№ 824
гр. Бургас , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500938 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
частна жалба от „Мултипъл Плюс“ ЕООД със седалище гр. София против
Определение № 260234 от 28.04.2021г., постановено по частно гр. дело №
107/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, по силата на което е осъдено
„Мултипъл Плюс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на „АлексМар –
2010“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат. В жалбата се посочва, че
определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се,
че с оглед езиковото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва
да се приеме, че възнаграждение се дължи на адвоката, който е оказал защита
при издаването на заповед за изпълнение, тоест – на представителя, действал
в полза на самия заявител за издаване на заповед за изпълнение. Посочва се,
че образуваното заповедно производство няма за предмет спор, който се
отличава с особена правна и фактическа сложност, още повече при подадено
бланкетно и немотивирано възражение по утвърден образец. В жалбата се
сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение не е съобразен с
претендираното вземане и неговия размер – при претендирана главница в
размер на 333, 01 лева и лихва за забава в размер на 99, 91 лева липсва правна
и фактическа логика да се присъжда възнаграждение за адвокат в размер на
300 лева. Сочи се, че съдът не е изпълнил своето задължение да връчи на
1
заявителя препис от молбата за присъждане на разноски в заповедното
производство, за да може дружеството-заявител да изрази становище. В
жалбата се претендира да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано атакуваното определение и да бъде отхвърлена молбата на
„АлексМар – 2010“ ЕООД за присъждане на разноски в заповедното
производство.
Ответната страна по жалбата – „Алексмар – 2010“ ЕООД със
седалище гр. Карнобат чрез своя процесуален представител депозира по
делото писмен отговор на частната жалба чрез своя процесуален
представител – адвокат Т.Т., с който се претендира частната жалба да бъде
оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно се установява, че въз основа на депозирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от
„Мултипъл плюс“ ЕООД е постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 260195 от 17.02.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410, постановена по частно гр. дело №
107/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, по силата на която е
разпоредено „Мултипъл плюс“ ЕООД да заплати на кредитора „Мултипъл
плюс“ ЕООД главница в размер на 333, 01 лева, представляваща главница,
сума в размер на 99, 91 лева, представляваща лихва за периода от 14.12.2017г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата
на подаване на заявлението – 26.01.2021г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски – сумата от 25 лева държавна такса и сумата
от 300 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
По делото е представено Възражение с вх. № 261085/22.02.2021г.
по частно гр. дело № 107/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, от което
е видно, че „Алексмар – 2010“ ЕООД посочва, че не се дължи изпълнение на
вземането по издадената Заповед за изпълнение № 260195/17.02.2021г., като
2
се посочва, че претендираното вземане е погасено по давност. Депозираното
възражение е подписано от адвокат Т.Т. и към възражението е депозиран
Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че „Алексмар 2010“
ЕООД и адвокат Т., са сключили договор за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващо се в процесуално представителство и защита по
подаване на възражение по частно гр. дело № 107/21г. по описа на Районен
съд – Карнобат с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, които са
платени в брой.
С Разпореждане № 260362/23.02.2021г. постановено по частно гр.
дело № 107/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат е указано на заявителя,
че може да предяви иск относно претендираното вземане в едномесечен срок,
считано от съобщаването му. В дадения от страна на съда срок е безспорно,
че дружеството – заявител не е предявило иск по реда на чл. 422 от ГПК и с
Определение № 260210 от 13.04.2021г., постановено по частно гр. дело №
107/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат е обезсилена изцяло
издадената Заповед № 260195 от 17.02.2021г. за изпълнение на паричното
задължение по чл. 410 от ГПК. Препис от постановено определение е
получено от страна на заявителя на дата – 22.04.2021г. и не е атакувано, а от
страна на длъжника е получено на 20.04.2021г. и в седмодневен срок от
получаване на съобщението по делото е депозирана Молба от 27.04.2021г., с
която се претендира от страна на „АлексМар – 2010“ ЕООД със седалище гр.
