РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Девня , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20203120101011 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от Н. К. Н., ЕГН **********, за
осъждане ответника Д.Ю. А., ЕГН **********, да заплати на ищеца обезщетение от
непозволено увреждане в размер на 2 000 лева за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания за това, че на 09.04.2018г. в *** е причинил
на ищеца леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на дясна киткова става, ожулване
на десен лакът и лявото коляно и затруднение в ползването на дясната ръка за срок от 3
месеца.
В исковата молба се твърди, че на 09.04.2018г. в *** между страните по делото -
съседи, възникнал конфликт поради неуредени финансови взаимоотношения, като
ответникът умишлено причинил на ищеца леки телесни повреди, изразяващи се в контузия
на дясна киткова става, ожулване на десен лакът и лявото коляно и затруднение в
ползването на дясната ръка за срок от 3 месеца, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищецът бил прегледан от лекар от Спешна медицинска
помощ в гр. Варна, филиал Девня, като на 13.04.2018г. от му било издадено удостоверение
от МБАЛ „ Св. Анна – Варна „ АД, където били описани причинените му увреждания.
Излага се, че по тъжба на ответника е било образувано ЧНХД №13/2020г. по описа на ДРС,
3-ти състав, като същото е приключило с присъда, с която ищецът бил признат за виновен за
престъпление по чл. 130, ал.1 НК и освободен от наказателна отговорност поради реторсия
на осн. чл.130, ал. 3 НК, тъй като бил причинил еднаква по степен телесна повреда
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че ищецът е провокирал конфликта със собственото си поведение
1
и агресия, същия бил в нетрезво състояние и също е причинил на ответника лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана, травматичен отток и ожулване на
лицето. Твърди се, че уврежданията, причинени на ищеца от ответника, са били поради
защитната реакция на ответника при неизбежна отбрана. Твърди се, че е налице
съпричиняване на настъпилите вреди и размерът на претендираното обещетение поради
това е завишен. Прави се възражение за прихващане с присъдените суми с присъда по
ЧНХД №13/2020г. на ДРС за обещетение и за разноски за адвокатско възнаграждение.
Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.45 ЗЗД,
съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже следните елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане: осъществено от ответника противоправно деяние, от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди – описаните телесни повреди,
както и да установи, че в посочените периоди е търпял описаните физически и душевни
болки и страдания. Тъй като вината на ответника се предполага до доказване на противното,
ответникът е този, който следва да ангажира доказателства, които да я отрекат.
Ангажирани са гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели за всяка една
от страните и е назначена и изслушана по делото съдебно–медицинска експертиза. В своите
показания свидетелят К. Д. Н., съпруга на ищеца, излага, че такива удари като тези описани
в исковата молба от ответника на ищеца е имало. В своите показания свидетелите на
страната на ответника А. Ш. Х. и В. И. Ц., без родство и дела със страните излагат ищеца да
е ударил ответника с нещо от земята по главата, свидетелят В. И. Ц. явства, че ответника Д.
бутнал ищеца на земята. Вещото лице д- р В.С. по нзначената съдебно –медицинска
експертиза по писмени данни дава заключение, че при инцидента на 09.04.2018г. ищеца Н.
К. Н., получил контузия на дясна киткова става, ожулвания по десен лакът и ляво коляно,
които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Травматичните увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети
и биха могли да бъдат получени по време и начин, съобщени в исковата молба – при падане
назад и удар в областта на десния лакът, повторно падане напред, удар в областта на лявото
коляно в подлежащата повърхност, удар в областта на дясната киткова става при опит за
предпазване от нанесени удари. Ожулванията в областта на десния лакът и лявото коляно
имат оздравителен период от около 1-2 седмици, контузията на дясната киткова става
обуславя известно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 2-3
седмици, предвид представените по делото медицински документи не са настъпили
усложнения в оздравителния процес.
Въпреки, че показанията на свидетелката К. Д. Н. следва да се ценят съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид семейната й връзка с ищеца по делото, съдът
кредитира същите, тъй като травматични увреждания са налице. За установяване на това
обстоятелство е бил издаден официален документ - медицинско удостоверение №281/2018т.
