№ 14200
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110176058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от първоначалните
ответници, както и отговор от ответника по предявения насрещен иск.
Към исковата молба и насрещната искова молба страните са представили документи,
които като относими и допустими следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Обективираното в исковата молба искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено. С оглед
обективираното в писмения отговор становище относно предявените насрещни искове,
относими и допустими са и поставените в насрещната искова молба въпроси.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба и насрещната искова молба документи по описи, обективирани в същите.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
заключение по поставените в исковата молба и насрещната искова молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, тел:***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 400,00 лева, вносим, както следва: 200,00 лева – от ищеца /тъй като
1
не е освободен от заплащане на разноски по производството/ и 200,00 лева от „***“ АД, в
едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит и от двете страни, като му се УКАЖЕ, че трябва да
депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно
заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи
срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2025 г. от 11:10 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на „***“ АД и препис от писмения отговор по насрещната искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявени от *** искове, както следва: против
ответника „***“ АД - установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем №
5229166/18.09.2024 г. поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност
– поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и заобикаляне на закона
/чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/; против ответника „***“ ЕООД - искове с правно основание по
чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
предоставяне на гаранция № 5229166/18.09.2024 г.2020 г. поради липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност – като противоречащ на добрите
нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.
В условията на евентуалност са предявени насрещни искове от „***” АД против *** с
правно основание чл.240, ал.2, вр.чл.79 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.09.2024 г. сключил договор за паричен заем
№ 5229166 с „***” АД, по силата на който дружеството предоставило на ищеца сумата от 2
400,00 лева, при фиксирани ГЛР от 50.00 % и ГПР от 64.32 %. Поддържа още, че на същата
дата бил задължен да сключи и договор за гаранция с „***“ ЕООД, като заплати
възнаграждение на гаранта, разсрочено на вноски, дължими на падежа за плащане на
погасителните вноски по заема, които „***” АД било овластено да приема вместо
поръчителя. Според ищеца договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му
с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент
на разходите надхвърлял допустимия по закон размер. Намира, че договорът противоречи на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и при сключването му не са спазени
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и 143, ал. 1 ЗЗП. Развива подробни съображения за
нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности
единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с
избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е
едноличен собственик, а именно – „***“ ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория
ответник договор за поръчителство за нищожен. Намира, че последният няма основание, тъй
като обезпечава задължения по нищожен договор за паричен заем. Счита, че същият
2
противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на
поръчителството, така и на добрите нрави. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира
разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество „***“
ЕООД се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество - за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че сключеният между страните договор
не е за поръчителство, а за представяне на услуга по издаване на гаранция, поради което
потребителят следва да заплати възнаграждение за същата. Излагат се доводи, че при
договора за услуга разпоредбите на ЗПК и последиците им относно неспазването им, са
неприложими. По изложените в писмения отговор съображения, се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество „***” АД
преповтаря становището на първия ответник за нередовност на исковата молба. По същество
изразява становище за неоснователност на предявените искове, като развива доводи, че
договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания. Поддържа, че дори
надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на
договора за кредит. Сочи, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК.
Поддържа още, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва
при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита на потребителя. По
изложените в отговора доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „***“ е предявил насрещни искове, в които
твърди, че на 18.09.2024 г. сключил договор за паричен заем с ***, по силата на който предал
в собственост на последния сумата от 2400,00 лева, а ответникът се задължил да я върне при
посочените в договора условия. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 50.00 %, въз основа на който размерът
на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлизал на 1058,88 лв.
Общата дължима сума, съгласна чл. 2, т. 7 от Договора, възлизала на сумата от 3458,88 лв.
Първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на 18.10.2024 г., а последната - на
12.03.2026 г, до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.
Поддържа още, че ответникът по насрещните искове не изпълнявал надлежно задължението
си за своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея
възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи, като към датата на
подаване на насрещната искова молба не е погасил падежирали задължения в размер на
315,16 лева. По изложените в насрещната искова молба доводи „***" АД обуславя правен
интерес от предявените насрещни искове, като моли съда в случай, че бъде уважен
предявения от *** иск за обявяване недействителност на процесния договор за паричен заем,
то ищецът да бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 204,17 лева, представляваща
незаплатена падежирала главница от общо дължимата 2211,84 лева по договор за паричен
заем № 5229166, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната
3
искова молба в съда да окончателното изплащане, както и сумата от 110,99 лева,
представляваща незаплатена падежирала възнаградителна лихва за периода от 17.12.2024 г.
до 16.01.2024 г. от общо дължимата по договора в размер на 793,56 лева. В условията на
евентуалност, *** да бъде осъден да заплати на „***" АД сумата от 1946,52 лева,
представляваща на основание чл.23 ЗПК остатъка от дължимата главница по договора за
заем, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба в съда да окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на насрещен иск ответникът по него
признава, че дължи единствено сумата от 1946,52 лева – неизплатена все още главница.
Оспорва предявените искове в останалата им част и поддържа изложените в първоначалната
искова молба съображения.
В тежест на ищцата по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „***“ АД/ и с правно основание по чл. 26,
ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „***“ ЕООД/, е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
се***следици, a именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни
отношения по договор за паричен заем и договор за поръчителство, както и че първият от
тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
паричен заем и на договора за предоставяне на поръчителство поради накърняване на
добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за се***следици, a именно че договорите накърняват добрите
нрави, респ., че договорът за паричен заем е сключен при заобикаляне на закона /по
предявения евентуален иск по /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност насрещни искове е да
докаже: 1/ валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който е
изпълнил задълженията си и е изрядна страна, както размера и основанието на паричното
задължение; 2/извършената парична престация, без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на договора/.
ОТДЕЛЯ на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищеца и ответниците са страни по процесните договори за
паричен заем № 5229166/18.09.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция №
5229166/18.09.2024 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
4
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5