инстанции безспорно приемали, че от обективна страна ищецът е пренесъл през държавната ни граница стоки без знанието и разрешението на митницата, но престъплението не е доказано по безспорен начин от субективна страна. Освен това, претенцията срещу Прокуратурата на Република България не била съобразена с продължителността на досъдебната фаза като част от наказателното производство, поради което не следвало да се претендират вреди от Прокуратурата за целия период на наказателното производство;

2. Правна квалификация - чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/;

3. Признати права и обстоятелства - няма такива;

4. Ненуждаещи се от доказване обстоятелства - няма такива;

5. Разпределяне на доказателствената тежест - в производството по предявени по реда на ЗОДОВ искове доказателствената тежест се разпределя съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи да докаже фактите, на които основава претенциите си - наличието на незаконни актове и действия от категорията на посочените в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, настъпили за него конкретни вреди и пряката им причинно-следствена връзка с действията на съответните длъжностни лица. В тежест на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ;

6. За кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства - няма такива.

Приложените към исковата молба документи имат отношение към правния спор. Те са допустими, относими и необходими за неговото изясняване. Същите следва да се приемат като доказателства по делото.

Следва да се приложи процесното НОХД № 1077/2006 г. на Окръжен съд Благоевград.

Няма пречка да се допуснат и поисканите от Д. трима свидетели, при довеждане, които да дават показания относно претендираните от него неимуществени вреди.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, ГО, 11 състав

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито заседание по делото на 18.05.2015 г. от 13.30 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчат и копия от настоящото определение (на ответника - чрез Окръжна прокуратура Б.). На ищеца да се връчи и екземпляр от писмения отговор.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, който е със съдържание, изложено по-горе.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи (в копия), а именно - решение по ф.д. № III-1295 на ОС Кюстендил, договор за покупко-продажба на МПС от 30.03.1994 г., решение от 06.01.1995 г. на Б., списък към лиценз № 7120/03.05.1994 г., АУМН от 24.09.2004 г., определение № 230/27.04.2006 г. по ЧНД № 708/2006 г. на РС Петрич, разписка от 04.05.2006 г., декларация за промяна на данните в данъчната регистрация, уведомление изх.№ 3844/28.04.2005 г., уведомление изх.№ 3844/25.10.2005 г., молба от П. К. Д. от 06.02.2006 г., служебна бележка изх.№ 9400-0058/30.01.2006 г., уведомление изх.№ 3844/25.04.2006 г., уведомление изх.№ 3844/20.10.2006 г., писмо изх.№ 11-17-324/18.05.2010 г., констативен протокол от 10.06.2010 г., застраховка Живот от 12.03.2010 г., договор за кредит Е. от 12.03.2010 г., погасителен план към договора за кредит, обвинителен акт по преписка № 992/2004 г. на РП П., медицински направления, фишове и искания за изследвания, обвинителен акт по преписка № 1663/2006 г. на ОП Б., присъда № 287/16.12.2008 г. по НОХД № 1077/2006 г. на ОС Благоевград, протокол от 30.03.2009 г. по НОХД № 1077/2006 г. на ОС Благоевград, решение № 332/19.10.2009 г. по ВНОХД № 377/2009 г. на САС и решение № 55/01.03.2010 г. по НД № 697/2009 г. на ВКС.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ НОХД № 1077/2006 г. на Окръжен съд Благоевград.

ДАВА възможност на ищеца П. К. Д. да доведе в откритото съдебно заседание по делото, насрочено за 18.05.2015 г. от 13.30 ч., трима свидетели, които да дават показания относно претендираните от него неимуществени вреди.

НАПЪТВА страните по делото към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: