Р Е
Ш Е Н
И Е № 34
гр. Стара
Загора, 28.02.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА -ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело №
502 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
„Астери бюти“ ЕООД, представлявано от управителя Т.В.Н., чрез пълномощника си
по делото адв.С.Т., против Решение №593 от 08.11.2019г., постановено по АНД №2333/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление
№455397-F484891/05.08.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за
постановяването му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът не е
съобразил, че при издаването на наказателното постановление е нарушената
нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на наказателното
постановление е отбелязано, че проверката е била извършена на 22.04.2019г. в 13:25
часа, а отчета с нулиране и запис е отпечатан в 18:53 часа на 22.04.2019г., в
който отчет е включена и регистрираната сума от 40.00 лв. с ФКБ №19/04.04.2019г.,
в 12:05 часа., т.е. налице е логическо противоречие водещо до порочност на
административният акт. Твърди се, че житейски е недопустимо проверката да е
извършена в 13:25 часа, а дневният отчет за 22.04.2019г. да е отпечатан пет
часа по-късно. Касаторът счита, че неправилно е прието от районният съд, че не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН за квалифицирането на деянието като маловажно.
Сочи се, че липсват каквито и да е било
мотиви на съда относно обществената опасност на нарушението, като такава
преценка не е била направена и от наказващият орган. В представената по делото
писмена защита, е посочено, че за подобни нарушения касаторът е бил
санкциониран с още четири наказателни постановления, които са били потвърдени
от районният съд, като са приложени и заверени копия от решенията. С така
потвърдените наказателни постановления се налага обща санкция в размер на
2 500лв., която сума е необосновано висока за допуснатото нарушение. Направено
е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което
да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът Централно управление на НАП,
чрез процесуалният си представител юриск. Т. изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Стара Загора е потвърдил като правилно и законосъобразно
наказателно постановление №455397-F484891/05.08.2019г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№F484891/07.05.2019г., с което на касатора, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00
лв. на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 22.04.2019г., в 13:25 часа, в обект – студио
за красота „Астери“, находящ се в гр.Стара Загора, бул.„Патриарх Евтимий” №122,
стопанисван от „Астери бюти” ЕООД гр.Стара Загора, е констатирано, че дружеството
в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство
Perfect s-01-KL с ИН на ФУ DY417778 и ИН на ФП 36574546 за всеки ден, през
който в устройството са регистрирани продажби. При отпечатване на КЛЕН /отчет
контролна лента/ от ФУ за периода 01.01.2019г. – 22.04.2019г. се установява, че
на дата 04.04.2019г. е издаден ФКБ №000019/04.04.2019г., в 12:05 часа с
реализиран оборот на стойност 40.00 лв., но не е отпечатан дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния ден. Отчет с
нулиране от ФУ е отпечатан в 18:53 часа на 22.04.2019г. под №000031 с фиск.
памет №36574546 с общ оборот 185 лв., като този оборот включва и регистрираната
сума на ФКБ №000019/04.04.2019г., в 12:05 часа, на стойност 40.00 лв. Нарушението
не води до неотразяване на приходи. Нарушението е установено и документирано с ПИП №0408034/22.04.2019г. С това деяние е прието,
че е извършено нарушение от дружеството на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ от
2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства и във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да потвърди
наказателното постановление, Районен съд Стара Загора е приел, след подробен
анализ на описаните в констативния протокол факти, както и на събраните по
делото свидетелски показания, че нарушението е безспорно установено. Посочено
е, че наказващият орган е спазил формално процедурата по издаването на наказателното
постановление. Обосновано е, че деянието е формално осъществено и съдържа
белезите на административното нарушение, а неизпълнението на задълженията по
наредбата са довели до извършването на деяние, което покрива белезите на
осъщественото административно нарушение. Всичко това е дало основание на
въззивния съд да потвърди наказателното постановление.
Така постановеното решение е
правилно.
