Решение по дело №735/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 604

 

                                                      гр. Пловдив , 02.05.2018г.

 

                                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански  състав, в закрито   заседание   на 02.05.2018г.  в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                                                              КАТЯ БОЕВА

 

разгледа  докладваното  от  съдията  Михова гр.д.  №735  по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

            Делото  е образувано  по жалба на  „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството на длъжник по изп. д. № 1109/2012г по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова рег. № 822   ,  против постановление на съдебния изпълнител  от 22.02.2018г. по  посоченото  изпълнително  дело,  с което  е  било  оставено  без  уважение искането  на длъжника  за  прекратяване на изпълнителното производство  и за възстановяване на неправомерно удържани  такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Според жалбоподателя актът на ЧСИ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като са налице основанията за  прекратяване на изпълнителното производство и за връщане на таксите по т.26  от ТТР към ЗЧСИ, тъй като  решение №271/21.06.2012г. на Пловдивския Апелативен съд  по в.т.д.№521/2012г. , по което в полза на взискателя е бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.404 от ГПК и образувано настоящето изпълнително дело, е обезсилено от ВКС  с решение №96 по гр.д.№1005/2013г. С оглед на изложеното жалбоподателят моли  съда да отмени  постановлението на ЧСИ Станчева-Цойкова от 22.02.2018г. по изп.№1109/2012г. , с което  е  било  оставено  без  уважение искането  му за  прекратяване на изпълнителното производство  за сумите  по издадения в полза на взискателя на 11.10.2012г. по в.т.д.№ 521/2012г.  по описа на ПАС  изпълнителен лист  и за възстановяване на неправомерно удържани  такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

            Постъпил  е отговор  на  жалбата  от  взискателя К. Г. Е. в качеството й на ЕТ”Катоден-К. Е.”,  в  който  е  изразено  становище, за нейната неоснователност.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима.  Съгласно  разпоредбата на  чл.435, ал.2, т.6  и т.7 от  ГПК  длъжникът  може  да обжалва  отказа  на съдебния  изпълнител  да  прекрати  принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.  В случая  жалбата  изхожда  от  длъжника  по  изпълнително  дело, с нея  се  обжалва   постановление   на  съдебния  изпълнител,  с което  е  оставено  без  уважение  искането  му   за прекратяване  на  изпълнителното производство  и  за  възстановяване на неправомерно надвзети такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, същата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  частично  основателна.

Процесното изпълнително  дело  № 1109/2012г. по описа  на  ЧСИ  Минка Станчева-Цойкова е образувано  на 16.10.2012г. въз основа на издаден на 11.10.2012г. в полза на взискателя К. Г. Е. в качеството й на  ЕТ”Катоден-К.Е.“ изпълнителен лист  по реда на чл.404,ал.1 от ГПК по невлязлото в сила осъдително решение  по в.т.д.№521/2012г. по описа на Пловдивския Апелативен съд, с което длъжникът „Напоителни системи“ЕАД е осъден да заплати на едноличния търговец  сумата  258 356.30 лева, представляваща обезщетение за унищожени  60 020 кг. риба, от които 23 530 кг. шаран в садки, 14 934 кг. шаран в свободни води, 18 450 кг.  толстолоб и 3 106 кг.  амур, сумата 12 586.48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.12.2008 год. до датата на предявяване на исковата претенция.

С определение от 18.03.2013г.  постановено по гр.дело № 1005/2013 г., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е спрял на основание чл.282 , ал.2,т.1 от ГПК изпълнението на въззивното решение на Пловдивския Апелативен съд, а с  решение  № 96 от 25.02.2015г.  е обезсилил  същото като недопустимо-постановено по непредявени искове  и е върнал делото на същия съд за произнасяне от друг негов състав по предявените от едноличния търговец  против  „Напоителни системи“ЕАД искове.

 С оглед задължителните указания на ВКС за повторно разглеждане на спора по същество от Апелативен съд –Пловдив, е образувано в.гр.д. № 127/2015г. , като  с постановено  по делото на 29.02.2016г. решение №29 и след частична отмяна на това на първостепенния съд, „Напоителни системи“ЕАД е осъдено да заплати на едноличния търговец сумата 320 544.39 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на погинала и унищожена риба, през периода 01.12.2008г. – 19.12.2008г., поради източване на водата в язовир „Малка мътница“, общ. Велинград от служители на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава изплащането на главницата за периода 19.12.2008г. – 23.04.2009г. в размер на 15 977.52 лева.

На  02.03.2016г. в полза на  едноличния търговец е издаден изпълнителен лист  по реда на чл.404,ал.1 от ГПК по невлязлото в сила осъдително решение  по в.гр.д.№127/2015г. по описа на Пловдивския Апелативен съд, което въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №818 на ВКС от 17.11.2016г., постановено по гр. д. № 2931 / 2016 г. , ІV г.о.

С определение № 52 от 09.02.2017г. по гр. д. № 2931 / 2016 г., ВКС е освободил внесената от  „Напоителни системи“ЕАД по реда на чл. 282,ал.2 от  ГПК гаранция  в размер на 270 950 лева, която сума е разпоредено да бъде преведена по банковата сметка на взискателя К. Г. Е. в качеството й на ЕТ”Катоден-К.Е.”.

Посочената сума е постъпила по банковата сметка на взискателя на 15.02.2017г. и с постановление от 15.05.2017г. съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело на дължимата за платената сума от 270 950 лева такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 8667,60 лева с ДДС.

Така издадения в полза на едноличния търговец  изпълнителен лист на 02.03.2016г.  по реда на чл.404,ал.1 от ГПК от Пловдивския апелативен съд  по в.гр.д.№127/2015г.  ,  е бил представен от взискателя по  висящото пред ЧСИ Станчева-Цойкова изп.д.№1109/2012г. с искане за неговото присъединяване и за  предприемане на действия по принудително събиране  на разликата между двете присъдени суми. Молбата на взискателя е била удовлетворена и с разпореждане на съдебния изпълнител от 24.03.2016г. е приел за събиране  по  изп.д.№1109/2012г. сумата от 62 188,09 лева-главница, ведно със законната лихва върху нея начиная от 23.04.2009г. до окончателното й изплащане и 3391,04 лева-обезщетение за забава.

С молба от 25.05.2016г. взискателят е поискал да му бъде върнат оригинала на  изпълнителния лист издаден на 02.03.2016г. по в.гр.д.№127/2015г. по описа на ПАС и да бъде прекратено производството по делото в частта за събиране на  сумите по него  надхвърлящи присъдените с изпълнителения лист издаден по в.т.д.№521/2012г. по описа на ПАС.

С оглед на така депозираната молба от взискателя, съдебният изпълнител  с постановление от 01.06.2016г. е прекратил  производството по изпълнителното дело  за сумите  в размер от 62 188,09 лева-главница , ведно със законната лихва върху нея начиная от 23.04.2009г. до окончателното й изплащане и 3391,04 лева-обезщетение за забава, съгласно изпълнителен лист от 02.03.2016г. издаден от Апелативен съд Пловдив по в.гр.127/2015г., като е продължил изпълнителното производство за събиране на сумите присъдени в полза на взискателя с изпълнителния лист  издаден по в.т.д. № 521/2012г. по описа на ПАС.

След като на 30.06.2016г. взискателят е получил от ЧСИ Станчева-Цойкова оригинала на издадения  по в.гр.д.№127/2015г. изпълнителен лист, го е представил пред ЧСИ   Петко Илиев и образувал пред него ново изпълнително дело №1121/2016г., производството по което е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК.

С писмена молба с вх.№ 4116/09.02.2018г. длъжникът „Напоителни системи“ЕАД е поискал от съдебния изпълнител  прекратяване на производството по изп.д.№1109/2012г. , на основание  чл.433,т.3 и 4 от ГПК  поради обезсилване от ВКС на решението на ПАС по в.т.д.№521/2012г., по което е бил издаден по реда на чл.404,ал.1 от ГПК изпълнителния лист и  възстановяване на неправомерно удържаните  такси по т.26 на 27.06.2017г. в размер от 8667,60 лева и на 28.06.2017г. в размер на 6507,68 лева.

На  22.02.2018г. съдебният изпълнител е издал обжалваното постановление, с което е оставил без уважение молбата на длъжника с вх.№ 4116/09.02.2018г.  и отказал да прекрати производството  по изп.№1109/ 2012г. на основание чл.433,ал.1,т.3 и т.4 от ГПК.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени  хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му - за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в цитираната норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона.

Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. / в този см. Решение № 31 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т. о., ТК/.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.4 от ГПК  изпълнителното  производство се прекратява , когато с влязъл в сила съдебен акт  бъде отменен актът, въз основа на който  е издаден изпълнителен лист.Посочената норма не налага обезсилване  на изпълнителния лист.Достатъчно е  да се установи, че самото изпълнително основание е порочно или неистинско. Необходимо е влязло в сила  произнасяне на съда за осъществяване на визираното основание независимо дали се отнася  за основанията,които представляват съдебни решения или други изпълняеми актове по смисъла на чл.404 от ГПК. Характерно  при хипотезата   на чл.433,ал.1,т.4 от ГПК е, че липсва удостоверено в  посочените актове материално право на кредитора, поради което се  налага лишаването им от  изпълнителна сила.В този смисъл е  определение №15/07.01.2015г. по ч.гр.д.№2345/2014г. по описа на ВКС, , І т.о.; определение №767/26.11.2013г. по ч.гр.д.№5961/2013г. по описа на ВКС, , ІV г.о.

Следователно , ако невлязлото в сила осъдително въззивно решение, което по силата на закона-арг.чл.282,ал.1 от ГПК във вр. с чл.404,т.1,предл.3 от ГПК притежава   изпълнителна сила, бъде отменено от касационната инстанция и делото върнато  на основание чл.293,ал.3 от ГПК , във вр. с чл.294 ГПК за ново разглеждане от въззивния съд  или въззивното решение бъде  обезсилено , като постановено по непредявен иск   и делото върнато  на въззивния съд за произнасяне по предявения иск на основание  чл.293,ал.4 от ГПК  във вр с чл. 270,ал.3 от ГПК, изпълнителното основание , въз основа на което е било образувано изпълнителното производство, ще отпадне. В този случай  на основание чл.433,ал.1,т.4 от ГПК   принудителното изпълнително производство се прекратява, тъй като е отпаднала изпълнителната сила на отмененото въззивно решение.Ако при новото разглеждане на делото въззивният съд уважи  предявения осъдителен иск, то неговото решение ще породи изпълнителна сила  и ищецът има право да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл.404,ал.1 от ГПК за присъдените с  това съдебно решение суми.

В конкретния случай  изпълнителното  производството следва да се счита прекратено  на  основание чл.433,ал.1,т.4 от ГПК на 25.02.2015г. с постановеното на тази дата от ВКС решение  № 96 по гр. д. № 1005 / 2013 г., с което е обезсилено като недопустимо решението на ПАС   по в.т.д.№521/ 2012г., по което дело в полза на едноличния търговец е бил издаден изпълнителният лист по реда на чл.404,ал.1 от ГПК и образувано изп.д.№1109/2012г.  по описа на ЧСИ Минчева-Цойкова.След като са възникнали условията на чл.433,ал.1,т.4 от ГПК, изпълнителното производство следва да се счита  прекратено по силата на закона ,а актът на съдебния изпълнител  би имал само констативна функция.

