Решение по дело №1137/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 830
Дата: 13 ноември 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20181420101137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 13 ноември 2018 г.

                     

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 08.11.2018 г. в състав:

 

                                                                 Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело 1137 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 505 от Търговския закон ТЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу М.Д.П. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че на 28.04.2014 г. ответникът е издал в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София с ЕИК ********* запис на заповед, с който се е задължил безусловно да плати без протест и разноски на поемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД на падежа – 21.12.2014 г. сумата 2 752,98 лв. Поддържа се също, че на 02.02.2017 г. с джиро поемателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си по горепосочения запис на заповед, както и че записът на заповед и джирото съдържат всички изискуеми от закона реквизити. 

Поради неизпълнението на ответника, на 16.02.2017 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 417 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 9764/2017 г. на Софийски районен съд, изпратено по подсъдност и образувано като ч. гр. дело № 2031/2017 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал заповед № 1420 от 12.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 15.05.2017 г. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а съгласно изисканата в изпълнителното производство – изпълнително дело № 629/2017 г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева с рег. № 900 в КЧСИ справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца ответникът не е имал действащи трудови договори, поради което е предявен настоящия иск. Считано от 14.06.2018 г. ответникът е в трудово правоотношение с работодател „Инвест транс“ ЕООД с адрес гр. Ботевград, ул. „Патриарх Евтимий“ № 72, вх. А, ет. 3, ап. 7, като съобщението по чл. 131 от ГПК и призовката за съдебно заседание са му връчени именно чрез този работодател.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 2 311,35 лв. – главница по запис на заповед от 28.04.2014 г., платим на падеж – 21.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 16.02.2017 г., за която е издадена заповед № 1420 от 12.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2031/2017 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Ответникът М.Д.П. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взел становище по иска.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 2031/2017 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника М.П. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, с оглед наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът М.П. не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, т.е. налице са формалните правни основания за постановяване на такова решение, установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на ответника М.П. е указано с връчването на исковата молба, а също и с връчването на препис от определението по чл. 140 от ГПК от 16.10.2018 г., че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.

От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена. В тази връзка съдът съобрази, че от съдържанието на записа на заповед от 28.04.2014 г., приложен по присъединеното ч. гр. дело № 9764/2017 г. на Софийски районен съд, се установява, че същият е платим на определен падеж – 21.12.2014 г., а заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 16.02.2017 г., т.е. изискуемостта на вземането-предмет на делото е настъпила преди подаването на заявлението, както и че съдържащото се на гърба на записа на заповед джиро, с което ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е добил качеството на кредитор по отношение на процесното вземане, отговаря на предвидените в чл. 466, ал. 1 от ТЗ изисквания за форма и съдържание.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 46,23 лева-внесена държавна такса и сумата 50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение – направени по ч. гр. дело № 2031/2017 г. на Врачански районен съд разноски, както и направените по настоящото дело разноски за държавна такса в размер на 46,23 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р       Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че М.Д.П. с ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата 2 311,35 лева – главница по запис на заповед от 28.04.2014 г., платим на падеж – 21.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.02.2017 г., за която е издадена заповед № 1420 от 12.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2031/2017 г. на Врачански районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата 46,23 лева-внесена държавна такса и сумата 50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение – направени по ч. гр. дело № 2031/2017 г. на Врачански районен съд разноски, както и сумата 46,23 лева-внесена държавна такса и сумата 100,00 лева-юрисконсултско възнаграждение – направени по гр. дело № 1137/2018 г. на Врачански районен съд разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

                                                           

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: