ПРОТОКОЛ
№ 156
гр. гр.Мадан, 04.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20235430100092 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. С. К. – редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. Постъпила е молба от адв.М. Ш., с която моли да бъде даден
ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ЧИЛОВ“ ЕООД - МАДАН – редовно
призован, представлява се от АДВ.В. Р. – с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Х. Т. – редовно призована, явява се лично.
АДВ.Р. – Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се постъпила на 01.09.2023 г. молба от процесуалния
представител на ищеца – адв.М. Ш., в която заявява, че са запознати с
представената съдебно-психологична експертиза и моли същата да бъде
приета, нямат въпроси към вещото лице. Моли делото да бъде отложено за
събиране на доказателства, а именно изслушване на допуснатата съдебно-
медицинска експертиза. Моли да бъде изпратено писмо до Министъра на
1
здравеопазването за определяне на вещи лица за изготвяне на допусната
експертиза.
ДОКЛАДВА се постъпилото на 18.08.2023 г. заключение по съдебно-
психологична експертиза, същото е в срока по чл.199 от ГПК, поради което
няма пречка да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността и изслушване на
вещото лице:
Д. Х. Т. – на 58 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Т. – Известна ми е наказателната отговорност.
Поддържам представеното заключение.
На въпроси от адв.Р. вещото лице Т. отговори: Една част от
описаните от мен симптоми се припокриват в двете състояния – в
постродилната депресия и при състоянието, което се описва в случая.
Раздразнителността, безспокойството, нервността, подтиснатото настроение
са симптоми, които се наблюдават и в двата случая. Това, което отличава
обаче едното от другото състояние е, че следродилната или наречената
постродилна депресия обикновено се отключва между една седмица и един
месец след раждането. Тя може да се отключи в рамките на една година след
самото раждане, като е в различен период в зависимост от това каква е
средата, която обитава родилката, какво имам предвид - дали има подкрепяща
среда, дали има адекватна помощ, за да може да си осигури достатъчно
количество сън, и това, което отличава изключително много двете състояния
е, че при постродилната депресия основно промените в психиката на майката
и в нейните преживявания са такива, че тя няма адекватно отношение към
бебето, т.е. майчинския инстинкт не сработва, тогава когато бебето плаче, тя
не реагира да го вземе, да го успокои, а по-скоро детския плач предизвиква в
нея изключително раздразнение и тя иска бебето да бъде махнато от нея. Това
раздразнение може да стигне до нежелани крайности, да го нарани, да го
удари. В състояние на постродилна депресия майката не е в състояние да
полага грижи както за бебето, така и за себе си самата. Тя с изключителни
усилия понякога успява да изпълни ежедневните си дейности, като
2
задължения имам предвид, но обикновено дори с това не успява да се справи.
И ако едно такова състояние остане нелекувано, то може да доведе до една
много дълбока депресия обща, която без помощта на лекар-специалист по
психиатрия няма как да бъде преодоляна. При психогенната ятрогения е
важна вътрешната картина на болестта, т.е. всичко, което пациента преживява
като усещания, като самочувствие, като самонаблюдение, тук се включва и
това какви са представите на пациента за болестта, и тогава когато той
реагира с безпокойство, то е защото липсата на информация или неправилно
употребени думи са дали възможност психиката да разиграе картини, които
обикновено имат много малко общо с реалността. Тук в пълна сила важи това,
че думите могат както да лекуват, така и да вредят много, или липсата на
думи могат да доведат до едно дискомфортно душевно състояние, при това
сериозно. При един зрял индивид личностовите характеристики са
относително постоянни, като в определени ситуации те могат да бъдат
засилени до степен, която да пречи на правилното функциониране на лицето,
например при стресови ситуации те могат да достигнат много високи
стойности, да бъдат засилени до степен, която да пречи за правилното
функциониране на личността. Повишената невротичност е трайна личностова
характеристика при М.. Степента на повишената невротичност, която се
изразява в периода след раждането и по време на болничния престой, е твърде
висока, тя е вследствие на стресогенните събития, които тя изживява, защото
тогава има струпване на стресове, те следват един след друг, което вдига
изключително високо нивото на тревожност и то придобива патологични
характеристики. Говоря както за невротичност, така и за тревожност. Този
извод го правя не само въз основа на проведеното интервю, но и на база на
проведените психологични изследвания, които включват работа със
специализирани методики, наблюдението върху поведението на лицето по
време на интервюто и на изследването.
Въпрос от адв.Р.: На стр.9 абзац последен от заключението сте
посочили, че личностовата структура на ищцата е с преобладаващо
субективно възприемане и оценяване на събития и факти. При тази
личностова структура възможно ли е тя да интерпретира реални събития по
различен начин, например в хода на интервюто тя описва, че лекарят е дошъл
и за две минути й обяснил какво е станало, че се е държал грубо, и въобще
начина, по който тя интерпретира фактите. На фона на личностовата й
3
структура налице ли е склонност да преувеличава събитията?
Отговор на вещото лице Т. : Всеки от нас като личност има
субективно възприятие и интерпретация на дадените събития. В случая с М. е
точно така, тя е по-интуитивна, по-чувствителна, по-лесно ранима, което не
означава, че има склонност да фантазира или да измисля допълнително
събитие. Тоест тя съобщава факти, като тези факти отразяват нейното
усещане за момента. Силно впечатление ми направи това, че тя има много
обективна преценка за това кой от специалистите, работещи в болницата, с
които тя е имала досег, по какъв начин е полагал грижи, като категорично
посочва, че медицинските сестри и акушерки, които са полагали грижи за нея,
са били изключително отдадени и много внимателни, т.е. постъпвали са
много професионално. Посочва, че д-р А., който е педиатър, всеки ден е бил
при бебето, всеки ден е правил е прегледи, и така е вдъхвал доверие с
поведението си и с отношението си. Тоест тя не поставя под един общ
знаменател всички хора, които работят там и са имали отношение по един или
друг начин към нейното раждане. Единствено нейното недоволство е
насочено конкретно към д-р С., към начина, по който той се е държал.
АДВ.Р. – Нямам повече въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието заключението на съдебно-
психологичната експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице Д. Х. Т. по изготвената
съдебно-психологична експертиза.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Т. да се заплати сумата от 300 лева от
внесения депозит.
АДВ.Р. – Искането ми е съдът да продължи усилията си за назначаване
на експерт във връзка с другата експертиза.
С писмо изх.№ 730/25.08.2023 г. до УМБАЛ Пловдив АД е изискано
определянето на вещи лица за изготвянето на допуснатата комплексна
съдебномедицинска експертиза. От представеното известие за доставяне е
видно, че писмото е получено на 29.08.2023 г., като към настоящия момент не
е постъпил отговор от УМБАЛ Пловдив АД. Делото следва да бъде отложено
за изготвянето на комплексната съдебномедицинска експертиза, като
4
следващите действия във връзка с определянето на вещи лица съдът ще
предприеме в закрито съдебно заседание след постъпване на отговор от
УМБАЛ Пловдив АД. С оглед горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 17.10.2023 г. от 13.30 часа, за която дата и час
ищецът се счита уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, ответникът е
уведомен в съдебно заседание чрез процесуалния си представител.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 13.58 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
5