С прекратяване на изпълнителното производство се отменят извършените изпълнителни действия, съответно биват заличени с обратна сила правните последици от тези действия /така решение № 99/28.06.2012 г. по т.д. № 667/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О./. Следователно при прекратено по силата на закона изпълнително производство и отпаднали с обратна сила изпълнителни действия,  съдебният изпълнител не е имала право да извършва  изпълнителни действия за принудително събиране на дълга по издадения в полза на взискателя по в.т.д.521/2012г. изпълнителен лист, а е следвало да издаде постановление, с което да констатира настъпилото ex lege основание по чл.433,ал.1,т.4 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

По изложените съображения , настоящият състав на съда намира,че отказът на ЧСИ от  Минка Станчева-Цойкова  да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.4 от ГПК за сумите  по издадения в полза на взискателя на 11.10.2012г. по в.т.д.521/2012г.  по описа на ПАС  изпълнителен лист е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

След обезсилване  от ВКС на осъдителното въззивно решение, е отпаднало и основанието за събиране на сумите по изпълнителния лист, но и на разноските по изпълнението, което  беше казано подлежи на прекратяване по реда на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.

Налице е неоснователно предизвикано от взискателя изпълнително производство и при определяне на разноските се прилага разпоредбата на  чл. 79, ал.1, т.1, предл.1 ГПК. В този случай длъжникът разполага с правото   по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК  да се снабди с изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, а съобразно  чл. 79, ал.1, т.1 вр. чл. 433, ал.1, т.4 ГПК заплатените от длъжника суми по изпълнително дело, не следва да останат в негова тежест. Подлежат  на връщане не само сумите по изпълнителния лист, които взискателят е получил /независимо от това дали са платени доброволно или принудително събрани от длъжника/, но  и  всички заплатените от него такси и разноски по изпълнението. В този смисъл са и определение № 79 от 29.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 382/2016 г., определение № 133 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., определение № 250 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 1382/2011 г.,, определение № 51 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 1389/2013 г., определение № 232 от 07.07.2014 г. по гр. д. № 4075/2013 г.

В настоящия случай таксите по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, които длъжникът претендира да му бъдат възстановени , са принудително събрани въз основа на влезли в сила, като необжалвани, актове-постановление за разноски на ЧСИ от 15.05.2017г., влязло в законна сила на 20.06.2017г. и  разпределение от 31.05.2017г., влязло в законна сила на 20.06.2017г.Макар тези такси да подлежат на връщане на длъжника от взискателя, поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.4 от ГПК, то реда за тяхното възстановяване както се посочи е друг -чрез снабдяване  на длъжника с обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК, а не по  реда на чл.435 и сл. от ГПК чрез обжалване на отказа на ЧСИ за тяхното възстановяване. В  ГПК  не  е  предвидена  изрична  възможност съдебният изпълнител  да  присъди  направените  от длъжника  разноски в изпълнителното производство, като  осъди  взискателя  да му  ги заплати. Така за длъжника остава само принципната  възможност да предяви претенцията си за възстановяване на направените от него такси и разноски в прекратеното изпълнително производство по общия исков ред или по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С оглед на изложените съображения постановлението на ЧСИ от 22.02.2018г.  в частта, в която е отказано възстановяване на жалбоподателя на удържани  такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е законосъобразно, а подадената против него жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказът на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, с peг. №822 на КЧСИ  от 22.02.2018г.  да прекрати производството по изп. дело №1109/2012г.  на осн. чл.433, ал.1, т.4 от  ГПК , за сумите  по издадения на 11.10.2012г. в полза на взискателя  К. Г. Е., в качеството й на ЕТ”Катоден-К.Е.”, изпълнителен лист по в.т.д.№521/2012г. по описа на  Апелативен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК ********* , в частта против отказа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, с peг. №822 на КЧСИ  от 22.02.2018г.  да  възстанови на жалбоподателя удържани  такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ  в размер в размер от 8667,60 лева  и от 6507,68 лева по изп. дело №1109/2012г. 

Решението е окончателни и не подлежи на обжалване.

 

            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

   2.