Касационният състав на Административен съд
Стара Загора намира, че в процедурата по издаване на АУАН №F484891/07.05.2019г. и на наказателно
постановление №455397-F484891/05.08.2019г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност
на обжалваното наказателното постановление, т.е. такива, които да
ограничават правото на защита на наказаното юридическо лице, както е прието и
от районен съд Стара Загора.
Неоснователно е изложеното в
касационната жалба за наличие на логическо противоречие в наказателното
постановление. Безспорно е, че проверката е била извършена на 22.04.2019г., в
13:25 часа, за което е съставен и съответния протокол. В същият е отразено, че
не е бил разпечатан дневен отчет за дата 04.04.2019г., когато е била
реализирана продажба на стойност 40.00 лв. Тези обстоятелства се потвърждават
от разпечатаният в хода на проверката клен (л.24 от АНД №2333/2019г. на РС
Стара Загора), от съдържанието на който се установява, че на 04.04.2019г. е
издаден ФКБ за сумата от 40лв., като следващият ФКБ е бил издаден на
16.04.2019г., без между тях да има регистриран запис за дневен финансов отчет
за 04.04.2019г. Необходимо е да се отбележи, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен не в деня на извършване на проверката, а
едва на 07.05.2019г. – след повече от две седмици от извършената проверката. Именно
тогава е бил представен и дневния финансов отчет от дата 22.04.2019г., който е
част от преписката и е логично да бъде приложен към преписката и описан в
наказателното постановление. Чрез него се удостоверява, че нарушението не води
до неотразяване на приходи.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ от 2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, в редакцията си към датата на извършване на проверката и датата на
извършване на нарушението, изисква лицето по чл.3 да отпечатва пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Доколкото не е спорно,
че на 04.04.2019г. е била регистрирана продажба на стойност 40.00 лв., то за
касатора е съществувало задължение в края на работния ден да отпечата пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Това не е
сторено, като с това бездействие е осъществен и състава на административното
нарушение.
Съдът не споделя изложеното в
касационната жалба, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства при извършената
проверка, не е установено в края на работния ден на 04.04.2019г. да е бил
отпечатан, с нулиране и запис на дневен отчет. Не е спорно по делото, че за
извършената продажба на 04.04.2019г. е бил издаден фискален бон. Не е спорно
също така, че констатираното нарушение не води до неотчитане на приходи. В
обжалваното наказателно постановление макар и твърде лаконично, но наказващият
орган е посочил, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В оспореното
решение на районния съд също са изложени съображения за липсата на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Същите доказват, че такава
преценка е била извършена и от наказващият орган и от районният съд, с което са
спазени законовите изисквания.
Нарушението е на просто извършване,
поради което и законодателя е предвидил с разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция – от 500.00 лв. до
2000.00 лв. В настоящия случай наложената имуществена санкция е в минимален
размер от 500.00 лв. и няма основание да се приложи чл.28 от ЗАНН поради факта,
че нарушението е отстранено след неговото установяване. Законодателят със
създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на
маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че търговецът не е допускал
нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични
задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не са достатъчни
нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9
от ДР на НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28
от ЗАНН. В случая тези обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи
обстоятелства по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне
размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и
които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в
хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция
е определена в законово регламентирания минимален размер. Обстоятелствата по
извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от всички
останали случаи на същото административно нарушение. Напротив, видно от
посоченото в писмената защита, налице са още четири подобни административни
нарушения, които са били установени при проверката и за които дружеството е
било санкционирано. Това доказва наличие по скоро на системност на нарушението,
но не предполага приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че решение №593/08.11.2019г., постановено по АНД №2333/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора е правилно
и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна.
Предвид изхода на делото
искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/29.11.2019г./ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №593/08.11.2019г.,
постановено по АНД №2333/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „Астери бюти“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Т.В.Н., със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
бул.“Патриарх Евтимий“ №122, да заплати на НАП гр.София, ЕИК *********
представлявана от директора Галя Димитрова, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.