Бургас да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300
лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
С Определение № 260234 от 28.04.2021г., постановено по частно
гр. дело № 107/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат е осъден заявителя
– „Мултипъл плюс“ ЕООД да заплати на „АлексМар – 2010“ ЕООД сума в
размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася е
по искането за разноски, както е безспорно и че на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. На
основание чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея. В конкретния случай е
3
безспорно, че длъжникът е депозирал възражение против издадената Заповед
за незабавно изпълнение, а впоследствие тази Заповед за незабавно
изпълнение е била обезсилена от страна на съда на основание чл. 415, ал. 5 от
ГПК – поради непредставяне от страна на заявителя на доказателства, че е
предявил иск по реда на чл. 415 от ГПК в посочения срок.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че в конкретния случай
образуваното от страна на „Мултипъл плюс“ ЕООД заповедно производство е
приключило с обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл. 410 от ГПК от 17.02.2021, след като
заявителят въпреки дадените указания от страна на съда не е предявил своя
иск по реда на чл. 415 от ГПК. Установява се и обстоятелството, че в
заповедното производство длъжникът е сторил разноски във връзка с
организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Действително
възражението срещу заповедта за изпълнение се подава от утвърден от
Министъра на правосъдието образец за това, но това не означава, че
длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна
помощ и съдействие. Процесуалният закон не обвързва представляването на
страната от адвокат с вида, характера или сложността на производството, в
което същата участва. Присъждането на разноските е свързано със
санкционирането на едната от страните за неправомерно въвличане на
другата в съответното производство, в което същата участва.
По делото е безспорно, че в конкретния случай длъжникът е взел
участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален
представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и е
представил доказателства, че същите са платени още към момента, в който е
депозирано възражението (лист 24 от заповедното производство).
Безспорно е, че заповедното производство е подчинено на общо
основание на правилата за разноски в гражданския процес, по силата на който
в чл. 78, ал. 4 от ГПК е уредено, че ответната страна има право на разноски
при прекратяване на делото. По делото е обезсилена заповедта за изпълнение
и производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с
процесуалното поведение на длъжника, а с поведението на заявителя, който в
4
конкретния случай не е провел производство по иск с правно основание чл.
422 от ГПК. Като неизправна страна, която е довела с действията си до
неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство,
заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските.
Заповедното производство е строго формално, като както за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението
срещу издадената заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква
посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане,
действително възражението не е необходимо да бъде обосновано. Настоящият
състав намира, че не би могло да се приеме, че участието на длъжника в
заповедното производство се изчерпва единствено чрез депозиране на
възражение, тъй като процесуалното представителство включва в себе си и
действия, които не се изчерпват само с депозиране на възражение, а са
свързани с проучване на доказателствата по делото, формиране на мнение и
становище и тези действия не могат да се приравнят на подаване на молба по
смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
От друга страна – следва да се отбележи, че жалбоподателя в
настоящото производство единствено посочва, че присъденото
възнаграждение е неадекватно на сумите, които се претендират в заповедното
производство, но не е отправено изрично искане за намаляване на
възнаграждението за адвокат поради прекомерност, но дори и такова да бе
направено на основание чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие в производство по издаване на
заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2
на базата на половината от стойностите на претендираните суми, а на
основание чл. 7, ал. 2 от цитираната наредба при защитим интерес до 1 000
лева възнаграждението за адвокат възлиза на 300 лева – тоест –
претендираното и присъдено възнаграждение е в минимален размер.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
5
уважение.
Можтивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 262178 от
20.05.2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, депозирана от „Мултипъл
плюс“ ЕООД със седалище гр. София, адрес за призоваване и съобщения – гр.
София, ул. „Найден Геров“ № 6, ет. 1, офис 1 – адвокат П.С. против
Определение № 260234 от 28.04.2021г., постановено по частно гр. дело №
107/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, по силата на което е осъдено
„Мултипъл Плюс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на „АлексМар –
2010“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6