на Съдебна медицина при МБАЛ “ Св. Анна - Варна “ АД, както и фиш за спешна
2
медицнска помощ, лист за преглед на пациент, амбулаторни листи, като експертизата,
назначена от съда, дава същото заключение, че уврежданията е възможно да бъдат получени
по начина, описан от ищеца в исковата молба. На следващо място в мотивите и в
диспозитива на присъда по по ч.н.х.д. №13/2020г. на РС Девня е прието, че деянието на
подсъдимия Н. К. Н. е извършено при условията на реторсия. При реторсията
задължителния характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на
частната тъжба и върху насрещно извършеното деяние - в този смисъл Решение
№283/22.06.1992г. по н. д. №221/92г. на I нак. отд. на ВКС, докладчик Т. П. Следователно
след като наказателният съд при постановяване на присъдата си е приел, че са налице
основания за прилагане на реторсията, той е приел, че и спрямо подсъдимия Н. К. Н., е
осъществено престъпно посегателство от вида на това, което той е причинил на ответника
Д. Ю. Х., като се касае за престъпление от един и същи вид, което е задължително условие,
за да се приложи институтът на реторсията. Или за съда е задължително това, че на
09.04.2018 г. ищецът Н. К. Н. причинил на ответника Д. Ю. Х. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана,травматичен оток ожулване на лицето, обусловило
разстройство на здравето, неопасно за живота, като ответника Х. отвърнал на ищеца Н. със
също такава телесна повреда, като му причинил контузия на дясна киткова става, ожулвания
по десния лакът и лявото коляно, тъй като за тези факти има влязло в сила присъда по
ч.н.х.д. №13/2020г. на РС Девня. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд и той не може да пререшава въпросите
относно извършването на деянието и вината за него. Всяко едно престъпно посегателство
представлява и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД при наличието на вреди. Така причинените
телесни увреждания на ищеца Н. К. Н. се намират в причинно-следствена връзка с
поведението на ответника Д. Ю. Х., тъй като без нанасянето на удари по ищеца не биха се
получили същите. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК установена и е вината на ответника
/ всъщност при невиновно причинена телесна повреда би липсвало насрещно престъпно
посегателство и института на реторсията не би могъл да бъде приложен/. Съдът не приема
възражението на ответната страна, направено с отговора на исковата молба, че ищецът е
получил уврежданията си при условията на неизбежна отбрана вследствие защитната
реакция на ответника да се защити от противоправните действия на ищеца, което
обстоятелство не е било изследвано от наказателния съд. След като видно от показанията на
свидетелите Н. К. Н. е бил бутнат от Д. Ю. Х. и се е намирал на земята, нападението от
страна на ищеца е било прекратено и не е била налице неизбежна отбрана. Така и съгласно
т. 5 от Постановление №12 /29.11.1973г. по н. д. №11/9173г. на ПВС института на
реторсията, приложена от решаващия състав по ч.н.х.д. №13/2020г. на РС Девня, предполага
едно вече прекратено нападение, като няма как да се обсъжда неизбежна отбрана, поради
което съдът приема иска по чл.45 ЗЗД за доказан по основание. Относно размера на същия
за такива леки телесни повреди съдът като съобрази и че съгласно съдебно –медицинската
експертиза липсват усложнения в оздравителния процес от травмите, намира, че
справедливия размер е този, претендиран в исковата молба, от 2000 лева. Основателно е
обаче възражението на ответника за съпричиняване, като съдът намира, че пострадалия
3
ищец е допринесъл за вредоносния резултат, като е причинил по същото време и на същото
място на ответника също лека телесна повреда, за което е бил признат за виновен с влязла в
сила присъда. Поради това по отношение на размера на иска съдът, намира, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В този смисъл
съдът намира, че определеният по-горе размер на дължимото обезщетение следва да бъде
намален наполовина /50 %/ - на 1000 лв, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, за която сума и така
предявения иск следва да бъде уважен.
Ответната страна е направила и възражение за прихващане със сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинени на гражданския ищец в наказателния процес Д.
Ю. Х. неимуществени вреди вследствие от извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
изразяващо се в разкъсно-контузна рана,травматичен оток ожулване на лицето, обусловило
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и направени по наказателното дело
разноски в размер на 500 лева. Съдът намира, че не следва да се взема предвид това
възражение при постановяване на решението, като в този смисъл е правната теория – Ангел
Калайджиев “ Облигационно право Обща част “ осмо издание, издателство Сиби, “
Погасяване на облигационното отношение “ ,“ Прихващане “ , “ Забрани за прихващане “ ,
страница 483, където се казва, че интересът на лицето, което има вземане от умишлено
непозволено деяние, трябва да бъде предпочетен пред интереса на лицето, което е
причинило вредите, дори и последното да има насрещно вземане, затова причинилият
вредите е лишен от правото да извършва прихващания, като в случай че вземанията и на
двете страни произтичат от умишлен деликт, допустимостта на приващането също следва да
се отрече.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 330 лева
съразмерно с уважената част от иска, а в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 300 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ю. Х., ЕГН **********, ***, да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********,
***, сумата от 1000 лева / хиляда лева /, представляваща обещетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания вследствие от
причинени на 09.04.2018г. телесни увреждания – контузия на дясна киткова става, ожулване
по десен лакът и ляво коляно и затруднение в ползването на десен горен крайник, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 2000 лева като неоснователен.
4
ОСЪЖДА Д. Ю. Х., ЕГН **********, ***, да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********,
***, сумата от 330 лева / триста и тридесет лева / разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, ***, да заплати на Д. Ю. Х., ЕГН **********, ***
сумата от 300 лева / триста лева / разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
иска
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5