Решение по дело №1984/2019 на Районен съд - Бургас

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 924                             19.07.2019 година                  град Бургас

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                              XX-ти наказателен състав

На деветнадесети юни                                                                         2019 година

В публично съдебно заседание в следния състав:   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 1984 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на “Б” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А.Б.Б.- управител, против НП № 356867-F379613 / 15.08.2018 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В жалбата се твърди, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и се моли за отмяна на НП, алтернативно иска прилагане на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и намаляване на размера на санкцията. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.

В съдебно заседание процесуалният представител на ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува наказателното постановление, съдържа необходимите реквизити, като е спазен и законовия срок за подаването й.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.03.2018 г. в 13: 40 часа служители на ТД на НАП Бургас, сред които и разпитания като свидетел в настоящото производство актосъставител – К.Г., извършили проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски обект, а именно – бърза закуска „Д”, находяща се в **** и стопанисван от “Б” ЕООД, ЕИК ***. Проверката започнала с контролна покупка, за която не бил издаден касов бон, след което служителите на ТД на НАП-Бургас се легитимирали и бил издаден междинен дневен отчет №0023903/27.03.2018 г. Той бил изведен от монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАПФ, модел DATECS DP-15KL с ИН на ФУ №DT532196 и ИН на ФП №02595168, от който било установено, че дневният оборот е в размер на 113,80 лв. Управителят на дружеството-жалбоподател написал собственоръчно опис на паричните средства в касата към момента на проверката, като лично той е изброил парите, съгласно който опис наличните парични средства в касата били в размер на 197,05 лева. Била констатирана разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в размер на 83,20 лева в повече в касата. За тази разликата от 83,20 лв. нямало направени записвания във ФУ, тази сума не фигурирала като служебно въведени суми. Фискалното устройство притежавало функциите служебно въведени/ служебно изведени суми. Резултатите от проверката били обективирани в ПИП № АА № 0265099/27.03.2018 г.

На 04.04.2018 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №F379613 с посочените констатации от проверката, като в акта като нарушена била посочена разпоредбата чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.

Показанията на разпитания по делото актосъставител - св. К.Г., са в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН. Ето защо съдът намира, че безспорно към момента на проверката е имало разлика от 83,20 лева между сумата, регистрирана във ФУ и сумата, намираща се в касата на търговския обект/ която била в по-повече/ и тази разлика не е била отразена във ФУ като служебно въведени суми. Наличното в обекта фискално устройство е притежавало функциите служебно въведени/изведени суми.

В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. е вменено задължение за всяко лице извън извършването на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Видно от дневният финансов отчет от 27.03.2018 г. в него не са отразени „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Следователно на тази дата е имало разлика от 83,20 лева, която не била отразена чрез операциите „служебно въведени” във ФУ. При така установеното от фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и с това бездействие е осъществило състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, каквато е Наредба Н-18/2006 г. на МФ, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Налице е несъответствие обаче между извършеното нарушение и приложената санкционна разпоредба и съответно наложеното наказание. Съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В ал. 1 е посочено, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В конкретния случай не се установи нарушението да е довело до неотразяване на приходи, обстоятелства в обратния смисъл не са въведени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, поради което за нарушение на разпоредбата на чл. 33 от Наредбата, която е нормативен акт по приложението на чл. 118 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 изречение последно следва да бъде наложена санкцията по ал. 1 на чл. 185, от ЗДДС. Тъй като по делото липсват данни за други нарушения на данъчното законодателство от страна на дружеството настоящият състав приема, че наказанието следва да бъде определено в минимален размер от 500 лева. Настоящият състав приема, че посоченото несъответствие не следва да доведе до отмяна наказателното постановление, тъй като съставомерните факти, които са въведени като предмет на доказване и за осъществяване на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството са идентични и то е имало възможност да се защити срещу тях. Изложеното не води и до даване на нова правна квалификация на извършеното деяние а само до привеждане на размера на наказанието в съответствие с действително извършеното нарушение. При това положение и предвид правомощието на съда съгласно чл. 63 от ЗАНН настоящият състав приема, че не са налице пречки за изменение на наказателното постановление в горния смисъл - с посочване на нов размер на наказанието чрез намаляването му при превеждането му в съответствие с разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер 500 лева.

Настоящият състав приема, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващия орган може да не наложи административно наказание като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици. При преценка липсата на маловажен случай настоящият състав взе предвид размера на сумата, която не е отчетена чрез съответното отразяване във фискалното устройство, както и че по делото не са установени данни за обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По изложените съображения съдът приема, че административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 356867-F379613 / 15.08.2018 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на “Б” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А.Б.Б., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, НАМАЛЯВА размерът на имуществена санкция от 3000 /три хиляди/ лв. на 500 /петстотин/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.